Р Е Ш Е Н И Е

 

  98

 

гр.Н.   18.03.2014г.

 

В  ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Районен съд Н., в публичното си заседание на четвърти март две хиляди и четиринадесета  година , в състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ : ГАЛИНА  НИКОЛОВА

СЕКРЕТАР : Д.С.

като разгледа докладваното от съдия Николова гр.д. № 874 по описа на НПРС за 2013г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

            Постъпила е жалба от К.И.Т. *** против Заповед № */* г. на Директора на ОД „Земеделие” гр. Ш., с която е наредено да се изземат от него имоти с №№ **, с площ от 22,000дка, № ** с площ от 15,271 дка, № ** с площ от 59,729 дка и № ** с площ от 16,139дка.

            Жалбоподателят оспорва фактическите констатации в заповедта, че  незправомерно ползвал описаните в нея имоти. Твърди, че заповедта не съдържала мотиви относно твърдението, че владението е неправомерно.

            В жалбата се сочи, че не бил уточнен механизма, по който е изчислен размерът на средно годишно рентното плащане.

            Жалбоподателят твърди, че административнонаказващия орган неправилно и в нарушение на закона е постановил задължение за отговорното лице за заплащане на на посочената в заповедта сума. Твърди, че издадената заповед не съдържа всички изискуеми реквизити, т.к липсва точно описание на нарушението и неговата доказаност.

            Предвид на горното жалбоподателя сочи, че издадената заповед е незаконосъобразна и следва да се отмени изцяло.

 

            Ответната страна се явява. Процесуалният й представител сочи, че жалбата е неоснователна и моли да бъде отхвърлена като неоснователна.

 

            Съдът, след като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на основание чл.168 АПК, прие за установено следното:

Жалбоподателят е активно легитимиран за водене на процеса, съгл. чл. 147 АПК, а оспореният административен акт подлежи на съдебен контрол по реда на АПК, по силата на чл.34 ал.2 ЗСПЗЗ.

            По делото е приложена заповед № */* г. на Директора на ОД „Земеделие” гр. Ш., в която е посочено, че на основание чл. 3, ал.4 от УП на Областните дирекции „Земеделие” и във вр. чл. 34, ал.1 и ал.8 от ЗСПЗЗ е установено ползване на земеделски земи от ДПФ без правно основание от К.И.Т., през стопанската 2012/2013 г., в землището на с. П, собственост на ДПФ, поради което е наредено да се изземат имотите, описани в Приложение № 1, неразделна част от заповедта; на основание чл. 34, ал.6 и ал.8 от ЗСПЗЗ,  в тридневен срок от издаване на заповедта К.И.Т., който ползва без правно основание 113,139дка земеделска земя, собственост на ДПФ, може да внесе сумата от 10 182,51лв., представляваща трикратния размер на средното годишно рентно плащане за района през предходната година за времето на неправомерното ползване; в съответствие с чл. 34, ал.5 от ЗСПЗЗ е посочено, че К.И.Т. няма право на обезщетение.

            Така изготвената заповед представлява по своя характер индивидуален административен акт и нейната формална редовност следва да бъде проверена в настоящето производство.

            Съгласно изискването на чл. 59, ал.2 от АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа следните задължителни елементи: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му.

Съдът намира, че от формална страна обжалваната заповед № */* г. на Директора на ОД „Земеделие” гр. Ш. отговоря на изискванията на закона, издадена е от посоченото в чл. 34, ал.8 от ЗСПЗЗ лице - директора на областната дирекция "Земеделие”, поради което следва нейната законосъобразност да се разгледа по същество.

            По делото е представено уведомление по реда на чл. 26 от АПК, с което жалбоподателят е уведомен, че спрямо него е образувано административно производство въз основа на изготвен констативен протокол № * от 22.05.2013 г. на комисия от състава на общинската служба по земеделие Н., на основание чл. 34, ал.1 и ал.8 от ЗДСПЗЗ. Самият протокол е приложен на л.9 от делото. В протокола под №№ 4, 7, 8 и 10 е констатирано, че имотите, собственост на ДПФ, а именно имоти с №№ **, с площ от 22,000дка, № ** с площ от 15,271 дка, № ** с площ от 59,729 дка и № ** с площ от 16,139дка се стопанисват неправомерно от ползвателя К.И.Т.. Към уведомлението по чл. 26 от АПК е приложение № 1, в което са описани имотите, за които се отнася производството.

            По делото е представено копие от ВЗС решение по гр.д.№ 741/2001 г. на РС Н., с което е извършена съдебна делба на недвижими имоти, като конкретно за съделителката И.В.Х. е посочено, че получава в дял и става собственик на следните недвижими имоти: 1/ нива с площ от 3,102 дка в м.”П.”, кат. ІV, имот № *, в землището на с. П; 2/ нива с площ от 59,729 дка,  в м.”П.”, кат. ІV, имот № ** в землището на с. П; 3/ нива с площ от 16,138 дка в м.”П.”, кат. ІV, имот № ** в землището на с. П; 4/ нива с площ от 15,271 дка в м.”П.”, кат. ІV, имот № **, в землището на с. П и 5/ нива с площ от 22,000дка в м.”П.”, кат. ІV, имот № **, в землището на с. П.

            Решението за делбата е влязло в законна сила на 19.07.2002 г.

            По делото е представен и договор за аренда на земеделска земя, сключен на 06.07.2004 г. и вписан в службата по вписванията на 19.07.2004 г., съгласно който арендодателят И.В.Х. е предоставила на арендатора К.И.Т., собствените си земеделски земи за срок от 10 години. В този договор не са описани самите земеделски земи, но в приложената и изискана от съда справка от службата по вписванията при РС Н., относно притежаваните от праводателката И.В.Х. недвижими имоти се установява, че през 2003 г. е вписано решението по гр.д. № 741/2001 г. на НПРС и са вписани, като нейна собственост всички посочени в делбеното решение имоти. Други недвижими имоти, земеделски земи към тази дата – 12.08.2003 г. не са вписани на името на този собственик. На 19.07.2004 г. е вписан договор за аренда с арендатора К.Т., като вписани, съгласно справката са само четири от общо 5 недвижими имоти, земеделски земи, а именно имотите с №№ **, **, ** и **. Следователно представения от жалбоподателя договор за аренда се отнася само до тези имоти с №№ **, **, ** и ** и не се отнася за имот нива с площ от 3,102 дка в м.”П.”, кат. ІV, имот № *, в землището на с. П.

            От представената по делото справка от Службата по вписванията относно сделките с имоти с №№ **, **, ** и **, за които както се установи е налице вписан договор за аренда на 19.07.2004 г. Този договор, съгласно посоченото в справката е прекратен на 20.04.2005 г.

            След вписването на арендата е вписан договор за продажба, с който собственика на имотите И.Х. ги продава на купувача Х.С.А.. Това е извършено с НА № *, том *, от * г. на Службата по вписване.

            С договор за замяна № *, том * от * г. на Службата по вписване е извършена замяна на процесните земеделски имоти, със земи на тогавашното Министерство на земеделието и горите, сега Министерство на земеделието и храните, по силата на който Х.С.А. ги заменя с имоти на МЗГ.

             От тези фактически действия с предмет четирите земеделски имота следва да се направят следните правни изводи.

            Земите към момента на проверката от ОД „Земеделие” Ш., извършена на 22.05.2013 г. са собственост на Държавата и са включени в ДПФ. Това е станало по силата на чл. 3 и чл. 24 от ЗСПЗЗ, въз основа на сключения договор за замяна № *, том * от * г., надлежно вписан в Службата по вписване. Обстоятелството, че към момента на извършване на замяната праводателят по договора за продажба на имотите от 14.04.2005 г., И.Х. е имала вписан договор за аренда не променя правата на последващите двама приобретатели, съответно Х.С.А., а след това и Министерство на земеделието и горите, сега Министерство на земеделието и храните. Към момента на тази сделка не е била в сила дори и разпоредбата на чл. 4а, ал.1 (отм.) от ЗСПЗЗ, която за краткото време на своето действие от 2007 до 2009 г. е изисквала от гражданите, собственици на земеделски земи, които ако желаят да ги продадат, да представят писмени доказателства, че са предложили на ползвателя, с когото имат сключен договор за аренда или договор за наем за срок от 5 и повече години да представят доказателство, че са предложили първо на този ползвател да купи земите им, при същите условия. В случая тази разпоредба не е била актуална, към датата на продажбата на земите от първоначалния им собственик И.Х. и поради това ползвателят – арендатор К.Т. не може да се позовава на нея. Освен това, видно от справката на службата по вписванията договорът за аренда е прекратен на 20.04.2005 г., непосредствено след извършването на продажбата му от Х.. Това е станало в изпълнение на разпоредбата на чл. 27, ал.2 от ЗСПЗЗ. Следователно, на жалбоподателя е било известно, че договорът му с арендодателката И.Х., досежно предоставеното право на ползване върху четири от нейните общо пет земеделски имоти е прекратено и от този момент той няма правно основание за ползването на имотите. Факта на ползването на имотите се доказва и от представените от ОД „Земеделие” извлечение за бенефициентите за ДП, от сайта на ДФ „Земеделие”, където по партидата на всеки от имотите, л.38-41 от делото, е посочено, че бенефициент за 2012 и 2013 г. е К.И.Т.. Всичко гореизложено обосновава извода, че към момента на проверката – 22.05.2013 г. жалбоподателят е ползвал имотите неправомерно, а това означава ползване без правно основание, което от своя може да бъде по своя вид от вещноправен характер (право на собственост, право на ползване) или от облигационен характер (наем, аренда, послужване и др.).

            В този смисъл съдът намира, че констатациите на ОД „Земеделие” са правилни и отговарят на действително установеното по делото, че земите се ползват неправомерно от К.И.Т..

            В този смисъл правилно и законосъобразно в Заповед № */* г. на Директора на ОД „Земеделие” гр. Ш. е посочено, че следва да се изземат имотите, описани в Приложение № 1, неразделна част от заповедта, а това са именно имотите, предмет и на договора за аренда, както следва: имоти с №№ **, **, ** и **, находящи се в землището на с. П.

            Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал.6 и ал.8 от ЗСПЗЗ в заповедта е посочено, в тридневен срок от издаване на заповедта К.И.Т., който ползва без правно основание 113,139дка земеделска земя, собственост на ДПФ, че може да внесе сумата от 10 182,51лв., представляваща трикратния размер на средното годишно рентно плащане за района през предходната година за времето на неправомерното ползване.

            По делото е установено, че след прекратяване на договора за аренда, жалбоподателят е продължил да ползва земите, обстоятелство, което той не оспорва. Следователно ползването на земята без правно основание е за периода от прекратяване на договора за аренда на 20.04.2005 г. до 2013 г., когато е установено нарушението. Видно от заповедта е посочено, нарушителят да заплати сумата от 10 182,51лв., представляваща трикратния размер на средното годишно рентно плащане на района през предходната година, за времето на неправомерното ползване. Като период на неправомерно ползване е посочен само стопанската 2012/2013 г., което е дори по – малко от реалното неправомерно ползване на земите.

            Видно от приложените към делото протокол от 24.10.2012 г. на ОС „Земеделие”  Н. е определен размер на средно годишно рентно плащане за землищата от община Н. за стопанската 2011-2012 г. е в размер на 30лв. за декар. Следователно трикратния размер на дължимото средно рентно заплащане за неправомерно ползваните от жалбоподателя общо 113,139 дка земеделски земи в землището на с. П е в размер на 10 182,51лв.

            В този смисъл, съдът намира, че посочения трикратен размер на средно рентното плащане за района през предходната година за времето на неправомерното ползване, дължим съгл. чл. 34, ал.6 от ЗСПЗЗ е правилно изчислен и с това заповедта в тази й част е законосъобразна.

       Правилно и законосъобразно в заповедта е посочено, че на основание чл. 34, ал.5 от ЗСПЗЗ жалбоподателят няма право на обезщетение. Това следва от логиката на закона, че неправомерно ползващия няма право на такова обезщетение.

Всичко гореизложено дава основание на съда да приеме, че обжалваната Заповед № */* г. на Директора на ОД „Земеделие” гр. Ш. е законосъобразна. Поради това жалбата е неоснователна и недоказана и  следва да се отхвърли изцяло.

 

            Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

            ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.И.Т. *** срещу Заповед № */* г. на Директора на ОД „Земеделие” гр. Ш., с която на основание чл. 34, ал.8 вр. ал.1, ал.6 и от ЗСПЗЗ е постановено е наредено да се изземат имотите, описани в Приложение № 1, неразделна част от заповедта; на основание чл. 34, ал.6 и ал.8 от ЗСПЗЗ,  в тридневен срок от издаване на заповедта К.И.Т., който ползва без правно основание 113,139дка земеделска земя, собственост на ДПФ, може да внесе сумата от 10 182,51лв., представляваща трикратния размер на средното годишно рентно плащане за района през предходната година за времето на неправомерното ползване; в съответствие с чл. 34, ал.5 от ЗСПЗЗ е посочено, че К.И.Т. няма право на обезщетение.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Ш., в 14 /четиринадесет/-дневен срок от съобщаването му на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл.137 от АПК.

 

 

                                                             Районен съдия: ...........................................

                                                                                              Галина Николова