Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                

                                                                       № 159

гр.Н.П.,21.05.2014г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Районен съд Н.П. в публичното съдебно заседание,проведено на двадесет и осми апри през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                                   Председател :СВЕТЛА  РАДЕВА

                                                                   Секретар:Б.  А.

 

 като разгледа докладваното от съдия Радева гр.д. № 217/2014г.  по описа на НПРС ,за да се произнесе ,взе предвид:

 

       Предявена е искова молба, съдържаща обективно съединени искове  с  правно основание чл.344, ал. 1 т.1, т.2 и т.3 от КТ ,предявени от Д.М.И. с ЕГН ********** ***, действаща чрез пълномощника си адв. Г.К. от ШАК,  съдебен адрес гр. Н.П., ул. „***, ет. *, против Община гр. Н.П. с ЕИК *** , със седалище и адрес гр. Н.П., ул.” *** представлявана от Р.П. – кмет на Общината.

       Ищцата твърди, че по силата на сключен договор с ответната страна – Община гр. Н.П., ищцата Д.М.И. е била в трудови правоотношения, като същата е била назначена по срочно трудово правоотношение на длъжност  Директор на Целодневна детска градина „***” с. И. по чл. 68, ал.1 т.3 от КТ до завръщане на титуляра Ж.В.Г..

        На 06.01.2014г. ищцата била извикана в Общината гр. Н.П., като и било обяснено, че титуляра който замествала напускал работа, а тя като лице навършило пенсионна възраст нямала право да работи повече. В същият ден от ищцата е било изискано да подаде заявление за освобождаване от длъжност, именно на това основание „ напускане на титуляра” считано от 08.01.2014г.  На същият ден 08.01.2014г. Д.М. *** за да издаден числящите и се: СИМ карта на служебен телефон, служебен печат и карта от регистър Булстат. Въпросните вещи са предадени с приемо предавателен протокол на длъжностно лице Ж. – инспектор по образование към Община гр. Н.П.. Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на тази дата -08.01.2014г. не е била връчена. Такава не била връчена и в последващите дни, когато се е явила в Община гр. Н.П. за представяне на издадените болнични листи, като междувременно титуляра заемащ длъжността Директор ЦДГ „***” с. И., госпожа Ж.Г., която до 08.01.2014г. е била в разрешен отпуск, считано от 09.01.2014г.  била освободена от заеманата длъжност.  От дата 09.01.2014г.  до 17.02.2014г. ищцата е била в болнични като междувременно била узнала, че била освободена от работа. На 17.02.2014г. се явила в общината, където и връчили заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 08.01.2014г. на основание чл. 325, ал. 1 т. 1 от КТ. На същата дата 17.02.2014г. едновременно с връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1 т.1 от КТ на ищцата е предадена и трудовата й книжка.

            Ищцата счита, че прекратяването на трудовото правоотношение е извършено незаконосъобразно, в разрез със законовите разпоредби на КТ, като за това изтъкват следните доводи: На първо място – от заявлението, което е изискано ищцата да депозира пред работодателят си – Кмета на Община Н.П. са освобождаване от длъжност, входирано под № 9400-44/06.01.2014г. е вписан текст „ Моля да бъда освободена от длъжността, тъй като титуляра Ж.Г. напуснала длъжността, считано от 08.01.2014”. Недвусмислено това сочело, наличие на липса на реално формирана воля и съгласие по смисъла на чл.325, ал.1 т.1 от КТ., като на 08.01.2014г. титулярът все още не бил напуснал работа. Ищцата не била „работеща пенсионерка” и работодателя винаги можел да я освободи без да без да е нужно нейното съгласие- разпоредбата на чл. 328, ал.1 т.10 –А от КТ. На второ място счита, че дори и да се приеме, че депозираното от ищцата заявление отправя искане за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 325, ал.1, т.1 от КТ, като такова не било постигнато и неоснователно е издадена оспорената с настоящият иск заповед № 3 от 07.01.2014г. от Кмета на Община Н.П. за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата. Законосъобразността на прекратяване на трудовото правоотношение  по реда на чл. 325, ал.1 т.1 от КТ е подробно регламентирана по постановеното по реда на чл.290 от ГПК. Аналогичен въпросът за законосъобразността на уволнението по чл.325, ал.1 т.1 от КТ е разрешен и в Решение  № 183 от 21.12.2011г. на ВКС по гр. д № 565/2010г.        

           

Ищецът твърди, че това било актуална и задължителна съдебна практика на ВКС, регламентираща законосъобразността на уволнението с пр. основание чл.325, ал.1 т.1 от КТ.

Съобразно разпоредбата на чл.335,ал.2 т.3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие същото се счита за прекратено от момента на получаване на писменото изявление за прекратяването му. Доколкото такова от страна на работодателя не е отправено, а заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение  е връчена на 17.02.2014г. то именно тази дата следвало да се приема за датата ,когато трудовото правоотношение е било прекратено. Съобразно чл. 358,т.2 от КТ искът за отмяна на уволнението като незаконосъобразно, може да се предяви в двумесечен срок от извършване на уволнението, поради и което иска се явявал допустим по своята същност и бил основателен. С уважението на главния иск по чл.344, ал.1 т.1 от КТ следва да се уважи и акцесорния иск по чл.344 ал.1, т.1 от КТ.

Не се оспорва, че ищцата е работила по срочно трудово правоотношение до завръщане на титуляра. В този случай при завръщане на титуляра, прекратяването на срочния трудов договор би следвало да се извърши на основание чл. 325, ал.1 т. 5 от КТ. Титуляра на заеманата длъжност Директор ЦДГ с. И. г-жа Ж.Г. реално не се е завърнала на работа и не пристъпила към изпълнение на задълженията си. Същата до дата 08.01.2014г. е била в законоустановен отпуск, а е освободена от дата 09.01.2014г. От тук се достигало и до правния извод, че за прекратяване трудовото правоотношение на ищцата не е настъпило основанието изтичане на срока, поради завръщане на титуляра, по смисъла на чл.325, ал1 т.5 от КТ.  Отделно от това следвало и да се отбележи, че в настоящият правен казус уволнението не е извършено на това основание. Самият работодател- кмета на Община гр. Н.П. е постановил и приложил като основание за прекратяване на трудовите правоотношения не разпоредбата на чл.325, ал. 1, т5 от КТ, а съвсем друго основание по чл.325, ал.1 т.1 от КТ, което не обусловено със срок за действие на договора на ищцата , както и с обстоятелството върнал се титуляра на работа или не. 

Поради горното ищцата моли да се допусне до разглеждане пред РС Н.П. настоящите трудови искове, да се призове ответника Община Гр. Н.П., представлявана от Р.П. – кмет на общината, на съд и след като убеди съда в основателността на исковата молба молят да се постави решение, с което:

Да се признае наложеното на ищцата Д.М.И., ЕГН ********** със заповед № 3/07.01.2014г. на кмета на Общината - Н.П. уволнение прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал.1 т.1 от КТ за незаконосъобразно и да се постанови неговата отмяна.

Да се възстанови по реда на чл.344, ал1, т.2 от КТ ищцата Д.М.И. с ЕГН ********** на заеманата длъжност Директор на ЦДГ ”***” с. И., общ. Н.П., обл. Ш..

Да се осъди ответника Община Н.П., представлявана от Общински кмет – Р. П. Х. да заплати на ищцата обезщетение по чл.344, ал1. т.-3 във връзка с чл.255, ал.1 от КТ от страна на работодателя за срок от 4 /четири/ календарни месеца в рамките на които се предполага, че трудовият спор ще бъде решен с ВЗС решение арг. по разпоредбата на чл.344, ал.4 от КТ в размер на 1500 / хиляда и петстотин/ лева главница ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

 До приключване на съдебното следствие пред първа инстанция,ищцата увеличи размера на предявения от нея иск с правно основание чл.344 т.3 във вр.чл.225 ал.1 от КТ,като същият беше предявен в размер на 3067.20лв./главница/,ведно със законната лихва от датата на предявявяване на иска -24.02.2014г.до окончателното изплащане на сумата.

     Препис от исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответника Община Н.П.,като в указания от съда срок е депозирал писмен отговор по предявените обективно съединени искове.Признава исковете по допустимост,но ги оспорва по основание.Ответникът твърди,че оспорваната Заповед №3/07.01.2014г.за прекратяване на трудовото правоотношение между Община Н.П. и Д.М.И.,с място на работа ЦДГ “***”с.И.,на длъжност Директор ЦДГ е издадена по реда на чл.325 ал.1 от КТ ,във връзка с подадено Заявление за прекратяване на трудовото правоотношение №94-00-44/06.01.2014г.,подадено от ищцата.От своя страна Кмета на Община Н.П. издал Заповед №3/07.01.2014г.за прекратяване на трудовото правоотношение,с което изискваната писмена форма от двете страни била спазена.

      Ищцата твърдяла,че не е получила уведомление в законоустановения 7-дневен срок,тъй като Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение й е връчена на 17.02.2014г.Ответникът твърди,че на 08.01.2014г.ищцата се явила в Община Н.П. при С.Н. –мл.експерт “Човешки ресурси”,която й съобщила,че искането й е уважено,издадена е Заповед за прекратяване на трудовото й правоотношениеи я поканила да предаде заведените й СИМ карта на служебен телефон,печат на ЦДГ “***”с.И. и карта БУЛСТАТ на отговорното лице Ж.ж.-гл.експерт “Образование” да се яви,за да получи Заповед №307/07.01.2014г.и трудовата си книжка.

    На същата дата 08.01.2014г.Д.М.И. предала на Ж.Ж. –гл.експерт  “Образование” СИМ карта на служебен телефон,печат на ЦДГ “***”с.И. и карта БУЛСТАТ с Приемно.-предавателен протокол,подписан от лицата Д.И.-за предал и Ж.Ж. –за приел.Като основание за извършване на съответното действие в протокола било посочено,че Д.М.И. е освободена от длъжността Директор на ЦДГ”***”с.И..От което ставало ясно,че лицето Д.И. е била уведомена за приемане на отправеното от нея предложение.Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение била издадена на 07.01.2014г.,но не се явила при С.Н. –мл.експерт “Човешки ресурси” за получаване на Заповед №307/07.01.2014г.и трудовата си книжка.

     На следващият ден 09.01.2014г.в Община Н.П. бил представен болничен лист №4630841 от същата дата,видно от който тя била в отпуск за временна неработоспособност от 09.01.2014г.до 14.01.2014г.На 14.01.2014г.на лицето било изпратено Съобщение изх.№94-00-44/2/ от 14.01.2014г.,с което на лицето бил изпратен екземпляр от Заповед за прекратяване на трудово правоотношение,като лицето било поканено да си получи трудовата книжка.Писмото било изпратено по пощата и се върнало с гриф”Пратката не е потърсена от получателя”.Д.М.И. *** при С.Н.-мл.експерт “Човешки ресурси” на 17.02.2014г.на която дата получила екземпляр от Заповед №307/07.01.2014г.и трудовата си книжка.

     Съгласно трайната съдебна практика,сочи ответникът,страната,към която е направено предложението за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие ,трябва да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в седемдневен срок от получаването му.Ако това не бъде направено се смята,че предложението не е прието.Съгласието на работодателя може да се изразява и без отделно уведомяване на работника или служителя,ако в седемдневен срок е издал заповед за прекратяване на трудовия договор.Прието било,че уведомяването на насрещната страна по трудовия договор за приемане на отправеното й предложение за прекратяване на договора по взаимно съгласие в законоустановения срок е възможно да бъде извършено в устна форма,а фактът на узнаване на приетото предложение е допустимо да се установи с всякакви доказателствени средства.Подписването на заповедта от работника или служителя като получател удостоверявало единствено получаването й,а не волята за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие.

      В тази връзка ,ответникът счита,че фактическият състав на чл.325 ал.1 т.1 от КТ е изпълнен ,поради което моли съдът да отхвърли исковете на ищцата,като признае прекратяването на трудовото й правоотношение за законно,като същото е на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ,като трудовият договор е прекратен,без която и да е от страните да дължи предизвестие,по взаимно съгласие на страните,изразено писмено.

    Ответникът моли съдът,в случай,че счете,че законовите изисквания по чл.325 ал.1 т.1 от КТ не са изпълнение в заповед №3/07.01.2014г.за прекратяване на трудовото правоотношение с лицето Д.М.И.,да приеме,относно правното основание,вписано в  същата,а именно,а именно да се приеме,че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.325 ал.1 т.5 от КТ “със завръщане на замествания на работа”.При срочен трудов договор по заместване ,завръщането на титуляра настъпвало не само при възобновяване изпълнението на трудовите му задължения,но и при окончателно преустановяване на изпълнението им.Правата на заместващия за определена длъжност,сочи ответникът,са в рамките на действието на трудовия договор между работодателя и замествания.Те не надвхърлят правата на титуляра по трудовото правоотношение,а тъкмо обратното-зависят от него.

     В чл.2.3 на трудовия договор №*/12.08.2011г.било посочено,че трудовият договор се сключва за заместване до завръщане на Ж.Г..Със заповед №*/07.01.2014г.на Кмета на Община Н.П.,на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ било прекратено трудовото правоотношение със заместваната Ж.В.Г..На същата дата било прекратено и трудовото правоотношение със заместващата Д.М.И..Налице било писмено възражение на работодателя,изразено в Заповед №3/07.01.2014г.за превръщане на срочния трудов договор в такъв за неопределено време,във вр.чл.65 ал.2 от КТ.

      Ако съдът счете,че уволнението е незаконно и постанови неговата отмяна,ответникът Община Н.П.,в качеството си на работодател счита,че не дължи обезщетение на горецитираното основание,поради факта,че за периода от 09.01.2014г.до 17.02.2014г.лицето е било в състояние на временна неработоспособност,поради което не е пропуснало възможност да реализира доходи от трудова дейност,видно от представените по делото болнични листи.

   С оглед на гореизложеното,ответникът моли съдът да отхвърли предявените от ищцата искове и на Община Н.П. бъдат присъдени разноските по делото и юристконсултско възнаграждение.

    Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:

    По силата на трудов договор №*/12.08.2011г.,ищцата Д.М.И. е назначена на длъжността “Директор на ЦДГ “***”с.И. за срок “ за зам-не до з-щане на Ж.Г.”.

    Със заповед №*/07.01.2014г.,издадена от Кмета на Община Н.П.,на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ и З-е 94-00-44/06.01.2014г.,трудовото й правоотношение е прекратено.Цитираното заявление е приложено по делото и видно от съдържанието на същото е,че то е подадено от ищцата Д.И. *** ,имащо следното съдържание”Моля да бъде освободена от длъжността директор на ЦДГ”*** “с.И.,тъй като титуляра Ж.Г. напусна длъжността –считано от 08.01.2014г.Молбата е заведена при Община Н.П. с вх.№94 00-44/06.01.2014г.

    По това заявление е изразено писмено становище от Й.Т. –началник на отдел “Хуманитарна политика”/с вх.№94 -00-44/1 /07.01.2014г.,в което той сочи,че трудовото правоотношение с титулярния директор Ж.Г. е прекратен по нейно желание.Предлага се да бъде удовлетворено искането на Д.И. и да се помисли за подмладяване на педагогическия колектив на ЦДГ с.И..

    На 08.01.2014г. е съставен приемо-предавателен протокол,обективиращ,че освободената от длъжност директор на ЦДГ “***”с.И. Д.М.И. е предала на Ж.И.Ж. –експерт “Образование” : СИМ карта на служебен телефон №***, Печат на ЦДГ “***”с.И. и Карта Булстат.

      След представяне на болничен лист №*** от 09.01.2014г.от ищцата в Община Н.П., от страна на работодателя й са предприети действия за връчването й на издадената заповед за уволнение,ведно със съпроводително писмо с изх.№94 00-44/2/ 14.01.2014г.По делото е представено известие за доставяне с №ИД PS 9900 00 2 ISF K ,в което е посочена дата 10.02.2014г./задраскано/, посочено упълномощено лице Ж. /също задраскано/,както и отразена забележка “пратката не е потърсена от получателя” и дата 10.02.2014г.По делото е представено и писмено становище на Н-к ПС Н.П. Г. К. относно реда и начина за връчване на представената в ПС пощенска пратка от Община Н.П. до ищцата Д.И.,като е отразено,че на 15.01.2014г.е направено посещение на адрес и оставено известие на получателя.На 16.01.2014г.пратката е върната на гише в ПС,като след 10 дни тя не е получена от получателя.На 27.01.2014г.е пуснато ІІ известие на получателя,който н 20 дневен срок те се е явил да получи пратката си и на 10.02.2014г.тя е върната на подателя.сочи се,че е спазена технологията за доставка на  пратките.

      В изпълнение на задължението си по чл.62 ал.5 от КТ ,работодателят на ищцата –Община Н.П. е изпратил уведомление за прекратено трудово правоотношение,като видно от приложената по делото Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 от КТ с вх.№27388143000735/08.01.2014г.,издадена от НАП е,че уведомлението за прекратяване на ТПО на ищцата Д.И. е било заверено по надлежния ред .

 

      Бяха разпитани свидетелите Б. А. Д.,С. С. Н.,Ж.И.Ж. и М.Д..От показанията им,които съдът цени с нужното доверие като добросъвестно дадени и непротиворечащи помежду им ,се установява,че на 06.01.2014г.ищцата отишла  при св.Св.Н. /изпълняваща длъжността мл.експерт”Човешки ресурси” в Община Н.П.,като подала заявление за напускане.Тъй като объркала първото,поискала да напише второ заявление,което е приложено по делото.Заповедта била докладвана по надлежния ред/на Кмета/,поставена резолюция на 07.01.2014г.,на 08.01.2014г.ищцата се явила отново при св.Н.,като следвало да се яви следобяд,за да си предаде нещата /вероятно зачислените й във връзка с длъжността,която е изпълнявала/,което не сторила и същия ден св.Н. подала справката до НАП/за прекратено ТПО/.На 09.01.2014г.дошла друга жена-св.Б.Д. и донесла болничен лист.Св.Д. сочи пред съда,че е била помолена от ищцата да занесе първия  болничен в Община Н.П.,понеже тя била тотално схваната и когато Д. се явила ,за да го представи в канцеларията,където работи св.Св.Н. и К. ,й било казано,че ищцата вече не е на работа.Св.Д. запитала има връчена заповед,а те й отговорили ,че няма такава,но въпреки това й взели болничния .На тях обяснила,че ищцата е схваната и не може да се движи,а се намира в колата навън,като според Д. е трябвало съответните длъжностни лица да я помолят /не стана ясно за какво,вероятно да покажат на ищцата лично заповедта за уволнение,макар,че стана ясно,че с такава към онзи момент те не са разполагали/.На 14-ти,деня,в който свършвал този болничен,св.Н. пуснала писмо до ищцата ,ведно с екземпляр от заповедта/според св.М.Д. –е било изпратено копие от заповедта за уволнение,а оригинала е останал при тях/.На 15.01.бил представен втори болничен,после и други,които ищцата носела лично и заявила,че няма да подпише никаква заповед ,като по-късно се явила /на 17.02.2014г./и поискала да подпише.

    От представените по делото болнични листи с №*,№*,№*, №*,№* се установява,че на ищцата Д.И. е бил разрешен отпуск поради временна нетрудоспособност както следва :от 09.01.2014г.до 14.01.2014г./първия /,от 15.01.2014г.до 22.01.2014г./втория/,от 23.01.2014г.до 01.02.2014г./третия/,от 03.02.2014г.до 09.02.2014г./четвъртия/ и от 10.02.2014г.до 17.02.2014г./петия болничен лист/.

      В показанията си гл.експерт “Образование”пхри Община Н.П. Ж.Ж. твърди,че не си спомня дали на 06.01.2014г.е викала ищцата при нея,тъй като регулярно тя викала отделни директори във връзка с разискване на текущи въпроси.Св.Ж. сочи,че във връзка с трудовото правоотношение на ищцата,същата я попитала какво ще следва,при което свидетелката й отговорила ,че има два варианта –ако тя желае да напусне по собствено желание,а другия е кметът да я освободи поради изтичане на уговорения срок в трудовия договор.Ищцата го приела съвсем нормално,но заявление не била попълвала пред Ж..На 08.01.свидетелката,след като разбрала,че кметът се е произнесъл с резолюция”да” на заявлението за прекратяване на трудовия договор,извикала ищцата ,за да й предаде зачислените й СИМ карта на служебен телефон №***, Печат на ЦДГ “***”с.И. и Карта Булстат.На 08.01.2014г.самата ищца й казала,че напуска,макар,че свидетелката не видяла изготвената заповед ,а само резолюция “да” на заявлението и подготвена заповед за прекратяване на ТПО на ищцата.След като разбрала,че ищцата е донесла болничен лист,свидетелката й се обадила по телефона,заявявайки й,че всичко можела да приеме,но в деня,когато ищцата се е явила при нея ,за да й представи описаните вещи, не изглеждала тежко болна.На мястото на ищцата била назначена без конкурс учителката от същата детска градина,като с оглед малкия бюджет ,с който разполагало учебното заведение,било преценено,че не е необходимо провеждане на конкурс.

    По делото беше назначена съдебно-счетоводна експертиза със задачи вещото лице след като се запознае с доказателствата по делото и наличната документация при Община Н.П.,даде заключение на следните въпроси:1/В какъв размер следва да бъде изплатено обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 от КТ във вр.чл.225 ал.1 от КТ за един календарен месец и сумарно за четири календарни месеца след прекратяване на трудово правоотношение с ищцата Д.М.И.? 2/ Отразено ли е в счетоводната документация завръщане на титуляра Ж.Г. и кога същата е освободена от длъжност?Начислявано ли е на същата трудово възнаграждение за реално отработени дни след 01.01.2014г.

    В заключението си и внесените в него уточнения в съдебно заседание,вещото лице Е. К. сочи,че за м.12.2013г.на ищцата е било начислено БТВ в размер на 1 136.80лв.,включващо основна заплата в размер на 478.32лв., Възн.тр.стаж 35%-167.41лв., ДМС-370.00лв. и платен годишен отпуск -121.07лв.

     Титулярът Ж.В.Г. е освободена от длъжност на 08.01.2014г./Заповед №*/07.01.2014г./.За времето от 01.01.2014г.до 08.01.2014г.-4 работни дни тя е била в неплатен отпуск,според разплащателната ведомост на Община Н.П. и не й е начислявано трудово възнаграждение за реално отработени дни след 01.01.2014г.

   При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:

   Съгласно трайюната съдебна практика,имаща задължителен характер за съдилищата по смисъла на чл.290 от ГПК,работодателят е този,който трябва да установи законността на заповедта за уволнение,което включва и наличието на основанието,на което е прекратено трудовото правоотношение.Работодателят не би могъл да променя позицията си в хода на съделния процес,като въвежда правнорелевантни факти за уволнение,извън тези по заповедта/както в случая се прави искане от страна на ответника за приемане при условията на евентуалност на уволнителното основание,като такова по смисъла на чл.325 ал.1 т.5 от КТ./ Решение №507 от 08.07.2010г.на ВКС по гр.д.№978/2009г.-,ІV г.о.,ГК /.

    Правното основание,послужило като такова за издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата е чл.325 ал.1 т.1 от КТ,съгласно която правна норма “Трудовият договор се прекратява ,без която и да е от страните да дължи предизвестие, по взаимно съгласие на страните,изразено писмено.Страната,към която е отправено предложението ,е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му.Ако  тя не направи ,смята се,че предложението не е прието.Константната съдебна практика със задължителен характер е приела,че двете насрещни волеизявления на страните,както предложението за прекратяване на трудовото правоотношение,така и приемането на същото,е необходимо да са изразени писмено.Не е възможно формиране на взаимно съгласие за прекратяване на трудов договор чрез устни волеизявления на двете страни или на едната от тях.Взаимното съгласие се счита постигнато в момента,когато съвпаднат двете писмени волеизявления за прекратяване на трудовия договор.Последващото издаване на заповед за прекратяване на трудовия договор на основание чл.325 т.1 от КТ има само констативно действие.Подписването на заповедта от работника или служителя като получател удостоверява единствено получаването й,а не воля за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие./ Решение №183 от 21.12.2011г.на ВКС по гр.д.№565/2010г., ІІІ г.о.,ГК/За да е изпълнен фактическия състав на чл.325 ал.1 т.1 от КТ следва всяка от страните да направи категорично писмено изявление за прекратяване на трудовото правоотношение,вкл.и за приемане на предложението.В момента на съвпадането на двете волеизявления ,което настъпва с получаването на отговора,договорът се прекратява,а издаването на последващ акт за прекратяване на трудовия договор /заповедта за уволнение/ има само констативно действие./Решение №400 от 13.05.2010г.на ВКС по гр.д.№1109/2009г.,ІV г.о.,ГК/ .Предложението за прекратяване на договора се счита прието,когато страната,към която е отправено е изразила съгласието си в седемдневен срок от получаването му,за което е уведомила насрещната страна.Страната,отправила предложението се счита обвързана от него до изтичане на установения в закона 7-дневен срок,освен в случаите ,когато волеизявлението за оттегляне на предложението е достигнало до насрещната страна преди или най-късно едновременно с предложението-чл.13 ал.2 от ЗЗД/Решение №265 от 15.11.2013г.на ВКС по гр.д.№1383/2012г.,ІV г.о.,ГК,Решение №258 от 23.09.2013г.на ВКС по гр.д.№1231/2012г.,ІV г.о.,ГК/.

    В настоящото производството,в тежест на ответника Община Н.П. беше да докаже по несъмнен начин,че в качеството си на работодател е уведомила писмено ищцата,че приема отправеното от нея предложение за прекратяване на трудовото й правоотношение/макар ,че в самото заявление се смесват различни основания-от една страна се сочи за едностранна воля на самата ищца-работник,по чиято инициатива да се прекрати трудовия й договор,от друга страна се сочи ,че това се прави с цел напускане на титуляра Ж.Г. ,до чието завръщане пък тя е била назначена на тази длъжност/.

    Ищцата е подала молба за напускане на 06.01.2014г.и 7-дневния срок ,в който ответникът е следвало да вземе писмено становище по нея изтича на 13.01.2014г.В рамките на този срок,по делото не са представени доказателства,от които да се установи по несъмнен начин,че работодателят й я е уведомил писмено дали приема или не отправеното от нея предложение за прекратяване на трудовия й договор.Това,че на молбата на ищцата за напускане и имало поставена резолюция”да”от кмета на Община Н.П.,което индиректно й било съобщено от св.Св.Н. и св.Ж. ,било съобщено и на св.Б.Д.,не санира законоустановеното изискване това уведомяване да бъде извършено лично на ищцата ,при това писмено, в 7-дневен срок от депозиране на нейното предложение.Ирелевантен е въпроса кога ищцата е подписала издадената заповед за уволнение,който юридически факт,както беше отбелязано по-горе има само констативен,но не и конститутивен характер.

     Ето защо поради гореизложените съображения,съдът намира,че издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата с ответника е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.

     По отношение на  акцесорния иск с пр.основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ,а именно –“за възстановяването й на заеманата от нея длъжност преди уволнението,впредвид на това,че основанието за нейното назначаване – “до завръщане на титуляра Ж.Г.” очевидно се явява една правна фикция,тъй като трудовия договор на титуляра с работодателя на ищцата –Община Н.П. е прекратен по силата на Заповед №2/07.01.2014г.на Кмета на Община Н.П..Ето защо съдът намира,че този иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

     За да се произнесе по предявения иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 във вр.чл.225 ал.1 от КТ ,съдът съобрази следното: При незаконно уволнение работодателят дължи обезщетение на работника за времето ,през което е останал без работа,в размер на брутното му трудово възнаграждение за месеца,предхождащ уволнението,но за не повече от 6 месеца.

     Брутното трудово възнаграждение на ищцата за месеца,предхождащ уволнението й –м.декември 2013г.,изключвайки заплатеното й ДМС ,което има инцидентен характер и не е елемент от БТВ ,което се формира всеки месец ,е в размер на 766.80лв./който размер може да се изведе от съдържанието на самата искова молба и допълнителната такава/.За периода 09.01.2014г.до 17.02.2014г.вкл. ищцата непрекъснато е била в отпуск поради временна нетрудоспособност.Съгласно съдебната практика/ Решение №201 от 25.09.2013г.на ВКС по гр.д.№68/2013г.,ІІІ г.о.,ГК , Решение №323 от 28.06.2011г.на ВКС по гр.д.№784/2010г.,ІV г.о.,ГК/,която се споделя и от настоящия съдебен състав, за времето,в което работникът е изпаднал в състояние на временна неработоспособност,той не пропуска възможност да реализира доходи от труда си,тъй като поначало той е в такова състояние,което не му позволява да полага труд.Прекъсва се причинната връзка между незаконното уволнение и вредите.За този период,в който е временно неработоспособен,работникът има право на обезщетение по чл.162 ал.3 от КТ,а не на трудово възнаграждение.Поради и което съдът намира,че в резултат на незаконното уволнение,ищцата е останала без работа за периода от датата на уволнението -08.01.2014г.до 28.04.2014г..включително /което се доказа до приключване на устните състезания чрез представената справка от НАП за регистрирани трудови доходи на ищцата и отметка в трудовата й книжка.,  с изключение на периода ,през който е била в отпуск по болест.Съобразно БТВ за последния месец,изчислено на съответния брой работни дни/48 работни дни/,съдът намира,че дължимото на ищцата обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ възлиза в общ размер на  1937,28лв./главница/,ведно със законната лихва върху нея,начиная от предявяване на иска -24.02.2014г.до окончателното изплащане на сумата.В останалата му част,за разликата до пълния размер от 3067,20лв./главница/ ,ведно със законната лихва върху нея,до окончателното изплащане на сумата,иска следва да бъде отхвърлен.

    Съобразно изхода на делото и уважените искове,на основание чл.69 ал.1 т.1 от ГПК във вр.чл.78 ал.6 от ГПК във вр.чл.1 и чл.3 от Тарифа за ДТССГПК,ответникът Община Н.П. следва да бъде осъден да заплати върху уважените искове държавна такса в общ размер на 127.49лв.,а по сметка на НПРС сумата в размер на 100.00лв.представляваща заплатената сума от бюджетните суми на НПРС за изготвяне на ССЕ.

     На основание чл.78 ал.1 от ГПК съразмерно уважените искове,ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея деловодни разноски/адвокатско възнаграждение/в размер на 185.00 лв.

     На основание чл.78 ал.8 във вр.чл.чл.78 ал.2 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника съразмерно отхвърлените искове ,направените деловодни разноски в размер на  200.00лв.

      Водим  от гореизложеното,съдът

 

                                                     Р        Е       Ш      И     :

 

      ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО уволнението /прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ / на ищцата Д.М.И. с ЕГН:********** ,извършено със Заповед №*/07.01.2014г.на Кмета на Община Н.П.  И ГО ОТМЕНЯ.

      ОТХВЪРЛЯ предявения от ищцата  Д.М.И. ***,представлявана от кмета Р.П. Х., с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ –за възстановяването й на заеманата от нея длъжност преди уволнението –Директор на ЦДГ “***”с.И.,общ.Н.П.,обл.Ш. като неоснователен и недоказан.

       ОСЪЖДА  ответника Община Н.П.,с ЕИК:***,със седалище и адрес на управление :гр.Н.П.,ул.”***” №*,представлявана от Кмета Р.П. Х. ДА ЗАПЛАТИ на ищцата Д.М.И. с ЕГН:**********,с постоянен адрес:гр.Н.,обл.Ш.,ул.”***”№* ,на основание чл.344 ал.1 т.3 във вр.чл.225 ал.1 от КТ обезщетение за времето,през което е останала без работа в резултат на незаконното й уволнение за периода /08.01.2014г. и от 18.02.2014г.до 17.02.2014г.включително/в общ размер на 1937,28лв./хиляда деветстотин тридесет и седем лева двадесет и осем стотинки - главница/,ведно със законната лихва върху нея,начиная от предявяване на иска -24.02.2014г.до окончателното изплащане на сумата.

      ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.344 ал.1 т.3 във вр.чл.225 ал.1 от КТ в останалата му част,за разликата от уважения размер на 1937,28лв./хиляда деветстотин тридесет и седем лева двадесет и осем стотинки - главница/,ведно със законната лихва върху нея,начиная от предявяване на иска -24.02.2014г.до окончателното изплащане на сумата до пълния размер от 3067,20лв./главница/ ,ведно със законната лихва върху нея,начиная от завеждане на делото -24.02.2014г.до окончателното изплащане на сумата.

        ОСЪЖДА ответника Община Н.П.,с ЕИК:***,със седалище и адрес на управление :гр.Н.П.,ул.”***” №*,представлявана от Кмета Р.П. Х. да заплати върху уважените искове държавна такса в общ размер на 127.49лв./сто двадесет и седем лева четиридесет и девет стотинки/.

      ОСЪЖДА ответника Община Н.П.,с ЕИК:***,със седалище и адрес на управление :гр.Н.П.,ул.”***” №*,представлявана от Кмета Р.П. Х. да заплати по сметка на Районен съд Н.П. направените разноски в размер на 100.00 лв./сто лева/.

        ОСЪЖДА ответника Община Н.П.,с ЕИК:***,със седалище и адрес на управление :гр.Н.П.,ул.”***” №*,представлявана от Кмета Р.П. Х. да заплати на ищцата Д.М.И. с ЕГН:**********,с постоянен адрес:гр.Н.П.,обл.Ш.,ул.”***”№* направените от нея деловодни разноски/адвокатско възнаграждение/в размер на 185.00 лв.

        ОСЪЖДА ищцата Д.М.И. с ЕГН:**********,с постоянен адрес:гр.Н.П.,обл.Ш.,ул.”***”№* да заплати на ответника Община Н.П.,с ЕИК:***,със седалище и адрес на управление :гр.Н.П.,ул.”***” №*,представлявана от Кмета Р.П. Х. направените деловодни разноски /юристконсултско възнаграждение/ в размер на  200.00лв./двеста лева/.

        Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр.Ш. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                   РАЙОНЕН   СЪДИЯ: