Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 401

 

Гр. Ш., 30.12.2014 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Новопазарският районен съд, 4 състав, в публично заседание на шестнадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:    Петина Николова

 

        при секретаря Д.П., като разгледа докладваното от районен съдия Петина Николова гр.д. № 986 по описа на НПРС за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Предявен е иск установяване на право на собственост и предаване на владението от владеещият несобственик с правно основание чл. 108 от ЗС.

            Делото е образувано по искова молба, подадена от адв. Б.С. от ШАК, като пълномощник на В.Х.В. с ЕГН ********** и А.Х.В. с ЕГН ********** и двамата от гр. Ш. срещу Б.М.Д. с ЕГН ********** и Х. Д.Д. *** исковата молба са изложени твърдения, че ищците като наследници на Р.Х.К. са собственици на описаните в исковата молба и допълнителните молби пет недвижими имоти, а именно: нива от 9,136 дка, четвърта категория, в м. „***”, представляваща имот № 021087; нива от 11,959 дка, четвърта категория, в м. „***”, представляваща имот № 032042; нива от 5 дка, трета категория, в м. „***”, представляваща имот № 063079; нива от 15 дка, четвърта категория, в м. „***”, представляваща имот № 021086 и нива от 5 дка, трета категория, в м. „***”, представляваща имот № 063080 и петте по плана за земеразделяне на с. К.. Твърдят, че тя е станала собственик на имотите въз основа на решение за възстановяване на собственост върху земеделска земя в полза на Ж.Б.Д. с ЕГН **********, починал през 1994г., който чрез саморъчно завещание ги завещал на тяхната наследодателка. Наследодателката им ползвала земите като ги отдавала под наем и получава рента за тях до смъртта си. След нейната смърт ищците установили, че от момента на нейното разболяване през 2007г. рентата за имотите вече получавал Б.М.Д.. Молят съда да установи правото им на собственост върху имотите по наследство и да осъди ответника да им предаде владението. Направено е искане съдът да осъди ответниците да им заплатят направените по делото разноски

            В съдебно заседание ищците, чрез своя процесуален представител, поддържат иска изцяло. Твърдят, че с оглед доказателствата по делото безспорно се установява, че те са собственици на спорните имоти.

В предоставения на ответниците едномесечен срок е постъпил отговор. Ответниците твърдят, че ищците не са станали собственици на процесните имоти, защото тяхната наследодателка не е придобила имотите. Направено е възражение, че завещанието, от което наследодателката на ищците черпи права, е нищожно, тъй като не е написано и подписано саморъчно от лицето Ж.Б.Д., а от трето лице. Твърди се, че завещанието било нечетливо, поради което волята на лицето не можела да бъде установена. Направено е при условията на евентуалност възражение и за унищожаемост на завещанието, поради това, че завещателят не бил в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и не е могъл да ръководи действията си. Възразява се при условията на евентуалност, че завещанието е направено поради насилие, изразяващо се в заплашване на наследодателя с цел да състави завещанието. При условията на евентуалност се твърди, че завещанието няма действие по отношение на процесните имоти, тъй като е съставено преди възстановяването на собствеността, а към тази дата (на възстановяването), все още не е била обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 90а от ЗН. Твърди се, че поради всички тези причини, ответникът е придобил ¼ ид.ч. от имотите по наследство. В последствие наследствените имоти били поделени доброволно между сънаследниците, като в дял на ответникът се паднали: нива от 9,136 дка в м. „***”, представляваща имот № 021087; нива от 11,959 дка в м. „***”, представляваща имот № 032042 и нива от 5 дка в м. „***”, представляваща имот № 063079 и трите по плана за земеразделяне на с. К.. В последствие ответникът купил дела на Д. М.Д., включващ нива от 15 дка в м. „***”, представляваща имот № 021086 и нива от 5 дка в м. „***”, представляваща имот № 063080 и двете по плана за земеразделяне на с. К.. Твърди се, че тези имоти ответникът придобил в СИО, тъй като са придобити възмездно през време на брака. При условията на евентуалност се твърди, че в полза на ответника и неговата съпруга е изтекъл и срокът по ЗС за придобиване по давност, тъй като от възстановяването на имотите до момента процесните имоти се владеят от ответника и от неговия праводател Д. Д.. С отговора по същество ответниците оспорват собствеността на ищците върху процесните пет имота. Ответникът Б.М.Д. претендират, че е придобил собствеността върху тях на основание наследство и делба за първите три и покупко-продажба за другите два, като последните били придобити в режим на СИО със съпругата му Х. Д.Д.. При условията на евентуалност е направил възражение, че е придобил имотите и  въз основа на давностно владение – чл. 79, ал. 1 от ЗС.

В хода по същество се поддържа изложеното в отговора, като се твърди, че искът е останал недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. Обръща внимание, че в случая следва да се приложи чл. 90а от ЗН, като се има предвид, че разпоредбата е частично обявена за неконституционна с Решение на КС, но едва след откриване на наследството, а действието на решенията на КС е занапред.

            Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа страна следното:

            От удостоверение за наследници № ***г., издадено от Кметство с. К., се установява, че Ж.Б.Д. с ЕГН **********, бивш жител на с. К., починал като  вдовец на 04.09.1994г. в с. К., за което бил съставен Акт за смърт № ***г. Същият нямал деца. Съгласно посоченото удостоверение за наследници, той бил наследен от племенниците си Б.М.Д. с ЕГН **********, Д. М.Д. с ЕГН ********** (починал на ***г.) и Б. Д. Г. с ЕГН **********.

            От есента на 1991г., още преди смъртта на съпругата на Ж.Б.Д., грижи за него и за жена му започнала да полага Р.Х.К., тъй като двамата били много възрастни, а нямали деца, които да им помагат. Тя продължила да се грижи за възрастния човек и след смъртта на жена му. Още от самото начало Р.Х.К. се преместила да живее в дома на Ж.Б.Д. и съпругата му. Още докато бил жив последният написал завещание, с което завещал на Р.Х.К. всичкото си движимо и недвижимо имущество, покъщнина, животни и селскостопански инвентар, всички застраховки и всичките си влогове, където и да се намират. Изброени са две спестовни книжки, както и ниви 46,100 дка, внесени в бившето ТКЗС. Изрично е записано, че Р.Х.К. се прави универсална наследница и се вменява дълг на всички, които имат отношение към имуществото му да зачетат волята му след неговата кончина. Завещанието било съставено саморъчно и подписано от завещателя на 27.03.1993г. Това се установява категорично от изготвените по делото, приети от съд и изцяло кредитирани две СГЕ. От свидетелските показания на св. Н.В. и св. П.Н. се установява, че макар и в недобро здравословно състояние, Ж.Б.Д. не е имал други проблеми – св. В. твърди,ч е дори се е занимавал с детето й, докато е било оставено на грижите на свекърва й - Р.Х.К.. Завещанието било прочетено от кмета на с. К. след погребението на Ж.Б.Д.. По молба на Р.Х.К. саморъчното завещание било обявено на 23.10.1996г. от Нотариуса при НПРС. Завещанието не е вписано.

            С Решение № 10107 от 04.04.1996г. на ПК гр. К. са възстановени следните земеделски земи на Ж.Б.Д. в землището на с. К.: 1/ нива от 24,137 дка, четвърта категория, в м. „***”, представляваща имот № 021014; 2/ нива от 11,960 дка, четвърта категория, в м. „***”, представляваща имот № 032042 по плана за земеразделяне на с. К.; 3/ нива от 10 дка, трета категория, в м. „***”, представляваща имот № 063012 по плана за земеразделяне на с. К.. Заявленията и документите до ПК гр. К. за възстановяване на земеделска земя били подадени преди неговата смърт през 1992г. лично от Ж.Б.Д..

            След възстановяване на земите и въз основа на цитираните по-горе решение на ПК и протокол за обявяване на завещание Р.Х.К. се снабдила с констативен акт за собственост на земеделска земя.

На 15.09.2000г. Р.Х.К. сключила със ЗКПУ „***” с. К. договор за наем на земеделска земя, касаещ възстановите на Ж.Б.Д. ниви. Договорът бил в писмена форма, без нотариална заверка на подписите и не бил вписан. Същият бил за срок от една година. Настоящият съдебен състав намира за необходимо да изясни защо приема, че срокът на договора за наем е една година, а не безсрочен, както твърди в писмените си бележки процесуалния представител на ищците. Въпросният договор представлява бланка на ЗКПУ „***” с. К. с оставени празни места за попълване на индивидуалните данни на наемодателя и на имотите. Съгласно бланката договорът се сключва за 3 години, считано от 10.10.2000г. до 10.10.2003г. В конкретния случай са попълнени данните на Р.Х.К. като наемодател, данните на трите имота, като срокът на договора е поправен ръкописно на 1 година. В договора останал израза ”считано от 10.10.2000г. до 10.10.2003г.”. с оглед на това съдът счита, че относно срокът на действие на договора следва да се приложи разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД. В конкретния случай съдът счита, че страните са се договорили договорът да действа само една година, което личи от изричното поправяне на банкетния текст за „3 години”. Изразът ”считано от 10.10.2000г. до 10.10.2003г.” просто е останал непоправен, но не разкрива действителната воля на страните. Довод в полза на тази тези е и обстоятелството, че през 2002г. същият наемател - ЗКПУ „***” с. К. – сключил договор за наем на част от процесните земеделски земи с ищеца.

От гласните доказателства по делото на св. Н.В. се установява, че от есента на 1992г. до 1995г. Р.Х.К. живяла в къщата на Ж.Б.Д. в с. К., след което се прибрала в гр. Ш., защото роднините му започнали да я притесняват.

От гласните доказателства по делото се установява, че Р.Х.К. вземала рента за процесните имоти до 2001г. Съдът не кредитира показанията на св. Н.В. и св. П.Н. в частта, в която твърдят, че Р.Х.К. вземала рента до 2006г. по няколко причини. Същите са роднини на ищците и показанията им следва да се разглеждат през призмата на тази обвързаност. Разбира се, това не прави автоматично показанията недостоверни. Те обаче не отговарят и на другите доказателства по делото. На първо място, сред доказателствения материал липсват доказателства Р.Х.К. да е отдала имотите под наем след като е изтекъл договора от 15.09.2000г., който бил за срок от една календарна година. На второ място, св. В. твърди, че свекърва й вземала рента в натура (олио, царевица, жито и др.) до 2000г.-2001г., а след това до 2006г. е вземала рентата в пари. От показанията на св. Ради Радев обаче се установява, че кооперацията дала рента само първите две години в натура, а след това вече били изплащани в пари. Неговите показания се потвърждават и от факта, че всички представени по делото договори уговарят наемната цена в пари, а не в натура.

С договор за доброволна делба с нотариална заверка на подписите наследниците на Ж.Б.Д. - Б.М., Д. М.Д. и Б. Д. Г. – си поделили възстановените на наследодателя им земеделски земи в землището на с. К.. След извършването на делбата от имот № 021014, представляващ нива от 24,137 дка, четвърта категория, в м. „***” били образувани имоти: нива от 9,136 дка, четвърта категория, в м. „***”, представляваща имот № 021087 и нива от 15 дка, четвърта категория, в м. „***”, представляваща имот № 021086, а от имот № 063012, представляващ нива от 10 дка, трета категория, в м. „***”, били образувани имоти: нива от 5 дка, трета категория, в м. „***”, представляваща имот № 063079 и нива от 5 дка, трета категория, в м. „***”, представляваща имот № 063080. Имот № 032042, представляващ нива от 11,960 дка, четвърта категория, в м. „***” останал със същия статут. След извършената делба в дял на ответника Б.М.Д. се паднали: 1/ нива от 9,136 дка, четвърта категория, в м. „***”, представляваща имот № 021087, 2/ нива от 11,960 дка, четвърта категория, в м. „***”, представляваща имот № 032042 по плана за земеразделяне на с. К., 3/ нива от 5 дка, трета категория, в м. „***”, представляваща имот № 063079. В дял на брат му Д. М.Д. се паднали: 1/ нива от 15 дка, четвърта категория, в м. „***”, представляваща имот № 021086 и 2/ нива от 5 дка, трета категория, в м. „***”, представляваща имот № 063080. Съделителят Б. Д. Г. се съгласил да не получи реален дял от имуществото, а за уравняване получил паричната сума от 50 лв.

С оглед на извършената делба съдът намира за установено, че процесните имоти за идентични с имотите, възстановени на Ж.Б.Д. с Решение № 10107 от 04.04.1996г. на ПК гр. К..

Съдът приема за установено, че още през 2001г. Р.Х.К. е разбрала за претенциите на наследниците на Ж.Б.Д. към завещаните й земи. Това се установява от обстоятелството, че след 2000г. няма данни да е отдавала земите под наем, от обстоятелството, че през 2001г. след доброволната делба на земите вече е имало новообразувани имоти – с нови номера и граници и е невъзможно да стане без тя да разбере, ако е продължила да отдава земите под наем. Доказателство в тази насока е факта, че още през 1995г. тя напуснала къщата в с. К.. Съдът не кредитира показанията на св. Н.В. и св. П.Н. в тази им част, тъй като противоречат на останалите доказателства по делото. Св. В. сама си противоречи в показанията. От една страна твърди, че още 1995г. свекърва й се върнала в гр. Ш., защото почнали „да я притесняват”. От друга страна обаче твърди, че едва през 2006г. научили за претенциите на наследниците на Ж.Б.Д..

С договор за наем на земеделска земя № 16 от 04.03.2002г. ответникът Б.М.Д. отдал получените в дял земеделски земи на ЗКПУ „***” с. К.. Договорът бил сключен за 2 години.

С Нотариален акт за покупко-продажба на земеделска земя № ***, дело № ***г. на Нотариус *** на НотК и район на действие НПРС, Д. М.Д. прехвърлил на ответника Б.М.Д. земите, които попаднали в негов дял след доброволната делба. Прехвърлянето било възмездно срещу сумата от 1600 лв.

Към момента на сключване на договора за покупко-продажба на земеделска земя Б.М.Д. бил в граждански брак с ответницата Х. Д.Д. ***.

След продажбата ответникът Б.М.Д. сключвал няколко договора наем на процесните земеделски земи, сключени на 15.08.2006г., на 14.10.2008г. и на 14.09.2009г. В периода от 2007г. до 2011г. ответникът водил няколко дела за неплатени наемни вноски по договорите за наем със ЗКПУ „***” с. К.. Видно от представените решения на съдилищата по водените две дела, по нито едно от делата кооперацията не е направила възражение, че има сключен договор с друго лице, което претендира, че е собственик на земите. В мотивите на решение от 20.12.2008г., постановено по в.гр.д. № 570 по описа на ШОС за 2008г. се споменава, че по делото са представени и договори от 2000г., 2002г. и 2004г., които уреждат предходни наемни правоотношения между страните.

С оглед доказателствата по делото – показанията на св. К. К., св. И. Ц. и св. Р. Р., писмените доказателства (посочените по-горе договори за наем на земеделска земя, сключени между ответника Б.М.Д. и ЗКПУ „***” с. К., както и от посочените решения на съдилищата) – се установява, че от 2002г. до настоящия момент ответниците са отдавали под наем процесните земеделски земи. От свидетелските показания се установява, че в селото (където всички се познават) не помнят Р.Х.К. да е вземала рента за земите, напротив помнят само Б.М.Д. и Д. М.Д.. Това е показателно най-малкото, че тя не е вземала рента от толкова отдавна и ако е вземала такава, то е било само няколко години. Това се подкрепя и от писмените доказателства – договорите за наем, както и от решенията на съдилищата, цитирани по-горе и най-вече от решение от 20.12.2008г., постановено по в.гр.д. № 570 по описа на ШОС за 2008г., което свидетелства за дълготрайни отношения между страните.

От представеното по делото удостоверение за наследници № ***г., издадено от Община Ш., се установява, че Р.Х.К. починала като вдовица на 21.02.2011г., за което бил съставен Акт за смърт № ***г. Съгласно цитираното писмено доказателство същата оставила като наследници синовете си В.Х.В. с ЕГН ********** и А.Х.В. с ЕГН **********.

При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:

            Предявен е иск за установяване на право на собственост и за предаване на владението от владеещият несобственик с правно основание чл. 108 от ЗС.

            По този иск ищците следваше да докажат придобиването на имотите по завещание от тяхната наследодателка и че са нейни наследници. С оглед направените възражения от ответниците за нищожност и за унищожаемост на завещанието в тежест на ищците е да докажат, че Ж.Б.Д. е автор на текста на завещанието, т.е. че то е написано саморъчно от него; че завещателя е бил в състояние да завещава; че текста на завещанието е ясен и волята на завещателя може да бъде разбрана.

С оглед направените възражения от ответниците същите следваше да докажат, че Б.М.Д. е наследник на Ж.Б.Д.; че е придобил част от имотите по силата на доброволна делба; че е закупил другата част от имотите; че владее имотите повече от 10 години. С оглед направените възражения за нищожност и за унищожаемост на завещанието в тежест на ответника е да докаже, че спрямо завещателя е упражнено насилие под формата на заплаха за съставяне на завещанието.

С оглед събраните по делото доказателства съдът намира предявения иск за неоснователен по следните причини:

Предмет на спора са земеделски земи, които Ж.Б.Д. е внесъл в бившето ТКЗС и които са му възстановени с Решение № 10107 от 04.04.1996г. на ПК гр. К.. Със завещание написано от него на 27.03.1993г. той завещал цялото си движимо и недвижимо имущество, животни и стопански инвентар на Р.Х.К., включително земеделска земя 46,100 дка, внесени в ТКЗС. Ж.Б.Д. починал на 04.09.1994г.

Съдът намира, че на първо място следва да обсъди възражението на процесуалния представител на ответниците за приложимостта на разпоредбата на чл. 90а от ЗС в пълния текст на редакцията преди обявяването й за противозаконна, тъй като завещанието и откриването на наследството предхождат обявяването на посочената разпоредба за частично незаконосъобразна.

 В първоначалната редакция от 1992г. на чл. 90а ЗН е записано, че завещание и продажба на наследство, съставено и извършена след одържавяване или включване в ТКЗС или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации на имоти, собствеността върху които се възстановява, нямат действие за тези имоти. С Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г., ВКС, ОСГК е прието, че нормата на чл. 90а ЗН е противоконституционна в частта касаеща универсални завещателни разпореждания, включващи и земеделски земи, чиято собственост се възстановява по ЗСПЗЗ щом споровете не са разрешени с влязло в сила решение до 16.03.1996 г., когато влиза в сила Решение № 4 на КС на Република България от 27.02.1996 г., обнародвано в ДВ бр. 21 от 12.03.1996 г. В т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС е прието, че следва да се зачетат универсални завещателни разпореждания по отношение на земеделските земи, собствеността на които се възстановява по ЗСПЗЗ, дори и съставени след като тези земи са включени в ТКЗС и наследството на завещателя е открито преди обявяване на противоконституционността на нормата на чл. 90а ЗН, в хипотезите на висящ съдебен спор към 16.03.1996 г. От момента на влизане в сила на решението за обезсилване на противоконституционния закон чл. 90а ЗН, той не може да се прилага към онези спорове, които съществуват, но не са заявени пред съда или ще възникнат в бъдеще. Възприетото становище ограничава приложното поле на обявената за противоконституционна норма на чл. 90а ЗН в рамките на приключилите с влязло в сила решение съдебни спорове до датата на влизане в сила на решението на КС. Следователно универсалните завещателни разпореждания, щом са валидни и отговарят на изискванията на закона произвеждат действия и по отношение на земеделски земи, реституционната процедура по отношение на които не е приключила към момента на откриване на наследството, какъвто е настоящия случай. В този смисъл е трайната практика на съдилищата - Решение № 51 от 12.06.2002 г. на ВКС по гр. д. № 681/2001 г., I гр. о., докладчик съдията Бранислава Павлова; Решение № 166 от 8.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 65/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията К. М.; Решение № 398 от 10.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 980/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Л. Р. и много други.

В с оглед на това съдът намира, че завещателното разпореждане, направено от Ж.Б.Д. следва да се зачете по отношение на процесните земеделски земи, внесени в ТКЗС и възстановени след неговата смърт.

Тук настоящият съдебен състав намира за необходимо да изясни и защо приема, че завещанието на Ж.Б.Д. е универсално по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗН. Съгласно цитираната разпоредба завещателно разпореждане, което се отнася до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя, се нарича общо и придава качеството на наследник на лицето, в полза на което е направено. Видно от текста на завещанието желанието на завещателя е била да остави на наследодателката на ищците цялото си имущество - всичкото си движимо и недвижимо имущество, покъщнина, животни и селскостопански инвентар, всички застраховки и всичките си влогове, където и да се намират. Изброяването на две спестовни книжки и на земеделските земи е примерно, а не с цел да се ограничи завещателното разпореждане само до тях. Изрично в завещанието в края на втората страница е написано, че Р.Х.К. се прави универсална наследница.

Съдът намира за неоснователни възраженията на ответниците касаещи действителността на завещанието. Не се доказа нито едно от тях. По делото се установи безспорно, че завещанието е написано лично от Ж.Б.Д.. Не се събраха доказателства спрямо него да е упражнена принуда под формата на сила или заплаха, за да напише завещанието. Същият е бил в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си, поради което не е налице и този порок на завещанието. Съдът не споделя виждането, че завещателното разпореждане е нечетливо и не може да се разбере волята на завещателя. Наистина завещанието е написано с трудно четлив почерк, което е нормално с оглед данните за напредналата възраст и тежкото здравословно състояние на завещателя Ж.Б.Д.. Въпреки това с повече усилия волята на завещателя може да бъде прочетена. В подкрепа на този извод на съда е и обстоятелството, че и двете назначени от съда СГЕ успяха да установят (макар и с различна степен на категоричност), че завещанието е написано собственоръчно и подписано от него.

С оглед на всичко това съдът счита, че Р.Х.К. (наследодателка на ищците В.Х.В. и А.Х.В.) е придобила по силата на процесното завещание имотите, възстановени на Ж.Б.Д. с Решение № 10107 от 04.04.1996г. на ПК гр. К..

След 2001г. обаче тя е загубила владението и процесните имоти във новите им граници са завладяни от наследниците по закон на Ж.Б.Д. и по точно от Б.М.Д. и брат му Д. М.Д.. След извършената през 2006г. покупка имотите се владеят изцяло от ответника Б.М.Д. и съпругата му. Обстоятелството, че Р.Х.К. е загубила владението върху имотите се потвърждава от всички доказателства по делото – тя не ги е отдавала под наем или аренда, няма данни да ги е ползвала по друг начин, нещо повече – безспорно се установява, че от 2002г. имотите са отдавани под наем от двамата наследници на Ж.Б.Д., а от 2006г. досега само от ответника Б.М.Д.. В мотивите касателно приетата от съда фактическа обстановка подробно е описано защо съдът приема за установени имено тези факти.

Безспорно след 2001г. Б.М.Д. и брат му, а след 2006г. Б.М.Д. и съпругата му Х. Д.Д. са владели процесните имоти за себе си – те са извършвали такива действия по управление и разпореждане, които характеризират отношението им към имотите като собственически – те са извършили делба, включително са променили площ, граници на имотите, отдавали са ги под наем и са прибирали гражданските плодове от вещите, разпореждали са се с тях (Д. М.Д. е продал имотите от неговия дял на брат си).

Това владение е осъществено явно, нещо повече – то е противопоставено на Р.Х.К. – от 2002г. тя вече не е получавала рента върху имотите, придобити по завещание, самите имоти са били разделени фактически чрез образуването на по-малки имоти и поделени юридически между наследниците на Ж.Б.Д... Няма как Р.Х.К. да не е разбрала това – арендаторът на когото е отдавала имотите под наем до 2001г. и този, при когото Б.М.Д. е отдавал имотите от 2002г. е един и същ. Тя е загубила ползите от собствените си имоти и по никакъв начин не е предприела действия по защита на собствеността си. В исковата молба и в показанията на св. Н.В. и св. П.Н. се излагат данни, че наследодателката на ищците била във влошено здравословно състояние. Няма данни кога е започнало това състояние, но факта е ирелевантен – той не извинява бездействието на Р.Х.К. – защитата на правата може да бъде предприета и без дейното й участие – чрез упълномощаването на член на семейството или на адвокат, които да предприемат необходимите действия по защитата на правата й. По делото бе установено от фактическа страна, че от 2002г. до 2006г. процесните имоти са владяни от Б.М.Д. и брат му, а след 2006г. – само от него.

Владението осъществено от Б.М.Д. и съпругата му Х. Д.Д. е било непрекъснато и необезпокоявано. Налице са данни, че те са владели през 2002г., 2006г. 2008г., 2009г., както и към момента. Съгласно разпоредбата на чл. 83 от ЗС и доколкото липсват доказателства в обратния смисъл, следва да се приеме, че е владял през цялото време от 2002г. досега. Липсват каквито и да е доказателства Р.Х.К., а след смъртта й в началото на 2011г. – нейните наследниците – да са предприемали действия по защита собствеността на имотите посредством което да са прекъснали спокойното владение на имотите от ответниците.

 

Предвид това съдът намира възражението на ответниците за придобиване на имотите по давност на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС в резултат на осъществено давностно владение повече от 10 години, считано от 2002г. досега, като на основание чл. 83 от ЗС за част от имотите прибавят към своето владение и това на своя праводател – Д. М.Д..

С оглед на всичко гореизложено съдът намира предявените искове от В.Х.В. и А.Х.В. за изцяло неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.

Предвид изводите на съда за неоснователност на предявените искове и с оглед направеното искане за присъждане на разноски съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да осъди ищците да заплатят на ответниците направените по делото разноски в размер на 500 лв, от които 300 лв за платено адвокатско възнаграждение и 200 лв депозит за вещо лице.

            Водим от горното, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен от В.Х.В. с ЕГН ********** и А.Х.В. с ЕГН ********** и двамата от гр. Ш. срещу Б.М.Д. с ЕГН ********** и Х. Д.Д. ***, за установяване правото на ищците на собственост по наследство и предаване на владението на недвижим имот - нива от 9,136 дка, четвърта категория, в м. „***”, представляваща имот № 021087, при граници на имота: имот № 021086, имот № 021057, имот № 000954 – полски път, имот № 000679 – полски път, съгласно плана за земеразделяне на с. К., обл. Ш..

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен от В.Х.В. с ЕГН ********** и А.Х.В. с ЕГН ********** и двамата от гр. Ш. срещу Б.М.Д. с ЕГН ********** и Х. Д.Д. ***, за установяване правото на нива от 11,959 дка, четвърта категория, в м. „***”, представляваща имот № 032042, при граници на имота: имот № 032043, имот № 000461, имот № 032041, имот № 000914 – полски път, имот № 032040, съгласно плана за земеразделяне на с. К., обл. Ш..

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен от В.Х.В. с ЕГН ********** и А.Х.В. с ЕГН ********** и двамата от гр. Ш. срещу Б.М.Д. с ЕГН ********** и Х. Д.Д. ***, за установяване правото на ищците на собственост по наследство и предаване на владението на недвижим имот - нива от 5 дка, трета категория, в м. „***”, представляваща имот № 063079, при граници на имота: имот № 063080, имот № 063011, имот № 000828 – полски път, имот № 063013, съгласно плана за земеразделяне на с. К., обл. Ш..

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен от В.Х.В. с ЕГН ********** и А.Х.В. с ЕГН ********** и двамата от гр. Ш. срещу Б.М.Д. с ЕГН ********** и Х. Д.Д. ***, за установяване правото на ищците на собственост по наследство и предаване на владението на недвижим имот - нива от 15 дка, четвърта категория, в м. „***”, представляваща имот № 021086, при граници на имота: имот № 021087, имот № 021057, имот № 021056 имот № 021053, имот № 021072, имот № 000679 – полски път, съгласно плана за земеразделяне на с. К., обл. Ш..

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен от В.Х.В. с ЕГН ********** и А.Х.В. с ЕГН ********** и двамата от гр. Ш. срещу Б.М.Д. с ЕГН ********** и Х. Д.Д. ***, за установяване правото на ищците на собственост по наследство и предаване на владението на недвижим имот - нива от 5 дка, трета категория, в м. „***”, представляваща имот № 063080, при граници на имота: имот № 063079, имот № 063011, имот № 000830 – полски път, имот № 063013, съгласно плана за земеразделяне на с. К., обл. Ш..

ОСЪЖДА В.Х.В. с ЕГН ********** и А.Х.В. с ЕГН ********** и двамата от гр. Ш., ДА ЗАПЛАТЯТ на Б.М.Д. с ЕГН ********** и Х. Д.Д. ***, сумата от 500 лв (петстотин лева), представляващ направени от ответниците в настоящото производство разноски.

            Решението подлежи на обжалване пред ШОС от страните в двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:     ...........................................

 

                                                                                                    ПетинА НИКОЛОВА