Р Е Ш Е Н И Е

№ 185

гр. Нови пазар, 30.05.2014 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            Районен съд – Нови пазар в публичното заседание на тринадесети май през две хиляди и четиринадесета  година в състав:

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА

 

при секретаря Д.С., като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №75 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

            Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, от ищцата А.Д.Н. ***, представлявана от адвокат *** от АК – Ш. против ответната страна Община К., обл. Ш., представлявана от кмета Н. А. Н..          

            В исковата молба ищцата твърди, че нейният баща Д. С. закупил през 1967 г. два недвижими имота, с обща площ 5000 кв.м. Първият представлявал  дворно място в кв.119, парцел *.*, при граници: път, поляна, Х.А. и А.М. К., заедно с построените в него къща от три стаи, хамбар и пещник. Закупил също и дворно място в същия кв. 19, парцел *.*, при граници: поляна, Х.А.Г., Х.А.. За покупко продажбата бил изготвен договор, заверен нотариално в кметство с. К.. През 1978 г. Д. С. дарил на дъщеря си – ищцата А.Д. тези два имота и от тогава тя започнала да ги владее и ползва. Това владение, явно и неоспорвано от никого продължило и до сега. През 2013 г. ищцата решила да се снабди с нотариален акт за собственост на имотите. При посещението си в Община – гр. К. с изненада констатирала, че единия от имотите е изключен от регулационния план на с. К., обл. Ш. и има статут на земеделска земя, т.е земя по чл.19 от ЗСПЗЗ, като имотът бил с площ 2 373 кв.м., в местността „А.”, с идентификатор *.*.* по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. К., обл. Ш., при граници:*.*.*, *.*.*, *.*.*, *.*.* и *.*.*. Този имот обаче никога не бил отчуждаван, включван в блок на ТКЗС, ДЗС или друга селскостопанска организация, а владението върху него не било прекъсвано и продължавало повече от 35 години, през които ищцата упражнявала фактическа власт и го владеела за себе си, с начало 1978 г. Всичко това пораждало правния интерес у ищцата да заведе настоящия иск, с който тя моли, съдът да признае за установено спрямо Община - гр. К., обл. Ш., че тя е собственик на основание изтекла в нейна полза придобивна давност на поземлен имот с площ 2 373 кв.м., в местността „А.”, с идентификатор *.*.* по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. К., обл. Ш., при граници: *.*.*, *.*.*, *.*.*, *.*.* и *.*.*, с трайно предназначение на територията- земеделска, начин на трайно ползване- нива.

            На ответната страна са връчени съдебните книжа по делото и е указан законовия срок за отговор по молбата. В законоустановения срок писмен отговор е депозиран и в него ответната страна, чрез представителя си – Кмета на общината, заявява, че искът е неоснователен, защото в периода от 1991 г. до 2007 г. ищцата не се възползувала от възможността да поиска възстановяване на имота по реда на ЗСПЗЗ. Процесният имот, след изключването му от регулация, престанал да има селищен статут и придобил характер на земеделска земя, правото на собственост върху която следвало да се възстанови по реда на ЗСПЗЗ, но преклузивните срокове за това изтекли. Поради това, ответната страна счита, че предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. 

            Като съобрази представените по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищцата А.Д.Н. е дъщеря на Д. А. Я. /Д. С. С., което се доказва от представените по делото удостоверение за наследници 00-*** г., изд. от Кметство – с. Т., общ. Л., обл. Р. и удостоверение за идентичност на лице с различни имена №*-*, изд. от същото кметство. По делото е представено заверено копие на договор за покупко-продажба на недвижим имот, съгласно който на 06.10.201967 г. бащата на ищцата е закупил от Х.А. Х. два имота в с. К., обл. Ш. – дворно място с построени в него къща от три стаи, хамбар и пещник в кв.119, парцел *.*, при граници: път, поляна, Х.А. и А.М. К., както и дворно място в същия квартал, представляващ парцел *.*, при граници: поляна, Х.А.Г., Х.А.. Отбелязано е в договора, че общата площ на имотите е от 5 000 кв.м.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, чието заключение установява следните факти относно процесния имот: Този имот представлява  част от имот №* по регулационния план на с. К., обл. Ш., одобрен със заповед №1016 от 05.04.1933 г. и Указ №21 от 07.01.1933 г. и за него са били отредени парцели *-* и *-* в кв.119, чиято обща площ е 5 000 кв.м. В разписния лист към плана за имот * е бил записан собственик А.К.И.. Със заповед №1770 от 16.12.1963 г., коригирана със заповед №466/30.04.1964 г. на Председателя на ОС-Шумен част от имот * е била изключена от територията на селото, бил е променен статута й, като е придобила такъв на земеделска земя. За имота в регулация е бил образуван нов парцел *-*. Този парцел и мястото южно от него, което също е било изключено от селищната територия, отразени по кадастралната карта като поземлени имоти с №* и №*, са били с обща площ 3282 кв.м. Но по плана за земеразделяне е отразено, че като земеделска земя е останала източната половина от бившия имот * по регулационния план, отразен по кадастрална карта с идентицикатор *.*.* с площ 2373 кв.м., т.е процесния имот. Следователно процесният имот с идентификатор *.*.* по кадастрална карта е идентичен с източната част на имот * по регулационен план, като западната му част е разделена от него само с границата на село К., но без материална граница на място. Видно е също така от заключението по експертизата, че не са налице данни процесният имот да е включван в блок на ТКЗС, ДЗС или друга селскостопанска организация. Освен това той се обработва общо, като един имот включен в границите на имот №* по РП и към настоящия момент е засят с люцерна.

По делото са изслушани посочените от ищцовата страна свидетели Х.С.Х., О. Н. И.И. И. Н.. От техните показания се доказва, че процесният имот е бил подарен на ищцата от нейния баща Д. С. преди около 35 години и от тогава тя го владее и ползва, необезспокоявана от никого. От свидетелските показания и от заключението по експертизата е видно, че в настоящия момент, имотът на ищцата в регулация и този владян от нея, който е извън регулационния план, фактически представлява едно общо оградено място, без обособена граница между двата имота и в този му вид, в цялост, имотите се владеят от ищцата. Съдът няма основание да не даде вяра на свидетелските показания, включително и на тези на свидетеля О. Н. И., който е син на ищцата и като такъв би могъл да се счита заинтересован от изхода на делото. Но е видно, че показанията на И. по никакъв начин не са в противоречие с останалите доказателства по делото – гласни и писмени и най вече изцяло съвпадат с данните от заключението на експертизата, на които съдът изцяло се доверява.

Предвид гореизложеното съдът счита, че се налагат следните правни изводи: Наследодателят на ищшцата Д. С. С. през 1967 г. е придобил владението на имот от 5 000 кв.м., част от който е и процесния имот. Независимо от обстоятелството, че е бил съставен писмен договор за покупко-продажба на недвижим имот, подписан и от свидетели, то С. не е придобил собствеността на имота, тъй като продажбата не е сключена в предвидената форма за нейната валидност – с нотариален акт. Но без съмнение той е придобил владението на имота и до 1979 г. го е владял. В този период в негова полза е изтекъл придобвния давностен срок, но очевидно той не се е позовал на давността като основание за придобиването на имота. След това С. е предал владението на имота на ищцата, която от тогава и до момента непрекъснато, явно и необезпокоявано владее имота. Видно е от данните по делото, че С. има и други наследници, освен ищцата, но представените по делото доказателства сочат, че той е предал владението на ищцата и от тогава никой не е оспорвал нейното владение, нито е упражнявал фактическа власт на имота. В тази насока свидетелските показания са категорични, поради което съдът приема, че ищцата е демонстрирала владението си спрямо останалите наследници на С.. Очевидно е, че в нейна полза е изтекъл придобивният давностен срок, поради което тя е придобила собствеността върху имота. Също така следва да се отбележи, че независимо от обстоятелството, че към настоящия момент имотът има статут на земеделска земя и се води земя по чл.19 от ЗСПЗЗ, то ищцата следва да бъде призната за собственик, тъй като е безспорно по делото, че процесният имот никога не е бил включван в блок на ТКЗС или друга организация, никога не е било отчуждаван, или въобще по някакъв начин обработван от ТКЗС или друга организация, а е бил владял от ищцата. Затова обстоятелството, че за този имот ищцата не е предявил иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, е без значение в случая.

Предвид гореизложеното съдът счита, че предявената искова молба е основателна и доказана и намира, че като такава следва да се уважи.

Водим от горното, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ОБЩИНА – ГР. К., обл. Ш., ЕИК ***, представлявана от Кмета на Общината Н.Н.А., че А.Д.Н. *** е собственик по давностно владение на следния недвижим имот, находящ се в землището на с. К., обл. Ш., а именно: поземлен имот с площ 2 373 кв.м., в местността „А.”, с идентификатор *.*.* по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. К., обл. Ш., при граници: *.*.*, *.*.*, *.*.*, *.*.* и *.*.*, с трайно предназначение на територията- земеделска, начин на трайно ползване- нива.

 

Решението подлежи на обжалване пред Шуменския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: