Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 169

 

гр.Н.П., 26.05.2014 г.

 

В  ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Районен съд  Н.П.,  в публичното си заседание  на  двадесети май две хиляди и четиринадесета година, в следният състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ : ГАЛИНА  НИКОЛОВА

СЕКРЕТАР : Д.С.

като разгледа докладваното от съдия Николова, гр.д. № 52 по описа на НПРС за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

Предявен e иск по чл. 439, ал.1 от ГПК от ищеца С.И.Х. срещу синът му С.С.И. за признаване за установено, че ищецът не дължи сумата от 1253лв. главница и от 1000лв. лихва, за издръжка за периода от 18.05.2005 г. до 05.11.2008 г.

Ищецът сочи, че с решение по гр. Д. № 196/2005 г. на РС Н.П. е осъден да заплаща на сина си ежемесечна издръжка в размер на 30лв., считано от 18.05.2005 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на основания за нейното прекратяване или изменение. Решението е ВЗС на 15.11.2005 г. Ищецът сочи, че от тази дата той не е изплащал издръжка на сина си.

Според ищеца, на 13.10.13 г. ответникът се е снабдил с изпълнителен лист за присъдената му издръжка и на 05.11.2013 г. го е представил в изпълнителната служба при РС Н.П., където е образувано изпълнително дело № 267/2013 г. При образуване на делото ДСИ е изчислил, че дължимата от ищеца неолихвяема сума е в размер на 3030лв. Съставен бил констативен протокол, съгласно който ищецът е посочил, че ще внася по 30лв. издръжка. Ищецът сочи, че е налице изтекла погасителна давност за част от вземанията на взискателя, ответник по настоящето дело.

Ищецът се позовава на чл. 114, ал.1 от ЗЗД, съгласно който давността тече от момента, в който вземането е станало изискуемо, а това е от ВЗС на решението по делото за издръжката. Поради това, че с образуване на изпълнителното дело е прекъсната давността, то вземанията на ответника за 5 години назад не са погасени. Образуването на изп.дело е станало на 05.11. 2013 г., поради което ищецът сочи, че дължи само сумите за периода от 05.11.2008 г. до 05.11.2013 г., но не и тези преди този период, т.е от 28.05.2005 г. до 05.11.2008 г.

Поради настъпилата погасителна давност за вземането на ответника по изп.дело за издръжка за периода от 18.05.2005 г. до 05.11.2008 г., ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че той не дължи не дължи сумата от 1253лв. главница и от 1000лв. лихва, за издръжка за периода от 18.05.2005 г. до 05.11.2008 г.

Желае присъждане на разноски по делото.

По молба на ищеца с определение от 20.01.2014 г. е допуснато обезпечение на предявения по делото отрицателен установителен иск, на осн. чл.389 от ГПК, чрез спиране на изпълнението по изп.д.№ 267/2013 г. на ДСИ  при Районен съд Н.П..

 

Ответникът е депозирал писмен отговор, в който сочи, че оспорва иска на ищеца, т.к между родители и деца давност не тече, съгл. Чл. 115, б.”а” от ЗЗД. Ответникът сочи, че независимо, че родителските права спрямо него са предоставени на майка му, ищецът не е лишен от родителски права и те не са ограничени, поради което в случая той продължава да упражнява родителските си права и следователно давност за вземания между сина и бащата не тече.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и приложимия закон, и съгл.чл.235 ГПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът С.И.Х. и ответникът С.С.И. са баща и син. По силата на ВЗС решение по гр.д. № 196/2005 г. на РС Н.П., ВЗС на 15.11.2005 г. е прекратен бракът между ищеца и съпругата му Д. М. Р. по вина и на двамата съпрузи. От брака съпрузите имат родено едно дете – С.С.И., роден на *** г. Родителските права спрямо детето са предоставени на майката, като на бащата е определен режим на лични контакти с детето и е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 30лв., считано от 18.05.2005г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законни причини за изменянето или прекратяването й.

Страните не спорят, че ищецът не е изплащал определената с решението издръжка.

На 16.10.2013 г. ответникът се е снабдил с изпълнителен лист за вземането си по решението по по гр.д. № 196/2005 г. на РС Н.П.. На 04.11.2013 г. ответникът е подал молба за образуване на изпълнително дело в съдебно изпълнителната служба на РС Н.П., по повод на което е образувано изп.дело № 267/2013 г.

На 05.11.2013 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до ищеца по делото, че дължи на ответника по делото и взискател по изпълнителното дело сумата от 3030лв. неолихвяема сума, месечна издръжка по 30лв.от 18.05.2005 г. до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката и 20лв.разноски по и.д., както и такса в размер на 262,40лв. Общото задължение по и.д. е в размер на 3 312,40лв.

Други действия по изпълнителното дело не са извършвани, съгласно справка от ДСИ при РС Н.П..

С допуснато в полза на ищеца обезпечение на иска с определение № 23/20.01.2014 г. е спряно изпълнителното дело № 267/2013 г. на ДСИ при РС Н.П..

При така установените факти, съдът прие от правна страна следното:

Установи се, че в полза на ответника е бил издаден изпълнителен лист по гр.д. № 196/2005 г. на РС Н.П., решението по което е ВЗС на 15.11.2005 г. Изпълнителният лист е издаден след почти 8 години /без 1 ден/ от ВЗС на решението по делото. На 04.11.2013 г. е подадена молба за образуване на изпълнително дело, въз основа на представения изпълнителен лист, което е образувано на 05.11.2013 г. и на същата дата е изпратена призовката за доброволно изпълнение до длъжника по изп.дело – ищец по настоящето.

Издръжката е периодично плащане, съгласно трайната съдебна практика и съгл. Отразеното в ТР № 5/30.01.1992 г., където  е записано, че искът за издръжка е иск за повтарящи се задължения /периодични платежи/ с имуществен характер и цена. Следователно претенцията на ищеца за изтекла погасителна давност следва да се анализира, съобразно критериите за давността на периодичните платежи, т.е съгласно разпоредбата на чл.111, б.”в” от ЗЗД. Съгласно тази разпоредба вземанията за периодични платежи се погасяват с изтичането на тригодишна давност, но това важи в случаите, когато е налице производство за установяване на самото задължение, т.е спора е по материалното право, докато в настоящия случай този спор е решен с ВЗС решение и вече се касае въпроса за изпълнение на това решение, а не за съществуване на самото задължение. Законът не предвижда специален срок за образуване на изпълнителното дело след постановяване на съдебно решение. Разпоредбата на чл. 404 от ГПК сочи кои съдебни актове подлежат на изпълнение, но в част пета на ГПК не се предвиждат срокове за тяхното изпълнение. Поради това е допустимо образуването на изпълнителното дело да стане във всеки един момент.

Образуването на изпълнителното дело е станало на 05.11.2013 г., но молбата е подадена на 04.11.2013 г. и тази дата е определяща за изчисляване на давностните срокове за изпълнение на вземането по съдебното решение. За образуване на изпълнителното дело е важна датата на подаване на молбата за неговото образуване, а не фактическото й образуване на дело, което се извършва след преценка от съдията на нейната редовност. В този смисъл заявяването на принудителното събиране на вземането на ответника е станало на 04.11.2013 г., а не както сочи ищеца на 05.11.2013 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 116, б.”в” от ЗЗД с предприемане на действия по принудителното изпълнение се прекъсва давността. Следователно давността е прекъсната на 04.11.2013 г., когато ответникът е подал молбата за образуване на изпълнителното дело. В същото време разпоредбата на чл. 115, б.”ж” сочи, че давност не тече докато трае съдебният процес относно вземането. Съдът намира, в случая  под „съдебен процес“ по смисъла на чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД законодателят влага смисъл и на изпълнителен процес, а не само на общия исков процес, поради което докато изпълнителното дело е висящо, а то е такова, още повече, че с нарочно определение на съда е спряно самото изпълнително дело, то давност не тече. В този смисъл е и становището на проф.д-р Л. В. в „Гражданско право”, В. 1993 г., стр. 414. Новата давност, за която говори чл. 117, ал. 1 от ЗЗД започва от 04.11.2013 г. и ще важи за напред. В този смисъл е и Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС, където е посочено, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. До прекъсване на давността води и нередовната молба за образуване на изпълнително дело, поради което прекъсването на давността следва да се зачита от 04.11.2013 г., а не от 05.11.2013 г. Решение № 27 от 16.III.1971 г. по гр. д. № 8/71 г., ОСГК, Решение № 1 от 9.II.1972 г. по гр. д. № 10/72 г., Пленум на ВС и др.

Поради това, че е налице признато със съдебно решение вземане на ответника, новата давност съгл. чл. 117, ал.2 от ЗЗД е винаги 5 годишна. Това означава, че новата погасителна давност ще важи за периода от 04.11.2013 г. до 04.11.2018 г. за напред.

От друга страна в резултат на предприетите действия за принудително изпълнение е налице образувано изпълнително дело. Това обстоятелство само по себе си води до спиране на давността, съгл. чл. 115, б.”ж” от ЗЗД. Законът казва, че давност не тече, „докато трае съдебният процес относно вземането”, а това означава и процесът по принудителното събиране на вземането. Погасителната давност предпоставя бездействие на носителя на едно субективно право да го упражни през този период от време, в т.ч.и по съдебен ред от него, както сочи проф.д-р Л. В. в „Гражданско право”, Варна 1993 г. Спирането на погасителната давност означава настъпване на такива обстоятелства, при които давност не тече, а започналата преустановява временно действието си. След тяхното отпадане давността, продължава да тече и се събира с изтеклата преди настъпването им. Основанията за спиране на давността са конкретни юридически факти, които изчерпателно са уредени от закона в нормата на чл. 115 от ЗЗД и сред тях е и това  „докато трае съдебният процес относно вземането” – чл. 115, б.”ж” от ЗЗД. Прекъсването на давността от своя страна също се основава на юридически факти, които заличават изтеклата до настъпването им давност и от този момент започва да тече нов давностен срок. Прекъсването на давностния срок се основава на юридически факти, които заличават изтеклата до настъпването им давност и от този момент започва да тече нов давностен срок. Прекъсването на давността обезличава изтеклия до настъпването на определени обстоятелства срок (той не се брои) и възобновява изцяло съответния давностен срок. Това е най-съществената разлика между прекъсване и спиране на погасителната давност. Това особено ясно личи от формулировката на чл. 117 от ЗЗД, където в ал.1 е посочено, че от прекъсването на давността почва да тече нова давност. Законът казва „почва да тече” нова давност, а съгласно разпоредбата на чл. 114 от ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, т.е това е началният момент от който нататък ще се броят и изчисляват давностните срокове. Това броене на давностните срокове е от прекъсването, поради предприетите изпълнителни действия – 04.11.2013 г.  Разпоредбата на чл. 117, ал.2 от ЗЗД сочи, че при вземания, установени със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години, следва да се преценява и спрямо спрения срок. Тази разпоредба показва, че към датата на спирането – 04.11.2013 г. подлежащо на изпълнение вземане по съдебното решение е това което предхожда тази дата с посочените в чл. 117, ал.2 от ЗЗД пет години. В случая има последователно прилагане на разпоредбите на прекъсването и на спирането на давността, но в случая тези разпоредби касаят изпълнението на съдебното решение.

В този смисъл, съдът намира, че в действителност ищецът не дължи претендираните от ответника суми по изпълнителното дело за периода от постановения в решението начален момент – 18.05.2005 г. до 04.11.2008 г. В този смисъл е и решение на ВКС № 401/ 18.12. 2013 г. по дело № 3552/2013 г., ІVотд.

Съгласно разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД с погасяване на главното вземане се погасяват и акцесорните вземания, каквото е вземането за лихва. Следователно не се дължи и лихва върху издръжките за периода преди 04.11.2008 г.

Съдът намери, че следва да обсъди и направените от ответника възражения, че т.к ищецът не е лишен от родителски права, то съгл. чл. 115, б.”а” от ЗЗД давност не тече между деца и родители, докато последните упражняват родителски права. В настоящия случай с решението за прекратяване на брака е постановено, че родителските права се предоставят спрямо ответника С.С.И. са предоставени на майката Д.М.Р.. По този начин родителските права спрямо детето на съпрузите – ответника по настоящето дело са предоставени на майката и приложението на тази разпоредба е само в отношенията между него и майката, но не и спрямо него и ищеца по делото. В този смисъл е решение на ВКС № 401/ 18.12. 2013 година по дело № 3552/2013 година, където е посочено „упражняването на родителските права е възложено и поето от единия родител – майката, и само между нея и детето С. е приложима разпоредбата на чл. 115, б.”а” ЗЗД. Между детето С. и другия родител – бащата Г. М., е налице съдебно признато вземане за издръжка, това правоотношение е подчинено на общия режим на погасителната давност и не се обхваща от хипотезата на чл. 115, ал. 1, б. „а” ЗЗД”. Всичко това показва, че хипотезата на чл. 115, ал.1, б.”а” от ЗЗД е неприложима в отношенията между  ищеца С.И.Х. и синът му С.С.И..

За установяване на точния размер на сумата, която не се дължи от ищеца на ответника бе назначена съдебно икономическа експертиза, която установи, че установения от вещото лице размер на издръжката от по 30лв. месечно за периода от 18.05.2005 г. до 05.11.2008 г. е в размер на 1248,55лв. Поради това, че съдът приема разлика между посочения от ищеца краен период 05.11.2013 г. с един ден, а именно на 04.11.2013 г., поради това, че това е датата на подаване на молбата на ответника в канцеларията на съдебно изпълнителната служба на РС Н.П., видно от положения печат за входящата поща № 1306/04.11.2013 г. предвид на това, че издръжката е определена в размер на 30лв. месечно, а месец ноември има 30дни, то това означава по 1лв.дневно или следва да се намали установената от вещото лице сума за главница с 1 лв. или за периода от 18.05.2005 г. до 04.11.2008 г. сумата е в размер на 1247,55лв. Относно лихвата вещото лице е определило общо 984,71 лв., съдът намира, че този размер следва да се намали с 0,43лв. или лихвата върху посочените главници до 04.11.2008 г. е 984,28лв.

За установените разлики от 1лв., главница и 0,43лв. лихва следва да се отхвърли исковата претенция.

Ищецът претендира направените по делото разноски. Съдът намира искането за основателно и допустимо, съгл. чл. 78, ал.1 от ГПК. Ищецът е направил разноски в размер на 736,20лв. и съдът намира, че следва да му се присъдят изцяло.

Води5м от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА за установено на основание чл.439 от ГПК вр.чл.124 от ГПК спрямо С.С.И. с ЕГН ********** ***, че С.И.Х. с ЕГН ********** ***-А, не дължи по изпълнително дело № 267/2013 г. на съдебно изпълнителната служба при РС Н.П., сумата от 1247,55лв./хиляда двеста четиридесет и седем лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща главница за присъдена с решение по гр.д. № 196/2005 г. на РС Н.П., ВЗС на 15.11.2005 г. ежемесечна издръжка от 30лв., за периода от 18.05.2005 г. до 04.11.2008 г.

 

ОТХВЪРЛЯ иска на С.И.Х. с ЕГН ********** ***-А, за признаване за установено спрямо С.С.И. с ЕГН ********** ***, че не дължи по изпълнително дело № 267/2013 г. на съдебно изпълнителната служба при РС Н.П., сумата от 1лв./един лев/, представляваща главница за присъдена с решение по гр.д. № 196/2005 г. на РС Н.П., ВЗС на 15.11.2005 г. ежемесечна издръжка от 30лв.

 

ПРИЗНАВА за установено на основание чл.439 от ГПК вр.чл.124 от ГПК спрямо С.С.И. с ЕГН ********** ***, че С.И.Х. с ЕГН ********** ***-А, не дължи по изпълнително дело № 267/2013 г. на съдебно изпълнителната служба при РС Н.П., сумата от 984,28лв../деветстотин осемдесет и четири лева двадесет и осем стотинки/, представляваща законна лихва върху главница, присъдена с решение по гр.д. № 196/2005 г. на РС Н.П., ВЗС на 15.11.2005 г. ежемесечна издръжка от 30лв., за периода от датата на падежа на всяка една месечна вноска до 04.11.2008 г.

 

ОТХВЪРЛЯ иска на С.И.Х. с ЕГН ********** ***-А, за признаване за установено спрямо С.С.И. с ЕГН ********** ***, че не дължи по изпълнително дело № 267/2013 г. на съдебно изпълнителната служба при РС Н.П., сумата от 0,43 лв./четиридесет и три стотинки/, представляваща законна лихва върху главница, присъдена с решение по гр.д. № 196/2005 г. на РС Н.П., ВЗС на 15.11.2005 г. ежемесечна издръжка от 30лв.

 

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С.С.И. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.И.Х. с ЕГН ********** ***-А, сумата от 736,20лв /седемстотин тридесет и шест лева и двадесет стотинки/, направени деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Ш.ски окръжен съд.

 

 

                                Районен съдия : .........................................

                                                                 Галина Николова