Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 211

 

гр.Нови Пазар,  02.07.2014г.

 

В  ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

            Районен съд- Нови пазар в публичното си заседание  на двадесет и четвърти юни две хиляди и четиринадесета  година, в състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ : ГАЛИНА  НИКОЛОВА

СЕКРЕТАР :  Д.П.

като разгледа докладваното от съдия Николова гр.д. № 33 по описа на НПРС за 2014г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

            Предявена е искова молба, съдържаща обективно кумулативно съединени искове, черпещи правното си основание от чл. 45 от ЗЗД с цена 390лв. и иск по чл. 86 от ЗЗД с цена 100лв. 

Ищецът твърди, че ответникът е признат за виновен и е осъден с ВЗС присъда по НОХД № 13/2012 г. на РС Н., за извършено престъпление по чл. 194, ал.1 от НК вр. чл. 26 от НК на наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, отложено с изпитателен срок от 3 години. Извършеното престъпление е кражба е на вещи, собственост на ищеца, които са на обща стойност 390лв. Ищецът сочи, че причинените вреди не са възстановени.

Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 390лв., ведно със законната лихва от 05.07.2011 г.

Назначеният по делото особен представител на ответника в рамките на законоустановения срок по чл.131 от ГПК е представил писмен отговор, в който сочи, че искът е допустим и основателен изцяло.

            Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за безспорно и категорично установено от фактическа и правна страна следното:

            По иска с правно основание чл.45 от ЗЗД, предявен срещу ответника с  цена на иска 390 лв.

            Видно от приложената по делото присъда по НОХД № 13/2012 г. на РС Н., ВЗС на 14.06.2012 г., подсъдимият е осъден за извършено на 05.07 и на 06.07.2011 г., престъпление по чл. 194, ал.1 от НК вр. чл. 26 от НК, за кражба на чужди движими вещи – пари общо 360лв., и 5 бр. ваучери по 5лв. на „Глобул” и 1 бр. ваучер от 5 лв.на „М-тел”, общия размер на причинената щета е 390лв.

            С присъдата е определено наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, отложено с изпитателен срок от 3 години.

            Видно от съдържанието на присъдата, щетата не е възстановена до приключване на съдебното следствие от подсъдимия, т.к това би било основание да се приложи по – благоприятния за него закон по чл. 197 от НК, както и че пострадалия не е предявил граждански иск, който да бъде разгледан в наказателното производство и по който да му бъде възстановена причинената вреда.

            От страна на ответника не са представени доказателства за изпълнение на задължението за репариране на вредите от престъплението.

            Предвид на горното, съдът намира за безспорно доказано, че ответникът не е възстановил на ищеца – пострадал от престъплението, причинените от деянието вреди. Тези вреди са в размер на 390лв. следвайки общия принцип, че всеки следва да възстанови другиму причинените вреди, то безспорно е доказано, че са налице вреди причинени от ответника на ищеца и че те не са възстановени. Следователно предявеният иск по чл. 45 от ЗЗД за сумата от 390лв. е основателен и доказан и следва да се уважи изцяло.

            Причиняването на вредите е станало при условията на продължавано престъпление по см.чл. 26, ал.1 от НК, т.е деянието е завършено с извършване на последния му престъпен акт, което е станало на 06.07.2011 г. относно претенцията на ищеца за мораторна лихва, то тя се дължи именно от 06.07.2011 г. до 14.01.2014 г.

            Съгласно разпоредбата на чл. 162 от ГПК, доколкото искът е установен по основание, но липсват данни за неговия размер, а от своя страна размерът му може да се определи от съда, поради това, че се касае за  съдът намира, че тази сума е в размер на 100лв.

            Предвид на горното, съдът намира предявените от ищеца искове за основателни и доказани и следва да се уважат изцяло, като относно главницата се присъди и законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.

            Поради това, че ищецът е освободен от заплащане на държавни такси и разноски по делото, съгл. чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК, то ответникът на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, поради това, че делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса по производството е длъжен да заплати всички дължащи се такси в полза на съда.

            За предявените от ищеца искове, общо два се дължат държавни такси, съгл.чл.1 от ТДТССГПК в размер на 4%, но не по – малко от 50лв. или общо 100лв. на назначения по делото особен представител на ответника са изплатени 100лв. от бюджетните суми на съда, с което общия размер на дължимите на съда суми е 200лв.           

            Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

            ОСЪЖДА на основание чл. 45 от ЗЗД В.Й.И. ***,  ДА ЗАПЛАТИ на Н.Б.А. ***0 лв./триста и деветдесет лева/, ведно със законната лихва от 14.01.2014 г. до окончателното й изплащане.

  

            ОСЪЖДА на основание чл. 86 от ЗЗД В.Й.И. ***,  ДА ЗАПЛАТИ на Н.Б.А. ***, сумата от 100 лв./сто лева/, представляваща мораторна лихва за периода от 06.07.2011 г. до 14.01.2014 г.

  

            ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, В.Й.И. ***, ДА ЗАПЛАТИ на районен съд Нови пазар дължимите по делото държавни такси и разноски в размер на 200лв./двеста лева/.

 

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страната.

                                                           Районен съдия : ......................................

                                                                                           Галина Николова