Р Е Ш Е Н И Е

№ 62

гр. Н.П., 18.02.2014 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Районен съдН.П. в публичното заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ АТАНАСКА МАРКОВА

 

при секретаря Б.А., като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №342 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

            Предявена е искова молба по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК с обективно съединени установителни искове с правно основание чл.274, ал.1, т.1 от КЗ с цена на иска от 2781, 52 лв. и по чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 520, 68 лв. от ищцовото дружество ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”- гр. С., представлявано от Р. И. Я. и К.Р., с пълномощник по делото адв. Г.В. от АК – гр. С. против ответника С.Н.С. ***.

В исковата молба от страна на ищеца се изнасят следните твърдения: При пътно- транспортно произшествие, възникнало на 20.05.2008 г. в град Н.П., по улица „***” пред дом №***, на паркираното там МПС - „***” с рег.  ***, собственост на „Автотрейд” - ООД били нанесени материални щети. Вина за настъпването на произшествието имал ответникът. Той управлявал лек автомобил „***” с рег. № Н *** и нарушил задълженията си на участник в произшествието, тъй като след произшествието отказал проверка за употреба на алкохол. Във връзка с произшествието била образувана щета №*** по описа на ЗК „Български имоти”-АД, чийто правоприемник бил ищецът, който в качеството си на застраховател, съгласно полица №***, заплатил на застрахователя на увреденото МПС - ЗД „Алианц”-АД обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 781,52 лв., с което изпълнил задължението си за погасяване на всички суми по застрахователното събитие. С това плащане и на основание чл.274, ал.1, т.1 от КЗ ищцовата страна имала право да получи от ответника платеното обезщетение. Въпреки отправените му покани ответникът не заплатил задължението си. Също така по повод забавеното плащане, за периода от 25.01.2011 г. до 16.11.2012 г. ответникът дължал и лихва за забава в размер на 520, 68 лв. Ищцовото дружество подало заявление по реда на чл.410 от ГПК и в Районен съд – гр. Н.П. било образувано ч.гр.д. №239/2013 г. Ответникът възразил срещу издадената от съда заповед за изпълнение, което предпоставило и необходимостта ищецът да предяви настоящите установителни искове. Поради тези, изложени в исковата молба обстоятелства, ищцовата страна моли, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника С.Н.С. да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”- гр. С. сумата от 2 781,52 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение и 520, 68 лв. мораторна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на образуване на ч.гр.д. №239/2013 г. по описа на НПРС – 27.03.2013 г. до пълното изплащане на сумата. Ищцовата страна претендира да й бъдат присъдени и направените по делото разноски.

            На ответника са връчени съдебните книжа по делото, с указан едномесечен срок за писмен отговор. В срока на отговор такъв е депозиран, като в същия ответникът оспорва основателността на предявените искове. Твърди, че протоколът за станалото произшествие, съдържащ и схема на самото ПТП не отразява действителното местоположение на увредения автомобил, като той бил паркиран не върху тротоара, а върху лентата за движение на управлявания от ответника автомобил. Независимо от това ответникът признава, че доброволно е подписал  протокола, както и обстоятелството, че е отказал кръвна проба, заплатил наложените му с наказателни постановления парични глоби. Възразява и по отношение  размера на щетата, причинена на увреденото МПС, като счита за завишени сумите за вложен труд и материали. Прави възражение също за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: От приложеното по делото от ищцовата страна заверено копие на протокол за пътно-транспортно произшествие №*** от 21.05.2008 г., който представлява официален удостоверителен документ и чиято истинност не е оспорена от ответника по реда на чл.193 от ГПК, както и от заверените копия на застрахователен сертификат към полица №*** на ЗПАД „Алианц България”, полица №*** на ЗК ”Български имоти” за лек автомобил „***” с рег. № ***, ликвидационния акт №*** на ЗК ”Алианц” от 15.07.2009 г., както и от заключението по назначената по делото автотехническа експертиза, се установява, че на *** г. в 01.20 часа в град Н.П. по ул. ”***”, пред дом №*** е възникнало пътно-транспортно произшествие. Лек автомобил марка „***” с рег. № ***, управляван с от ответника С.Н.С. без включени светлини на автомобила и с несъобразена скорост, се блъска в паркиран пред дом с №***  л.а „***” с рег. № ***. Водачът на лек автомобил марка „***” С.С. отказал проба за употреба на алкохол. Този факт ответникът в същност не отрича в отговора на настоящата искова молба. Видно от представеното по делото заверено копие на полица №***, издадена от ЗК ”Български имоти”, чийто правоприемник е ищцовото дружество, за лек автомобил „***” с рег. № *** е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” към датата на пътно-транспортното произшествие. За настъпилото произшествие застрохователят на лекият автомобил, управляван от ответника „Булстрад” - АД е образувал преписка по щета №***, като съгласно задълженията си, е изплатил на застрахователя на увреденото МПС – ЗД „Алианц” АД обезщетение за имуществените вреди, в размер на 2 781,52 лв. Това е видно от представените ликвидационен акт № *** от 15.07.2009 г., от списък с регресни задължения  към ЗД „Алианц”АД от 17.09.2009 г., в който на позиция 28 фигурира сумата от 2 781,52 лв. по щета №№***, както и от отчет №*** за изплатени регреси съгласно опис от 24.04.2009 г. От така представените документи, които не са оспорени от товетника, е безспорно установено заплащането от страна на ищеца на сумата ото 2 781, 52 лв. 

В хода на делото е назначена автотехническа експертиза, със задача да установи какви са нанесените щети по л.а „***” с рег.  ***, както и каква е стойността им към датата на произшествието. Видно е от  заключението по експертизата, че общата стойност на щетите по увредения л.а „***” с рег. №  *** в резултат на възникналото произшествие, подробно описани в заключението, възлизат на сумата от 2 684, 32 лв. Вида на нанесените щети по автомобила са конкретно посочени в заключението на експертизата и е видно, че те съвпадат с щетите, посочени в представеното по делото заверено копие на фактура №***/09.06.2008 г. Няма спор по делото, че ответникът С.Н.С. е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол след произшествието. Затова и съгласно чл.274, ал.1, т.1 от КЗ застрахователят, а по настоящото дело ищец, има право да получи платеното от него обезщетение, след като застрахованият е отказал да се подложи на проверка за употреба на алкохол. Относно размера на претенцията, съдът счита, че следва да приеме, че същата е основателна и доказана до размера на щетата, изчислена в рамките на автотехническата експертиза, т.е до размера на 2 684, 32 лв. Разликата до пълния претендиран размер на главницата, а именно за сумата от 97,20 лв. следва да се отхвърли. При това положение основателна е и претенцията за заплащане на мораторна лихва, за периода от 25.01.2011 г. до 16.11.2012 г., като размерът на мораторната лихва върху сумата от 2 684, 32 лв. възлиза на 502, 44 лв. Претенцията до пълния размер от 520, 68 лв., или за сумата от 18, 24 лв. следва да се отхвърли, като неоснователна и ведоказан. Главницата следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК – 27.03.2013 г. до окончателното плащане.

            Ищцовата страна претендира заплащане на направените от нея разноски. Размерът на заплатената държавна такса в настоящото производство възлиза на 87,41 лв., освен това ищцовата страна е заплатила и сумата от 120 лв. - разноски по назначената експертиза. Претенцията й обхваща и сумата от 1300 лв., представляваща заплатен адвокатски хонорар. Относно тази претенция ответникът е направил възражение за прекомерност на този хонорар, в съответствие с разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК. Съдът, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, обемът на извършената работа, счита, че хонорарът следва да се редуцира до размера от 800 лв. В случая следва да се отбележи, че съдът не е обвързан от разпоредбата на пар.2 от ДР на Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл е и постановеното ТР №6/06.11.2013 г. на ВКС по тълк.д. №6/2012 г. на ОСГТК. Така направените по делото разноски от ищцовата страна възлизат на сумата от 1007, 41 лв. От тази сума ответникът следва да заплати на ищцовата страна в съответствие с уважената част от исковата молба сумата от 968, 66 лв.

            При този изход на установителното производство, съдът следва да обезсили частично издадената заповед за изпълнение на парично задължение №134 от 04.04.2013 г., издадена по ч.гр.д. №239/2013 г. за сумата от 97,20 лв. – главница и 408, 31 лв. – мораторна лихва, както и за разноски от 134, 32 лв. След влизане на решението в сила изпълнителен лист следва да се издаде за признатите за дължими в настоящото производство суми.

            Водим от горното, съдът

Р  Е  Ш  И  :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Н.С. с ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на  ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” – АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., община С., район ***, пл. “***”, №*, представлявано от Изпълнителните  директори Р.Я. и К.Р., а по делото от адвокат Г.В. от АК – С. сумата от 2 684,32 лв. /две хиляди шестстотин осемдесет и четири лева и тридесет и две стотинки/ - главница и сумата от 502, 44 лв. /петстотин и два лева и четиридесет и четири стотинки/ - мораторна лихва за периода от 25.01.2011 г. до 16.11.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК- 27.03.2013 г. до окончателното плащане.

            ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” – АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., община С., район ***, пл. “***”, №*, представлявано от Изпълнителните  директори Р.Я. и К.Р., а по делото от адвокат Г.В. от АК –С.  против ответника С.Н.С. с ЕГН ********** *** претенции в останалата им част до пълния им размер, а именно за сумата от 97, 20 лв. /деветдесет и седем лева и двадесет стотинки/ - главница и сумата от 18, 24 лв. - мораторна лихва за периода от 25.01.2011 г. до 16.11.2012 г., като неоснователни и недоказани.

            ОСЪЖДА С.Н.С. с ЕГН:********** *** да заплати на ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” – АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., община С., район ***, пл. “***”, №*, представлявано от Изпълнителните  директори Р.Я. и К.Р., а по делото от адвокат Г.В. от АК –С. направените по делото разноски от 968, 66 лв. /деветстотин шестдесет и осем лева и шестдесет и шест стотинки.

            ОБЕЗСИЛВА ЧАСТИЧНО заповед за изпълнение на парично задължение №134 от 04.04.2013 г., издадена по ч.гр.д. №239/2013 г. на НпРС за сумата от 97,20 лв. – главница и 408, 31 лв. – мораторна лихва, както и за разноски от 134, 32 лв.

След влизането на настоящото решение в сила копие от него да се приложи по ч.гр.д. №239/2013 г. на НпРС, като се издаде изпълнителен лист за сумите 2 684,32 лв. главница; 502, 44 лв. – мораторна лихва и 839, 53 лв. – разноски.  

            Решението подлежи на обжалване пред Шуменския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: