Р Е Ш Е Н И Е

  11

гр. Нови пазар, 21.01.2014 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Районен съд – гр. Нови пазар в публичното заседание на девети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА

 

при секретаря Д.П., като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №797 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

            Делото е образувано въз основа на подадена жалба на основание чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.34 от ЗСПЗЗ от страна на жалбоподателя С.И.А. ***, чрез процесуалния му представител адв. С. Т. от Ш. адвокатска колегия против Заповед №РД 27-125/15.08.2013 г. на Директора на Областна дирекция “Земеделие” – гр. Ш..

            Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, твърди, че не е доволен от горепосочената Заповед на Директора на ОДЗ – гр. Ш., с която е наредено да се изземат имотите, описани в Приложение №1, неразделна част от заповедта, и е указано на жалбоподателя, че в тридневен срок от издаване на заповедта може да внесе по сметка на МЗХ сумата от 3 645 лв. Счита, че заповедта е незаконосъобразна, защото била издадена при неспазване на законовата процедура, а и било допуснато противоречие с материалноправни разпоредби. Заповедта не съдържала никакви мотиви, от които да се разбере на базата на какви доказателства административният орган е направил констатациите си за това кой е неправомерния ползвател на земята, включена ли е тя в Държавния поземлен фонд, както и по какъв начин и кога е констатирано неправомерното ползуване. Също така заповедта била издадена, без жалбоподателят да е уведомен за започналото административно производство. Наред с това в заповедта не бил уточнен механизма, по който е определен размера на средното годишно рентно плащане. Жалбоподателят заявява също, че не ползува земеделска земя в посочения в заповедта размер. Предвид тези съображения, подробно развити в молбата, както и в хода на делото, процесуалният представител на жалбоподателя, моли, оспорената заповед да бъде отменена.

            Администартивният орган - Директора на Областна дирекция “Земеделие” – гр. Ш. и заинтересованата страна – държавата, чрез Министъра на земеделието и храните се представляват от юрисконсулт П.. Н., но на откритото съдебно заседание и разглеждането на делото, страните не изпращат представител и не изразяват становище по съществото на делото.

След като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, жалбоподателят е надлежна страна в процеса, поради което жалбата се явява процесуално допустима. Делото е подсъдно на Новопазарския районен съд и се разглежда по реда на АПК, съгласно разпоредбата на пар.19, ал.1 от ЗИД на АПК /ДВ бр.39/2011 г./.

Със Заповед №РД 27-125/15.08.2013 г. на Директора на Областна дирекция “Земеделие” – гр. Ш., на основание чл.34, ал.1 и 8 от ЗСПЗЗ и Приложение №1 към заповедта, е наредено да се изземат 27 дка земеделска земя, находяща се в землището на с. Т., обл. Ш., с ползвател – жалбоподателя. В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че е било установено ползване на земеделска земя от Държавния поземлен фонд, без правно основание от страна на С.И.А., а в диспозитивната част на административния акт, освен нареденото изземване на земите, е посочено, че в тридневен срок от издаване на заповедта, С.И.А. може да внесе по сметка на МЗХ сумата от 3 645 лв., представляваща трикратния размер на средното годишно рентно плащане за района през предходната година, за неправомерното ползуване на 27 дка зем. земя, собственост на ДПФ.

Заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената в закона форма и същата съдържа реквизитите по чл.59, ал.1 от АПК. Възраженията на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения, съдът счита за неоснователни. В заповедта са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Изрично е вписано, че е установено ползване на земеделска земя от ДПФ, без правно основание от С.И.А. в землището на с. Т. през стопанската 2012/2013 г. Именно това са фактическите обстоятелства, въз основа на които е издадена заповедта, а правната норма от ЗСПЗЗ е също така изрично вписана.  В настоящия случай не може да се счете, че липсват мотиви за издаването на административния акт.

В обжалваната заповед в т.6 е отбелязано, че същата е издадена, след изпратено уведомление по чл.26, ал.1 от АПК за започнато административно производство срещу С.И.А.. Действително по делото няма доказателства за уведомяването на жалбоподателя. Неуведомяването му представлява нарушение на административно-производствените правила, но съдът счита същото за несъществено. За да се приеме, че е е допуснато съществено процесуално нарушение, следва да е налице такова, което да е повлияло, или да е могло да повлияе на върху съдържанието на административния акт.  В случая не се установява подобно обстоятелство, а и предвид факта, че жалбоподателят е инициирал съдебно производство, то същият има възможността да направи възраженията си, които да бъдат разгледани и съобразени от старана на съда. Поради това следва да се приеме, че в случая не е налице допуснато съществено процесуално нарушение. В този смисъл е и постоянната практика на ВАС.

Относно възражението на жалбоподатгеля, че в заповедта няма данни за механизма, по който е определен размера на средното годишно рентно плащане, следва да се отбележи, че заплащането на трикратния размер на средното годишно рентно плащане за района е следствие от постановеното изземване на земите и по смисъла на закона, а и на атакуваната в случая заповед, представлява само указание към сочения ползвател на земите.

По делото е представен като доказателство единствено констативен протокол №14 от 27.05.2013 г. В него е отразено, че комисия в състав от служители на ОСЗ – гр. К. на 27.05.2013 г. е извършила проверка на състоянието и ползуването на имотите от Държавния поземлен фонд. В т.40 от протокола е вписно, че С.И.А. ползува 27 дка от нива с площ от 30, 002 дка в землището на с. Т. И., като няма основание за ползуването. Единствено въз основа на така представения протокол съдът не може да приеме за безспорно установени фактите, отразени в обжалваната заповед. Това е така, защото е неясно въз основа на какво са били направени констатациите на комисията, отразени в протокола, а именно дали комисията на мястото на имотите е извършвала проверка, т.е. лично членовете на комисията са възприели, че жалбоподателят обработва земите, или въз основа на някакви документи са били направени констатациите. Също така в случая е неясно въз основа на какво е било установено, че жалбоподателят ползува площ от 27 дка от общо 30, 002 дка земеделски земи.

Предвид гореизложеното съдът счита, че обстоятелствата, отразени в обжалваната заповед №РД 27-125/15.08.2013 г. на Директора на Областна дирекция “Земеделие” – гр. Ш., които обстоятелства са послужили като фактически основания за издаването на заповедта, не се доказват по настоящото дело. Конкретно не е безспорно доказано, че жалбоподателят ползува описания в приложението към заповедта земеделски имот без превно основание. Поради това съдът счита, че заповедта се явява незаконосъобразна и като такава следва да се отмени.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ОТМЕНЯ Заповед №РД 27-125/15.08.2013 г. на Директора на Областна дирекция “Земеделие” – гр. Ш., с която е постановено от С.И.А. с ЕГН ********** *** да бъдат иззети 27 дка земеделска земя от Държавнсия поземлен фонд, находяща се в землището на с. Т., обл. Ш.ска, представляваща нива от 30, 002 дка - имот №*** по плана за земеразделяне на селото.

            Решението подлежи на обжалване пред Ш.ския административен съд в четиринадесетдневен срок от уведомяването на страните.

 

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /   П   /