Р      Е     Ш     Е     Н      И     Е

                                                                        № 102

                                                  гр.Нови пазар,19.03.2014г.

                                                 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 Районен съд Нови пазар в публичното съдебно заседание,проведено на дванадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                                                 Председател :СВЕТЛА  РАДЕВА

                                                                                  Секретар: Б.  А.

 

Като разгледа докладваното от съдия Радева гр.дело №546 по описа за 2013 година,за да се произнесе,взе предвид:

 

    Делото е образувано по предявени обективно съединени искове  с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във вр.с искане по чл.537 ал.2 от ГПК и иск по чл.108 от ЗС.

    Ищците Х.А.М./Х. К./ и Ф.А.З./Ф.С./,двамата с постоянен адрес:Република Турция,гр.Б.,р-н Н.,кв.”***,действуващи чрез пълномощника си адв.Г.К.,действуващ по преупълномощаване от К. З. Ю./,твърдят в исковата молба,че са наследници по права линия на М. Ю.К.М.ов /дядо/,починал на ***г.и К. К. К. /баща/,бивш жител ***,починал на ***.- решение ГД 21 от 20.01.1997г.на Общинска служба по земеделие гр.К. на наследниците на М. Ю.К.М.ов /двете ищци/ и брат им Ю. А.М. /починал през 2006г.в Р Турция/ е възстановен по реда на чл.19 от ЗСПЗЗ земеделски имот,представляващ нива с площ от 24 дка,ІІІ категория,находящ се в месдтността “***” и представляваща имот *** по плана за земеразделяне на с.З..С влязлата в сила кадастрална карта за землището на с.З.,одобрена със Заповед №РД-18-43/16.07.2007г.имота бил с обозначен идентификатор *.*.* с площ от 24001 кв.м.,местност “***”,трайно предназначение на територията-земеделска,начин на трайно ползване –Нива при съседи:*.*.*, *.*.*, *.*.*, *.*.*, *.*.*, *.*.*, *.*.*.

    Към момента на възстановяване на земеделския имот по реда на ЗСПЗЗ и тримата наследници на М. Ю.К.М.  и единствения му  пряк наследник-починалия му син КК К. К. живеели на територията на Р Турция. Братът на ищците –Ю. А.М. починал на ***.в РТурция и оставил като свои наследници преживялата съпруга Х.Х.М./Х. К./ и синове Ф. Й. К. /Ф. К./ и Л. Й. К. /М. К./.

     От момента на възстановяване до настоящия момент ищците винаги считали имота си за съсобствен по наследство,спорове помежду им и с наследниците на починалия им брат,а и със самия него никога не е имало.Имотът бил отдаван за обработка и отглеждане на земеделски култури на трети лица със знание и съгласие на ищците.Правата им на съсобственици по наследствено правоприемство не били оспорвани нито от трети лица,работещи земята,нито пък от наследниците на починалия им брат.

    През 2012 г.ответницата Х.Х.М. се явила с трима свидетели в нотариалната   кантора на нотариус А*,като въз основа на обстоятелствена проверка,ответницата Х.М. била призната за собственик на земеделския имот по давностно владение ,за което бил съставен констативен нотариален акт №***г.

    Ищците считат,че с така изповядания нотариален акт ,те са лишени от правата си на собственици.Ето защо молят да бъдат призовани на съд с ответницата Х.Х.М. и  след доказване основателността на твърденията,изложени в исковата молба,съдът постанови решение,с което признае за установено спрямо ответницата Х.Х.М.,че те ищците  Х.А. А. и Ф.А.З. са собственици на по 1/3 ид.част от поземлен имот с идентификатор  *.*.* с площ от 24001 кв.м.,местност “***”,трайно предназначение на територията-земеделска,начин на трайно ползване –Нива при съседи:*.*.*, *.*.*, *.*.*, *.*.*, *.*.*, *.*.*, *.*.*.

    Молят при уважаване на исковата им претенция,на основание чл.537 ал.2 от ГПК, Нотариален акт №***г.по описа на Нотариус *** на НК да бъде отменен от съда до размер на 2/3 ид.части .

    С допълнителна молба ,приета от съда за съвместно разглеждане,на основание чл.214 ал.1 от ГПК е допуснато изменение на предявените искове,като наред с първоначално предявените ,ищците са предявили срещу ответницата и иск с правно основание чл.108 от ЗС,а именно ,същата да бъде осъдена да им предаде владението на по 1/3 ид.ч.за всяка от ищците на съсобствения на страните поземлен имот с идентификатор *.*.* с площ от 24001 кв.м.,местност “***”,трайно предназначение на територията-земеделска,начин на трайно ползване –Нива при съседи:*.*.*, *.*.*, *.*.*, *.*.*, *.*.*, *.*.*, *.*.*.

    Препис от исковата молба,допълнителната такава  и доказателствата към тях са връчени на назначения служебен адвокат на ответницата Х.Х.М. –адвокат А.Р.,***,който в срока по чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор по предявения иск.Оспорва същия по допустимост.Счита,че при наличие на право на ревандикационен иск по чл.108 от ЗС,установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК е недопустим поради липса на правен интерес.Изразява становище,че ревандикационния иск съдържа в себе си и установителен такъв,което прави предявяването на отделен установителен иск недопустимо.

    Оспорва исковете и по основание.Счита,че твърдения,които не са подкрепени надлежнви доказателства са относно факта на владение на процесния имот,както от страна на починалия Ю. А.М.,така и от страна на ответника Х.Х.М..Твърди,че в исковата молба са наведени твърдения относно владение на имота и то със съзнание за своене на същия,както от страна на Ю. М.,така и от страна на ответника Х.М..Тези твърдения  в исковата молба имали смисъла на признание на сочените факти и следвало да бъдат уважени.

      Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:

       Видно от представените по делото писмени доказателства:удостоверение за наследници на М. ***,починал на ***г.,удостоверение за идентичност на имената на същия,издадено от кметство с.Б.,обл.Ш. с изх.№***.,удостоверение за наследници на К. К. с изх.№**.,издадено от кметство с.Б.,удостоверение за наследници на Ю. А.М. с изх.№***.,издадено от кметство с.Б.,се установява,че ищците и ответницата са наследници по закон на М. Ю. М.,починал на ***г.,съответно ищците Х.А.  и Ф.А. –негови дъщери,а  ответницата Х.Х. /по право на заместване на починалия му син Ю. А., негова съпруга/.Освен ответницата Х.Х., Ю. А. е оставил за свои наследници и лицата Ф. Ю. и Л. Ю..

        С решение ГД 21 от 20.01.1997г.на Общинска служба по земеделие гр.К. е признала на наследниците на М. Ю.К.М.ов правото на възстановяване по реда на чл.19 от ЗСПЗЗ собствеността върху  земеделски имот,представляващ нива с площ от 24 дка,ІІІ категория,находящ се в местността “***” и представляваща имот *** по плана за земеразделяне на с.З..С влязлата в сила кадастрална карта за землището на с.З.,одобрена със Заповед №РД-18-43/16.07.2007г.имотът е с идентификатор *.*.* с площ от 24001 кв.м.,местност “***”,трайно предназначение на територията-земеделска,начин на трайно ползване –Нива при съседи:*.*.*, *.*.*, *.*.*, *.*.*, *.*.*, *.*.*, *.*.*./скица на поземлен имот №20840/15.12.2011г.,издадена от Служба по геодезия,картография и кадастър –гр.Ш.,на л.15 по делото/.

    С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот,придобит по давност №*** на НК,ответницата Х.Х.М. е призната  въз основа на обстоятелствена проверка,за собственик по давностно владение на следния недвижим имот,находящ се в землището на с.З.,общ.К.,обл.Ш.,а именно :ЗЕМЕДЕЛСКА ТЕРИТОРИЯ –НИВА с площ от 24001.00 кв.м.,находяща се в землището на с.З.,общ.К.,обл.Ш. с ЕКАТТЕ ***,в местността “***”,за която по кадастралната карта и кадастралните регистри на землището е отреден ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *.*.*,при съседи : :*.*.*, *.*.*, *.*.*, *.*.*, *.*.*, *.*.*, *.*.*./.

   По делото са представени /в заверен превод от турски на български език/,които не бяха оспорени от ответната страна и съдът цени тези документи като годни доказателствени средства,ползващи се със съответната формална и материална доказателствена сила: Пълномощно с с рег.№67039/11.09.1998г.на 8-ми нотариус гр.И.Б., Пълномощно №69033/15.09.1988г.на 8-ми нотариус гр.И.Б. и Пълномощно с №54506/04.09.1998г.на 5-ти нотариус гр.Б.,от съдържанието на които се установява,че ищците Х.М. и Ф. З.,както и тяхната майка А. К.,са упълномощили съпруга на ответницатаЮ. К. да ги представлява пред българските съдебни и административни органи във връзка с процедура по възстановяване на собствеността на земеделски земи,останали им в наследство от М. Ю.ов М.ов и А. М.ов Ю.ов,да получава полагаемата им се рента,да отдава земите под наем,да заплаща данъци,такси ,да продава на когото намери за добре и при цена и условия,каквито уговори посочените в т.1 земеделски земи,както и да получава сумите от продажбата,включително и да договоря сам със себе си,като го освобождават от даване на сметка,да получава реализираните от продажбата суми .

      Съдът кредитира с нужното доверие показанията на разпитаните свидетели :Т.Ш.И.,Г.К.А.,,Р.Ш. А. и Ш.Ш.Ш. Ш.,които,преценени в съвкупността им с представените по делото писмени доказателства- Договори за наем на земеделска земя от 08.11.2011г., 24.10.2012г. и от 14.10.2013г.,сключени между “Предел”ООД гр.Б. /наемател/и Х.Х.М. /наемодател/и приложени към тях 3бр.разходни касови ордери, сочат,че от момента на възстановяване собствеността върху процесния земеделски имот /1998г./,никой от наследниците на М. Ю.К.М.ов не е обработвал еднолично имота.От 1998г.същият е бил обработван от Р. И./съпруг на сестрата на ответницата Х.М./,докато по това време ответницата,със своя съпруг и деца трайно са се установили да живеят в Турция.Периодично са идвали в България /1-2 пъти годишно/ ,като са навестявали имота.За периода 2011-2013г. имотът е отдаден под аренда от ответницата Х.Х.М. на “Предел “ООД,за което тя е получила договорената помежду им сума.

     На въпроса на особения представител на ответницата към свидетелите ,дали при тях ,с оглед на етноса и религията ,съществува правило недвижимото имущество да остава единствено за наследниците от мъжки пол, св.К. и И. дадоха положителен отговор.Според св.И. “всеки знаел,че нивата е тяхна-т.е.на ответницата и съпруга й Ю./.

      При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:

      Безспорно се установява по делото/изхождайки от съдържанието на приложените по делото пълномощни/,че от 1998 година ищците Х.М. и Ф.З. са се установили да живеят в Република Турция,като не са осъществявали непосредствено владение върху реституираните им по наследство земеделски земи. За целта те са упълномощили своя брат Ю. А.М. да извършва действия по управление,стопанисване и разпореждане с тези земи-да го отдава под аренда,да събира добиви/плодове/ и т.н. ,както и да го продава. Ю. М. е починал на 11.09.2006г.и към този момент,по арг.на чл.41 от ЗЗД ,пълномощните са преустановили своето действие./с оглед личността на страните по тези едностранни сделки/.От съдържанието на пълномощните се извлича извода,че макар и да са упълномощили Ю.М. с правото да извършва действия по управление,стопанисване и разпореждане с тези земи-да го отдава под аренда,да събира добиви/плодове/ и т.н.,тези правомощия не следва да се тълкуват като отказ от наследствени права върху имота.

      Ответницата Х.М. се е снабдила с НА за собственост върху недвижимия имот на 23.03.2012г.За да се позове на института на придобивната давност по смисъла на чл.79 ал.1 от Закона за собствеността,лицето,което претендира права ,следва да установи по един несъмнен и категоричен начин,че е владяло процесния недвижим имот явно,несъмнено,спокойно,непрекъснато,необезпокоявано в продължение на повече от десет години.Очевидно е,че от 1997/98 година ,братът на ищците Ю. М. е започнал да владее за себе си  собствената си идеална част/по наследство/ и да държи  собствените им идеални части ,придобити от тях на основание наследствено правоприемство  на сестрите си Х.М. и Ф.З..Ако Ю. М. е възнамерявал да придобие на основание давностно владение собствеността върху целия имот,то с оглед периода от време от въвода във владение /1998г./до смъртта му /2006г./ е било невъзможно да се позове на десетгодишна придобивна давност.Дори и след смъртта му неговата съпруга ,да е упражнявала владение /макар и чрез трети лица/,което да присъедини към това на Ю.М.,с намерение да свои имота единствено и само за себе си,това владение е следвало да бъде демонстирано по такъв начин,че да стигне до знанието на останалите съсобственици,на което нейно намерение те да не са се противопоставили. Правно релевантен факт,който ответната страна не успя да докаже по делото.

      Ето защо съдът намира,че при липса на годно правно основание ,ответницата Х.М. е била призната за едноличен собственик по давностно владение на целия имот,предмет на исковата претенция. На основание чл.5 и чл.9 ал.1 от Закона за наследството,като собственици на имота се легитимират ищците Х.М. и Ф.З.,всяка с право на по 1/3 ид.ч.,а останалата 1/3 ид.ч. се явява собственост на наследниците на техния брат –Ю. М..Поради и което съдът следва да се произнесе с решението си,като признае ищците за собственици на по 1/3 ид.ч.от имота,а ответницата/за която се доказа,че го владее чрез трето лице –“Предел”ООД/ бъде осъдена да предаде на невладеещите собственици,собствеността върху техните идеални части.

      С оглед уважаването на главния иск и доколкото с НА за право на собственост ,издаден по обстоятелствена проверка ,не се учредява,а се констатира едно твърдяно право на собственост,по реда на чл.537 ал.2 от ГПК следва да бъде отменен частично-до размер на 2/3 ид.ч.

    На основание чл.78 ал.1 от ГПК съразмерно уважените искове,ответницата следва да бъде осъдена за заплати на ищците съразмерно направените от тях съдебни и деловодни разноски  в общ размер на 943.90лв.

    Водим от гореизложеното,съдът

 

                                                      Р       Е      Ш      И    :

 

     ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответницата Х.Х.М. с ЕГН:**********,с постоянен адрес:*** ,с настоящ адрес в Република Турция,че ищците Х.А.М./Х. К./ с ЕГН:********** и Ф.А.З./Ф.С./ с ЕГН:**********,двамата с постоянен адрес:Република Турция,гр.Б.,р-н Н.,кв.”*** СА СОБСТВЕНИЦИ на по 1/3   /една трета идеална част/ от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор  *.*.* с площ от 24001 кв.м.,находящ се в землището на с.З.,общ.К.,обл.Ш.,местност “***”,трайно предназначение на територията-земеделска,начин на трайно ползване –Нива при съседи:*.*.*, *.*.*, *.*.*, *.*.*, *.*.*, *.*.*, *.*.*.

      ОСЪЖДА ответницата Х.Х.М. с ЕГН:**********,с постоянен адрес:*** ,с настоящ адрес в Република Турция, ДА ПРЕДАДЕ на ищците Х.А.М./Х. К./ с ЕГН:********** и Ф.А.З./Ф.С./ с ЕГН:**********,двамата с постоянен адрес:Република Турция,гр.Б.,р-н Н.,кв.”*** ВЛАДЕНИЕТО на по 1/3 ид.част за всяка от ищците от съсобствения им ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор  *.*.* с площ от 24001 кв.м.,находящ се в землището на с.З.,общ.К.,обл.Ш.,местност “***”,трайно предназначение на територията-земеделска,начин на трайно ползване –Нива при съседи:*.*.*, *.*.*, *.*.*, *.*.*, *.*.*, *.*.*, *.*.*.

     На основание чл.537 ал.2 от ГПК ОТМЕНЯ Нотариален акт за собственост върху недвижим имот,придобит по давност №*** на НК,/с който ответницата Х.Х.М. е призната  въз основа на обстоятелствена проверка,за собственик по давностно владение на следния недвижим имот,находящ се в землището на с.З.,общ.К.,обл.Ш.,а именно :ЗЕМЕДЕЛСКА ТЕРИТОРИЯ –НИВА с площ от 24001.00 кв.м.,находяща се в землището на с.З.,общ.К.,обл.Ш. с ЕКАТТЕ ***,в местността “***”,за която по кадастралната карта и кадастралните регистри на землището е отреден ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *.*.*,при съседи : :*.*.*, *.*.*, *.*.*, *.*.*, *.*.*, *.*.*, *.*.*./  ДО РАЗМЕР та 2/3   /две трети идеални части/.

       ОСЪЖДА ответницата Х.Х.М. с ЕГН:**********,с постоянен адрес:*** ,с настоящ адрес в Република Турция, ДА ЗАПЛАТИ на ищците Х.А.М./Х. К./ с ЕГН:********** и Ф.А.З./Ф.С./ с ЕГН:**********,двамата с постоянен адрес:Република Турция,гр.Б.,р-н Н.,кв.”*** направените по делото разноски в общ размер на 943.90лв./деветстотин четиридесет и три лева и деветдесет стотинки/.

      Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр.Ш. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                      РАЙОНЕН   СЪДИЯ: