Р Е Ш Е Н И Е

№ 122

 

гр. Н.П., 07.04.2014 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Районен съд – Н.П. в публичното заседание на единадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТИНА НИКОЛОВА

при секретаря В.В., като разгледа докладваното от съдия Николова гражданско дело 478 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид

 

Подадена е искова молба с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 52 от ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба, подадена от адв. М. М. от ШАК, в качеството му на пълномощник на ищеца Т.В.Г. с ЕГН ********** срещу Агенция „Пътна инфраструктура” гр. С. с БУЛСТАТ ***, представлявано от председателя на УС – Л. Л., с която моли съдът да осъди държавната агенция да му заплати сумата от 5000 лв, представляващи частичен иск за обезщетение, цялото за 120000лв, за понесени неимуществени вреди от 6 бр. средни телесни повреди, в резултат на настъпило ПТП, причинено от неизпълнение на задължението на служители на А”ПИ” да поддържат пътя в състояние, осигуряващо безопасност на движението.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба изцяло. Излага твърдения, че по делото безспорно се установява, че ищецът няма вина за настъпилото ПТП, че причина за същото е неотстранено замърсяване на пътната настилка от животински екскременти. Счита, че отговорност следва да носи А”ПИ”, тъй като законът им вменява отговорност да поддържат пътната настилка в състояние, осигуряващо безопасност на движението, а те не са изпълнили това си задължение. Счита, че не са налице цитираните от ищеца хипотези от ЗВМД.

С отговора е направено възражение за неоснователност на иска. Твърди се, че отговорност в случая следва да носи на основание чл. 50, изр. второ от ЗЗД собственикът на животното, който не бил изпълнил задължението си по чл. 172 от ЗВМД и чл. 3, ал. 6 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община Н.П.. Направено е и възражение, че е налице съпричиняване от страна на ищеца, тъй като не бил избрал скорост, съобразена с пътната настилка.

В съдебно заседание ответната страна поддържа подадения отговор. Счита, че иска е недопустим, тъй като отговорност в случая следва да носи собственика на животното, чийто екскремент не е почистен. Моли съда в случай, че приеме иска за допустим на същото основание да го отхвърли, тъй като причината за ПТП не може да се вмени във вина на А”ПИ”. Счита, че по делото останал недоказан механизмът на осъществяване на ПТП

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

На 06.05.2010 г. след обяд ищецът Т.В.Г. бил на гости в дома на свои приятели в с. П., обл. Ш., където се празнувал Гергьовден. Тъй като бил водач на МПС от категория А, цял ден употребявал само безалкохолни напитки.

 Около 17.10 часа Г. ***. Домакинът Ж. Ж. и Н.Н. излезли да го изпратят. Ищецът управлявал мотоциклет Х. с рег. № Н *** и бил облечен с екип и каска. Запалил мотора и се отправил по ул.”Т.”, централната улица на селото, в посока град Н.П..

За разстоянието от около 60 метра преди кривата на завоя в дясно развил скорост от около 50-60 км./ч., наблюдаван от свидетелите, които го изпращали. Времето било слънчево, без валежи. Тогава, преди да навлезе в самия завой, на прав участък гумите на мотоциклета преминали през засъхнало кравешко изпражнение, намиращо се в лентата му на движение, покрито с прах и сливащо се по цвят с цвета на асфалта. Мотоциклетът се залюлял, ищецът загубил  контрол над управлението и се ударил в метален стълб за улично осветление, намиращ се в дясно.

Св. Ж. и Н. веднага се отправили към мястото на катастрофата. Бил повикан екип на ЦСМП и ищецът бил откаран в болнично заведение.

Видно от заключението на назначената съдебно медицинска експертиза, изготвена по писмени данни и извършен преглед, ищецът е получил следните травматични увреждания в резултат на ПТП: Тежка гръдна травма с кръвонасядане по предната гръдна стена Фрактура на VI VII VIII IX X XI и XII леви ребрени дъги, странично; Хемопневмоторакс на мястото на счупените ребрени дъги, изискващ оперативна намеса; контузия на белия дроб; подкожен емфизем в лявата гръдна половина; фрактура на лявата мишнична кост, в средната й трета, с увреждане на периферните нерви областта на мишницата- тежко частично увреждане на левия подмишничен нерв; увреждане на кожно мускулния и на лъчевия нерв на левия горен крайник;увреждане на левия срединен нерв; фрактура на предходилна кост на лявото ходило; травматичен шок. Данни за посттравматична пареза на горния ляв крайник с невъзможна активна флексия на първия и втория пръст на лявата ръка и невъзможни движения на раменната става.

В резултат на описаните травматични увреди на ищеца са причинени: Разстройство на здравето, временно опасно за живота,причинено от травматичния шок;  Разстройство на здравето, временно опасно за живота, обусловено от контузията на левия бял дроб; Разстройство на здравето, временно опасно за живота, обусловено от развилия се хемо и пневмоторакс, изискващи оперативна интервенция; Трайно затруднение в движението на снагата за около 3-4 месеца, обусловено от счупените ребра; Затруднение в движението на левия горен крайник за около 1,5- 2 месеца от счупването на 3предходилнакост на ляво ходило, затруднение в движението на  левия горен крайник за около 5-6 месеца, обусловено от счупването на мишничната кост.

Освен това при претърпяното ПТП са установени данни за увреждане на периферни нерви на левия горен крайник, които увреждания причиняват частично ограничение в движението на този крайник. Уврежданията са довели до невъзможност за движение на раменната става и до невъзможност за активно сгъване на първия и втория пръст на лявата ръка, което увреждане не е отминало към датата на прегледа 13.02.2014 г.

Налице е причинно следствена връзка между произшествието и посочените увреждания, т.е. те могат да се получат при мотоциклетна травма - блъскане и удар в околните предмети на пътя.

В същност няма спор между страните относно телесните увреждания, които ищецът е претъпял в резултат на произшествието.

Няма спор и относно факта,че участъкът от пътя, където се е случило ПТП е второстепенна  републиканска пътна мрежа, държавна собственост.

Основният спор касае въпросите дали ПТП се е осъществило по описания в исковата молба начин и кой следва да носи отговорност за непочистения участък от пътя - дали това е ответното дружество или собственикът на животното, депонирало екскременти на пътното платно. Освен това спорен е въпроса дали е налице съпричиняване на резултата от страна на ответника.

На първо място, съдът намира за доказан механизма на причиняване на произшествието и той е доказан от свидетелските показания на свидетелите – очевидци на случилото се. Независимо, че свидетелите Ж. и Н. са близки на ищеца, съдът не намира причини да счита показанията им за недостоверни или предубедени. Двамата имат непосредствени възприятия за случилото се, имали са видимост по време на  ПТП и непосредствено са получили възприятия къде точно мотоциклетът е станал неуправляем за водача му – на правия участък преди завоя в дясно. Св. Ж. е категоричен, че в лентата за движение е имало екскременти от крава или теле, запрашени до степен да са трудно различими от цвета на асфалта и точно при преминаването им през тях мотоциклетът е станал неуправляем за водача му и е последвал удар в железния стълб в дясно от платното. В тази насока са и показанията на св. Н.Н.. Свидетелят  Г.Г. е посетил произшествието като служител на РУП-Н.П., в това му качество. Той свидетелства за липса на механични препятствия по платното за движение на мястото на произшествието, както и за запрашеност в двете ленти на пътя. Падналият мотор е намерен от него в кривата на завоя, при удара в стълба в дясно. Съдът не споделя виждането на процесуалният представител на ответната страна, че механизмът на ПТП може да се доказва само и единствено със свидетелски показания. В конкретния случай назначаването на САТЕ би било безпредметно, тъй като при ПТП не  е правен оглед при който да е участвал, няма други данни за осъщественото ПТП, освен свидетелските показания.

От дотук изложеното, съдът намира за доказано, че на 06.05.2010г. ищецът управлявайки мотоциклет Х. с рег. № Н *** с 50-60 км/ч, е преминал през засъхнало, набито с прах кравешко изпражнение, намиращо се върху пътната настилка на път в с. П., който път е част от републиканската пътна мрежа и в резултат на непочистената пътната настилка моторът му поднесъл, ищецът се блъснал в стълб и са му причинени описаните в исковата молба средни телесни повреди.

Съгласно чл. 48, т. 1, б. ”б” от правилника за прилагане на Закона за пътищата  организирането на дейностите по поддържане на пътищата са задължение на Национална агенция "Пътна инфраструктура" за платното (платната) за движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания, какъвто е и настоящия случай. В чл. 47 от същата наредба се указва какво представлява поддържането, а именно, то включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности. Установява се от показанията на св.Ж., че наличието на животинско изпражнение върху платното на мястото на ПТП не е инцидентен случай, в който животно – крава или теле е преминало през платното и е оставило екскременти, а напротив, заради намиращата се отсреща чешма такива животни постоянно преминават пътя, за да пият вода и по този начин замърсяват пътя с изпражнения. Следователно  ответното дружество не е изпълнило задължението си да осигури нормална експлоатация на пътя и това е довело до произшествието с ищеца, от което той е претърпял неимуществени вреди.

Наистина в чл. 3, ал. 6 от Наредба № 1 от поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община Н.П. е предвидено, че собствениците на домашни любимци и други животни са длъжни да отстранят замърсяванията, причинени от тези животни, но тази разпоредба не може да дерогира вмененото от ЗП задължение на А „ПИ” да поддържа пътната настилка в състояние, което да осигури безопасността на движението. Това само означава, че нормативната уредба е предвидила няколко задължени лица, които да осъществят една и съща работа, като в случая нито едно от тези лица не си е свършило работата. Следва да се приеме, че те отговарят за причинените от бездействието си вреди солидарно, а пострадалия може да избира срещу кого да предяви претенциите си. Отношенията между отделните солидарни длъжници са без значение за настоящия процес.

Съдът намира, че в случая вина носят, както А „ПИ”, така и стопанина на животното, чия при виновното поведение на собственика на животното няма как да отпадне отговорността на ответника, след като той не е изпълнил задълженията си да осигури нормалната експлоатация на пътя.

По делото не се установява също така, да е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Действително има в показанията на свидетеля данни за употреба на алкохол с концентрация 0,44 промила, но не са предоставени други доказателства за това /протокол, химическа експертиза/ от страна на ответника, а освен това тази концентрация е под наказуемия дори по административен ред минимум от 0,5 промила алкохол в кръвта.

Не се установява също ищецът, като водач на МПС да е управлявал с несъобразена скорост и така да е допринесъл за причиняване на произшествието. По делото липсват доказателства  в това направление. Напротив, от свидетелските показания се установява, че водачът на мотора е бил изминал не повече от 50-60 метра от момента, в който е потеглил и е карал с не повече от 50-60 км/ч.

По посочените съображения съдът намира предявения частичен иск за доказан по своето основание. Предявения иск е частичен за сумата от 5000 лв, като в обстоятелствената молба е посочено, че ищецът счита, че цялото задължение, което му се дължи за причинените неимуществени вреди е в размер на 120 000 лв.

Относно размерът на предявената претенция: Доказано бе с категоричност и не се спори от ответника, че в резултат на ПТП ищецът е получил разстройство на здравето, временно опасно за живота,причинено от травматичния шок; разстройство на здравето, временно опасно за живота, обусловено от контузията на левия бял дроб; разстройство на здравето, временно опасно за живота, обусловено от развилия се хемо- и пневмоторакс, изискващи оперативна интервенция; трайно затруднение в движението на снагата за около 3-4 месеца, обусловено от счупените ребра; затруднение в движението на левия горен крайник за около 1,5-2 месеца от счупването на предходилна кост на ляво ходило, затруднение в движението на  левия горен крайник за около 5-6 месеца, обусловено от счупването на мишничната кост. Освен това при претърпяното ПТП са установени данни за увреждане на периферни нерви на левия горен крайник, които увреждания причиняват частично ограничение в движението на този крайник. Уврежданията са довели до невъзможност за движение на раменната става и до невъзможност за активно сгъване на първия и втория пръст на лявата ръка, което увреждане не е отминало към датата на прегледа 13.02.2014 г.

Обезщетението при неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, предвид разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Тъй като искът е предявен като частичен съдът следва да определи размера на общо дължимото на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени вреди и след това да прецени, дали частично предявената претенция е основателна, ако не надхвърля общия размер на дължимото обезщетение.

Предвид претърпените от ищеца увреждания, степента и характера им. Продължителността на периода за възстановяване, както и последиците от тях (от СМЕ се установява, че и до момента, той не е напълно възстановен), съдът счита, справедливия общ размер на дължимото на ищеца обезщетение следва да е в размер на 95000 лв.

Водим от това частично предявения иск за обезщетението за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв. е основателно и следва да се присъди. Сумата следва да се присъди в едно със законната лихва и както е поискано в исковата молба – от 17.06.2010г., а  не от датата на увреждането – 06.05.2010 г., до окончателното й изплащане.

Относно разноските по делото: Предвид изводите на съда за основателност на иска и с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът следва да се произнесе и по направените искания за разноски в полза на ищеца. Разноските, които се установява, че са направени от ищеца са в размер на 262 лв. – заплатена държавна такса и 150 лв. – разноски по назначената съдебномедицинска експертиза. Действително в списъка с разноски е посочен и заплатен адвокатски хонорар, но по делото няма доказателства за заплатен такъв и за размера му. Затова ответната страна Агенция „Пътна инфраструктура” следва да бъде осъдена да  заплати на ищеца действително направените разноски в размер на 412 лв.

Водим от горното съдът

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

           

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА” гр. С., бул. “*** представлявано от инж. С.Ч., ДА ЗАПЛАТИ на Т.В.Г. с ЕГН ********** ***  СУМАТА от 5 000 лв. /пет хиляди лева/, съставляваща част от обезщетение за причинени от ПТП, осъществено на 06.05.2010г. неимуществени вреди  в общ размер на 95000лв /деветдесет и пет хиляди/, ведно с натрупаната лихва за забава, считано от 18.06.2010 г. до 18.06.2013г. в размер на 1547,22 лв /хиляда петстотин четиридесет и седем лева и двадесет и две стотинки/, както и лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата от 18.06.2013г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА” гр. С., бул. “*** представлявано от инж. С.Ч. ДА ЗАПЛАТИ на Т.В.Г. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски от 412 лв. /четиристотин и дванадесет лева /.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: