Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 302

 

гр.Нови Пазар,  08.10.2014г.

 

В  ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Районен съд Нови пазар в публичното си заседание на двадесет и трети септември  две хиляди и четиринадесета година , в състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ : ГАЛИНА  НИКОЛОВА

СЕКРЕТАР :  Д.С.

като разгледа докладваното от съдия Николова гр.д. № 209  по описа на НПРС за 2014 г. , за да се произнесе взе предвид следното :

 

            Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК.

            Ищците И.П.Е. и М.Д.Е.  твърдят, че са  собственици на недвижим имот, находящ се в землището на с.Д., обл.Ш.. Историята на собствеността на този имот била следната: Бабата на ищеца П.Я.М. и дядото Е. П. М. закупили с частен договор от 15.12.1934 г. имота, като договорът бил вписан на през 6 месец на 1943 г.в Н. околийски съд на основание Закона против спекулата с недвижими имоти. Тогава всеки продавач предавал владението на закупения имот в деня на продажбата. На 03.03.1956 г. бащата на ищеца сключил със своята майка П.Я.М. предварителен договор за покупко продажба на недвижимия имот, представляващ дворно място с площ от около 5,600 кв.м., намиращо се в с.Д., тогава Н. околия, при тогавашни съседи:П. В., Р.А.М., Ш.А.Ч. и улица.  Част от този имот, а именно дворно място с площ 4 284 кв.м. бил изключен от регулация със Заповед №3844 от 12.07.1955 г. на ОНС-К., който имот бил с пл. №156 от кв.62 на с.Д.. В разписен лист имотът останал записан на името на продавача му от 1934 г. И. Х.. Тази, изключена от регулация част от имота придобила статут на земеделска земя и останала във фактическо владение на бащата на ищеца, без да се включва и обработва от ТКЗС, АПК или други организации. Така, със статут на „ясак”, граничещ с жилищния имот на собственика, този имот нямало как да се възстанови по ЗСПЗЗ, поради недопустимост на производството. От своя страна ищецът и съпругата му владеели имота  от 1994 г. и до момента, като тяхна собственост. За частта от имота, предмет на предварителния договор от 03.03.1956 г. и останала в регулация,  която част също била във владение на ищците, те се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка през 2005 г. Процесният имот граничел през реално съществуващ път с имоти, собственост на ответника, като при тяхната експлоатация  през 2012 г. и 2013 г.  на няколко пъти били осъществени действия с цел влизане във фактическо владение в имота. Изключената  от регулация част от планоснимачен №156 от кв.62 с площ 4 284 дка, по регулационния план на с.Д., който бил идентичен с имот№*** със закрита партида / образуван от имота с пл.№156 от кв.62/ към настоящия момент по КВС на землището на с.Д., общ.К. на свой ред е идентичен с имот №*** с площ 3,922 дка с начин на трайно ползване нива. Идентичен бил и с още една част от имот, за която ищецът няма претенции. Ищецът е владял имота в периода от 22.11.1997 г. до 22.11.2007 г., както и към момента посочения имот в неговата цялост и се позовават на изтеклата в негова полза придобивна давност.          

            Предвид на горното ищецът моли съда да постанови решение по силата на което да признае за установено по отношение на ответника, че имота- към момента №*** с площ 3,922 кв.м., начин на трайно ползване – нива,3 та категория, новообразуван имот от  имот 0*** със закрита партида,  с ЕКАТТЕ ***, находящ се в местността „***” при граници и съседи: имот №*** на „*** „АД, имот №*** на „***„ АД, имот №***- с.Д., имот №***- земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ на „***„ АД е  тяхна собственост, на основание изтекла придобивна давност по чл. 79, ал.1 от ЗС.

 

            Ответната страна представя писмен отговор, с който оспорва предявеният иск като неоснователен.

            Сочи, че по силата на договор от 05.11.2003 г. МС на РБ е предоставил на „***” АД концесия за добив на неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали – кварц – ***ова суровина – подземни богатства по чл.2, т.2 от Закона за подземните богатства, представляващи изключителна държавна собственост от находище „***”, област Ш.. Площта по договора е 295 717 кв.м. и включва контура на запасите и ресурсите на находището, при граници и координати на точки с номера от 1 до 11 в координатната система 1970г., съгласно Схема и координатен регистър, който е неразделна част от договора.

            Ответникът сочи, че имота, за който претендира ищецът попада в контура на координатната система от 1970 г.

            Ответникът сочи, че през 2004 г. е изготвен Проект на ПУП – ПЗ за открит рудник „***”, по координатната система от 1970 г., като с писмо от 15.03.2004 г. е разрешено неговото изработване. Ответинкът сочи, че всички заинтересовани лица са уведомени по установения в ЗУТ ред. С констативен акт от 23.03.2005 г. е констатирано, че няма писмени възражения, жалби и пр. срещу решението за одобряване на ПУП- ПЗ и изготвения ПУП е влязъл в сила през м.март 2005 г.

            След влизане в сила на ПУП-ПЗ и като концесионер на находище „***”, ответникът е предприел действия за придобиване на включените в концесионната площ недвижими имоти № ***/10.08.2005 г., вписан под Акт № ***, том ***, вх.р № *** от 10.08.2005 г. на Сл.Вп. Нови пазар, като е придобил 15 недвижими имота, един от които е процесният недвижим имот с № ***, НТП нива с площ от 4,290дка. От датата на придобиване на имота – 10.08.2005 г. ответникът владее и ползва имоти №№ *** и ***, в който е включен имот ***.

            Поради горното ответникът сочи, че ищците не са придобили на основание чл. 79 от ЗС недвижимия имот. Ответникът сочи, че от придобиването на имота от него – м.август 2005 г. до момента ищецът не е демонстрирал, че е владял имота и не е упражнявал фактическо владение на никой от двата имота № *** и ***, получени след разделянето на имот ***.

            Поради горното ответникът моли съда да отхвърли иска като неоснователен. Претендира разноски.

 

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за безспорно и категорично установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от записка за договор за покупка продажба на недвижим имот от 15.12.1934 г., Х.И.Н. е продал и предал във владение на Е. М. П. и П. Е. М.а къща в с.Д., в Н. околия с двор около 5,6 дка (пет декара и шест ара).

От приложения писмен договор за продажба на недвижим имот от 03.03.1956 г. става видно, че П.Я.М. е продала на сина си П. Я. М. дворно място от 5,600дка, намиращо се в с.Д., Н. околия. П.Я. М. е баща на ищеца в настоящото производство, което е видно от удостоверение за раждане серия *** въз основа акт за раждане *** от 15.10.1960 г.

От представените по делото – служебна бележка (без дата), л.7 от делото, издадена от Община К. и изготвената съдебно техническа експертиза се установява, че дворище с планоснимачен № 156 (ПИ 156) по плана на селото е с графично определена площ от 5 624кв.м.по одобрения през 1935 г. регулационен план на с. Д., който както сочи и вещото лице в констативно съобразителната част от експертизата на л.156 от делото, е и сега действащ план, одобрен със Заповед № 3079/05.11.1935 г. и видно от посоченото в т.1 от експертизата за него са отредени два УПИ – *** и *** от кв. 63.

Със заповед № 3844/12.07.1955 г. на ОНС К. е изменен действалия до тогава регулационен план, като от жилищната (урбанизираната) територия се изключват имоти и части от имоти. Квартали 62 и 63 се унищожават и е създаден нов квартал 62, в който се образува нов УПИ *** с  графична площ от 1 561кв.м., от който собствена от ПИ *** – 1 329кв.м. Останалите 4 295 кв.м. от ПИ *** остават извън чертите на регулацията, т.е стават земеделска земя. Всичко това е станало със Заповедта № 3844/12.07.1955 г. на ОНС К., което се установява и от посоченото в служебната бележка, намираща се на л.7 от делото, издадена от Община К., както и от представеното удостоверение № 25/10.03.2014 г. на ОСЗГ К., л.26 от делото се установява, че имот № *** (закрита партида) с площ от 4,290 дка по КВС на с. Д., общ. К. е идентичен с изключената от регулация част от планоснимачен № 156 в кв. 62 с площ от 4,284дка по регулационния план на с. Д..

Следователно след датата – 12.07.1955 г. частта от 4 295кв.м. от ПИ 156 е придобила статут на земеделска земя, представляваща имот № ***, който към момента е със закрита партида.

Имот № *** (закрита партида), съгласно представените по делото писмени доказателства - удостоверение № 26/25.03.14 г., скица № К01612/10.03.14 г., скица № К01756/24.03.14 г., скица № К01757/25.03.14 г., справка за история на имот № *** към 24.03.2014 г., справка за история на имот № *** към 24.03.2014 г. и справка за история на имот № *** към 24.03.2014 г., е бил с площ 4,290 дка по КВС на с.Д., обл.Ш. и е идентичен с изключена от регулация част от планоснимачен № 156 от кв.62 с площ 4,284 дка. Видно от посоченото в удостоверението и приложените скици на имотите, имот № *** (закрита партида) е идентичен с имот № *** с площ от 3,922дка (НТП – нива) и с част с площ от 0,368дка, представляваща част от имот № *** (НТП – Др.територия за добив на полезни изкопаеми) с обща площ от 12,720дка.

Закриването на партидата на имот № *** с площ 4,290 дка по КВС на с.Д. е станало на 25.08.2005 г., когато видно от пълната история на имот № ***, л. 27 от делото, е регистриран договорът за замяна на земеделски земи от ОПФ със земи на граждани и юридически лица № ***/10.08.2005 г. Регистрацията е извършена на 25.08.2005 г.

Видно от т.3 от заключението на вещото лице и приложение № 2 към него, урбанизирания имот, представляващ ПИ *** е граничен със земеделския имот, представляващ имот №  ***. За имот, представляващ УПИ *** от кв. 62 на с. Д. с площ от 1 601кв.м. ищецът се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост по давностно владение № ***, том ***, дело № *** от 21.12.2005 г.

Ищецът, защитавайки правото си на собственост се позовава на това, че баща му П.Я. М. е придобил имот с площ от 5,600дка, намиращ се в с. Д., от своята майка П.Я.М., съгласно договор за продажба на недвижим имот от 03.03.1956г. Договорът не е вписан в нотариалните книги при РС Н., поради което има характер на предварителен договор, съгл. чл. 19 от ЗЗД, доколкото не е спазена изискуемата по чл. 18 от ЗЗД нотариална форма. Този договор обаче, към датата на съставянето му не отразява вече промененото състояние на имота, който към тази дата – 03.03.1956 г., съгласно Заповед № 3844/12.07.1955 г. на ОНС К., вече представлява два ново образувани имота - планоснимачен № 156 от кв.62 с площ 4,284 дка, представляващ земеделска земя и имот І-156 по плана на селото с  графична площ от  1561кв.м., от който собствена от ПИ 156 – 1329кв.м. Това се потвърждава от т.2 от заключението на вещото лице.

За имота, представляващ земеделска земя - имот № ***, с площ от 4,290дка, ІІІ категория, в м.”***” и по начин на ползване - нива, видно от приложения по делото регистър на земеделските земи, гори и земи от ГФ в землището на с. Д., към 15.12.2004 г. относно възстановяване на имоти във възстановими стари реални граници се вижда, че за имот № ***, л.136 от делото, е записано – нива, ІІІ категория, с площ от 4,290, стоп.от общ., земи по чл. 19, от ЗСПЗЗ.

Видно от приложената по делото преписка за реституция на земеделски земи от името на П.Я. М., има подадени общо две заявления за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи. Със заявление с вх. № 13/ 20.09.1991 г. са заявени за възстановяване на 20,3 дка земеделски земи в землището на с. Д., но в посочените от него земи не е включен имот представляващ имот № ***, част от имот ***. С Решение на ПК К. № 2520 от 04.01.1993 г. са признати за възстановяване земеделски земи с обща площ от 20,300дка, които да бъдат възстановени с план за земеразделяне. Наследодателят на ищеца е обжалвал това решение по гр.д. № 279/1994 г. на РС Н.. Ищецът притежава констативен нотариален акт за собственост на земеделски земи № *, том *, дело № */1998 г. за земи с обща площ от 18,274 дка в землището на с. Д., м. „***”, а въз основа на Решение № Б-422/09.02.2000 г. на ПК К. е обезщетен за 1,015дка земеделска земя с компенсационни бонове.

По делото е приложено и копие от друго заявление № 182/01.06.1992 г. за възстановяване на земи с обща площ от 25,600дка. За тези земи заявителят е посочил като доказателства клетвена декларация за имотите, представляващи нива от 17дка в землището на с. Д. и в м. „***”, както и за нива с площ от 5,600дка в м.”***” и нива от 3,000дка в м.”***”. Нивата с площ от 5,600дка в м.”***”, така както е описана в клетвената декларация отговаря на описанието на имота, придобит посредством договора за покупко продажба – налице са еднаква площ и съседи. В договора от 1956 г. е посочено, че съседи на имота са: „1/П. В., 2/ Х. А. М., 3/Ш. А. и улица”. В същото време в клетвената декларация е записано „нива от 5,6дка, в землището на  с. Д., В. област в м.” ***” при граници: запад- път, север П. В., ТКЗС.”. По тази преписка с Решение № 2686 от 04.01.1993 г. са отказани всички земеделски земи, конкретно – нива от 17,000дка вм.”***”, нива от 5,600дка в м.”***” и нива от 3,000дка в м.”***”. От това съдът намира, че всъщност наследодателя на ищеца е заявил по административен ред, пред ОСЗГ К. претенция за възстановяване на нивата, която неговия баща е придобил посредством договора за продажба от 1956 г. и е с площ от 5,600дка, която нива, наред с останалите две е била отказана, съгласно Решение № 2686 от 04.01.1993 г.

От това следва, че относно възстановяване правото на собственост върху процесния имот с площ от 4,284дка, който е част от имот с площ 5,600дка и представляващ първоначално ПИ *** от кв. 62 по плана на с. Д., а след 1955 г. планоснимачен № 156 от кв.62 с площ 4,284 дка, представляващ земеделска земя и имот *** по плана на селото с  графична площ от  1561кв.м., от който собствена от ПИ *** – 1329кв.м. е бил предмет на административно възстановяване по реда на чл. 11, ал.1 от ЗСПЗЗ, което е отказано.

По тази причина и имот № *** – нива, ІІІ категория, с площ от 4,290 се е водел за стопанисван от общината по чл. 19, от ЗСПЗЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал.1 от ЗСПЗЗ, общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост. Съгласно одобрения и влязъл в сила план за земеразделяне през 1994 г. на землище с. Д. за имот ***, като собственик е записан „земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ”.

На основание чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, Община К., видно от заключението на вещото лице по т.4 от експертизата е актувала имоти, в т.ч. и имот *** като общинска собственост. Съгласно приложения на л.116 по делото Акт за общинска собственост № 417 от 04.01.2005 г. имот № *** с площ от 4,290дка, категория ІІІ, нива  с местонахождение – имот № *** по картата на възстановената собственост на землището на с. Д., общ. К., обл. Ш., м.”***” е собственост на Община К.. Имотът е станал частна общинска собственост по смисъла на чл.3, ал.3 от Закона за общинската собственост.

 

По делото е представен договор от 05.11.2003 г., сключен между Министерски съвет на РБ и „***” АД за предоставяне на концесия за добив на неметални полезни изкопаеми от находище „***” с. Д., общ. К.. Съгласно договора и посоченото в чл.1 от него, на концесионера, ответник по настоящето дело, се предоставя правото за добив на описаните подземни богатства по чл.2, т.2 от Закона за подземните богатства, представляващи изключителна държавна собственост от находище „***”, индивидуализирано с координатите на точки с номера от 1 до 73 по контура на запасите и ресурсите в координатната система 1970 (приложение №1). Договорът за концесия е валиден до 12.01.2035 г. Съгласно чл.2 от договора концесионна площ е в размер на 295 717кв.м. и тя включва контура на запасите и ресурсите на находището и необходимите площи за осъществяване на дейностите по концесията за находище „***”, с. Д., общ. К..

Съгласно т.5 от заключението на вещото лице, по координатната система от 1970 г. в описания в договора контур на точки с номера от 1 до 73 е включен и имот № ***. Това се установява от концесионния контур, приложен на схемата на л.77 и приложените на л.78 и л.79 към договора за концесия списъци с координати на геоложките запаси от делото. Процесната площ попада именно в площите на производствената зона на находището. Следователно с договора за концесия, ответникът е придобил правото да упражнява концесионната си дейност и върху имот № ***.

С решение № 101 по протокол № 12 от 14.02.2005 г. е обявено изменение на Подробен устройствен прлан – План за застрояване на открит рудник „***” гнездо * на масиви №№ 28, 29, 51 и 56 и кадастрални №№ 138, 140 и 141 в местностите „***”, „***” и „***” по КВС на землището на с. Д., общ. К.. Решението е било публикувано в ДВ. По делото е приложено копие от констативния акт от 23.03.2005 г., с който комисия, назначена от Кмета на Община К. е констатирала, че няма постъпили възражения по одобряването на ПУП. Видно от приложената по делото цветна схема на ПУП – План за застрояване на открит рудник „***” гнездо *, л.91 от делото в производствената зона на рудника (в най – горната му част) попада част от имот *.

През 2005 г., по силата на договор за замяна от 10.08.2005 г. между Община К. и ответника „***” АД, последния става собственик на имот *** (пети пореден имот на стр.2 от договора, л.83 от делото), представляващ нива с площ от 4,290дка, трета категория, м. „***”, при посочени съседи.

Въз основа на вече одобрения ПУП, както сочи вещото лице е препроектиран имот № *** в имоти ПИ *** и ***. Това е станало от 25.08.2005 г., когато е закрита партидата на имот № ***. С препроектирането имот № *** е станал земеделска територия с площ от 3 922кв.м., а имот *** е станал „територия за добив на полезни изкопаеми” неземеделска територия с площ 12 720кв.м.  Това се потвърждава от удостоверение № 26/25.03.14 г., скици и справки за история на имот № ***, № *** и на имот № *** към 24.03.2014 г. така процесния имот с площ от 4,290дка всъщност попада в двата ново образувани имота: целия имот № *** с площ от 3 922кв.м., и от новия имот № ***, който представлява „територия за добив на полезни изкопаеми” неземеделска територия с площ 12 720кв.м., само 0,368дка.

Така описания имот, попадащ в двата новообразувани имота, според т. 6 от заключението на вещото лице не е ограден с ограда.

 

Всичко гореописано води до извода, че наследодателят на ищеца, П.Я. М., който е придобил през 1956 г. имот, описан като нива с площ от 5,600дка в землището на с. Д., всъщност е придобил земеделска земя с площ от 4295кв.м. и имот в регулацията на селото, представляващ УПИ *** с графична площ от 1561кв.м., от който собствената земя е 1329кв.м. Това е станало в резултат на Заповед № 3844/12.07.1955 г. на ОНС К. за изменение действалия до тогава регулационен план. Относно възстановяването на земеделската земя наследодателят на ищеца е подал заявление № 182/01.06.1992 г. за възстановяване на земи с обща площ от 25,600дка., част от което е и нива с площ от 5,600дка означена в м.”Орман тарла”. Съдът приема, че описаната в това заявление нива с площ от 5,600дка в м.”***”, е идентична с нивата по договора за продажба от 1956 г. Възстановяването на собствеността на този имот е отказана с Решение № 2686 от 04.01.1993 г. След като за имота е налице отказ на ОСЗГ К. за възстановяването му, а с това и на придобилата статут на земеделска земя след 12.07.1955 г. част от него с площ от 4 295кв.м., същата на основание чл. 19 от ЗСПЗЗ е станала общинска собственост, за което и на 04.01.2005 г. е издаден Акт за общинска собственост № 417. Това е станало по силата на чл. 2, ал.1, т.2 от Закона за общинската собственост вр. с действалата от 1991 г. редакция на чл. 19 от ЗСПЗЗ.

В резултат на договора за концесия от 2003 г. ответникът ползва процесния имот, който попада в границите на предоставените с договора за концесия площи за ползване от ответника.

С договор за замяна на земеделски земи № ***/ 10.08.2005 г. между Община К. и „***” АД, община К. е отстъпила правото на собственост върху земеделски земи, сред които и имот № ***, нива с площ от 4,290дка, трета категория, в м. „***”.

От този момент – 10.08.2005 г. ответникът е станал собственик на процесния имот.

По делото се събраха гласни доказателства – св. А. И. А., Х. В. и М. П., които сочат, че ищецът по делото обработва нивата с площ от 4,290дка, сее я с люцерна, никой не е пречил на ищеца да я обработва и да ползва добивите от нивата. Относно обстоятелството, че земята е била предмет на реституционни претенции от страна на бащата на ищеца е казаното от св. П., че земята е била взета от ТКЗС и след това върната на собственика. Това твърдение донякъде кореспондира с установеното от писмените доказателства по делото, че процесният имот, като представляващ част от имот с площ от 5,600дка е бил предмет на реституция по административен ред. Тази реституция на земеделската земя обаче е отказана. Съдът кредитира с доверие показанията и на тримата свидетели относно обстоятелството, че ищецът ползва земята, като засява върху нея земеделски култури – люцерна и др., още повече, че тези показания съвпадат косвено и с показанията на св. В. който също сочи, че процесния имот със статут на сервитут на рудника и нееднократно го е виждал окосен, преминавайки покрай него. По своя характер, след придобиването на имота от ответника неговото предназначение е предмет на следващи инвестиционни намерения, което се установява от казаното от св. М., служител в ответното дружество.

Обстоятелството, че имота се ползва от ищеца, обаче не може да произведе в негова полза основание за придобиване на имота по давностно владение, доколкото както се установи по делото след отказа на ОСЗГ К. за възстановяване на собствеността върху имота, същия е актуван като общински, а в последствие е заменен. Това обстоятелство е било известно на ищеца и същия въпреки отказа на ОСЗГ е използвал имота, въпреки ясно установената собственост върху него. Имота не е бил ограден от ищеца по какъвто и да е начин, за да се направи извод, че го е ползвал като свой. От това съдът намира, че ищецът е държал имота, т.к го е владял, но не като свой. Той е знаел за промяната в статута на имота и това, че е станал собственост на общината, а след това и на ответника.

Съдът не приема твърдението на ищеца, че имота не е бил никога не е бил обработван от ТКЗС и поради това е бил останал във фактическо владение на баща му, поради което не е бил годен обект за реституция. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ, обект на възстановяване са земеделските земи, притежавани преди образуването на ТКЗС или държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Всъщност е налице обособяване на процесния имот като земеделска земя, за която е налице основание за възстановяването й по реда на ЗСПЗЗ, независимо дали е била включвана в ТКЗС или не. Обстоятелството, че имота е бил заявен, съгласно чл. 11, ал.1 от ЗСПЗЗ като обект, подлежащ на реституция се установи по безспорен начин от приложеното заявление и Решение № 2686 от 04.01.1993 г. въз основа на него. Това решение, след като не е обжалвано е станало стабилен административен акт, въз основа на който и на основание чл. 19 от ЗСПЗЗ земята е станала общинска собственост, съгл. чл.3, ал.3 от Закона за общинската собственост и в последствие е съставен Акта за общинска собственост.

Съдът намира, че в полза на ищеца не е могла да тече придобивна давност за придобиване на право на собственост върху имота, поради това, че съгласно действалата  към 1990 г. редакция на чл. 86 от ЗС не може да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост. Тази редакция е била в сила до  01.06.1996 г., когато е следващото изменение на чл. 86 от ЗС, извършено с ДВ бр. 33 от 1996 г. Едва от този момент – 01.06.1996 г. е станало възможно придобиването по давност на вещи, които не са публична държавна или общинска собственост. Следователно в полза на ищеца, така както той сочи, би могла да тече придобивна давност върху процесния имот едва от 01.06.1996 г. Тази давност обаче е била спирана, по силата на § 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността, като с първата редакция на закона, обн. ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 1.06.2006 г., давността е спряна за срок от 7 месеца, считано от 31 май 2006 г. Така се установява, че за да е изтекла в полза на ищеца придобивна давност по чл. 79 от ЗС, то тя трябва да е започнала от 01.06.1996 г. и да е продължила до 01.01.2007 г., когато изтича 7 месечния срок на спирането. В този смисъл е Решение № 254 от 2.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 540/2008 г., II г. о., ГК. Междувременно, преди да изтече 10 годишния срок на давностното владение, което претендира ищеца е настъпила промяна в собствеността върху процесния имот, който съгласно договора от 10.08.2005 г. е станал собственост на ответника и който го използва както се установи от показанията на св.М. и св. В. за обслужване на дейностите по договора за концесия, както и за планиране на бъдещи инвестиционни намерения на ответника. С това се установява, че към датата на придобиване на имота от ответника 10.08.2005 г. не е изтекла сочената от ищеца придобивна давност. Освен това имота се е ползвал и се ползва от неговия собственик – ответника по делото по предназначение, като обслужващ добиването на рудата участък и като такъв, за който са налице , както сочи св. Витанов инвестиционни намерения за добив на руди, предстоящо е изграждане на електропровод.

 

От гореизложеното съдът намира, че искът на ищеца се явява неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли изцяло.

Поради това, че искът се отхвърля, съгласно чл. 78, ал.2 от ГПК ищецът следва да заплати направените от ответника разноски. Такива са направени за експертизата в размер на 100лв. и същите следва да се присъдят на ответника, доколкото той е направил такова искане в отговора на исковата молба.

 

            Водим от гореизложеното и на основание чл. 237 ГПК,  съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 124 от ГПК от И.П.Е. с ЕГН ********** ***, СРЕЩУ „***” АД с ЕИК ***, представляван от Д.А.А. и И.М.Т., за признаване на И.П.Е. с ЕГН **********  за собственик на следния недвижим имот по плана за земеразделяне на с. Д., общ. К., обл. Ш.: 1/ имот № *** с площ от 3,922дка (три декара деветстотин двадесет и два кв.м.), трета категория, в м.”***”, по начин на трайно ползване – нива и 2/ от имот № ***,  целия с обща площ от 12,720дка (дванадесет декара седемстотин и двадесет квадратни метра), трета категория, в м.”***”, по начин на трайно ползване (НТП) – Др.територия за добив на полезни изкопаеми, само част с площ от 0,368дка (нула декара триста шестдесет и осем квадратни метра), които са идентични с имот № *** (със закрита на 25.08.2005г. партида), с площ от 4,290дка (четири декара двеста и деветдесет кв.м.), трета категория, в м.”***”, по начин на трайно ползване – нива.

 

            Осъжда на основание чл. 78, ал.2 от ГПК, И.П.Е. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „***” АД с ЕИК ***, представляван от Д.А.А. и И.М.Т., със седалище и адрес на управление гр. С., общ. В., обл. Р., ул.”***” № ***, направените по делото разноски в размер на 100лв.(сто лева).

 

Решението подлежи на обжалване пред Ш.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.

 

 

                                                           Районен съдия :.........../ П /...................................

                                                                                              Галина Николова