Р     Е     Ш    Е     Н     И     Е

№ 138

гр.Нови  пазар, 22.04.2014г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Районен съд –  Нови пазар в публичното съдебно заседание,проведено на седемнадесети март през две хиляди и  четиринадесета година в състав:

 

                                                              Председател:СВЕТЛА  РАДЕВА

                                                              Секретар:Д.С.

 

Като разгледа докладваното от съдия Радева гр.дело №18 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид:;

 

          Делото е образувано по предявен иск с правно основание чл.240, ал.1 във вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД, от ищцата Р.Д.Г., действаща чрез пълномощника си мл.адвокат Р.Т.А..

          В исковата молба се твърди,че ищцата и  ответника по иска-А. А.М. живели на семейни начала шест години,от които една година и половина в Република Ч. Работили там чрез фирма,която ги наела като общи работници в завод за преработка на пилешко месо.В края на 2012 година закупили автомобил марка “***”,модел *** с идентификационен номер ***,като се разбрали той да е на името на ответника А. М., за което ищцата дала в заем на същия 1500лв. За предоставената сума страните не съставили разписка, а предаването  на сумата станало от ищцата направо на продавача пред свидетел. Тези средства тя имала от лични спестявания от трудовите си възнаграждения, както и получила една заплата в заем от работодателя си, за да може да ги предостави на ответника.Тъй като от известно време отношенията между ищцата и ответника се влошили, той решил да се завърне в България заедно със закупения лек автомобил. С него в страната се завърнала и свидетелката И.С.А.,която живеела в съседно на тях жилище и присъствала при покупката на лекия автомобил, предаването на паричната сума и знаела за постигнатите помежду им договорки. При завръщането си в България, ответникът регистрирал автомобила на негово име. През месец май страните се разделили окончателно и се договорили по време на отпуската на ищцата, когато тя се завърне в България, да се срещнат и ответника да й върне взетата сума  от 1 500лв.При нейното завръщане те се срещнали,но той отказал да върне сумата под предлог,че в момента не разполага с нея.През месец декември 2013г.за новогодишните празници ,ищцата отново се върнала в България и двамата се срещнали.Разговаряли, но въпреки нейната молба да получи дадената в заем сума, той отказал да я плати.Твърдял, че тъй като му е отнета книжката за управление на МПС, имал намерение да продаде автомобила, след което щял да й върне сумата от 1500.00лв.

      С оглед на гореизложеното и доколкото настоящата искова молба по арг.на чл.240 ал.4 от ЗЗД представлява покана към ответника, ищцата моли да бъдат призовани на съд и след доказване основателността на твърденията, изложени в исковата молба, съдът постанови решение, с което осъди ответника А. А.  М. да заплати на Р.Д.Г. сумата от 1500.00лв.,представляваща размера на предоставения паричен заем. Моли да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

       Ответникът А. А.М., представляван по делото от адв. М.М. *** оспорва изцяло предявения иск по основание и по размер.Твърди,че не е получавал от ищцата пари в заем, респ.не й дължи връщане на такъв. Уточнява също, че предвид депозираните свидетелски показания, касаело се за евентуален заем в чешки крони, а претенцията в ИМ била в български лева. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана.

             Като прецени събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,съдът прие за установено от фактическа страна следното:

               Установява се от показанията на разпитаните по делото свидетели, че ищцата и ответникът живели на семейни начала, първоначално в Република България, а после в Чехия. По време на съвместното им съжителство, на 18.11.2012 г. ответникът закупил лек автомобил „***”, модел *** с идентификационен № ***. Това е видно и от представения по делото договор за покупко продажба на този лек автомобил, с купувач ответника, който договор не е оспорен от него. Пак от показанията на свидетелите се установява, че двете са присъствали  на разговори между ищцата и ответника, единият през август 2013 г., когато ответникът е признал задължението си в размер на 1500 лв. към ищцата и е дал обещание да ги върне при първа възможност. Лекият автомобил в Р.България той регистрирал на свое име. Вярно е, че св.Т. Д. Х. и Б.Д.Б. са сестра и майка на ищцата, но съдът не намира причини да не дава вяра на показанията им, защото са логични и последователни. Освен това, предвид близките отношения по време на съвместното съжителство на ищцата и ответника е логично двете да са станали свидетели на разговорите, касаещи заема, за които свидетелстват. Също от техните показания се установява, че заемът е бил в чешки крони, защото автомобилът е закупен в Чехия, но с равностойност в български лева в размер на заявената претенция в исковата молба, т.е 1 500 лв. Съдът не намира за основателно възражението на ответника за заявена претенция в лева, но дадени в заем чешки крони и оттам за недоказаност на искането. Действителност договорът има сила на закон за тези, които са го сключили, на ЗЗД не съдържа ограничение заем да се уговаря и в друга валута. Уговореният заем в чешки крони в случая не е пречка да се иска връщане на сумата в левовата равностойност. Предвид така изложеното съдът приема, че страните по делото в края на месец ноември 2012 г. са сключили  устен договор  за заем за сумата в размер на 1 500 лв., без уговорен изрично срок за връщане. При това положение длъжникът изпада в забава след покана за изпълнение, каквато е исковата молба по настоящото дело. Затова исковата претенция, като основателна и доказана следва да се уважи. На ищцата следва да се присъдят и направените по делото разноски в размер на 60 лв.- заплатена държавна такса и 100 лв.- действително платена сума да адвокатско възнаграждение.

    Водим от гореизложеното,съдът

 

                                                    Р        Е       Ш       И    :

 

            ОСЪЖДА  А.А.М. с ЕГН:********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Р.Д.Г. с ЕГН:********** *** сумата от 1 500 лв./ хиляда и петстотин лева/.

            ОСЪЖДА  А.А.М. с ЕГН:********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Р.Д.Г. с ЕГН:********** *** сумата от 160 лв./ сто и шестдесет лева/, представляващи направените по делото разноски.

            Решението подлежи на обжалване пред Шуменския окръжен съд в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                                РАЙОНЕН  СЪДИЯ: