Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 125

 

гр.Нови пазар, 10.04.2014 г.

 

В  ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Районен съд Нови пазар, в публичното си заседание на двадесет и пети март две хиляди и четиринадесета година, в следният състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ : ГАЛИНА  НИКОЛОВА

СЕКРЕТАР : Д.С.

като разгледа докладваното от съдия Николова, гр.д. № 41 по описа на НПРС за 2014г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

Предявена е искова молба от Г.Й.Г., съдържаща иск по чл. 415 от ГПК за установяване съществуването на вземането на ищеца спрямо ответника за сумата от 1601,76лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата от 13.09.2012 г. 

Основанията за исковете са по чл. 415 от ГПК вр. 124 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД за неизпълнение на задължение по договор за наем на земеделска земя.

Ищецът сочи, че с ответникът има сключен договор за наем на земеделска земя, находящата се в с. П., общ. Н., обл. Ш., сключен на 27.05.2013 г. С договорът ответникът се задължил да заплати на наемодателя – ищец сумата от 2 402,64лв. до 01.10.2013 г. До момента ответникът е изплатил само сумата от 800лв. Поради това, че ответникът не е платил цялата сума, ищецът му е изпратил нотариална покана за заплащане на остатъка от 1 601,76лв. В отговор на поканата ответникът твърдял, че не е подписвал договора.

Предвид на горното ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че вземането му спрямо ответника за сумата от 1601,76лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата от 13.09.2012 г. съществува.

Ищецът претендира направените по делото разноски.

 

            Ответникът в рамките на законоустановения срок по чл.131 от ГПК оспорва основателността на иска, като сочи, че в действителност подписът на трета страница от договора е негов, но същия не е запознат със съдържанието на първите две страници и твърди, че не е подписвал договор с ищеца за условията, които той сочи. Оспорва фактическите твърдения на ищеца, относно това, че договорът бил занесен при ответника от представител на ищеца – пълномощника му Ж.Р.Ж.. Сочи, че договорът бил представен за подпис от друго лице. Ответникът се позовава на разпоредбата на ч. 17, ал.2 от Закона за арендата в земеделието, съгл. който приобретателят на собствеността встъпва в правата на арендодателя и който е бил длъжен съгл. чл. 17, ал.3 от ЗАЗ да уведоми арендатора. Ответникът твърди, че договорът за наем е нищожен поради липса на основание за сключването му, евентуално поради невъзможен предмет.

            Ответникът претендира направените по делото разноски.

 

            Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за безспорно и категорично установено от фактическа и правна страна следното:

            Ищецът по силата на НА № ** г. за покупко – продажба е придобил собствеността върху следните недвижими имоти, находящи се в с. П., общ. Н., обл. Ш., ЕКАТТЕ № *, както следва: 1/ нива с площ от 12,499 дка, трета категория, м.”***”, съставляваща имот № * по плана за земеразделяне на селото; 2/ нива с площ от 7,252 дка, втора категория, м.”***”, съставляваща имот № *** по плана за земеразделяне на селото; 3/ нива с площ от 12,500 дка, трета категория, м.”***”, съставляваща имот № *** по плана за земеразделяне на селото; 4/ нива с площ от 7,793 дка, втора категория, м.”***”, съставляваща имот № *** по плана за земеразделяне на селото. За всички имоти е посочено, че има сключени договори за аренда.

            На 27.05.2013 г. между ищеца и ответника е сключен договор за наем на земеделска земя № ФЛ384/2013, по силата на който ищецът Г.Й. в качеството на наемодател и ответникът ЕТ „*** – К. С.” в качеството на наемател се съгласяват, наемодателят да предостави на наемателя за временно и възмездно ползване земеделската земя с обща площ от 44,044дка, находяща се в с. П., общ. Н., обл. Ш., и включваща посочените четири ниви. Договореното наемно възнаграждение е в размер на 60лв. на декар за стопанската 2012/2013 г. или общо от 2 402,64лв., като е посочено в договора, че това е защитна цена до 01.10.2013 г. Съгласно сключения договор заплащането на наемната цена следва да се извърши по банковата сметка на наемодателят, посочена в чл. 14, т.4 от договора.

            По делото е приложено копие от нотариална покана от ищеца до ответника, с която първият моли втория в 7 дневен срок от получаването й да изплати остатъка от 1601,76лв. нотариалната покана е връчена на 25.10.2013 г. на ответника, чрез разписка, съгласно удостоверението на нотариуса от 22.11.2013 г. Срокът за изпълнение изтича на 01.11.2013 г.

            Приложен е и писмен отговор на нотариалната покана с вх. № 15/04.11.2013 г., с която ответникът сочи, че не е подписвал договор с подобно съдържание, а сключените преди това договори за аренда не били прекратени.

            Между страните не се спори, че ответникът е заплатил на ищеца по делото в изпълнение на сключения между тях договор само сумата от 800,88лв. плащането е извършено по сметка на ищеца, видно от приложената по делото разпечатка от извлечение от неговата сметка, където на 07.10.2013г. е отразено плащане на сумата от 800,88лв. от ЕТ „***” рента 2012/2013 за 40,044дка по 20лв.

            Съдът намира, че в действителност е налице неизпълнение на договора от страна на ответника, който вместо дължимото пълно изпълнение в размер на 2 402,64лв. е изплатил само 800,88лв., в резултат на което е останало неизпълнено към 01.10.2013 г. задължение в размер на 1 601,76лв.

Съдът не приема аргументите на ответника, че подписа върху третата страница е негов, но въпреки това не бил запознат със съдържанието на първите две страници от договора, на който се позовава ищеца и не ги е подписвал при сключването на договора.  Съгласно разпоредбите на чл. 14, ал.1 от ЗЗД,  договорът се смята сключен в момента, в който приемането достигне у предложителя. Израз на това приемане е полагането на подпис върху договора, но това не означава, че следва да се подписва всяка негова страница, а е достатъчно подписът да е положен след всички негови клаузи. Така положен подписа удостоверява съгласие с всичко преди него. Освен това ответникът не оспорва съдържанието на самия договор, съгласно допустимите процесуални средства по реда на чл.- 193 от ГПК и следователно не може да се позовава на подобни твърдения. Несъстоятелни са и аргументите на ответника, че след като не бил запознат със съдържанието на първите две страници от договора е обвързан само с предишните договори за аренда, сключени с праводателите на ищеца. Действието на тези договори е било до момента на извършване на прехвърлителната сделка, с която ищецът купува земеделските земи – 27.05.2013 г. Заместване на предишният арендодател след сключването на изричен договор за наем на земеделска земя няма и не може да има, т.к нормата на чл. 17, ал.1 от ЗАЗ има предвид заместване, в случаите когато липсва нов договор за наем на земеделска земя и тогава новият приобретател, т.е ищецът да се ползва от правата, които договорът дава на неговите праводатели. Тази хипотеза не е налице, т.к е сключен напълно нов договор между новия собственик и ответника и последният не може да се позовава на предишен договор с други лица. Съдът намира, че не е налице основание да се приеме, че договорът е нищожен поради липса на педмет. Липсата на подпис върху всяка страница от договорите не ги прави недействителни – нищожни било поради липса на предмет или поради липса на съгласие, доколкото подписването на писмения договор в края, след всички посочени клаузи е единствено и достатъчно условие за да се приеме, че страната полагайки доброволно своя подпис изразява съгласие с всички клаузи в договора. Освен това следва да се отбележи, че подобен аргумент не кореспондира с обичайната практика на този арендатор при договаряне със собствениците на земеделски земи, доколкото видно от приложените други два договора от 07.03.2012 г. и от 03.05.2012 г. също липсват подписи на първа и втора страница.

 

Предвид на горното съдът намира, че доколкото е налице пълна идентичност по размер и по основание на предявения иск с претенцията на ищеца, заявена чрез заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, то искът се явява основателен и доказан изцяло и следва да се уважи, като се признае спрямо ответника, че вземането на ищеца съществува.

            С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените деловодни разноски в размер на 32,05лв. за държавна такса, 220лв. Възнаграждение за адвокат. Общия размер на разноските е 252,05лв.

            Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, новопазарският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

            ПРИЗНАВА за установено на основание чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД спрямо ЕТ „*** – К. С.”, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление с. П., общ. Н., обл. Ш., представлявано от К. И. С., че вземането  на Г.Й.Г. с ЕГН ********** ***, за сумата от 1 601,76лв. (хиляда шестстотин ш един лева седемдесет и шест ст.) представляващи главница, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 27.11.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, СЪЩЕСТВУВА.

 

За признатото вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 514/2013 г. на НПРС. 

 

            ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ЕТ „*** – К. С.”, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление с. П., общ. Н., обл. Ш., представлявано от К. И. С.,  ДА ЗАПЛАТИ на Г.Й.Г. с ЕГН ********** ***, СУМАТА от 252,05лв.(двеста петдесет и два лева и пет стотинки), представляваща направени деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Ш.ски окръжен съд.

 

След влизане в законна сила на решението, препис от него да се докладва по ч.гр.д. № 1034/2013 г. по описа на НПРС, като се издаде изпълнителен лист за присъдените по настоящето дело суми.

 

                                                        

                                  Районен съдия : ........................................

                                                                  Галина Николова