Р Е Ш Е Н И Е

№ 158

гр. Н.П., 21.05.2014 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Районен съд – гр. Н.П. в публичното заседание на двадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТИНА НИКОЛОВА

 

при секретаря В.В., като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело № 214  по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид:

 

Предявена е искова молба с правно основание чл. 45 от ЗЗД.       

Делото е образувано по искова молба, подадена от „***” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Т., представлявано от В.П.И., по делото с представител адв. И.Д. от АК- Ш., със съдебен адрес в гр.Н.П., обл.Ш., ул.”***” №* против С.А.А. с ЕГН ********** ***. Искът е с правно основание чл. 45 от ЗЗД  и в исковата молба се моли съдът да осъди ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 548 лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на извършено на 07.01.2014 г. дребно хулиганство по чл. 1 от УБДХ. Твърди се, че ответникът е извършил непристойна проява в игрална зала „*”в град Н.П., ул.”***” №*, като е отправил обиди и ругатни и повредил игрални апарати и масивна стъклена врата, проявата е извършена на публично място с което е бил нарушен обществения ред и спокойствието на гражданите, като за проявата ответникът е бил признат за виновен и му е било наложено административно наказание. Сумата от 548 лв. се претендира в едно със законната лихва от датата увреждането-07.01.2014 г. до окончателното й изплащане.

В предоставения на ответника С.А.А. с ЕГН ********** *** едномесечен срок не е постъпил писмен отговор, въпреки че съдът изрично му е указал правото да подаде такъв, какво следва да съдържа отговора и какви са последиците от неподаването на такъв, с разпореждане от 07.03.2014г., връчено на ответника на 12.03.2014г.

Съдът е обявил делото за решаване, като ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение при предпоставките по чл. 238 от ГПК и условията на чл.239 от ГПК. Видно от материалите по делото, че с разпореждането си от 07.03.2014г., постановено на основание чл.131 от ГПК, връчено на ответника на 12.03.2014г., съдът е запознал ответната страна с правото му да подаде отговор по иска и с последиците от неподаването на такъв, включително и с възможността да бъде постановено неприсъствено решение. Изрично е вписано, че в случай, че ответната страна не е депозирала отговор по иска и не се яви на съдебното заседание, без да е направила искане за разглеждането на делото в нейно отсъствие, то по искане на ищцовата страна може да бъде постановено неприсъствeно решение.

Същите указания съдът е дал на ответника и с определението по чл. 140 от ГПК, с което е насрочил делото за разглеждане в открито заседание и е указал на ответника, че предвид липсата на отговор, ако не се яви в съдебно заседание ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение.

Безспорно в случая са налице предпоставките на чл. 238 от ГПК, тъй като ответникът не е представила отговор на исковата молба, не се е явил на заседанието по делото, не е направено искане за разглеждането на делото в отсъствие на ответната страна и от страна на ищеца е направено изрично искане за произнасяне на съда с неприсъствено решение по делото. Също така безспорно са налице и условията на чл. 239 от ГПК – на ответната страна са указани последиците от неспазването на срока за подаване на отговор по исковата молба и от неявяването й в съдебно заседание, а от посочените в исковата молба обстоятелства и от приложените към нея доказателства, искът е вероятно основателен. Към исковата молба са представени писмени доказателства обуславящи вината на ответника и размера на щетата, които се потвърждават и от разпитаните в съдебно заседание свидетели и които обосновават основателността на исковата претенция така, както е предявена. Ето защо съдът следва да осъди ответната страна да заплати на ищеца претендираните искови суми ведно със законната лихва, считано от датата на деянието, обуславящо непозволеното увреждане, до окончателното плащане.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати и разноските, направени от ищеца в общ размер на 200 лв (50 лв държавна такса и 150 лв адвокатско възнаграждение).

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА С.А.А. с ЕГН ********** *** да заплати на „***” ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. Т., ул. „***” № **, представлявано от В.П.И., сумата от 548 лв. /петстотин четиридесет и осем лева /, ведно със законната лихва, считано от 07.01.2014г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА С.А.А. с ЕГН ********** *** да заплати на „***” ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. Т., ул. „***, представлявано от В.П.И., сумата от 200 лв (двеста лева), представляващи направени от ищеца разноски по водене на делото.

Неприсъственото решение не подлежи на обжалване, а защитата срещу него е по реда и при условията на чл. 240 от ГПК.

Препис от настоящото да се изпрати на всяка от страните.

 

 

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: