Р Е Ш Е Н И Е

№ 294

гр. Нови пазар,30.09.2014 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

        Районен съд- Нови пазар в публичното заседание на първи септември  през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТЛА РАДЕВА

 

при секретаря Д.П. като разгледа докладваното от съдия Радева гражданско дело № 387 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

        Делото е образувано по искова молба, съдържаща обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал.1 във с чл. 415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, от “***” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр. В. ***, район ***, бул.“***” №***, В. Т. - Г, със законни представители Б.Г.М., Б. Д. П. и П.С.С., с пълномощник по делото юрисконсулт Г. Н. З. срещу Б.Д.П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.С., област Ш., ул. “***” № *                 

        Приключила е процедурата по размяна на съдебни книжа, като от ответника не е  постъпил писмен отговор.

        Ищецът твърди в исковата си молба, че ответникът Б.Д.П. *** бил негов клиент, с клиентски номер ***. Договорът им касаел покупко продажба на ел. енергия за обект с абонатен №***, с адрес на потребление съвпадащ с адреса на ответника.Облигационните отношения на страните били регламентирани в Общите условия  на договорите за продажба на ел. енергия на  “***” АД, приети на основание чл.98а от ЗЕ и одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Съгласно чл. 17,т.2 от тези общи условия ответникът бил длъжен да заплаща стойността на използваната ел. енергия в сроковете и по начина, уреден в тези общи условия. Потребителят изпадал в забава след настъпване на падежа на съответната фактура,без да е нужно да е поканен да заплати дължимите суми. Съгласно чл. 38 от същите общи условия потребителят дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Поради неплащане от страна на ответкика, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение в НПРС и съдът издал исканата заповед, за сумите: 1 880,56 лв- главница; мораторна лихва в размер на 517,28 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.03.2014 г. до окончателното плащане, както и за направените по делото разноски от 47,96 лв. - държавна такса и сумата от 211,94 лв - юрисконсултско възнаграждение. Вземането касаело консумирана и незаплатена електрическа енергия за по фактури, издадени в периода от 14.07.2010 г. до 22.11.2011 г., с номера: №0075079076/14.07.2010г., №0075043109/15.07.2010г., №0075683678/13.08.2010г.,№0076449643/15.09.2010г.,№0077065059/14.10.2010г.,№0077704787/12.11.2010г.и №0085618554/22.11.2011г., за обект с абонатен № ***, находящ се в с.С., област Ш., ул. “***” № *, по кл. № ***. Срещу така издадената заповед длъжника възразил. Затова ищецът предявява настоящия установителен иск, в указания му от съда срок и моли съдът да признае за установено спрямо ответника, че последният му дължи претендираните суми, като и разноските в настоящото и заповедното производство.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, не подава отговор.Във възражението си в рамките на заповедното производство същия е посочил, че от 1999 г. не живее на адрес в с.С., област Ш., ул. “***” № * и  няма как да е консумирал ел. енергия в периода 2010 г.- 2011 г.  В проведеното съдебно заседание се явява и заявява, че не живее в имота,но съдът констатира,че съдебните книжа са му били връчени лично на адреса,посочен в исковата молба и съвпадащ с процесният недвижим имот,предмет на исковата претенция..

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

        В настоящото установително производство на ищцовата страна е вменена доказателстваната тежест да докаже, че с ответника са обвързани в договорно правоотношение и ответникът дължи претендираните суми за консумирана ел. енергия по посочените фактури. В Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.ОН България Продажби” АД, одобрени с Решение ОУ-061 на ДКЕВР 07.11.2007 година и действащи в процесния период от 14.07.2010 г. до 22.11.2011 г.,  в чл.4., ал.1 е  регламентирано, че  потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице-собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „***” АД, което ползва електрическа енергия за домакинството си, и е снабдявано и закупува същата от „***” АД.  В Чл.6, ал.2 от същите ОУ ДПЕЕ е регламентирано кога друго лице - несобственик на  съответния имот има качеството на потребител, а именно при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота, е дал пред ”Е.ОН България Продажби” АД съгласие в нотариално заверена форма лицето да бъде потребител за определен срок. В този случай за задълженията към ”Е.ОН България Продажби” АД собственикът или титулярът на вещното право е солидарно отговорен заедно с лицето, за което е дал съгласието си. Ищецът в настоящото производство не представя доказателства, че ответникът е собственик  на имота, намиращ се в с.С., област Ш., ул. “***” № *, с  кл. № ***, нито пък негов ползвател,но пък ответникът не оспорва,че връчването на съдебните книжа е станало именно на този адрес,което е индиция,че той живее там/респ.ползва имота/,а и както сам заявява в съдебно заседание-бил напуснал имота през 2000г.Прави частични признания на предявения иск,като заявява,че не разполага с възможност да заплати на ищеца претендираните суми наведнъж, а на разсрочено плащане.

       Ищецът „***” е представил по делото справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца на Б.Д.П.,***-*,кл.№*** за периода 10.10.2009г.до 06.12.2011г.Представил е и Фактура №0075079076/14.07.2010г.за начислена сума за консумирана ел.енергия в обекта за периода от 05.06.2010г.до 06.07.2010г.- 6.20лв., Дебитно известие №0075043109/15.07.2010г.за периода от 02.01.2010г.до 30.06.2010г.- 1 094.53лв./с посочено основание за издаване –КП №23032/30.06.30.06.2010г.,Фактура №0075683678/13.08.2010г.за периода от 07.07.2010г.-05.08.2010г.- 12.40лв., Фактура №0076449643/15.09.2010г.за периода от 06.08.2010г-07.09.2010г.- 9.06лв.,Фактура №0077065059/14.10.2010г.за периода от 08.09.2010г.-06.10.2010г..- 8.70лв.,Фактура №0077704787/12.11.2010г.за периода 07.10.2010г.-04.11.2010г.- 6.29лв., Дебитно известие №0085618554/22.11.2010г.за периода -20.05.2011г.-15.11.2011г.- 142.45лв. и за периода от 01.07.2011г.-15.11.2011г. 743.38лв./посочено основание за издаване КП №39370/15.11.2011г./

      При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:

       В рамките на установителното исково производство,в тежест на ищеца беше да докаже по несъмнен начин,че ответникът му дължи сумите,за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК в размера и на основанието,посочени в заповедта.   

Представените писмени доказателства-фактури и дебитни известия,както и справка са издадени от самия ищец и удостоверяват изгодни за него факти.,не носят подписа на ответника.Доколкото ответникът не оспори същите по съдържание и автентичност,съдът цени тези частни свидетелствуващи документи ,като годни доказателства,ползващи се със съответната формална доказателствена сила по смисъла на чл.178 от ГПК.

    При внимателна съпоставка на горецитираните фактури и дебитни известия със изготвената от самия ищец справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца на Б.Д.П.,***-*,кл.№*** за периода 10.10.2009г.до 06.12.2011г.се установява  несъответствие в дължимата според ищеца от ответника сума по ФП №0085618554/22.11.2010г. за периода -20.05.2011г.-15.11.2011г.- ,като във дебитното известие като дължима такава за този период е посочена -142.45лв,а във справката – като дължима сума за този период е посочена -743.38лв.В изготвената справка по никакъв начин не е отразено на какво основание в дебитно известие №0085618554/22.11.2010 за периода от 01.07.2011г.-15.11.2011г.е начислена сумата в размер на  743.38лв./дали представлява уравнение за минал период или на друго основание/.Поради това разминаване в посочените от ищеца като дължими суми по  Дебитно известие №0085618554/22.11.2010ги в справката,представляваща извлечение от счетоводните му книги,съдът намира така претендираната сума остана недоказана и искът в тази му част следва да бъде отхвърлен.Като основателен и доказан следва да бъде уважен иска по отношение претендираните суми от ищеца ,дължими по Фактура №0075079076/14.07.2010г.за начислена сума за консумирана ел.енергия в обекта за периода от 05.06.2010г.до 06.07.2010г.- 6.20лв., Дебитно известие №0075043109/15.07.2010г.за периода от 02.01.2010г.до 30.06.2010г.- 1 094.53лв./с посочено основание за издаване –КП №23032/30.06.30.06.2010г.,Фактура №0075683678/13.08.2010г.за периода от 07.07.2010г.-05.08.2010г.- 12.40лв., Фактура №0076449643/15.09.2010г.за периода от 06.08.2010г-07.09.2010г.- 9.06лв.,Фактура №0077065059/14.10.2010г.за периода от 08.09.2010г.-06.10.2010г..- 8.70лв.,Фактура №0077704787/12.11.2010г.за периода 07.10.2010г.-04.11.2010г.- 6.29лв.,в общ размер на 1 137.18лв./главница/.Изчислена въз основа на сайта Calkulator.bg общата законна лихва за забава ,считано от падежа на всяко от задълженията до 22.10.2103г.така,както е претендираната в заповедното производство,възлиза в размер на 487.03лв.

     При така установеното от фактическа страна,съдът намира,че исковете се явяват частично основателни и доказани,както следва: главница в размер на  1 137.18лв. и мораторна лихва за забава в размер на 487.03лв.В останалата им част, за разликата до пълните им размери:съответно-главница от 1 880,56 лв и мораторна лихва в размер на 517,28 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.03.2014 г. до окончателното плащане,предявените искове се явяват неоснователни и като такива следва да се отхвърлят,а в тази й част.- заповедта за изпълнение следва да се обезсили.

     С оглед изхода на делото,на основание чл.78 ал.1 и чл.78 ал.6 от ГПК ,ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените съдебни и деловодни разноски в размер на 355.00лв./от общо направените такива съгласно приложения списък в размер на 522.20лв.,от които 400лв.юристконсултско възнаграждение и 125.20лв.заплатена държавна такса по делото/.

      Водим от гореизложеното,съдът

 

                                                  Р          Е          Ш        И     :

 

      ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ,че ответникът Б.Д.П. с ЕГН:**********,с ЕГН:**********,с адрес:с.С.,ул.”***”№* ДЪЛЖИ на ищеца “***” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр. В. ***, район ***, бул.“***” №***, В. Т. - Г,представлявано от Б.Г.М. и П.С.С.-членове на Управителния съвет, с пълномощници по делото юристконсулти Г.З. и М.М. СУМИТЕ в размер на :1 137.18лв./хиляда сто тридесет и седем лева и осемнадесет стотинки- главница/,487.03лв./четиристотин осемдесет и седем лева и три стотинки –мораторна лихва за забава/,ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.03.2014 г. до окончателното плащане,които суми са дължими за консумирана и незаплатена ел.енергия по фактури ,издадени в периода от 14.07.2010г.до 22.11.2011г.с номера №№ Фактура №0075079076/14.07.2010г., Дебитно известие №0075043109/15.07.2010г..,Фактура №0075683678/13.08.2010г.,Фактура №0076449643/15.09.2010г.,Фактура №0077065059/14.10.2010г,Фактура №0077704787/12.11.2010г.за обект с абонатен № ***, находящ се в с.С., област Ш., ул. “***” № *, по кл. № ***.            /за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК ,с №131/10.03.2014г.по ч.гр.д.№239/2014г.по описа на НПРС/.

        ОТХВЪРЛЯ предявените установителен иск с правно основание чл.422 във вр.чл.415 ал.1 от ГПК и иск по.чл.86 ал.1 от ЗЗД за разликата от 1 137.18лв.до пълния  размер от 1 880.56лв./главница/, и за разликата от 487.03лв.до пълния размер от 517.28лв./мораторна лихва за забава/,ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.03.2014 г. до окончателното плащане като недоказани и ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК ,с №131/10.03.2014г.по ч.гр.д.№239/2014г.по описа на НПРС в тази й част.

     ОСЪЖДА ответника Б.Д.П. с ЕГН:**********,с ЕГН:**********,с адрес:с.С.,ул.”***”№* да заплати на ищеца “***” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр. В. *, район ***, бул.“***” №*, В. Т. - Г,представлявано от Б.Г.М. и П.С.С.-членове на Управителния съвет направените съдебни и деловодни разноски в размер на 355.00лв/триста петдесет и пет лева/ и отхвърля искането за присъждане на разноски в останалата му част до пълния размер от 522.20лв.

     Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – Ш..

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /  П  /