Р Е Ш Е Н И Е

№ 310

гр. Нови пазар, 16.10.2014 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Районен съд – гр. Нови пазар в публичното заседание на седемнадесети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА

 

при секретаря Б.А., като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №953 по описа за 2013  година, за да се произнесе, взе предвид:

 

            Предявен е иск с правно основание по чл.109 от ЗС от страна на ищеца Р.П.М. ***, със съдебен адрес в град Ш., ул.”С.”, №***, ап.***, ет.*** против ответниците П.Г.М., П.М.П. и М.М.П.,***.

            В исковата молба ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот, намиращ се в гр. К., кв. К., ул.”**” №***, представляващ УПИ *-* в кв.*** по плана на същия град. Този имот ищецът придобил от родителите си, с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, за което бил съставен нотариален акт №*** г. Съседният имот, с изход към ул.”О.”, първоначално бил собственост на брата на ищеца М. П.М. и техните родители. След смъртта им обаче, ответниците изградили лека постройка от дървен материал и тухлена къщичка за кучета, които частично попадали в имота на ищеца. Била поставена също телена мрежа между двата имота, но не на границата на имотите. За собствеността си ответниците притежавали нотариален акт №*** от ** г. На 14.03.2013 г. ищецът получил разрешение за строеж на ограда между двата съседни имота, издадено въз основа виза за проектиране на Главния архитект на Община К.. Било извършено и трасиране, за което бил съставен протокол. Ответниците отказвали доброволно да отстранят постройките. Била издадена и заповед на Кмета на Община – К., нареждаща на ответниците да премахнат за своя сметка леката постройка от дървен материал, тухлена къщичка за кучета и телена ограда, разположени в границите на имота на ищеца. Ответниците обаче бездействали и по този начин пречели на ищеца да осъществи в пълен обем своето право на собственост и конкретно го възпрепятствали да изгради за своя сметка ограда между двата съседни имота. Поради тези обстоятелства, ищецът счита, че е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, и затова моли съда, като се убеди в основателността на претенцията му, да постанови решение, с което да осъди ответниците да премахнат за своя сметка изградените в имота му дървена къщичка и телена мрежа, както и тухлена къщичка за кучета. Моли също така, ответниците да бъдат осъдени да му заплатят и направените по делото разноски. На последното съдебно заседание ищецът заявява, че му е станало известно, че дървената къщичка и тухлената къщичка за кучета е премахната от страна на ответниците след завеждането на делото.

            На ответниците са връчени съдебните книжа по делото и им е указан законовия срок за отговор по молбата. В срока за отговор такъв е депозиран от ответницата П.Г.М., действаща чрез пълномощника й адв. Г. К. от ШАК. Ответницата счита иска за неоснователен. Тя заявява, че е съсобственик наред с другите двама ответници на недвижим имот, представляващ  УПИ *-* в кв.*** по плана на гр. К., с площ от 812 кв.м. с включено собствено дворно място 691 кв.м. Твърди, че имотът е с неприложена регулация. Ответницата оспорва твърденията в исковата молба, че постройките /дървената къщичка и тухлената къщичка за кучета/ попадат в имота на ищеца. Освен това възразява, че дори това да е така, то границата между двата имота била установена още с приемането на устройствения план на населеното място, като не била променяна и до предявяване на иска не била спорна между страните. Дори процесните постройки да били построени върху земя, собственост на ищеца, то ответницата заявява, че е придобила по давност собствеността върху земята, където са построени постройките, присъединявайки към своето владение и владението на своя праводател - починалия си съпруг. Впоследствие ответницата уточнява, че разликата в горепосочената площ на имота от 691 кв.м. до 812 кв.м., която е 121 кв.м. била придобита по давност от ответниците в периода от 22.12.1989 г. /откриването на наследството, оставено им от наследодателя им М. П.М./ и до момента. На последното съдебно заседание ответниците заявяват, че дървената къщичка и тухлената къщичка за кучета са премахнати. Тримата ответници молят, искът да бъде отхвърлен, като неоснователен. Считат, че не следва да заплащат на ищеца направените в хода на делото разноски. 

            Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

            От представеното по делото заверено копие на нотариален акт №*** г. на НпРС се установява, че ищецът Р.П.М. е собственик на дворно място с подобрения и трайни насаждения, заедно с построените в него къща, лятна кухня, плевня, сайвант и хамбар, цялото застроено и незастроено от 1420 кв.м., находящо се в гр. К., обл. Ш. и представляващо по плана на града УПИ *-* от квартал ***, при граници: улица, УПИ *-*, УПИ *-* и УПИ *-*. Този имот ищецът придобил от родителите си, по силата на сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка. Видно от данните по делото, към момента на придобиването на този имот – 18.05.1990 г., ищецът не е имал сключен граждански брак, поради което имотът е станал негова лична собственост.

            Съседният имот на горепосочения, а именно УПИ *-* от квартал *** по плана на гр. К. представлява дворно място с площ от 810 кв.м. с построени в него двуетажна жилищна сграда и стопански постройки, при граници: улица, УПИ *-*, *-* и улица. Този имот е собственост на ответниците П.Г.М., П.М.П. и М.М.П., което се доказва от представеното по делото заверено копие на нотариален акт №***, дело №** г. на Нотариус П. А., с район на действие РС – Нови пазар, като квотите на съсобствениците са: 4/6 идеални части за П.Г.М. и по 1/6 идеална част за останалите двама ответници.

            Видно е, че двата гореописани имота са съседни, като от посочените по делото гласни доказателства, както и от заключението по назначената по делото техническа експертиза е установено, че между тези имоти няма материализирана граница. Гласните доказателства по делото, наред с представеното по делото заверено копие на решение №189 от 29.06.2012 г. по гр.д. №286/2011 г. на НпРС сочат, че имотът УПИ *-* от кв.*** по плана на гр. К. е бил собственост на бащата на ищеца – П. М. Р., като целият имот е бил с площ от 1650 кв.м. Р. е дарил 1/2 идеална част от имота на сина си М.П.М. – съпруг на ответницата П.Г.М. и баща на ответниците П.М.П. и М.М.П.. Следователно ищецът и ответниците са роднини и както по-горе бе посочено те са собственици на съседни имоти.

            Безспорно е установено по делото от заключението на техническата експертиза, от гласните доказателства, както и от представените от страна на ищеца заверени копия на разрешение за строеж №6/14.03.2013 г., конструктивно становище с указание за изпълнение, протокол за извършено трасиране и заповед №РД-25-191/23.04.2013 г. на Кмета на Община – гр. К., че на границата между двата имота и в този на ищеца са били поставени постройка за куче и друга паянтова – дървена конструкция, обградена от всички страни с телена мрежа. Въпросните постройки са попадали в имота на ищеца и това е установено категорично от заключението на вещото лице и изготвената за целта на експертизата скица от вещото лице, където ясно е отбелязано къде точно е границата между двата имота и къде точно са били разположени постройките. Също така се доказва по делото, че в имота на ищеца попадат и части от ограда, поставена на имота на ответниците, но тази ограда не е на границата между двата имота, а представлява продължението на оградата на УПИ *-*, която е откъм югозападната му част – от улицата и също така продължението на оградата на УПИ *-* откъм североизночната част – от УПИ *-*. Всъщност това са две части от оградата на УПИ *-*, които навлизат в имота на ищеца.

            През месец март 2014 г. на ищеца е било издадено разрешение да извърши строителство на ограда от телена мрежа и армирани бетонови колове, което той не могъл да стори, поради наличието на части от оградата на имота на ответниците, които навлизат в неговия имот. По този повод ищецът се обърнал към Кмета на Община – гр. К., който на основание чл.195, ал.5 от ЗУТ и чл.44, ал.2 от ЗМСМА е издал горепосочената заповед, с която на ответниците е било наредено да премахнат за своя сметка постройките, разположени в имота на ищеца и на границата между имотите. Установява се обаче, че към момента на посещението на имотите от вещото лице по делото, с цел изготвяне на експертизата, постройките – къщичка за куче и другата дървена постройка не са били премахнати. Но към датата на последното заседание по делото – 17.09.2014 г. тези две постройки вече са били премахнати от страна на ответниците, като това обстоятелство се признава от ищеца. Но към този момент, а очевидно и към настоящия момент не са премахнати гореспоменатите части от огради, поставени на имота на ответниците, които навлизат в имота на ищеца.

            Предвид така установените обстоятелства, следва да се направи изводът, че предявеният иск е частично основателен и доказан, а именно само по отношение на частите от ограда, навлизащи в имота на ищеца. Няма съмнение, че тази част от оградата на имота на ответниците попада в имота на ищеца, като по този начин това препятства ищецът да упражнява пълноценно правото си на собственост и конкретно да изгради плануваната от него ограда. В тази част предявеният иск е основателен и доказан и следва да се уважи, като ответниците бъдат задължени да премахнат оградата, навлизаща в имота на ищеца от югозападната му част, граничеща с улицата и също така оградата, навлизаща в имота на ищеца откъм североизночната му част, граничеща с УПИ *-*. В останалата част, относно постройките исковата молба, като неоснователна и недоказана, следва да се отхвърли, доколкото е категорично доказано, че въпросните постройки вече са премахнати.

            Тук следва да бъде отбелязано, че по делото по никакъв начини не са доказани твърденията на ответницата П.М. за придобиване по давност на частта от имот *-*, където са били разположени постройките – къщичка за куче и друга дървена конструкция, нито е доказано, че именно тази част от имота на ищеца е била придаваема по регулация към имота на ответниците.

            При този изход на процеса ответниците следва да заплатят на ищеца всички направени от него разноски по делото. Независимо от обстоятелството, че съдът приема исковата молба за частично основателна и доказана, то е видно, че ответниците с поведението си са дали повод за завеждане на делото, тъй като към момента на подаването на исковата молба постройките са се намирали в ищцовия имот, а и по делото ответниците не са заявили признание на иска. Затова в случая не може да се приложи разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК. Ако се приеме, че тук ответниците имат право на разноски, то това би представлявало превратно тълкуване на разпоредбите на процесуалния кодекс, уреждащи възлагането на разноските по делото. Тук именно поведението на ответниците е поводът ищецът да заведе делото и да направи разноски по него. От страна на ответниците се сочи, че съгласно установената съдебна практика, във всички случаи щом съдът постанови отхвърляне на исковите претенции, то на ответниците се следват разноски. Действително постановено е определение №592/13.10.2011 г. по ч.гр.д. №492/2011 г. на ВКС в този смисъл, но също така са постановени множество в обратния смисъл, а именно опр. №330/13.03.2012 г. по гр.д. №115/2012 г. на ВКС, опр. №906/16.11.2011 г. по ч.т.д. №218/2010 г. на ВКС. Прието е в съдебната практика, че приложението или не на разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК е в зависимост от поведението на ответника, което е фактически въпрос, а не правен. Преценката за възлагането на разноските се прави за всеки отделен случай, съобразно изхода на процеса и процесуалното поведение на страните, а не е въпрос, който се разрешава формално. В настоящия случай, доколкото в едната част на иска същият е основателен и доказан, а в другата ответниците с поведението си са станали повод за завеждането му и не са направили признание на иска, то те следва да заплатят на ищеца направените разноски, които възлизат на сумата от 385, 58 лв.

            Водим от горното съдът

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ОСЪЖДА П.Г.М.А с ЕГН ********** ***, П.М.П., с ЕГН ********** от с. гр., същия адрес и М.М.П. с ЕГН ********** от с. гр., същия адрес ДА ПРЕМАХНАТ за собствена сметка оградата, в частта навлизаща в имота на Р.П.М. с ЕГН ********** ***, който имот представлява дворно място с подобрения и трайни насаждения, заедно с построените в него къща, лятна кухня, плевня, сайвант и хамбар, цялото застроено и незастроено от 1420 кв.м., находящо се в гр. К., обл. Ш., съставляващо по плана на града УПИ *-* от квартал ***, при граници: улица, УПИ *-*, УПИ *-* и УПИ *-*, която ограда е от югозападната част на имота, граничеща с улицата и също така оградата, навлизаща в имота на Р.П.М. откъм североизночната му част, граничеща с УПИ *-*.

            ОТХВЪРЛЯ  предявения иск по чл.109, ал.1 от ЗС от Р.П.М.с ЕГН ********** *** против П.Г.М. с ЕГН ********** ***, П.М.П., с ЕГН ********** от с. гр., същия адрес и М.М.П. с ЕГН ********** от с. гр., същия адрес, в останалата му част, а именно относно претенцията ответниците да премахнат намиращите се в имота на Р.П.М. дървена къщичка и тухлена къщичка за кучета, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА П.Г.М. с ЕГН ********** ***, П.М. П., с ЕГН ********** от с. гр., същия адрес и М.М.П. с ЕГН ********** от с. гр., същия адрес да заплатят на Р.П.М. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 385, 58 лв. /триста осемдесет и пет лева и петдесет и осем стотинки/.

            Решението подлежи на обжалване пред Шуменския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /  П  /