Р Е Ш Е Н И Е

№ 73

гр. Нови пазар, 21.02.2014 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            Районен съд – Нови пазар в публичното заседание на трети февруари през две хиляди и четиринадесета  година в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА МАРКОВА

 

при секретаря В.В., като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №727 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

            Предявена е искова молба по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК с обективно съединени установителни искове с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 2 232,04  лева; с правно основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена на иска 104 лв. и иск с цена от 16,81 лв., от ищцовото дружество “КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр. С. п.к. ***, район К., ул. “***, представлявано от управителя Д.Т.П., чрез пълномощника юрисконсулт Н.Д.К. срещу ответницата Б.И.К. с ЕГН ********** ***.

            Ищцовата страна, чрез пълномощника си твърди, че на 22.03.2012 г. бил сключен договор за отпускане на потребителски паричен кредит №** между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” АД и ответницата по настоящото производство. Размерът на кредита бил 2 322,40 лв., със срок на погасяване 24 месеца и крайна дата на плащане 14.03.2015 г. Ответницата не изпълнила задълженията си по договора, независимо от усвоената парична сума, поради което съгласно клаузите на договора, цялото вземане на ищеца станало предсрочно изискуемо към датата 22.01.2013 г. На 25.01.2013 г. между„УниКредит Кънсюмър Файненсинг” АД и ищцовото дружество “Кредитреформ България” - ЕООД бил сключен договор за цесия, като вземането към ответницата било прехвърлено на ищцовата страна. Неразделна част от договора за цесия било Приложение №1, представляващо списък с длъжниците по този договор. Ищцовото дружество, упълномощено за това от предишния кредитор, уведомило длъжницата Б.К. за извършената цесия, като уведомлението й било доставено на 06.02.2013 г. на адреса й. Понеже не постъпило плащане на дължимите суми ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение пред Районен съд – гр. Н.. По това образувано ч.гр.д. №584/2013 г. била издадена заповед за изпълнение, но длъжницата възразила в законовия срок срещу заповедта. Поради така изложените в исковата молба обстоятелства, ищцовата страна моли съда, след като се увери в основателността на исковата претенция, да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответната страна й дължи сумата от 2 232,04 лв. – главница, 16,81 лв.- лихва за просрочие и сумата 104 лв. – законна лихва за забава за периода от 25.01.2013 г. до 17.07.2013 г. Страната претендира и да бъде признато, че ответницата дължи и законната лихва, считано от подаването на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното плащане. Ищцовата страна моли и да й бъдат присъдени направените по делото разноски. 

По делото, в качеството на подпомагаща на страната на ищеца страна е привлечено и трето лице-помагач, а именно първоначалния кредитор „УниКредит Кънсюмър ФайненсингАД- гр.С.. От въпросното дружество по делото не е постъпило становище и не са представяни доказателства.

            Ответницата Б.И.К. не е подала отговор на исковата молба в законоустановения срок, не се явява на насроченото съдебно заседание, не изпраща представител на заседанието и не взема становище по иска. Не е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.

Съдът е обявил делото за решаване, като е приел, че са налице предпоставките по чл.238 от ГПК и условията на чл.239 от ГПК. Видно от материалите по делото, съдът е разпоредил на ответната страна да се изпратят преписи от исковата молба и приложенията към нея, ведно с уведомление по чл.131 – 133 от ГПК. Ответницата не е депозирала отговор по иска, като на същата са указани последиците от неявяване в съдебно заседание и неподаване на отговор, а именно, че съдът по искане на ищцовата страна може да се произнесе с неприсъствено решение, като тези указания са й дадени с разпореждането на съда от 23.10.2013 г., което е получила на 30.10.2013 г. чрез сина си С.К.. Определението за насрочване на делото от 21.12.2013 г. ответницата е получила на 09.01.2014 г., отново чрез сина си С.К., като в него също на ищцата са указани последиците от неявяването й в съдебно заседание, без да е поискала разглеждането на делото да протече в нейно отсъствие. Безспорно в случая са налице предпоставките на чл.238 от ГПК, тъй като ответницата не е представила отговор на исковата молба, не се е явила на заседанието по делото, не е направила искане за разглеждането на делото в нейно отсъствие и от страна на ищцовото дружество е направено искане за произнасяне на съда с неприсъствено решение по делото. От посочените в исковата молба обстоятелства и от приложените към нея доказателства, съдът счита, че искът е основателен. По делото са представени следните писмени доказателства: заверено копие от договор за отпускане на потребителски паричен кредит от 22.03.2012 г., общи условия за предоставяне на потребителски паричен кредит от „Уникредит кънсюмър файненсинг” АД,  сертификат за застраховка №***,  заварено копие от договор за продажба и прехвърляне на вземания от 25.01.2013 г. между „УниКредит Кънсюмър ФайненсингАД- гр.С.  и ищцовото дружество, съобщение за цесия до ответницата и известие за доставяне на уведомление за цесия, получено от ответницата на 06.02.2013 г. Така представените документи, с оглед твърдяното от ищцовата страна неизпълнение от страна на ответницата на задължения в размер на 2 232,04  лева – главница, 16,81 лева – лихва за просрочие и 104 лв. – законна лихва върху цедираното вземане, обосновават основателността на исковата претенция, така, както е предявена. Ето защо следва да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищцовата страна претендираните искови суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение - 18.07.2013 г. до окончателното плащане.

При този изход на процеса ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцовата страна направените по делото разноски от 423, 39 лв., от които 142,22 лв. – държавна такса и 281, 17 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.7, ал.2 т.4 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б.  И.К., с ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на “КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр. С. п.к. ***, район К., ул. “***, представлявано от управителя Д.Т.П., чрез пълномощника юрисконсулт Н.Д.К., сумата от 232,04  лева /две хиляди двеста тридесет и два лева и четири стотинки/ - главница; 16,81 лв.,. /шестнадесет лева и осемдесет и една стотинки/- лихва за просрочие; 104 лв. /сто и четири лева/ – законна лихва за забава за периода от 25.01.2013 г. до 17.07.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.07.2013 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Б.  И.К., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр. С. п.к. ***, район К., ул. “***, представлявано от управителя Д.Т.П., чрез пълномощника юрисконсулт Н.Д.К. направените по делото разноски от 423, 39 лв., /четиристотин двадесет и три лева и тридесет и девет стотинки/.

Неприсъственото решение е постановено при участието на трета подпомагаща ищеца страна - „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., район В., ул. „***, представлявано от М.Ф..

            Неприсъственото решение не подлежи на обжалване, а защитата срещу него е по реда и при условията на чл.240 от ГПК.

 

 

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: