Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   

 № 318

 

 

Гр. Н., 23.10.2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Районен съд – Н., 4 състав, в публично заседание на двадесет и трети септември  две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:    Петина Николова

 

        при секретаря Д.П., като разгледа докладваното от районен съдия Петина Николова гр.д. № 192 по описа на НПРС за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са три иска по чл. 108 от ЗС.

Делото е образувано по искова молба, подадена от адв. Т.М. от ШАК, като пълномощник на Е.И.А. ***, Д.Ч.П. с ЕГН **********, Р.Ш.Е. с ЕГН ********** от с. Т. и Н.Ш.А. *** срещу И.С.О. с ЕГН **********, С. Ю.О. с ЕГН **********, Е.И.С. с ЕГН ********** и Е. И.С. с ЕГН **********, четиримата от гр. К.. В исковата молба са изложени твърдения, че ищците са станА. собственици по наследство на недвижими имоти, които се индивидуА.зират след изменение на петитума в хода на произодството по следния начин: 1/ 650/1655 ид.ч. от дворно място, намиращо се в гр.К., кв. Б., представляващо УПИ *-* в кв. ***, целият с площ от 1655 кв.м., включващо собствено дворно място от 650 кв.м., част от ПИ №*,ведно с построените в него сграда (къща) със застроена площ 100 кв.м. и второстепенна постройка със застроена площ 40 кв.м., при граници на имота улица, УПИ *-*, УПИ *-*; 2/ 660/1270 ид.ч. от празно дворно място, представляващо УПИ *-* в кв. ***, включващо собствено дворно място от 660 кв.м., част от ПИ №91 в гр. К., кв. Б., при граници на имота улица, УПИ *-*, ПИ №* и УПИ *-*; 3/  580/1520 ид.ч. от празно дворно място в гр. К., кв. Б., представляващо УПИ *-* в кв. ***, целият с площ от 1520 кв.м., включващ 580 кв.м. собствено място, част от ПИ № *, при граници на имота улица, УПИ *-*, ПИ*, улица. Твърди се, че тези три имота са образувани от имот, придобит по давност от наследодателя на ищците и съпругата му-ищцата Е.А. през 1973г. Имотът  представлявал тогава дворно място от 1780 кв. м., ведно с къща и пещник, за който имот по тогавашния регулационен план е бил отреден парцел *-* в кв. 7, при границиот двете страни улици, имот на Ю.А. и имот на О. А.ев П., за което им е издаден Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № ***г. на Районен съд - Н.. Твърдят, че от години се преселили да живеят в Р.Т., където пребивават и към момента. Когато и последният от тях – Н. заминал, помолил чичо си Ш. да наглежда имота, като му дал ключ. Когато и чичото заминал за Турция занесъл ключа на Н.. В следващите години ищците си идвА. по веднъж или два пъти, като отсядА. в къщата. През 1995г. решили да намерят някой, който да живее в къщата, да я поддържа и да я пази. Така се свързА. с ответника И.С.О.. Уговорили се той да живее със семейството си в имота и да го стопанисва до завръщането на ищците в България. През 2003г. Н. си дошъл в България, обиколил имота и видял, че всичко е наред. Никой от ответниците не поставил въпроса, че искат да придобият имота. През 2008г. Н. отново си дошъл в България. Отишъл да види имота, за да каже на ответниците, че скоро ще се пенсионира и смята да се върне да живее в България в къщата си, но ответниците заключили и не го пуснА. вътре. Консултирал се с адвокат и разбрал, че трябва да води дело, но нямал време за това. Миналата година Н. и Д. се пенсионирА. и решили да заведат дело, за да им бъдат върнати имотите от съда. Молят съда да признае за установено спрямо ответниците И.С.О., съпругата му С. Ю.О. и децата им Е.И.С. и Е. И.С., че ищците са собственици по наследство на посочените три недвижими имота и да ги осъди да им предадат владението върху имотите.

            В съдебно заседание ищците, чрез своя процесуален представител, поддържат иска изцяло.

В предоставения на ответниците едномесечен срок е постъпил отговор, чрез процесуалния им представител. В отговора се прави възражение, че изложените в исковата молба твърдения са неверни. Твърди се, И.С. сключил предварителен договор с наследодателя на ищците Ш.Ч. за покупко-продажба на процесните имоти през 1995г. и оттогава до момента си владее имотите като свои. Твърди, че при сключване на сделката на ответника е предаден оригинала на Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № ***г. на Районен съд - Н.. Ответниците твърдят, че тъй като са владели имота повече от 10 години явно, непрекъснато, необезпокоявано, открито и несъмнено, те са придобили имота по давност. Твърди се, че къщата била предадена на ответниците необзаведена, с пръстен под, нуждаеща се от ремонт, което ответника И.С. и съпругата му С., извършили преди да се нанесат, като считА., че имота е техен. Молят предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В съдебно заседание процесуалния представител на ответниците поддържа възраженията, изложени в отговора.

            Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа страна следното:

От доказателствата по делото – писмени и устни – се установява, че ищците са наследници на Ш. А. П. / по късно Ш.Ч., Ч. П. А./, като ищцата Е.И.А. е преживялата му съпруга, а ищците Н.Ш.А., Р.Ш.Е. и Ч. П. А. са негови деца. С НА за собственост на недвижим имот № *** г. на НПРС, Ш. А. П. е признат за собственик следствие на давностно владение на къща и пещник със застроено и незастроено дворно място от 1780 кв.м., находящо се в с. К., окръг Ш., парцел *-* от кв. 7, при граници: от двете страни улици, имот на Ю.А., имот на О. А.ев. От изготвената и кредитирана от съда изцяло СТЕ, се установява, че след изменение в регулационния план от 1979г. описаният в НА за собственост на недвижим имот № *** г. на НПРС имот към настоящия момент не съществува в този си вид. Този имот съвпада с имот пл. № *** в кв. 33  по сега действащия план на кв. Б., гр. К. с площ 1980 кв.м. За този имот са отредени УПИ *-*, целия 1270 кв.м., от които собствено място 660 кв.м. и УПИ *-*, целия 1655 кв.м., от които собствено място 650 кв.м. ОстанА.те 580 кв.м. от имот пл. № *** са придадени към УПИ *-*.

Наследодателят Ш. А.ев П. и семейството му живеели в имота в границите, описани в цитирания по-горе нотариален акт до 1989г. без дори да знаят за извършената промяна в регулационния план.

През 1989 г. семейството на Ш. П. се изселило в Р.Т., като последно отпътувал ищецът Н.А. – три години по късно. Установили се да живеят там. След отпътуването им ключът за процесния имот бил предаден на техен роднина, който също отпътувал и върнал ключа на собствениците.

През 1995г. наследодателя на ищците се завърнал за кратко в България и се разбрал с ответника И.О. да му продаде процесния имот. Така на 20.10.1995г. имотът бил предаден, да се грижи за него и да го стопанисва, на ответника И.С.О.. За горното в кметството в гр. К. бил изготвен писмен договор, именован „договор за покупко-продажба на недвижим имот”, в който освен Ш. А. П. /Ш.Ч./ се разписала и съпругата му (въпреки че същата не била посочена като страна в текстовата част на договора), както и И.С.О. като двама свидетели. Този частен документ беше оспорен от ищцовата страна и съдът е открил производство по чл. 193, ал.1 от ГПК, относно автентичността по втория подпис, в графата „продавач”. Тъй като частния документ носи подписа на страната, оспорваща го, съдът на основание чл. 193, ал. 3 от ГПК е възложил в тежест на ищците да докажат, че подписа  не е на ищцата Е.И.А.. Съдът намира оспорването автентичността на подписа за недоказано, защото не са ангажирани доказателства в тази насока от ищците. По тази причина съдът счита, че подписът е автентичен.

От момента на подписване на договора пред заместник-кмета на 20.10.1995г. ответниците заживели в процесния имот и започнА. да се грижат за него, включително и да правят подобрения за своя сметка.

През 2003 г. ищецът Н.А. посетил имота, но не бил допуснат в него от ответника И.С.. Гостувал в свои роднини в съседно село и се завърнал в Р.Турция след това. Отново през 2008 г. посетил Р.България и отново не бил допуснат в имота от ответниците. Това се установява дори от показанията на част от посоченит еоот самите ищци свидетели. Св. Ш. А.  заявява, че през 2003г. ищецът Н. А си дошъл, поискал  да посети бащиния си имот, но не бил допуснат. Същото се случило и при посещението му в България през 2008г. (стр. 95 от делото). Св. М. М. признава, че не е присъствал н аброене на пари, но разказва, че съществувА. проблеми между наследодателя на ищците и отв. И.С., за разногласия и спорове относно цената на имота – Ш.Ч. се оплакал, че с парите, които му дА. си купил една тенекия сирене, а останА.те пари ответникът така и не му платил (стр. 98 от делото). Че за имотът ответникът броил пари, разказват в показанията си и свидетелите, посоченио от ответника – Б. Н., В. Х. и Д. А.. Всички свидетели в показанията си са категорични, че ответника И.С., съпругата му, както и двете им деца обитават имота от края на 1995 г.

След установяването на владение от страна на ответниците, последните владели имота в същите граници, както и наследодателя на ищците преди тях – в границите на имота, описан в НА за собственост на недвижим имот № *** г., а не съгласно извършената през 1979г. промяна в регулационния план. В действителност ответниците владели 660 кв.м от УПИ *-*, целия 1270 кв.м., 650 кв.м. от УПИ *-*, целия 1655 кв.м., както и 580 кв.м. от УПИ *-*.

При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:

Предявени са три иска относно собствеността върху идеални части от три съседни имота за предаване на владението им от владеещият несобственик с правно основание чл. 108 от ЗС, спрямо ответниците И.С.О., С. Ю.О., Е.И.С. и Е.И.С.. В тежест на ищците бе възложена тежестта да докажат всички твърдени от тях обстоятелствапридобиването на имотите по давност от техния наследодател; че са негови наследници, че са допуснА. ответниците в имота с уговорката само да поддържат имота и да го стопанисват докато ги няма, че са упражнявА. владение върху имота до 2008г.

С оглед данните по делото съдът намира, че не се събраха достатъчно доказателства досежно обстоятелството, че ответникът И.С.О. е имал само качеството на държател на имота, а ищците са владели имота чрез него до 2008г. Напротив, свидетелските показания по делото в по-голямата част сочат за активни действия на ответниците за недопускане на ищците в имота, датиращи преди 2003 г. Без съмнение още тогава ответниците са манифестирА. намерението си да своят имотите, упражнявайки владение. Съдът намира за безспорно доказано, че наследодателят на ищците е имал намерение да продаде имота на ответника, тъй като това се доказва от показанията на свидетелите по делото. Наистина, съставения и представен по делото писмен договор не е годно основание да прехвърли собствеността на имота. Нещо повече, в една такава продажба трябва да участва и неговата съпруга. НА.чието на неин подпис върху договора не санира тези дефекти и поставя началото на владението, осъществявано от ответника с намерение да свои имота, а не да го държи за друг. Подписа на ищцата върху договора показва, че тя е знаела за него. Ако ответниците се позоваваха на този договор като придобивно основание, претенцията им би била неоснователна, предвид посочените два дефекта (липсата на форма и липсата на посочване на ищцата Е.А. като страна), но те се позовават на придобивна давност, с начало датата на подписване на договора. Този договор показва намеренията на наследодателя на ищците, както и намеренията на ответниците И.о. и С. О. – да владеят имота за себе си. По тези причини са отблъсквА. през 2003 г. и през 2008 г. опитите на ищеца Н.А. да влезе в имотите. Установили са владение, продължило непрекъснато от 20.10.1995 г. и до настоящия момент, като са владяли открито и явно имотите, извършвА. са подобрения в тях. Активно са отблъсквА. и опитите на ищците да посетят имотите при престоя им в Р.България, недопускайки ги в тях и ясно показвайки своето намерение да ги своят. Нещо повече, дори да се приеме, че първоначално ответникът  И.С.О.  и съпругата му са били само държатели на имотите, то няма съмнение, че към 2003 г. вече са променили своето намерение спрямо имотите. Това е ясно по поведението им за недопускане на претендиращите собственици в тях. От тогава до момента на предявяване на настоящата искова молба на 14.02.2014 г. са изминА. повече от 10 години и няма данни владението да е прекъсвано. От своя страна ищците са проявили бездействие и пасивност спрямо запазване на собствеността си върху имота. Откритото, явно и непрекъснато владение на първите двама ответника е продължило в период по-дълъг от 10 години, продължава и към настоящия момент, поради което съдът счита, че те са ги  придобили по давност. Владението им е било непрекъснато, явно, спокойно и несъмнено. Другите двама ответници са техни деца и живеят с родителите си.

С оглед на това съдът намира предявените искове за изцяло неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.

Предвид това и направеното искане за присъждане на разноски съдът намира, че ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, а именно платените от първите двама ответници И.О. и С. О. адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв, както и платеното от другите двама ответници – Е.С. и Е.С. – адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. Съдът счита, че направените от ответниците разноски за СМЕ не следва да им бъдат присъждани, тъй като те са направени за установяване здравословното състояние на свидетел, поискан от самите ответници, до чийто разпит не се стигна именно поради влошеното му здравословно състояние.

            Водим от горното, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен от Е.И.А. ***, Д.Ч.П. с ЕГН **********, Р.Ш.Е. с ЕГН ********** от с. Т. и Н.Ш.А. *** срещу И.С.О. с ЕГН **********, С. Ю.О. с ЕГН **********, Е.И.С. с ЕГН ********** и Е. И.С. с ЕГН **********, четиримата от гр. К.., за установяване правото на ищците на собственост и предаване владението на 650/1655 ид.ч. от дворно място, намиращо се в гр.К., кв. Б., представляващо УПИ *-* в кв. ***, целият с площ от 1655кв.м.,включващо собствено дворно място от 650 кв.м.,част от ПИ №***, ведно с построените в него сграда (къща) със застроена площ 100 кв.м. и второстепенна постройка със застроена площ 40 кв.м., при граници на имота улица, УПИ *-*, УПИ *-*.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен от Е.И.А. ***, Д.Ч.П. с ЕГН **********, Р.Ш.Е. с ЕГН ********** от с. Т. и Н.Ш.А. *** срещу И.С.О. с ЕГН **********, С. Ю.О. с ЕГН **********, Е.И.С. с ЕГН ********** и Е. И.С. с ЕГН **********, четиримата от гр. К.., за установяване правото на ищците на собственост и предаване владението на 660/1270 ид.ч. от празно дворно място, представляващо УПИ *-* в кв. ***, включващо собствено дворно място от 660 кв.м., част от ПИ № *** в гр. К., кв. Б., при граници на имота улица, УПИ *-*, ПИ №*** и УПИ *-*.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен от Е.И.А. ***, Д.Ч.П. с ЕГН **********, Р.Ш.Е. с ЕГН ********** от с. Т. и Н.Ш.А. *** срещу И.С.О. с ЕГН **********, С. Ю.О. с ЕГН **********, Е.И.С. с ЕГН ********** и Е. И.С. с ЕГН **********, четиримата от гр. К.., за установяване правото на ищците на собственост и предаване владението на 580/1520 ид.ч. от празно дворно място в гр. К., кв. Б., представляващо УПИ *-* в кв. ***, целият с площ от 1520 кв.м.,включващ 580 кв.м. собствено място, част от ПИ № ***, при граници на имота улица, УПИ *-*, ПИ***, улица.

ОСЪЖДА ищците Е.И.А. ***, Д.Ч.П. с ЕГН **********, Р.Ш.Е. с ЕГН ********** от с. Т. и Н.Ш.А. *** ДА ЗАПЛАТЯТ на ответниците И.С.О. с ЕГН ********** и С. Ю.О. с ЕГН **********, двамата от гр. К. сумата от 800 лв (осемстотин лева), представляващи направени в производството разноски.

ОСЪЖДА ищците Е.И.А. ***, Д.Ч.П. с ЕГН **********, Р.Ш.Е. с ЕГН ********** от с. Т. и Н.Ш.А. *** ДА ЗАПЛАТЯТ на ответниците Е.И.С. с ЕГН ********** и Е.И.С. с ЕГН **********, двамата от гр. К. сумата от 800 лв (осемстотин лева), представляващи направени в производството разноски.

            Решението подлежи на обжалване пред ШОС от страните в двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:     ...........................................

 

                                                                                                    ПетинА НИКОЛОВА