Р Е Ш Е Н И Е

№ 61

гр. Нови пазар, 18.02.2014 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Районен съд –Нови пазар в публичното заседание на петнадесети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА

 

при секретаря Б.А., като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №463 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

            Подадена е искова молба, съдържаща обективно съединени искове с правно основание чл.50 във вр. с чл.49 от ЗЗД с цена на иска от 500 лв. и с правно основание чл.50 във вр. с чл.49 от ЗЗД с цена на иска 2 641, 61 лв. от страна на ищеца Ш.Р.М. *** срещу ответника А.Р.О. ***.

            Ищецът заявява в исковата си молба, че притежава лек автомобил ”***” с рег. № ***. На 02.08.2012 г. той управлявал автомобила си от с. Б., общ. К. през с. Л., общ. К. в посока гр. Ш.. Малко преди да навлезе в с. Л. внезапно в платното за движение видял няколко овце. Реагирал мигновено като натиснал спирачка, за да спре аварийно, но една от овцете се блъснала в предната дясна част на автомобила. Спирайки, ищецът видял ответника и го попитал защо не направлява правилно животните, но не получил отговор. Даже ответникът опитал да се отдалечи и да се укрие по този начин. Случайно минаващият по същото време патрулен автомобил на РУП – гр. К. спрял на произшествието и полицейските служители установили самоличността на ответника, съставили също и протокол за произшествието. В резултат от произшествието, по лекия автомобил на ищеца се повредили предната броня в дясно, десния халоген, декоративната решетка и други повреди, които при ремонтирането стрували на ищеца 2 641, 61 лв. Освен тези имуществени вреди, ищецът претърпял и неимуществени такива, изразяващи се в страх в резултат на произшествието, което се отразило в контактите му с близки и колеги, липсата на резервни части и посещенията в сервиза за ремонт на автомобила му причинили допълнителен стрес и неудобства. Това било пряка и непосредствена последица от неправомерното поведение на ответника. Поради невъзможността да се компенсират по друг начин, ищецът претендира сумата от 500 лв. за претърпените неимуществени вреди. Предвид така изложеното ищецът моли съда, да постанови решение, с което да осъди ответника А.Р.О. ***, на основание чл.50 във вр. с чл.45 от ЗЗД да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 641,60 лв., както и на същото основание да му заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 500 лв. Претендира и направените по делото разноски, включително заплатения адвокатски хонорар.

            На ответника  са връчени съдебните книжа по делото и му е указан законовия срок за отговор по молбата. В срока за отговор такъв не е депозиран, не са посочени доказателства, не са направени доказателствени искания. На насроченото открито съдебно заседание, ответникът, чрез процесуалния си представител, заявява че оспорва исковете.

            Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: От представените по делото доказателства: протокол за ПТП №*** г., служебна бележка от 23.05.2013 г., изд. от ЗАД „Алианц Балгария”, фактура №***от 27.08.2012 г. с фискален бон от 27.08.2012 г., както и показанията на разпитания по делото свидетел В.С.К. се установяват следните факти: На 02.08.2012 г. около 07.30 часа на път *-* на км. ***, намиращ се между гр. К. и с. Л. настъпило пътно-транспортно произшествие. Ищецът Ш.Р.М. управлявал собствения си лек автомобил ”***” с рег. № *** от гр. К. в посока гр. Ш.. Малко преди да достигне с. Л. внезапно на пътното платно водачът видял няколко овце, които бързо се предвиждали от лявата към дясната пътна лента. Реагирал веднага, но преди да употреби спирачки за аварийно спиране блъснал една от овцете, която вече се намирала в дясната част на неговата лента за движение. Ударът попаднал в предната дясна част на автомобила, а овцата след удара паднала в канавката. В резултат на сблъсъка по автомобила се повредили предната дясна броня, десния халоген и декоративна решетка. Водачът веднага след произшествието слязъл от автомобила си. Видял ответника, който направил опит да се отдалечи от мястото, виждайки случилото се. Повиканият служител на РУП - К. пристигнал около половин час след произшествието. Пред него ответникът потвърдил, че ударената от лекия автомобил овца е била негова собствена и под негов надзор към момента на произшествието, както и че кучета подплашили стадото и така част от него внезапно се озовало на пътното платно. Свидетелят К. сочи в показанията си също така, че поради храстите от двете страни на пътя в участъка на произшествието на практика водачът няма възможност за реакция поради ограничената видимост встрани.

            Горните факти съдът смята, че са безспорно установени по делото от посочените от страна на ищеца доказателства. Представените по делото писмени доказателства не са оспорени, а на показанията на свидетеля съдът няма основание да не даде вяра. Несъмнено в резултат на произшествието ищецът е претърпял имуществени вреди. Доколкото тези вреди са настъпили в резултат на пътно-транспортно произшествие, следва да се отбележи, че ответникът е нарушил задълженията си по чл.106 от ЗДвП, според който водачът на стадо трябва непрекъснато да направлява животните, така че те да не създават пречки или опасности за движението, както и да не ги оставя без надзор на пътя. Установява се от попълнената декларация по повод образуваната преписка в РУП – гр. К., както и от показанията на свидетеля В.К., че именно под надзора на ответника е било стадото овце, включително и ударената овца преди и по време на произшествието. Несъмнено ответникът, като водач на това стадо не е осигурил непрекъснато направляване на тези животни и те са се намирали без надзор на пътното платно. Без значение за отговорността на пастира е обстоятелството за евентуалното наличие на куче, което е подплашило част от стадото, защото дори и действително това да се е случило, то не отменя задължението на водача на стадото за неперкъснат надзор над животните и не игнорира отговорнастта му за причинени вреди. Несъмнена е също така причинно следствената връзка между поведението на ответника и настъпилите имуществени вреди за ищеца. Относно конкретния размер на тези имуществени вреди се установява по представената фактура ***от 27.08.2012 г. с фискален бон от 27.08.2012 г., че те възлизат на сумата от 2 641, 61 лв. Действително във фактурата е отразено, че същата е за ремонт на автомобил и резервни части, без конкретизация на ремонтните дейности и частите, но е видно, че се касае за автомобила на ищеца, защото във фактурата е отразен регистрационния номер на колата на ищеца, а и фактурата е издадена в дните след произшествието, поради което следва да се направи извода, че извършеният ремонт е именно вследствие на това произшествие. Фактурата не е оспорена от ответника. Предвид горните съображения съдът счита, че предявеният от ищеца иск за причинени му имуществени вреди е основателен и доказан, поради което намира, че той като такъв следва да се уважи.

            Относно претенцията на ищеца за причинени неимуществени вреди, съдът счита, че същата е неоснователна и недоказана. Тази претенция касае вреди, изразяващи се в изпитан страх и стрес след произшествието, както и психически нестабилно поведение, отразило се на контактите на ищеца с близки и в служебните взаимоотношения, неудобства вследствие забавянето в ремонтирането на автомобила. За така твърдяните обстоятелства обаче, не са представени доказателства. Не са налице нито писмени, нито гласни доказателства, съдържащи подобни данни. Показанията на свидетеля К. установяват, че непосредствено след произшествието ищецът е бил раздразнен и е повишавал тон на ответника. Но за преживявания у ищеца, свързани с изпитан страх и стрес непосредствено след произшествието, няма доказателства, нито такива за подобни преживявания в периода след това, както и за другите сочени от ищеца неудобства. Ето защо съдът счита, че претенцията на ищеца за причинени му неимуществени вреди в размер на 500 лв., като неоснователна и недоказана, следва да се отхвърли.

Съдът счита за нужно да отбележи, че ответникът не е представил отговор по предявената искова молба, с което за него е бира преклудирана възможността за посочване на доказателства и отправяне на доказателствени искания. На откритото съдебно заседание ответникът е представил заверено копие на регистър на животновъден обект, започнат на 01.01.2009 г. твърдейки, че блъснатата от ищеца овца не е негова собственост. Независимо от обстоятелството, че съдът не следва да обсъжда така представеното доказателство, то намира за необходимо да отбележи, че собствеността върху животно може да се доказва с всички доказателствени средства и за наличието на собственост не е задължително животното да е регистрирано и да му е поставена марка. Ето защо независимо от обстоятелството дали животното, блъснато от ищеца е регистрирано или не, то очевидно същото е било собственост на ответника, защото в тази насока са представените по делото доказателства. А за отговорността на ответника не се изисква непременно животното да е негова собственост. Достатъчно е да се установи, че същото е било под негов надзор кам момента на произшествието, което в настоящия случай е доказано. Следва да се отбележи по настоящото дело също, че сред данните по казуса няма такива сочещи, че освен стадото на ответника, в района на произшествието е имало други животни и конкретно овце, които са попаднали на платното за движение пред движещия се ищец.

При този изход на делото в полза на ищеца следвада се присъдят направените от него разноски съобразно уважената част от исковата молба, а в полза на ответника следва дасе присъдят разноските, съобразно отхвърлената част от исковата молба. Така ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направени по делото разноски от 285, 66 лв. /105, 66 лв. държавна такса; 160 лв. – съответна част от заплатено адв. възнаграждение и 20 лв. – платен депозит за призоваване на свидетел/. Ищецът следва да заплати на ответника направени по делото разноски от 60 лв. /съответна част от заплатено адв. възнаграждение/.

            Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ОСЪЖДА А.Р.О. ***, с ЕГН ********** да заплати на Ш.Р.М. *** с ЕГН **********  сумата от 2 641, 60 лв. /две хиляди шестстотин четиридесет и един лева и шестдесет стотинки/, съставляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди, вследствие пътно-транспортно произшествие, настъпило на 02.08.2012 г.

            ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.50 във вр. с чл.49 от ЗЗД от страна на Ш.Р.М. *** с ЕГН ********** против А.Р.О. ***, с ЕГН ********** за сумата от 500 лв. /петстотин лева/, представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан.

            ОСЪЖДА А.Р.О. ***, с ЕГН ********** да заплати на Ш.Р.М. *** с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 285, 66 лв. /двеста осемдесет и пет лева и шестдесет и шест стотинки/.

            ОСЪЖДА Ш.Р.М. *** с ЕГН ********** да заплати на А.Р.О. ***, с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 60 лв. /Шестдесет лева/.

Решението подлежи на обжалване пред Ш.ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: