Р Е Ш Е Н И Е

№ 72

гр. Н.П., 20.02.2014 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Районен съдгр. Н.П. в публичното заседание на петнадесети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ АТАНАСКА МАРКОВА

 

при секретаря Б.А., като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №324 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

            Подадена е искова молба с иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, с цена на иска от 21 360 лв., от страна на Етажната собственост на живущите в жилищен блок на адрес: гр.Н.П., обл.Ш., ул.”***, 28, 29 и 30, представлявана от Управителя на ЕС К.Й.С., с процесуален представител по делото адв. К.П. от АК – Ш. срещу „ЕНЕРГО - ПРО МРЕЖИ” АД, представлявано от М.П.М., П.Т. и П.В..

            В исковата молба се твърди, че жилищният блок, обитаван от ищцовата страна, бил завършен с Акт 16  през 1991 г. От тогава съществувал и монтиран асансьор. През последните 10 години, живеещите на първи, втори и трети етаж отказали ползването на асансьора, но живущите на четвърти и пети етаж желаели да ползват съоръжението, като поели и разходите за ел. енергия и поддръжка. За да се предотвратят злоумишлени действия, както и неправомерно ползване, ищците били снабдени с ключове от фирмата, осъществяваща текущата поддръжка. Средномесечната сума за електрическа енергия, консумирана от асансьора и заплащана от ползвателите му възлизала до 10 лв. Сметката за месец април 2010 г. обаче възлязла на 99,65 лв. Ползвателите на асансьора отказали да я заплатят, тъй като счели, че безпричинно е завишена. Те поискали проверка на измервателното устройство от електроразпределителното дружество. На 30.04.2010 г. представители на „Е.ОН България Мрежи” посетили адреса. При направената проверка констатирали, че през последните 20 години инкасаторите на дружеството са отчитали само потребената ел. енергия, отчитана  по дневна тарифа, като пропускали да отчетат показанията на уреда по нощната тарифа. Общата сума, която дружеството изчислило за своите загуби през отминалите 20 г., съобщена на ищците възлязла на 1281,82 лв., които дружеството започнало да начислява всеки месец по 100 лв. към консумираната ел. енергия за месеца. Електрическото захранване на асансьора било прекъснато от ответната страна на 30.04.2010 г., когато бил съставен и протокол №134907 от същата дата. През месец октомври 2011 г. ищцовата страна предявила отрицателен установителен иск срещу „Енерго - Про Мрежи” - АД и „Енерго - Про Продажби” – АД за недължимост на горепосочената сума. Искът бил уважен изцяло. Така в резултат на поведението на ответното дружество, за периода от 30.04.2010 г. до 17.10.2011 г. или 535 дни, живущите на четвърти и пети етаж в ЕС претърпяли изключителни и многобройни неудобства, поради лишаването им от ползуването на асансьор. Поради нерегламентираното прекъсване на ел. захранването по вина на електроразпределителното дружество повече от 24 часа, то дължало обезщетение в размер на 30 лв. и по 20 лв. за всеки следващ период от 12 часа. Това обуславяло правния интерес на ищцовата страна да предяви настоящия иск. Затова ищцовата страна моли съда, да осъди ответното дружество да й заплати на основание чл.49, ал.1 от ОУ на ДПЕЕЕМ сумата от 21 360 лв., представляваща обезщетение за нерегламентирано спиране на електрическата енергия в периода от 30.04.2010 г. до 17.10.2011 г. или за 535 дни, ведно със законната лихва, считано от завеждането на иска, до окончателното плащане. Страната моли и да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

            На ответната страна са връчени съдебните книжа по делото и й е указан законовия срок за отговор по така предявения иск. В указания законов срок отговор е постъпил. Ответното дружество, чрез представителя си - юрисконсулта Деница Стоянова заявява, че счита исковата претенция за неоснователна. Намира, че липсва виновно поведение у ответника, каквото е необходимо, за да се търси претендираната от ищцовата страна сума, съгласно чл.49, ал.1 от ОУ на ЕПМ. Съгласно чл.53 от същите Общи условия, дружеството не носело отговорност, когато прекъсването е по искане на крайния снабдител, а ответното дружество не представлявало снабдител. Ответното дружество било длъжно да спре преноса на енергия по искане на съответния доставчик, което било регламентирано и в разпоредбата на чл.123, ал.4 от ЗЕ и следователно в случая ответната страна действала правомерно, спирайки захранването, както и невиновно. Затова намира за приложима в настоящия спор хипотезата на чл.81, ал.1 от ЗЗД. Към исковата молба не се съдържали доказателства, ищецът да е изпратил уведомление до ответника, че в резултат на противоправното поведение ищецът е останал без електрозахранване. Това уведомление било една от предпоставките за реализиране на отговорността по чл.49, ал.1 от ОУ на ЕПМ и липсата му не можела да ангажира отговорността на ответното дружество. Освен това ответното дружество не било страна в правоотношението за продажба на електрическа енергия. С отговора на ответника се оспорва и размера на предявената претенция. Твърди, че в посочения в исковата молба период електрозахранването е възстановявано и прекъсвано отново.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: От приложените по делото от ищовата страна доказателства – заверени копия на протокол от 04.04.2012 г. за проведено общо събрание на живущите в жилищен блок в гр. Н.П., ул. „***, вх.*; протокол №2 от 17.05.2000 г. за проведено общо събрание на същите жители; протокол №2 от 25.04.2013 г. за проведено общо събрание на същите жители; решение от 07.11.2012 г. на Новопазарския районен съд по гр.д. №1011/2011 г.; протокол №134907 от 30.04.2010 г и справка за платени и неплатени фактури за адрес гр. Н.П., ул. „***, изд от„Е.ОН България Продажби” – АД, показанията на изслушаните по делото свидетели О. И. К. и М. В. С., както и от представените от ответната страна доказателства – заверени копия от 4 бр. нареждания за преустановяване на снабдяването с ел. енергия с приложени към тях списъци за прекъсванията; 2 бр. списъци за възстановяване на захранването с ел. евергия – от 02.09.2011 г. и от 17.10.2011 г. и лицензия №Л-138-07/13.08.2004 г., както и от заключението по назначената по делото техническа експертиза, съдът счете за установени безспорно следните факти:  Живущите във вход * на жилищен блок №*, находящ се в гр. Н.П. на ул. „**” на общо събрание на етажните собственици, проведено на 04.04.2012 г. са избрали за домоуправител и управител на етажната собственост К.Й.С., живущ в същия блок и вход, на ет.* в ап.*. Етажните собственици са абонати на „Енерго - Про Продажби” – АД, което дружество осъществява снабдяването им с ел. енергия, като същите са потребители, присъединени към електрическата мрежа на „Енерго - Про Мрежи” – АД. Във входа на етажната собственост е монтиран асансьор, който имал отделно ел. захранване и отделно техническо средство, отчитащо само потребената от него ел. енергия. При доставчика „Енерго - Про Продажби” – АД обектът имал абонаментен номер №***. В отношенията между потребителите /етажните собственици/ и въпросните дружества са в сила съответно Общите условия на договорите за продажба не електрическа енергия на „Енерго - Про Продажби” – АД /ОУ на ДПЕЕ/ и Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Енерго - Про Мрежи” - АД /ОУ на ДПЕЕЕМ/. Двата набора общи условия са приети на основание чл.98а и чл.98б от Закона за енергетиката, одобрени са с решения на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и са публикувани в изискуемите средства за масово осведомяване.

По решение на етажните собственици асансьорът се ползувал от живущите на четвърти и пети етаж от входа, които разполагали и с ключове за него, а и те заплащали изразходваната от асансьора ел. енергия. За месеците януари и февруари 2010 г. собствениците платили стойността на изразходваната за асансьора ел. енергия от съответно 10,18 лв. и 9, 10 лв. Но за месец март получили сметка от 99, 65 лв., а за месец април същата година – 104, 38 лв.

На 30.04.2010 г. обектът бил посетен от служители на „Енерго - Про Мрежи” – АД, които в изпълнение на задълженията си по чл.13 от ОУ на ДПЕЕЕМ извършили техническа поверка на средството за търговско измерване на ел. енергията. За извършената проверка съставили нарочен протокл /посочен-по горе/ в който отразили показанията на електромера за разходвана дневна и нощна тарифа. В протокола отразили също, че не са спазени изискванията за монтаж на средството за измерване, дадени от производителя, а на присъстващите по време на проверката етажни собственици обяснили, че в продължение на около 20 години не е била отчитана и заплащана изразходваната от асансьора ел. енергия по нощна тарифа и по тази причина начислената им за последните месеци сума за изразходвана ел. енергия е завишена. Етажните собственици не били съгласни с така начислената им сума за потребена енергия и отказали да я заплащат. Служителите на „Енерго - Про Мрежи” – АД прекъснали ел. захранването на обекта. Свидетелските показания дадени по делото установяват, че фактически прекъсването на ел.енергията е станало в края на месец април 2010 г., при съставянето на горепосочения протокол. Но от представеното нареждане №5 от 10.05.2010 г. и приложен към него списък за прекъсване от 14.05.2010 г. е видно, че документално това е разпоредено да бъде извършено в периода от 10.05.2010 г. до 31.05.2010 г. Преустановяването на снабдяването с ел. захранване е разпоредено от „Е. ОН. България”  и е възложено на „Е. ОН България Мрежи /сега „Енерго - Про Мрежи” – АД/. Посоченото основание за прекъсването снабдяването с ел. енергия е забава в плащането на дължими суми за консумирана ел.енергия.

След като ел. захранването на асансьора във входа на етажните собственици било прекъснато, те повикали техника, осъществяващ поддръжката на обекта – свидетеля О.К., който по молба на етажните собственици блокирал задвижващия механизъм на асансьора, така че съоръжението останало неизползваемо. Електрическото захранване на асансьора било възстановено през месец октомври 2011 г., когато и обектът бил отново приведен в движение и използваем.

На 30.09.2011 г. от етажните собственици бил предявен отрицателен усткановителен иск против „Енерго - Про Мрежи” – АД и „Енерго - Про Продажби” – АД, за което е било образувано горепосоченото гражданско дело на Новопазарския районен съд. По това дело е постановено решение, с което съдът е признал за установено по отношение на двете дружества, че етажните собственици не дължат сумата от 1 023, 13 лв., представляваща неплатена изразходвана ел. енергия за потреблението на асансьор.

Така посочените факти съдът приема за установени безспорно от посочените по делото доказателства. Всъщност относно тях между страните по делото няма спор. Различни са правните изводи, които страните правят въз основа на фактие, а спорен между тях е въпросът дали при така установените обстоятелства ответната страна следва да носи отговорност. На базата на установените факти, съдът счита че се налагат следните изводи: Предявеният иск е неоснователен и недоказан. Неоснователно същият е предявен против „Енерго - Про Мрежи” – АД и не е доказано категорично, че именно това дружество следва да отговаря в случая и то при условията на чл.49, ал.1 от ОУ на ДПЕЕЕМ. Това е така, защото прекъсването на ел.захранването за асансьора на ищцовата страна е поради това, че е било преустановено плащането на начислената като изразходена за него ел. енергия. Отношенията на потребителите във връзка с продажбата на ел. енергия възникват с „Енерго - Про Продажби” – АД. Именно това е дружеството, което осигурява снабдяването на потребителите с ел. енегрия и на което същите заплащат съответните суми за ползуването й. Поради това и в чл.17, т.2 от ОУ на ДПЕЕ на „Енерго - Про Продажби” – АД е посочено задължението на потребителите да заплащат стойността на използуваната в съответния имот ел.енергия. Подобно задължение за потребителите  в ОУ на ДПЕЕЕМ на „Енерго - Про Мрежи” – АД не е разписано. При това положение, щом прекъсването на ел. захранването е на основание неплатена стойност на енергията, то „Енерго - Про Продажби” – АД има правото да поиска „Енерго - Про Мрежи” – АД да прекъсне снабдяването с ел. енергия – чл.14, т.2 от ОУ на ДПЕЕ. Следователно прекъсването на енергията се осъществява фактически от „Енерго - Про Мрежи” – АД /както и при настоящия случай/, но по искане на „Енерго - Про Продажби” – АД. В този смисъл е и издаденото нареждане №5 от 10.05.2010 г. От своя страна „Енерго - Про Мрежи” – АД също разполага с права да прекъсне преноса на ел. енегрия – чл.24 от ОУ на ДПЕЕЕМ, ако ползвателят не изпълни което и да е задължение от ОУ на ДПЕЕЕМ, но сред задълженията на потребителите по тези условия, регламентирани в чл.16 от условията, няма такива свързани със заплащане на ел. енергия. Следователно „Енерго - Про Мрежи” – АД може да прекъсне ел. енергията, поради неплащането й само по искане на „Енерго - Про Продажби” – АД. Но в този случай „Енерго - Про Мрежи” – АД не може да носи отговорсност за неправомерно осъществено прекъсване. Именно това е отразено в чл.53 от ОУ на ДПЕЕЕМ. Същото правило е регламентирано и в разпоредбата на чл.123, ал.4 от Закона за енергетиката, съгласно която при неизпълнение от страна на клиентите към доставчиците на ел. енегрия по договорите за продажба на ел. енергия, последните имат право да преустановят ел. захранването. В тези случаи операторът на електроразпределителната мрежа /в настоящия случай „Енерго - Про Мрежи” – АД/ е длъжен да преустанови преноса на електрическата енергия към крайните клиенти по искане на съответния доставчик. От това правило следва извода, че в тези случаи операторът на ел.мрежата няма нито правото, нито задължението да преценява правомерността на преустановяването на преноса на ел. енергия. Затова и съгласно чл.123, ал.5 от ЗЕ той не носи отговорност за вредите , пирчинени от преустановяване на преноса. Макар, че в настоящия случай ищцовата страна не претендира реално претърпени вреди, а обезщетение, което по характера си е неустоечно, то резпоредбите на чл.123, ал.4 и 5 от ЗЕ и на чл.53 от ОУ на ДПЕЕЕМ са приложими, защото разпоредбата на чл.49, ал.1 от ОУ на ДПЕЕЕМ предполага вина на „Енерго - Про Мрежи” – АД, а щом това дружество в случая няма право да преценява основателността на прекъсването на ел. енегрията, то не може да носи отговорност за какъвто и да е вид обезщетение за вреди.

Предвид горните съображения съдът счита, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и намира, че като такъв искът следва да се отхвърли.

При този изход на процеса ищцовата страна следва да заплати на ответната направените по делото разноски от 100 лв. – възнаграждение на вещото лице за изготвената техническа експертиза и юрисконсултско възнаграждение в размер на 877, 20 лв., определено по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, или общо в размер на 977, 20 лв.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на живущите в жилищен блок на адрес: гр.Н.П., обл.Ш., ул.”***, *, * и *, представлявана от Управителя на ЕС К.Й.С. против „ЕНЕРГО - ПРО МРЕЖИ” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „***, представлявано от М.П.М., П.Т. и П.В. с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.49, ал.1 от ОУ на ДПЕЕЕМ, с цена на иска от 21 360 лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на живущите в жилищен блок на адрес: гр.Н.П., обл.Ш., ул.”***, *, * и *, представлявана от Управителя на ЕС К.Й.С. да заплати на „ЕНЕРГО - ПРО МРЕЖИ” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „***, представлявано от М.П.М., П.Т. и П.В. направените по делото разноски от 977, 20 лв. /девестотин седемдесет и седем лева и двадесет стотинки/.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: