Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 36

 

гр.Нови Пазар,  04.02.2014г.

 

В  ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

            Районен съд- Нови пазар в публичното си заседание  на петнадесети януари две хиляди и четиринадесета  година, в състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ : ГАЛИНА  Н.

СЕКРЕТАР :  Д.С.

като разгледа докладваното от съдия Н. гр.д. № 610 по описа на НПРС за 2013г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

            Предявена е искова молба, съдържаща  иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД с цена от 5000лв. спрямо ответниците Д.Н.И.,В. П. И. и И.П.И.,***, които да заплатят сумата солидарно. Предявени са и три субективно съединени иска по чл. 59 от ЗЗД, всеки с цена 1100лв., спрямо всеки от трите ответници за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи, касаещи неоснователното ползване на имота

Ищцата В.И.Й. *** твърди в исковата си молба, че е собственик по наследство от родителите си на  ½ ид.ч.  от недвижим имот, представляващ къща и стопански постройки с дворно място от 1270 кв.м., съставляващо УПИ *-* от кв. по плана на с. Д., общ. Ш.. Ищцата сочи също, че след смъртта на родителите й ответниците владеят имота. Същата сочи, че владението  продължава и след решението по  гр.д. № 845/2006 г. на ШРС за делба на имота, а тя е лишена от възможността да ползва идеалната си част. Същевременно ответниците бездействали, макар, че единствено те притежавали ключ от имота и така състоянието на имота се влошило и той се обезценил. Тъй като ответниците като не са поддържали имота и не са извършвали ремонти са причинили вреди, резултат от ползването на имота от тримата ответници, поради което ищцата претендира солидарната им отговорност за: паднал покрив - 2500лв.; разрушени стени- 1000лв.; повредено дюшеме -500лв.; повредени прозорци и врати- 500лв. и други – 500лв.или  солидарно от трите ответници вреди в размер на 5000лв.

Ищцата претендира и обезщетение по 1 100 лв. от всяка от ответниците, на основание чл. 59 от ЗЗД. Претендира заплащане на направените по делото разноски.

 

Ответниците оспорват предявените искове. Намират иска с по чл.45 от ЗЗД за недопустим и неоснователен. Не оспорват твърденията в молбата, че с ищцата са съсобственици на посочения недвижим имот. Твърдят, че в делбеното производство №845/2006 г. по описа на ШРС, имотът е бил изнесен на публична продан. Заявяват също, че никоя от тях никога не е ползвала имота, поради което и не дължи обезщетение за ползването на друг съсобственик, в случая ищцата. Освен това никога и по никакъв начин не препятствали ищцата да ползва имота, даже в отговор на нотариално отправена покана на свой ред я поканили да ползва. Относно претенцията за заплащане на вреди считат, че ищцата би могла да претендира суми за извършени от нея подобрения на съсобствения имот, но не и да предявява осъдителен иск за заплащане на евентуални ремонти.

 

            Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за безспорно и категорично установено от фактическа и правна страна следното:

            По иска с правно основание чл.45 от ЗЗД, предявен солидарно срещу трите ответници с цена 5000 лв. Страните в настоящото производство не оспорват, че недвижимия имот, представляващ къща и стопански постройки с дворно място от 1270 кв.м., съставляващо УПИ *-* от кв. по плана на с. Д., общ. Ш. им е съсобствен и като такъв е бил предмет на съдебна делба. С решение по гр.д. № №845/2006 г. по описа на РС Ш., ВЗС на 28.04.2007г. е била извършена съдебна делба на имота, като конкретния способ за нейното извършване е чрез изнасяне на имота на публична продан. В решението е посочено, че след извършване на проданта на имота, сумите от нея следва да се разпределят при квоти 3/6ид.ч. за ищцата В.И., 1/6ид.ч. за Д.И., 1/6ид.ч. за И. И. и 1/6ид.ч. за В.И..

            Страните не спорят, че има образувано изпълнително дело за изнасяне на имота на публична продан, както и че в имота не живее никой.

            Съдът намира предявеният иск за вреди, причинени от ответниците за неоснователен и недоказан. На първо място спорът относно собствеността на имота е решен с влязлото в сила решение по делбата и от тук нататък претенциите на която и да е от страните към другите бивши съсобственици се преклудират. Претенции по сметки, за заплащане на направени от някоя от страните разходи за поддържане на имота, за неговото запазване страните са можели да предявяват  в делбеното производство, във втората фаза, след извършване на делбата обаче такива претенции те не могат да предявяват. Освен това, видно от съдебното решение от 04.04.2007 г. ищцата по настоящето дело е имала претенции по сметки с основание чл. 31, ал.2 от ЗС спрямо ответниците, но те са били отхвърлени изцяло като неоснователни. Следователно повторното им заявяване би било недопустимо и поради което тя предявява такава по чл. 59 от ЗЗД в настоящето производство. В мотивите е констатирано, че за периода от 11.01.2006 г. до момента на постановяване на решението имота не е ползван от ответниците. В съдебно техническата експертиза по делбеното дело на л.58 от него е посочено, относно лятната кухня „а места мазилката от тавана е паднала ... покривната конструкция е дървена, покрита с цигли върху камъшитова рогозка, на места провиснала. ... Дворът е буренясъл. Имотът е неподдържан и много занемарен”. Това заключение е дадено на 22.02.2007 г. и е прието по делото, поради което съдът счита, че тези вреди, които счита ищцата, че са и причинени от ответниците са констатирани още в това производство. В този смисъл решението по делбата в тази му част има задължителна сила за страните по него, а те са същите и в настоящето дело. С приключване на съдебната делба приключват и претенциите, които биха имали всеки от бившите съсобственици един към друг, както и претенции за възникнали обстоятелства след ВЗС на решението за делба. Решението за делба и по – конкретно това за изнасяне на имота на публична продан ликвидира съсобствеността върху имота и с това за страните в това производство остава единствено възможността да извършат проданта и да си разпределят средствата от нея. В този смисъл, съдът намира, че претендирането на вреди по реда на чл. 45 от ЗЗД към трите ответници е неоснователно. Неоснователен е този иск и поради това, че както се установи по настоящето дело ответниците не са живели, не живеят и не могат да живеят в имота след приключване на делбеното дело. Това следва от неговото състояние, което е било констатирано още в делбеното производство, а също и в настоящето, където се установи от вещите лица по двете експертизи, че имота не е обитаван и не може да се ползва поради много лошото състояние, в което се намира. Имота е с пропаднала покривна конструкция, изпочупени керемиди, опадала мазилка по таваните, тухлената колона пред жилището се е самосрутила. За да претендира вреди по реда на чл. 45 от ЗЗД следва ищцата да е собственик или съсобственик на имота, за който претендира и да е претърпяла вреди. В настоящия случай решението за извършване на делбата и изнасянето на имота на публична продан има правопрекратително действие относно претенциите на ищцата в защита на имота и в защита на нейни права, произтичащи от правото й на собственост върху него. На следващо място бездействието, което тя твърди, че е извършено от ответниците не може да им се вмени в отговорност, т.к състоянието на имота е било такова и към момента на приключване на делбата, а след нея те нямат правен интерес и правно задължение да го поддържат. От това, че ответниците не са полагали грижи за имота, през 2012 г. и 2013 г. за ищцата не са настъпили вреди, доколкото съдебното решение за делбата сочи, че след извършване на публичната продажба на същата следва да се изплатят от получените суми 3/6ид.ч. От показанията на разпитаните свидетели Х. Г., Д. Й., Т. Х. и Я. Я. се установява категорично, че имотът не е годен за живеене, а дворното място не се обработва. В същност имотът е необитаем и се руши и никой от съсобствениците не е предприемал действия през годините да прави  ремонти в имота, даже и да го посещава. Не се доказват твърденията на ищцата за неосигуряване на достъп до имота от страна на ответниците. Съгласно чл.30, ал.3 от ЗС всеки съсобственик следва да  участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. В настоящия случай  от свидетелските показания категорично са доказва, че както ищцата, така и ответниците са се дезинтересирали от имота и от години не го посещават, никой от тях не предприема действия да извършва ремонти в него. Предвид изложеното претенцията на ищцата за виновно причинени вреди от ответниците е неоснователна и недоказана. В този смисъл вреди за ищцата не са настъпили, т.к както личи от исковата молба тя самата също е бездействала и не е проявила активност в поддържането на имота. Не може да се претендират като вреди настъпилата обезценка на имота в резултат на липсващата от страна на всички негови бивши собственици грижа на добър стопанин. Претендираните от ищцата вреди под формата на разходи за възстановяване на имота в годно за ползване състояние са претенции за бъдещо несигурно събитие, които не подлежат на обезвреда. Предмет на обезщетението по чл. 45 от ЗЗД са реални вреди. Такива може да претендира ищцата ако и бъде възложен имота след публичната му продажба от съдебния изпълнител ако са налице основанията за тях. Към момента обаче това не е налице.

            Всичко това прави иска по чл. 45 от ЗЗД за солидарна отговорност на трите ответници неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли изцяло.

 

            По исковете с правно основание чл.59 от ЗЗД, предявен  срещу всяка от трите ответници, с цена на всеки иск от 1 100 лв.

             В тежест на ищцата е възложено да докаже твърденията си за неоснователно обогатяване на ответниците за сметка на обедняването на ищцата. Безспорно се установява от доказателствата по делото, че бездействието на съсобствениците по отношение поддръжката на имота е довело до това той да е необитаем и рушащ се. Не се установява обаче ответниците да са ползвали имота и с това да се обогатили без основание, ползвайки го целия за сметка на ищцата, от което тя да е обедняла. От всички свидетели се установи, че ответниците не са посещавали имота, още повече през претендирания от ищцата период. Лично св. Д. Й. сочи, че за да получи рента, сам той и св. Х. Г. през м. август 2013 г. са ходили в селото. Самата ищца и синът й, св. Й. са присъствали при посещението на тройната СТЕ при огледа на имота. Следователно никой от ответниците не е пречил на ищцата да посещава имота си и да го ползва през годините, когато е пожелаела да стори това. По делото не се доказа от ищцата, ответниците да са ползвали имота, да са получавали добиви от него, с което да са се обогатили за сметка на ищцата, а същата да е обедняла от това ползване. Доказателствената тежест за наличието на обогатяване на ответниците и обедняване на ответницата, както и наличието на пряка връзка между тях е в тежест на ищцата. По делото не се установи от представените от ищцата доказателства осъществяването на елементите на фактическия състав на неоснователното обогатяване, а именно обогатяване на който и да е от ответниците, обедняване на ищцата, връзка между обедняването и обогатяването- те да се дължат на едни и същи факти или групи от факти. Всичко това прави искът на ищцата по чл. 59 от ЗЗД спрямо ответниците за неоснователен и недоказан.

            Претендирането на наем, представляващ неоснователно обогатяване на ответниците за периода от 2007г. - март2013 г. е и частично погасено по давност, т.к такива вземания могат да се претендират съгл. чл. 111, б.”в” от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност. Следователно вземанията за претендирания наем до 2011г. са погасени по давност и не могат да се претендират. В случая е налице валидно направено възражение спрямо тях от страна на ответниците, доколкото давността не се прилага служебно.

            Всичко това дава основание на съда да приеме, че е налице неоснователност на исковете по чл. 59 от ЗЗД спрямо всяка от трите ответници и същите следва да се отхвърлят изцяло.

            Съдът намира, че доколкото всички искове, предявени от ищцата следва да се отхвърлят изцяло, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.3 от ГПК ищцата следва да заплати на ответниците направените по делото разноски. От представения от ответниците списък на разноските се установява, че те претендират такива в размер на 582лв. Съдът намира, че искането е основателно и следва да се уважи изцяло. Направените от ищцата разноски в общ размер на 1365лв. следва да останат за нея.

            Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

            ОТХВЪРЛЯ иска с основание чл. 45 от ЗЗД на В.И.Й.  с ЕГН:********** *** а с правно основание чл. 45 от ЗЗД срещу Д.Н.И. с ЕГН:********** ***,  В.П.И. с ЕГН: ********** *** и И.П.И. с ЕГН:********** ***, за солидарно  заплащане на сумата от 5 000 лв./ пет хиляди лева/.

 

            ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД на В.И.Й. с ЕГН:********** ***, срещу Д.Н.И. с ЕГН:********** ***, за  заплащане на сумата от 1 100 лв./хиляда и сто лева/ наем за ползването на имота за периода от 2007 г. до м. март 2013 г.

 

            ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД на В.И.Й.  с ЕГН:********** *** а с правно основание чл. 59 от ЗЗД срещу В.П.И. с ЕГН: ********** ***, за  заплащане на сумата от 1 100 лв./хиляда и сто лева/ наем за ползването на имота за периода от 2007 г. до м. март 2013 г.

 

            ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД на В.И.Й. с ЕГН:********** *** а с правно основание чл. 59 от ЗЗД срещу И.П.И. с ЕГН:********** ***,  за  заплащане на сумата от 1 100 лв./хиляда и сто лева/ наем за ползването на имота за периода от 2007 г. до м. март 2013 г.

 

            ОСЪЖДА В.И.Й. с ЕГН:********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на ответниците И.П.И. с ЕГН:********** ***, В.П.И. с ЕГН: ********** ***  и Д.Н.И. с ЕГН:********** ***,  направените по делото разноски в размер на 582 лв./ петстотин осемдесет и два лева/, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред Ш.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страната.

 

                                                           Районен съдия : ......................................

                                                                                           Галина Н.