Р Е Ш Е Н И Е

 

  38

 

гр.Нови пазар,  05.02.2014г.

 

В  ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Районен съд Нови пазар, в публичното си заседание на двадесет и втори януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ : ГАЛИНА  НИКОЛОВА

СЕКРЕТАР: Д.С.

като разгледа докладваното от съдия Николова гр.д. № 316 по описа на НПРС за 2013г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Първоначалната искова молба, съдържа обективно и субективно кумулативно съединени искове, черпещи правното си основание от чл. 108 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД. По – късно искът по чл. 59 от ЗЗД е оттеглен и производството по него е прекратено.

В исковата молба е посочено, че ищецът е собственик на 1/3ид.ч.от имот, описан в НА № *** от 2008 г.на Нотариус с рег. № *** на НК, представляващ празно дворно място от земеделска земя, находяща се в землището на с. Т., общ. К., с площ от 20,999дка, имот с № *** в м.”***”. Този имот ищецът придобил от собственикът му А.М.А..

Една година по – късно продавачът А.М.А., заедно със своите роднини – Н.М.И.. и Х.М.А. продали на ответника целия имот земеделска земя, находяща се в землището на с. Т., общ. К., с площ от 20,999дка, имот с № *** в м.”***”, с което продавачът А.М.А. продава повторно своята 1/3ид.ч. от него. Тази продажба е материализирана в НА № ***г.

След придобиването на целия имот, ответникът по делото го отдал под аренда, съгласно договор от 19.10.2010 г. със срок на действие до 01.10.2014 г.

 

Ищецът сочи, че по време на втората сделка А.М.А. не е притежавал никакви права на собственост върху имота и не е могъл да го прехвърля на ответникът. От това ищецът прави извод, че ответникът владее имота без правно основание, а е придобил собствеността само върху останалите 2/3ид.ч. от имота.

Поради изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае спрямо ответника, че ищецът е собственик на 1/3ид.ч. от имота и да осъди ответника да предаде на ищеца владението върху имота.

Ищецът претендира и частична отмяна по реда на чл. 537 от ГПК на НА № *** г. на Нотариус с рег. № *** на НК, само за 1/3ид.ч. от имота.

 

Ответникът „ ***” ООД, оспорва основателността на иска. Сочи, че е придобил по надлежния ред имота, за който притежава НА № *** г. на Нотариус с рег. № *** на НК. Оспорва и искането за частична отмяна на НА, за 1/3ид.ч. от имота, предмет на делото.

По делото е конституирано като трето лице – помагач на ответника лицето А.М.А. от с. Т., праводател за правата на собственост върху имота, както на ищеца, така и на ответника, съгласно двата нотариални акта, относно неговата 1/3ид.ч. от процесния имот.

Ответникът е предявил при условията на евентуалност обратен иск спрямо третото лице помагач, който желае да бъде уважен, в случай, че се уважи иска по чл. 108 от ЗС на ищеца спрямо него. Предявения обратен иск е с правно основание чл. 189, ал.1 от ЗЗД за разваляне на договора за продажба и връщане на полученото по договора за продажба в размер на 1 183,33лв.

Третото лице помагач на ответника, в качеството му на ответник по обратния иск не е представил писмен отговор по иска срещу него и не се явява в съдебно заседание и не изразява становище по иска.            

 

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за безспорно и категорично установено от фактическа и правна страна следното:

Участващия по делото като трето лице помагач на ответника А.М.А. от с. Т. е бил собственик по наследство, оставено от баща му М.А.М.., б.ж. на с. Т. И. на 1/3ид.ч. от недвижим имот, реституиран на наследниците на М.А.М.. по реда на ЗСПЗЗ с Решение на ОСЗГ К. № 0017/16.05.1995 г. Наследници на наследодателя М.А.М.. освен синът му А.М.А. от с. Т. са и двете му дъщери Н.М.И.. и Х.М.А.. Това се установява от приложените към нотариалното дело № *** г.на Нотариус с рег. № *** на НК писмени документи.

По силата на предоставено от А.М.А. в полза на ищеца пълномощно, даващо му права да продава, дарява, заменя и пр., в т.ч. и на самия себе си собствените или получени по наследство земеделски земи, поз.имот № *** в м.”***”, в землището на с. Т., общ. К., целия с площ от 20,999 дка, е извършено дарение на 1/3 ид.ч. от целия имот. Частта, предмет на сделката, отговаря на полагащата се на праводателя част от оставеното наследство от баща му М.А.М...

На 23.12.2009 г. А.М.А. и двете му сестри Н.М.И.. и Х.М.А. сключват договор за покупко – продажба, с който и чрез НА № *** г. на Нотариус с рег. № *** на НК продават на ответника „ ***” ООД от гр. Ш. целия имот, представляващ поз.имот № *** в м.”***”, в землището на с. Т., общ. К., целия с площ от 20,999 дка.

На 19.10.2010 г. ответникът по делото е сключил договор за аренда на земеделски земи, вписан в СВп при РС Нови пазар на 25.10.2010 г. С този договор ответникът е отдал под аренда на „***” ООД придобития от него имот, представляващ поз.имот № *** в м.”***”, в землището на с. Т., общ. К., целия с площ от 20,999 дка., който е посочен на ред 8-ми от описаните в пункт 1.1 от договора земеделски земи.

От така извършените две правни сделки се установява, че третото лице помагач се е разпоредило на два пъти със собствените си 1/3ид.ч. от процесния имот, като след като ги е дарил на ищеца през 2008г., след това ги е продал през 2009 г. на ответника. Съгласно трайната съдебна практика (Решение № 87 от 22.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1020/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията И. П.; Решение № 375 от 28.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1347/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията С. Б.; Решение № 483 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 991/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Б. Д.; Решение № 613 от 16.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2490/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията А. С. и мн.др.), продажбата на чужда вещ, в т.ч. и недвижим имот не е нищожна сделка, а недействителна по отношение на действителния собственик. Така последващата продажба на имота на третото лице, извършена чрез НА № *** г. на Нотариус с рег. № *** на НК не може да се противопостави на правата на ищеца по делото, а има само действие по отношение на страните по нея. Отговорността на продавача по тази сделка се урежда, съгласно разпоредбите на чл. 188 от ЗЗД, съгласно който продавачът отговаря, ако трети лица имат право на собственост или други права по отношение на вещта, които могат да противопоставят на купувача, освен ако последният е знаел това.

За доказване на основателността на иска по чл. 108 от ЗС е необходимо ищецът да докаже на първо място правото си на собственост. При така изложените факти, съдът намира, че в действителност ищецът е собственик на процесния имот, представляващ 1/3ид.ч. от поз.имот № *** в м.”***”, в землището на с. Т., общ. К., целия с площ от 20,999 дка., а ответникът не е собственик на същата 1/3ид.ч., от имота, която му е продадена от третото лице помагач А.М.А., т.к в тази му част договорът за продажба не е породил вещнопрехвърлителен ефект.

На следващо място ищецът по делото, предявявайки иск по чл. 108 от ЗС следва да докаже, че ответникът владее имота и то без правно основание. Владението на имота в хипотезата на чл. 108 от ЗС представлява упражняването на фактическата власт върху имота. Като лица, упражняващи тази фактическа власт могат да бъдат както владелците, така и държателите на имота. Общия признак между тях обаче е упражняването на фактическата власт върху имота. По делото не се установи и не се доказа по безспорен начин, че ответникът „***” ООД от гр. Ш. упражнява фактическата власт върху имота. Такава власт, както се установи по делото от вписания в СВп при РС Нови пазар на 25.10.2010 г. договор за аренда би могъл да упражнява арендатора „***” ООД, но дали в действителност е така не се установи по делото.  Наличието на договор дава права, но дали те се осъществяват реално е въпрос, който подлежи на доказване с всички доказателствени средства. Следователно фактическата власт върху имота не се упражнява от ответника по делото  и не би могло да се иска от него ревандикация на имота. Смисълът на разпоредбата на чл. 108 от ЗС е вещта да се равандикира от  всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. В настоящия случай сключения договор за аренда на земеделски земи придава на арендатора „***” ООД качеството на държател на имота, доколкото е налице договор за аренда. Това произтича от разпоредбата на чл. 2, ал.1 от Закона за арендата в земеделието, съгласно който арендодателят се задължава да предостави на арендатора за временно ползване обекта на договора, а арендаторът - да извърши определено арендно плащане.

По делото ищецът не е представил доказателства, че именно ответникът упражнява фактическата власт върху имота и следователно не може от него да иска връщане на отнето владение. Наличието на нотариален акт за собственост на един имот не е достатъчен за да породи презумпция, че имота се владее или държи от лицето, приобретател по този нотариален акт. Доказването на владението, респ.държането изисква доказване на самото фактическо упражняване на властта върху имота. В този смисъл съдът намира, че ищецът не доказва, че ответникът владее или държи в момента на предявяване на иска, а и към приключване на съдебното дирене имота. В този смисъл ищецът не е доказал необходимата, кумулативна предпоставка по иска по чл. 108 от ЗС, а именно, че ответникът владее имота.

Горното е основание да се приеме, че искът е неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли изцяло.

Относно искането на ищеца за частична отмяна по реда на чл. 537 от ГПК на НА № *** г. на Нотариус с рег. № *** на НК, само за 1/3ид.ч. от имота е неоснователно, т.к на отмяна по този ред подлежат само констативните нотариални актове, издадени по реда на охранително производство, а не и тези удостоверяващи извършени от страните по тях правни сделки. Тази претенция няма самостоятелен исков характер, т.к същата е естествена, законова последица от уважаване на иск за защита на правото на собственост и наличие на охранителен акт, който засяга това право на собственост, поради което съдът не дължи изрично произнасяне по него в диспозитива на решението си.

 

С оглед на това, че главният иск по чл. 108 от ЗС се отхвърля като неоснователен и недоказан, то искът на ответника спрямо третото лице – помагач А.М.А. с правно основание чл. 189, ал.1 от ЗЗД за разваляне на договора за продажба и връщане на полученото по договора за продажба в размер на 1 183,33лв. не следва да се разглежда, т.к същия е предявен при условията на евентуалност, в случай, че бъде уважен иска по чл. 108 от ЗС спрямо ответникът. При евентуалният иск, в случай че се отхвърли главният иск съдът не дължи произнасяне. Основанието за това е, че като се отхвърля с решението първоначалния иск по чл. 108 от ЗС, то условието под което е предявен евентуалният обратен иск не се е сбъднало. Противното би било нарушаване на състезателното начало, т.к ще доведе до произнасяне на съда по искане, каквото страната не е пожелала (страната иска произнасяне, само ако бъде уважен иска по чл. 108 от ЗС, но не и в случай на неговото отхвърляне).

По тези съображения съдът намира, че искът на ответника спрямо третото лице – помагач А.М.А. с правно основание чл. 189, ал.1 от ЗЗД не следва да се разглежда и съдът не дължи произнасяне по него.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.3 от ГПК, ответникът има право на заплащане на направените от него разноски, които съгласно списъкът по чл. 80 от ГПК 650,14лв. Съдът намира искането за основателно и следва да се уважи.

Решението има установително действие и спрямо участващия като трето лице помагач А.М.А. от с. Т., съгл. чл. 223 от ГПК.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК , съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 108 от ЗС на З.Г.Б. с ЕГН ********** ***– ***” ООД от гр. Ш. с ЕИК ***, представлявано от управителите П.Н.П. и В.Н.П., за предаване на владението върху 1/3ид.ч. (една трета идеална част) от следния недвижим имот, представляващ земеделска земя, находяща се в землището на с. Т., общ. К., с площ от 20,999дка (двадесет декара деветстотин деветдесет и девет кв.м.), имот с № **** в м.”***”.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК,  З.Г.Б. ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „***” ООД от гр. Ш. с ЕИК ***, представлявано от управителите П.Н.П. и В.Н.П., НАПРАВЕНИТЕ ПО ДЕЛОТО РАЗНОСКИ в размер на 650,14лв. (шестстотин и петдесет лева и четиринадесет стотинки).

 

По делото участва като трето лице помагач А.М.А. с ЕГН ********** от с. Т. и  решението има действие спрямо него, съгл. чл. 223 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ш. в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.

 

 

                                                             Районен съдия : ........................................

                                                                                             Галина Николова