Р Е Ш Е Н И Е

№ 68

гр. Нови пазар, 20.02.2014 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            Районен съд – Нови пазар в публичното заседание на трети февруари през две хиляди и четиринадесета  година в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА МАРКОВА

 

при секретаря В.В., като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №715 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

            Предявена е искова молба по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК с обективно съединени установителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД  с цена на иска от 2 137,76  лева, с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена на иска 951,99 лв.,  от ищеца “ПРО ЛЕГО” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.”***, офис *, представлявано от З.Н.В.., с пълномощник по делото юрисконсулт Р.Ц.. Х. против ответника Р.Й.Х. с ЕГН ********** ***.

            Ищцовата страна, чрез пълномощника си твърди, че на 13.04.2007 г. между „Българска пощенска банка” – АД /наименованието променено на „Юробанк и Еф Джи България” – АД/ и ответника Р.Й.Х. бил сключен договор за потребителски кредит за текущи нужди. Банката предоставила сумата от 2 700 лв. по банков път на името на кредитополучателя – ответника на 13.04.2007 г. Длъжникът Р.Й.Х. обаче не изпълнил задълженията си относно погасване на уговорените вноски по погасителния план. Срокът на договора бил 13.04.2012 г. На 03.10.2007 г., с договор за прехвърляне на вземане, първоначалният кредитор прехвърлил възмездно вземането си на „Бългериън Ритейл Сървисиз” - АД. На 30.03.2009 г. отново с договор за цесия „Бългериън Ритейл Сървисиз” - АД, цедирало възмездно вземането си към длъжника, заедно с всички обезпечения на ищеца в настоящото производство - „Про лего” - АД. За двата договора по цедиране на вземането длъжникът бил уведомен. Въпреки това ответникът не изпълнил задълженията си и поради липсата на плащане „Про лего” - АД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение за въпросните суми, за което било образувано ч.гр.д. №554/2013 г. по описа на НпРС. Срещу длъжника била издадена заповед за изпълнение. По това дело постъпило възражение от страна на длъжника в законоустановения срок против заповедта за изпълнение, като съдът предоставил на ищцовата страна едномесечен срок за предявяване на иск за установяване на вземането. Поради така изложените в исковата молба обстоятелства, ищцовата страна моли съда, след като се увери в основателността на исковата претенция, да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът й дължи 2 137, 76 лв. – главница, 951, 99 лв. – договорна лихва за периода от 13.04.2007 г. до 13.06.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК на 11.07.2013 г., до окончателното заплащане.

По делото, в качеството на подпомагаща страна на страната на ищеца е привлечено и „Бългериън Ритейл Сървисиз” – АД. От въпросното дружество по делото не е постъпило становище и не са представяни доказателства.

            Ответникът Р.Й.Х. не е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, не се явява на насроченото съдебно заседание, не изпраща представител на заседанието и не взема становище по иска.

Съдът е обявил делото за решаване, като е приел, че са налице предпоставките по чл.238 от ГПК и условията на чл.239 от ГПК. Видно от материалите по делото, съдът е разпоредил на ответната страна да се изпратят преписи от исковата молба и приложенията към нея, ведно с уведомление по чл.131 – 133 от ГПК. Ответникът не е депозирал отговор по иска, като на същия са указани последиците от неявяване в съдебно заседание и неподаване на отговор, а именно, че съдът по искане на ищцовата страна може да се произнесе с неприсъствено решение, като тези указания са му дадени с разпореждането на съда от 03.10.2013 г., което е получил на 24.10.2013 г. чрез съпругата си Ц. Х.. Определението за насрочване на делото от 21.12.2013 г. ответникът не е получил, тъй като при посещение на 16.01.2014 г. по повод връчването му съпругата е отказала да получи определението, понеже ответникът отпътувал извън България. Но доколкото на ответника вече е било връчено редовно съобщение на този адрес и съдебни книжа, а очевидно той е променил адреса си, без за това да уведоми съда, то на основание чл.41 от ГПК съдът е приел връчването за редовно. Безспорно в случая са налице предпоставките на чл.238 от ГПК, тъй като ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се е явил на заседанието по делото, не е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие и от страна на ищцовото дружество е направено искане за произнасяне на съда с неприсъствено решение по делото. От посочените в исковата молба обстоятелства и от приложените към нея доказателства, съдът счита, че искът е основателен. По делото са представени следните писмени доказателства: заверено копие от договор за потребителски паричен кредит *** от 13.04.2007 г. между „Българска пощенска банка” - АД и ответника, погасителен план към договора за кредит; Уведомление за прехвърляне на вземания до ответника, получено на 09.01.2011 г., Уведомление за прехвърляне на вземания до ответника, получено на 08.07.2009 г., договор за цесия - заверено копие от 03.10.2007 г. с извлечение - приложение към него и договор за цесия - заверено копие от 30.03.2009 г. Така представените документи, с оглед твърдяното от ищцовата страна неизпълнение от страна на ответника на задължения в размер на 2 137,76  лева – главница и 951,99 лв. - договорна лихва за периода от 13.04.2007 г. до 13.06.2013 г., обосновават основателността на исковата претенция, така, както е предявена. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата  страна претендираните  искови суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение - 11.07.2013 г. до окончателното плащане.

При този изход на процеса ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна направените по делото разноски от 539, 10 лв., от които 73,71 лв. – държавна такса и 465,39 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.Й.Х., с ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на “ПРО ЛЕГО” - АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.”***, офис *, представлявано от З.Н.В.., с пълномощник по делото  юрисконсулт Р.Ц.. Х., сумата от 2 137,76  лева /две хиляди сто тридесет и седем лева и седемдесет и шест стотинки/ - главница; 951,99 лв. /деветстотин петдесет и един лева и деветдесет и девет стотинки/- договорна лихва за периода от 13.04.2007 г. до 13.06.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.07.2013 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Р.Й.Х., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “ПРО ЛЕГО” - АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.”***, офис *, представлявано от З.Н.В.., с пълномощник по делото  юрисконсулт Р.Ц.. Х., направените по делото разноски от 539, 10 лв., /петстотин тридесет и девет лева и десет стотинки/.

            Неприсъственото решение не подлежи на обжалване, а защитата срещу него е по реда и при условията на чл.240 от ГПК.

 

 

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: