Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 40

 

гр.Н.П., 06.02.2014 г.

 

В  ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Районен съд Н.П., в публичното си заседание на двадесет и девети януари две хиляди и четиринадесета година, в следният състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ : ГАЛИНА  НИКОЛОВА

СЕКРЕТАР ПРОТОКОЛИСТ: Д.С.  

като разгледа докладваното от съдия Николова, гр.д. № 994 по описа на НПРС за 2013г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявена е искова молба от “***” ООД с ЕИК ***, представлявано от П.М.П. и адв. Г.Г., съдържаща два обективно кумулативно съединени иска.

Първият иск е с правно основание чл. 415 от ГПК вр. чл. 124 от ГПК и вр. чл. 79 от ЗЗД  за установяване съществуването на вземането на ищеца спрямо ответника за сумата от 8775,62лв. представляващо неизплатена главница по договор от 01.09.2008 г.с Община Н.П. и вторият иск е с . 415 от ГПК вр. чл. 124 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД, за установяване съществуването на вземане за мораторна лихва в размер от 2699,35лв., представляващо мораторна лихва, за периода от 25.09.2010 г. до 20.09.2013 г.

Претенцията на ищеца се основава на неизпълнени задължения по договор  от 01.09.2008 г., съгласно който Община Н.П. е възложила на ищеца изготвянето на работен проект, част „Отопление и вентилация” за посочените в договора обекти.

Ищецът сочи, че е изпълнил своето задължение по договора, като в уговорения по договора срок е изработил проекта и с приемо – предавателен протокол, същия е предаден на ответника по делото, който го е приел без възражения. От своя страна обаче, ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на стойността на извършената по договора работа.

Предвид на горното ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае съществуването на вземанията по издадената заповед за изпълнение. Желае присъждане на направените по делото разноски.

 

            Ответникът оспорва иска, като неоснователен. Не оспорва сключването и действителността на договора с ищеца. Ответникът сочи, че в договора била предвидена клауза, съгласно която плащането ще се извърши след настъпване на допълнителен факт – сключване на договор за получаване на безвъзмездна помощ по Компонент 3 – Култутрна инфраструктура по бюджетна линия ***/1.1-01/2007 г. Ответникът сочи, към момента такъв договор не е сключен, поради което сочи, че претенцията на ищеца е неоснователна. Алтернативно, ответникът сочи, че ако съдът приеме, че се дължи сумата по главницата, то искането за мораторна лихва е неоснователно, т.к в договора било посочено, че началният момент от който Общината изпада в забава е 90 дни след подписването на договор за получаване на безвъзмездна помощ по Компонент 3 – Култутрна инфраструктура по бюджетна линия ***/1.1-01/2007 г. и поради това, че към момента такъв не е сключен, ответникът сочи, че претенцията за лихви е неоснователна. Желае присъждане на разноски за юрисконсулт.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

На 01.09.2008 г. между Община Н.П. и „***” ООД гр. Ш. е сключен договор за изработка на работен проект част „Отопление и вентилация” за следните обекти: 1. Народно читалище (НЧ) „***” с. Ж., общ. Н.П.; 2. НЧ „***” с. З., общ. Н.П.; 3. НЧ „***” с. П., общ. Н.П.; 4.НЧ „Отец Паисий - 1898” с. И., общ. Н.П.; 5. НЧ „***” с. М., общ. Н.П..

Определената, съгласно чл. 5 от договора цена е в размер на 8 775лв., като е посочено, че тя ще бъде изплатена от Възложителя на Изпълнителя при одобрение на проект „Осигуряване на ефективна и общодостъпна културна инфраструктура в Община Н.П.”, с който общината кандидатства за финансиране по Бюджетна линия ***/1.1-01/2007 „Подкрепа за осигуряване на подходяща и рентабилна образователна социална и културна инфраструктура, Компонент 3 - културна инфраструктура в срок до 90 дни след подписването на договора за получаване на безвъзмездна помощ.

Срокът за изпълнение на възложената с договора работа е 20дни и започва да тече от предаването на пълната информация за изготвянето на техническата документация от възложителя.

В договора са посочени задълженията на всяка от страните по него, неустойките, условията за прекратяване, както и че неуредените въпроси се решават чрез преки преговори, а при непостигане на съгласие по съдебен ред, според ЗЗД и действащото законодателство.

По делото е приложен протокол за предаване на проучвателни и проектни работи, който е подписан от страните по договора на 15.10.2008 г. и с който проектанта е предал на възложителя разработката по договора за посочените в него обекти. В протокола е констатирано, че разработката е изпълнена и завършена по обем и съдържание, съгласно изискванията на действащите нормативни актове.

Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, община Н.П. не е изпълнила задължението си за плащане към изпълнителя по договора за изработка на проекта.

От така посочените факти се установява, че между страните са налице облигационни отношения, породени от сключения договор за изработка от 01.09.2008 г., с който Община Н.П. е възложила на „***” ООД гр. Ш. изработка на работен проект част „Отопление и вентилация” за посочените в договора обекти. Между страните не се спори, че задължението на изпълнителя, произтичащо от сключения договор е било изпълнено в срок и според изискванията на възложителя, което се удостоверява от представения и подписан двустранно протокол от 15.10.2008 г.

От сайта на Министерство на регионалното *** и благоустройство,  от съдържанието към „Оперативна програма за регионално ***”, регистър на получените проектни предложения, средносрочни рамкови програми и проектни фишове, се установява, че Община Н.П. за периода 2008г., под № 491 е изпратила проекта на 15.10.2008 г. Видно от намиращия се на страницата на ОП „ПРР” актуализиран списък по схема ***/1.1-01/2007 „Подкрепа за осигуряване на подходяща и рентабилна образователна социална и културна инфраструктура, допринасяща за ***то на устойчиви градски ареали”, на класираните проектни предложения, които не могат да бъдат финансирани, поради изчерпване на финансовия ресурс, по реда на тяхното класиране, съгласно решение на ръководителя на УО на ОПРР, относно Компонент 3 – „Културна инфраструктура” под № 20 е посочена Община Н.П., като основанието за отказаното финансиране е Решение № РД02-14-2139/24.10.20011 г. на Главен Директор на ГД „ПРР”.

От това се установява, че Община Н.П. няма да получи финансиране на проекта.

Решението, с което е отказано финансирането е от 24.10.2011 г.

Съдът намира, че от съдържанието на т.1 от Раздел ІІ на договора относно срокът за плащане по договора, може да се направи извод, че срокът за възложителя за заплащане на изработеното по договора не е точно определен, но е определям, доколкото е посочен срок от 90 дни, след подписване на договор за получаване на безвъзмездна помощ. Съгласно общите разпоредби на ЗЗД, към които препраща т.1 от раздел Х от договора, то в случая са приложими разпоредбите на чл. 84, ал.2 от ЗЗД, а именно, че когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. По делото липсва, а и от съдържанието на исковата молба се установява, че ищецът не е изпращал покана за изпълнение до ответника. Характер на такава покана има получената от ответника заповед за изпълнение. Заявлението за издаване на заповедта е подадено на 20.09.2013 г. Следователно след тази дата длъжникът по договора, в случая ответникът дължи изпълнение на поетото задължение за плащане. Относно дължимостта на определеното в договора възнаграждение, съдът намира, че доколкото се прилагат разпоредбите на ЗЗД следва договорът да се преценява като такъв за изработка, съгл. чл. 266 от ЗЗД и съгласно ал.1, изр.1 -во от него поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. Съдът намира, че ответникът дължи главницата, претендирана, съгласно договора в размер на 8775лв., което представлява цената на договорената изработка на проекта. Съдът не приема аргументите на ответника, че сумата не се дължи, т.к условието, при което тя се дължала не се е сбъднало. Отговорността на възложителя се основава на разпоредбата на чл. 266 от ЗЗД и тя е пряко свързана с чл. 23 от ЗЗД, съгласно който този, който е обещал задължението или действието на едно трето лице, е длъжен да обезщети другата страна, ако третото лице откаже да се задължи или ако не извърши обещаното действие. Сключеният между страните договор съдържа ясното посочване на цената на договора и това, че тя се дължи в срок до 90 дни, след подписване на договора за получаване на безвъзмездна помощ. Това посочване „след подписване на договора за получаване на безвъзмездна помощ” всъщност представлява обещание за действие на трето лице, в случая от страна на МРРБ - Управляващия орган на ОПРР. Това е почти учебен пример на обещание за действия на трето лице, доколкото той е сходен с посочения от проф. А. К. в „Облигационно право. Общо учение за облигационното отношение. Книга първа” изд.Софи –Р 1992 г., където на стр. 87 е посочен следния пример „когато председателят на ТКЗС обещава, че общото събрание ще одобри договора, който той сключва, но който е валиден само ако бъде одобрен от общото събрание”. Съдът намира, че поетата с договора между страните по настоящето дело уговорка за плащане на цената след сключване на договор между ответника и третото лице, в случая представителя по ОПРР е именно такава – обещание за действие на трето лице. Поради това, че такъв договор не е сключен, а както се установи и няма да се сключи, т.к програмата поради която е сключен е приключила, крайният срок за подаване на проектите е бил до 15.10.2008 г., то очевидно ответникът следва като последица от неизпълнението на поетото обещание за сключване на договор с МРРБ да заплати на ищеца обезщетение. Това означава, че освен изпълнение по договора ответникът дължи и обезщетение на ищеца. Отговорността за така сключения договор е на ответника, доколкото той е неизправна страна и той не е изпълнил задължението си по него спрямо ищеца. Отговорността на ответникът е договорна. Самите отношения между ответника и третото лице, чието действие той е обещал, при сключването на настоящия договор са извън предмета на настоящето дело.

От гореизложеното се установява, че ответникът не е изпълнил поетото задължение за плащане на цената на договора за изработка, която той дължи в размер на 8 775лв. Тази сума той е дължал след като е станало известно на него самия, че с решение на ръководителя на УО на ОПРР № РД02-14-2139/24.10.20011, относно Компонент 3 – „Културна инфраструктура” е отказаното финансиране на проекта. Поради липсата на категорично посочена дата за изпълнение на договора в случай на отказ, то приложими са разпоредбите на чл. 84, ал.2 от ЗЗД и това е датата на получаване на заповедта за изпълнение. В този смисъл, съдът намира, че искът на ищеца за установяване спрямо ответника, че вземането му за сумата от 8 775лв., произтичащо от договора от 01.09.2008 г. за изработка на работен проект част „Отопление и вентилация” за следните обекти: 1. Народно читалище (НЧ) „***” с. Ж., общ. Н.П.; 2. НЧ „***” с. З., общ. Н.П.; 3. НЧ „***” с. П., общ. Н.П.; 4.НЧ „***” с. И., общ. Н.П.; 5. НЧ „***” с. М., общ. Н.П., съществува и се дължи.

Относно претенцията за лихви по смисъла на чл. 86 от ЗЗД. Съдът намира, че в тази част претенцията е неоснователна. Доколкото съдът прие, че покана за изпълнение ищецът е изпратил на ответника едва с подаването на заявлението за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, което е станало на 20.09.2013 г., то обезщетението за което говори разпоредбата на чл. 23 от ЗЗД се дължи от тогава, т. е от подаване на заявлението. Лихвата по чл. 86 от ЗЗД е вид обезщетение при неизпълнение на парично задължение, но то се дължи от денят на забавата, а тя е от подаване на молбата за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 20.09.2013 г.

Следователно претенцията на ищеца за установяване съществуването на вземането му за лихви в размер на 2699,35 лв. е неоснователно и следва да се отхвърли.

Поради това, че се уважава само едната претения на ищеца, тази за главницата следва да се прецени и каква част от претенциите по заповедното производство за разноски – държавна такса и възнаграждение, следва да се изменят. С настоящето решение съдът, следва да се произнесе по тяхната дължимост. В този смисъле е Определение № 417 от 3.06.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 315/2011 г., I т. о., ТК, както и Определение № 531 от 5.08.2013 г. на ВКС по т. д. № 280/2012 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Л. И., където е посочено, че самостоятелен установителен иск за разноските в заповедното производство не следва да се счита, че е предявен с исковата молба, независимо дали кредиторът е направил искане за разноски. Съдът разглеждащ установителния иск следва да се произнесе и по отговорността за разноски в заповедното производство в зависимост от резултата по спора. Решението на съда в частта за разноските по заповедното производство има установително действие в отношенията между страните, за разлика от това в исковото производство, където съдът се произнася с осъдителен диспозитив.

Направените по заповедното производство разноски са в общ размер на 229,49лв., които са платени върху цялото вземане, включващо главница и лихва. В съответствие с установеното, че се дължи само сумата от 8 775лв., главница, то дължимата държавна такса е в размер на 175,50лв.

В такъв размер следва да се приеме, че не съществува вземането на ищеца по издадената вече заповед за изпъленине по реда на чл. 410 от ГПК, както и в такъв размер следва да се присъдят на ищеца направените по настоящето дело разноски. Съдът служебно констатира, че посочения в договора за правна помощ хонорар от 1300лв. не превишава трикратния размер на дължимото според §2 вр. чл. 7, ал.2, т.3 от наредба № 1/2004 г. На ВАС, поради което следва да се уважи изцяло. Така отевтинкът дължи общо 1475,50лвазноски по делото.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, районен съд Н.П.

 

Р Е Ш И:

 

Признава за установено основание чл. 415 от ГПК вр. чл. 124 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД  спрямо Община Н.П. с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Н.П., обл. Ш.ска, ул. ”***”, №*, представлявана от Кмета на Общината, че вземането на кредитора “***” ООД, ЕИК:*** със седалище и адрес на управление гр. Ш., ул.„***, представлявано от управителя П. М. П. за сумата от 8 775 лева (осем хиляди седемстотин седемдесет и пет лева) – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 20.09.2013 г., СЪЩЕСТВУВА.

 

Отхвърля иска с правно основание чл. 415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр.чл.86от ЗЗД  на ***” ООД, ЕИК:*** със седалище и адрес на управление гр. Ш., ул.„***, представлявано от управителя П. М. П., срещу Община Н.П. с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Н.П., обл. Ш.ска, ул. ”***”, №*, представлявана от Кмета на Общината, за установяване съществуването на вземането по издадена заповед по ч.гр.д. № 381/24.09.2013г. по ч.гр.д. № 800/2013 г.  на НПРС за сумата от 2 699,35 лева (две хиляди шестстотин деветдесет и девет лева и тридесет и пет стотинки) за периода от 25.09.2010 г. до 20.09.2013 г.

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между страните „***” ООД, ЕИК:*** със седалище и адрес на управление гр. Ш., ул.„***, представлявано от управителя П. М. Пе. и Община Н.П. с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Н.П., обл. Ш.ска, ул. ”***”, №*, представлявана от Кмета на Общината, че сумата от 54,49 лв. (петдесет и четири лева четиридесет и девет ст.) разноски присъдени, съгласно заповед по ч.гр.д. № 381/24.09.2013г. по ч.гр.д. № 800/2013 г.  на НПРС и представляващи държавна такса, НЕ СЕ ДЪЛЖАТ, като вместо присъдените в заповедта за изпълнение разноски за държавна такса в размер на 229,49лв. се дължат такива в размер на 175,50лв.

 

ОСЪЖДА чл.78, ал.1 от ГПК Община Н.П. с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Н.П., обл. Ш.ска, ул. ”***”, №*, представлявана от Кмета на Общината, ДА ЗАПЛАТИ на „***” ООД, ЕИК:*** със седалище и адрес на управление гр. Ш., ул.„***, представлявано от управителя П. М. П., направените по делото разноски в общ размер на 1475,50лв. (хиляда четиристотин седемдесет и пет лева и петдесет ст.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Ш.ски окръжен съд.

 

След влизане в законна сила на решението, препис от него да се докладва по ч.гр.д. № 800/2013 г. по описа на НПРС, като се издаде изпълнителен лист само за присъдените по настоящето дело суми.

                                   

 

                                                           Районен съдия : .........................................

                                                                                             Галина Николова