Р Е Ш Е Н И Е

№ 166

гр. Н.П., 23.05.2014 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Районен съд – гр. Н.П. в публичното заседание на двадесет и втори май през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТИНА НИКОЛОВА

 

при секретаря Д.П., като разгледа докладваното от съдия Николова гражданско дело № 220  по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид:

 

Предявени са два кумулативно съединени иска – с правно основание чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 124 от ГПК и във вр. с чл. 86 от ЗЗД.         

Делото е образувано по искова молба вх. № 1107 от 26.02.2014г., подадена от Община Н.П. с ЕИК ***, представлявана от Кмета Р.п.х. срещу Д.М.П. ***. В исковата молба се твърди, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по реда на чл. 410 от ГПК за сумата от 4206,40 лв главница по договор за наем №*/2010г. за неплатени наемни вноски за периода от месец май 2011г. до месец декември 2013г. при месечен наем от 131,45лв, както и сумата от 695,58 лв, представляваща лихва върху главницата за периода от 11.05.2011г. до 07.01.2014г. Съдът издал заповедта за изпълнение на паричното вземане, но в дадения на длъжника законен срок същият е подал възражение по чл. 414 от ГПК. На основание чл. 415 от ГПК съдът дал на заявителя едномесечен срок за предявяване на иск за установяване на вземането му. Ищецът изрично сочи, че подава настоящата искова молба във връзка с указанията на съда и в дадения му едномесечен срок. Иска от съда да признае за установено спрямо ответницата, че дължи сумата по издадената заповед за изпълнение на парично вземане. Иска се заплащане на разноските и по настоящото исково производство.

В съдебно заседание представител на ищеца не се явява. Постъпила е молба за разглеждане на делото в отсъствие на страната и постановяване на неприсъствено решение, ако са налице предпоставките за такова.

В предоставения на ответницата Д.М.П. едномесечен срок не е постъпил отговор, въпреки че с разпореждането си от 17.03.2014г., връчено на ответницата на 25.03.2014г., съдът изрично е указал правото да подаде писмен отговор, какво следва да съдържа той и какви са последиците при неподаването такъв. С определението си за насрочване на делото от 08.05.2014г., връчено на ответницата на 09.05.2014г., съдът също е указал на ответницата, че предвид липсата на отговор, ако не се яви в съдебно заседание, ищецът може да поиска постановяването на неприсъствено решение.

Съдът е обявил делото за решаване, като ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение при предпоставките по чл. 238 от ГПК и условията на чл.239 от ГПК. Видно от материалите по делото, че съдът е запознал ответната страна с правото му да подаде отговор по иска и с последиците от неподаването на такъв, включително и с възможността да бъде постановено неприсъствено решение. Изрично е вписано, че в случай, че ответната страна не е депозирала отговор по иска и не се яви на съдебното заседание, без да е направила искане за разглеждането на делото в нейно отсъствие, то по искане на ищцовата страна може да бъде постановено неприсъствeно решение.

Същите указания съдът е дал на ответника и с определението по чл. 140 от ГПК, с което е насрочил делото за разглеждане в открито заседание и е указал на ответника, че предвид липсата на отговор, ако не се яви в съдебно заседание ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение.

Безспорно в случая са налице предпоставките на чл. 238 от ГПК, тъй като ответникът не е представила отговор на исковата молба, не се е явил на заседанието по делото, не е направено искане за разглеждането на делото в отсъствие на ответната страна и от страна на ищеца е направено изрично искане за произнасяне на съда с неприсъствено решение по делото. Също така безспорно са налице и условията на чл. 239 от ГПК – на ответната страна са указани последиците от неспазването на срока за подаване на отговор по исковата молба и от неявяването й в съдебно заседание, а от посочените в исковата молба обстоятелства и от приложените към нея доказателства, искът е вероятно основателен. Към исковата молба са представени писмени доказателства обуславящи наличието на наемно правоотношение между страните за процесния период и в размер на претендираната сума. Ето защо съдът следва да признае за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца претендираните суми по заповедното производство. При произнасянето следва да се има предвид, че изпълнителното основание ще бъде издадената в полза на ищца заповед за изпълнение, а не съдебното решение. С настоящото решение само се установява със сила на присъдено нещо претендираното вземане, за да може заповедта за изпълнение да влезе в сила. Доколкото със заповедта за изпълнение не са претендирани и не са присъждани суми за разноски в тази част иска се явява недопустим, тъй като установителния иск не по чл. 415 от ГПК, не може да е за по-голямо вземане от това по съответната заповед за изпълнение. В тази част иска следва да бъде прекратен.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищца и разноските, направени от в настоящото производство в общ размер на 198,04 лв.

Водим от горното съдът

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

Признава за установено спрямо Д.М.П. ***, че ДЪЛЖИ на ищеца Община Н.П. с ЕИК ***, представлявана от Кмета Р.п.х., СУМАТА от 4 206,40 лв. (четири хиляда двеста и шест лева и четиридесет стотинки) – главница по договор за наем №*/2010 г.; 695,58 лв. (шестстотин деветдесет и пет лева и петдесет и осем стотинки) – лихва за периода от 11.05.2011 г. до 07.01.2014 г., за което по ч.гр.д. № 10/2014г. на НПРС на ищеца са издадени заповед за незабавно изпълнение № 7 от 10.01.2014г.

ПРЕКРАТЯВА частично производството по гр.д. № 220/2014г. на НПРС в частта, с която ищецът Община Н.П. с ЕИК ***, представлявана от Кмета Р.п.х., иска съдът да признае за установено, че Д.М.П. *** му дължи сумата от 98,04лв, представляващи платена по ч.гр.д. № 10/2014г. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Д.М.П. *** да заплати на Община Н.П. с ЕИК ***, представлявана от Кмета Р.п.х., сумата от 198,04 лв (сто деветдесет и осем лева и четири стотинки), представляващи направени от ищеца разноски по водене на настоящото дело.

Неприсъственото решение не подлежи на обжалване, а защитата срещу него е по реда и при условията на чл. 240 от ГПК.

В частта, в която производството е прекратено, съдебния акт има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба в седемдневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото да се изпрати на всяка от страните.

 

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: