Р Е Ш Е Н И Е

№ 366

гр. Нови пазар, 10.12.2014 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Районен съд – гр. Нови пазар в публичното заседание на десети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА

 

при секретаря Б.А., като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №538 по описа за 2014  година, за да се произнесе, взе предвид:

 

Предявени са искове с правно основание по чл.124, ал.1 от ГПК, ведно с искане по чл.537, ал.2 от ГПК от страна на ищците С.Х. А. от с. К., обл. Ш., Ф.К., живущ в Р.Т. и Ф.К., живущ в Р.Т., действащи чрез процесуалния си представител адв. Т. М. от В. адвокатска колегия против ответниците Е.М.Х. и М.Ю.Х., двамата от с. К., обл. Ш..

            В исковата молба се твърди, че ищците по делото са наследници на А. Ш. В. – бивш жител на с. К., обл. Ш., починал на *** г. В. имал три деца, като ищците били негови внуци. Ищецът С.Х.А. бил син на сина на общия наследодател Х. А.ов Ш., а ищците Ф.К. и Ф.К. били синове на сина на общия наследодател З. А.ов Ш.. С решение №0009/15.02.1995 г. на ПК – гр. К. било възстановено правото на собственост върху следните земеделски земи, находящи се в землището на с. К., обл. Ш. на наследниците на А. Ш. В.: нива от 39, 995 дка, трета категория, в местността “К.”, представляваща имот №*** по плана за земеразделяне, при граници: имоти №***; №***, №***; №***; №*** и №***, а по кадастралната карта – имот с площ от 39991 кв.м., с предназначение на територията – земеделска; с начин на трайно ползуване – нива, с идентификатор *.*.*, при граници: *.*.*; *.*.*; *.*.*; *.*.*; *.*.* и *.*.* и нива от 33, 037 дка, трета категория, в местността “К.Т.”, представляваща имот №*** по плана за земеразделяне, при граници: имоти №***; №***; №***; №***; №***, №*** и №***, а по кадастралната карта – имот с площ от 33037 кв.м., с предназначение на територията – земеделска; с начин на трайно ползуване – нива, с идентификатор *.*.*, при граници: *.*.*; *.*.*; *.*.*; *.*.*8; *.*.*7; *.*.* и *.*.*. От тези наследствени имоти ищецът С.Х.А. притежавал 1/12 идеална част, а ищците Ф.К. и Ф.К. по 1/6 идеална част. Към момента на възстановяване на земите ищците Ф.К. и Ф.К. били изселени в Р.Т. и процедурата по възстановяването на земите се осъществявала от М.Х.А., също наследник на общия наследодател, брат на ищеца С.Х.А.. Ответникът Е.М.Х. бил син на М.Х.А.. След възстановяването на земите всички наследници на В. се съгласили М.Х.А. да работи процесните ниви, за да не пустеят. Всеки от ищците от тогава и до момента се считал и все още се счита за собственик /при съответните идеални части/ на тези имоти и не се дезинтересирал от наследствените си права върху тях. През 2013 г. ответникът се снабдил с нотариален акт за собственост на процесните имоти по давностно владение №*** г. на Нотариус П. *** с район на действие РС – Нови пазар, а поради обстоятелството, че той имал граждански брак с ответницата М.Ю.Х., то за собственик на имотите по давност се считала и тя, при режим на съпружеска имуществена общност. Но ответниците нито ден не били владяли имотите. Те не могли да придобият собствеността на имотите по давност, защото не упражнявали владение, което да е продължило десет години със знанието и без противопоставянето на реалните собственици на земите. Те не били владяли идеалните части на ищците и никога спрямо ищците не заявили, или демонстрирали по какъвто и да е начин, намерение за своене на техните идеални части. По така изложените съображения ищците молят, съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответниците, че те /ищците/ са собственици на следните идеални части от имотите: за С.Х.А. - 1/12 ид.ч.; за Ф.К. - 1/6 ид.ч и за Ф.К. - 1/6 ид.ч. Молят също, да бъде отменен нотариален акт №*** г. на Нотариус П. *** с район на действие РС – Н.. Претендират и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

            На ответниците са връчени съдебните книжа по делото и им е указан законовия срок за отговор по молбата. В срока за отговор такъв е депозиран от страна на двамата ответници, действащи чрез процесуалния им представител адв. Н. И. от Ш.та адвокатска колегия. Те считат, че исковата молба е неоснователна. Не оспорват обстоятелството, че ищците са наследници на А. Ш. В., както и че с горепосоченото решение на ПК – гр. К. на наследниците на В. е възстановено правото на собственост върху процесните имоти. Ответниците твърдят, че още при възстановяването на земите наследодателите на ищците заявили, че нямат интерес от имотите и не желаят да се ангажират с разходи за тях, тъй като живеят в Р. Т.. През месец юни 1995 г. бащата на ответника бил въведен във владение на процесните имоти и тогава той веднага предал владението им на сина си – ответника. А. В. бил член на съществуващото до 1993 г. ТКЗС в с. К.. При ликвидацията на стопанството, дяловото участие на В., остойностено в пари, получил синът му З. А.ов Ш., който следвало да раздели сумата с останалите наследници на В.. Те от своя страна предоставили на ответника безвъзмездно своите дялове от процесните земи, като му дали всякакви права, включително и да ги прехвърля сам на себе си, обективирани в пълномощни. В изпълнение на тази уговорка З. К. пристигнал в България и получил сумата от 47 643, 71 лв., представляваща стойността в лева на получените дялове, но всъщност многократно надхвърляща цената на процесните земи. До момента на подаването на исковата молба, нито З. К., а след смъртта му нито неговите синове, нито ищецът С.Х.А., имали някакви претенции относно имотите. Владението на ответниците било явно, непрекъснато и необезпокоявано. Те не заплащали наем на нито един от наследниците на В.. Поради това те придобили имотите по давност. Ето защо ответниците считат, че предявената искова молба е неоснователна, както и искането по чл.537, ал.2 от НК.

            Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Доказва се по безспорен начин в настоящото производство, че ищците са наследници на А. Ш. В. – бивш жител на с. К., обл. Ш., починал на *** г., като всички те са негови внуци. А. В. е имал три деца - Х. А.ов Ш., З. А.ов Ш. и А. А. Ш.. Х. А.ов Ш. е починал на *** г. и негови наследници са дъщеря му А. Х. И., дъщеря му Ф.Х. Е. /починала на *** г. /, синът му М.Х.А. и синът му - ищецът С.Х.А.. Синът на общия наследодател В. – З. А.ов Ш. е починал на *** г. и негови наследници са ищците Ф.К. и Ф.К.. Ответниците Е.М.Х. и М.Ю.Х. са съпрузи, като ответникът е син на М.Х.А..

Всички горепосочени обстоятелства се установяват от представените по делото удостоверение №ГР-30/138 от 02.06.2014 г. изд. от Кметство – с. К., обл. Ш.; удостоверение за наследници №*** г., изд. от същото кметство; образец от смъртен акт №*** г., К., Р.Т.; заверено копие на акт за раждане №*** г., изд. от с. И., обл. Ш.; заверено копие на акт за раждане №*** г., изд. от с. И., обл. Ш.; заверено копие на удостоверение за раждане, изд. от ОНС – с. И., обл. Ш. въз основа на акт за раждане №***; писма от 24.11.2011 г. и от 17.11.2011 г. на Министерство на вътрешните работи, Главна Дирекция “Население и гражданство”, Р.Т.; решение №2013/868, главен номер 2013/406 на 3-ти по***ителен и граждански съд – район Б., Р.Т.; решение №2012/773, главен номер 2012/600 на 3-ти по***ителен и граждански съд – район Б., Р.Т. и копие от страница на регистъра на населението  за ответника Е.М.Х..

С решение №0009/15.02.1995 г. на Поземлена комисия – гр. К. на наследниците на А. Ш. В. е възстановено правото на собственост върху две ниви, находящи се в землището на с. К., обл. Ш., които съгласно представените по делото скици №15-201050 и №15-201051, двете от 19.06.2014 г. на СГКК – гр. Ш. представляват: имот с площ от 39991 кв.м., с предназначение на територията – земеделска; с начин на трайно ползуване – нива, с идентификатор *.*.*, при граници: *.*.*; *.*.*; *.*.*; *.*.*; *.*.* и *.*.* и имот с площ от 33037 кв.м., с предназначение на територията – земеделска; с начин на трайно ползуване – нива, с идентификатор *.*.*, при граници: *.*.*; *.*.*; *.*.*; *.*.*8; *.*.*7; *.*.* и *.*.*.

От показанията на изслушаните по делото свидетели съдът приема за установени следните факти: При възстановяването на правото на собственост върху процесните земи, с процедурата по реституцията и придвижването на необходимите за това документи, се занимавал М.Х.А.. Всички наследници на общия наследодател В. към този момент, се съгласили земите да бъдат обработвани от М.Х.А., тъй като повечето от наследниците тогава били изселени в Р.Т.. Но наследниците на В., в качеството си на съсобственици на земеделските земи се съгласили и предоставили на М. А. държането на земите, не и владението на същите. В периода 1994 г.-1996 г. синът на общия наследодател З. А.ов Ш. пристигнал в България, когато уреждал въпросите по повод притежаваните от самия него земеделски земи и дялове в кооперативно стопанство. Тогава той получил парична равностойност на дяловото си участие в ТКЗС. След смъртта на З. Ш., през 2008 г. в България пристигнал синът му – ищеца Ф.К., който започнал да подготвя документи за делба на процесните имоти между наследниците на В.. Тогава разговарял с М.Х.А. и го уведомил за обстоятелството, че след като подготви необходимите документи, отново ще пристигне в България и, че е съгласен дотогава М. да продължи да обработва земите. По късно обаче ищците установили, че ответникът Е.М.Х. се е снабдил с нотариален акт за собственост върху процесните земеделски земи, придобити по давност. Въпросният нотариален акт е приложен по делото в заверено копие - №*** г. на нотариус П. *** с район на действие РС – Н.. От него е видно, че действително на 05.04.2014 г. ответникът Х. е признат за собственик по давност на двете ниви, останали в наследство от общия наследодател В.. Тъй като към този момент ответникът е бил в граждански брак с ответницата, то двамата с констативния нотариален акт са признати за собственици на имотите в режим на съпружеска имуществена общност.

От показанита на свидетелите обаче не може с категоричност да се установи, че двамата ответници в продължение на десет години са упражнявали фактическа власт върху имотите с намерение за своене. Напротив, от свидетелските показания съдът счита, че е установено, че след възстановяването на имотите те са били обработвани от М.А., но той е бил владелец само на собствените си идеални части и държател на частите на останалите съсобственици, като последните не са се дезинтиресирали от правата си на собственост върху имотите. Съдът приема за достоверни показанията на свидетелите – Р. М. Я., Н. М. Е. и Ф. Ю. А. и счита, че от тях с категоричност се доказват горепосочените факти. Показанията на тези свидетели са логични и безпротиворечиви, както сами по себе си, така и съпоставени едни с други. Също така тези показания съответстват и на данните от представените писмени доказателства – напр. заверени копия на страници от изселнически паспорти на Ф.З. А.ов и Ф. З. А.ов, пълномощно с нотариална заверка на подписа рег.7806/29.7.2011 г. на нотариус П. *** и пълномощно в съставен вид рег. №19496/04.08.2000 г. на 31-ви нотариус, район Б., Р.Т.. Показанията на свидетелите посочени от ответната страна – А. Х. И., М.Х.А. и Н. З. К. са противоречиви вътрешно, противоречиви съпоставени едни с други, а и са в противоречие с представени по делото и неоспорени писмени доказателства и по тези причина съдът счете, че не може да им се довери.

В настоящото производство в тежест на ответниците е да докажат, че са придобили собствеността на земите по давност. Те твърдят, че след възстановяването на земите, в тяхно владение е бил въведен свидетеля М.А., който веднага предал владението на земите на сина си – ответника. За доказателство за извършения въвод във владение е представен протокол №0909/19.06.1995 г. на Поземлена комисия – гр. К.. Но от този документ не може да се направи извод кой е бил въведен във владение, тъй като в него е отбелязано, че в присъствоието на М.Х.А. се въвежда във владение А. Ш. В., който към този момент е покойник от около 30 години. Очевидно е, че няма как общият наследодател на страните да е бил въведен във владение и следователно от този документ не може да се направи извод кой е бил въведен във владение на земите. Но съдът приема за установено от свидетелските показания, а и косвено от представените анкетни формуляри за използуване земеделски земи за периода 2007 г. – 20012 г. и анкетна карта за регистрация на земеделски производител от 17.01.2007 г., че след възстановяването на земите те фактически са били обработвани от свидетеля М.А.. Съдът не приема твърденията на свидетелите, посочени от ответниците, че още през 1995 г. ответникът е установил владение върху процесните земи. Тези твърдения противоречат на горепосочените анкетни формуляри и анкетна карта, които сочат, че земите са били ползувани от свидетеля М.А. до 2011 г., както и на представените анкетна карта от 06.03.2012 г. и анкетни формуляри за 2012 г. и 2013 г., които сочат, че земите в само този период са били ползвани от ответника.

В случая следва да се отбележи, че не е възможно владение върху земите да се установи още през 1995 г. и това е предвид разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, съгласно която владение /в случай, че е имало такова по отношение на имотите/, би могло да се зачита от 22.11.1997 г. Но по делото не се доказва упражнено владение от страна ответниците. Вярно е, че първоначално свидетелят М.А., а след това ответниците са упражнявали фактическа власт над земите, но не е доказано намерението им за своене, а придвид и това, че ответниците се считат като собственици по давност на наследствени имоти, то не се доказва и обстоятелството, че са демонстрирали владението си пред останалите сънаследници и съсобственици на имотите.

Ответниците твърдят, че при възстановяването на земите бащата на ищците Ф.К. и Ф.К. – З. А.ов Ш. през 1994 г. е получил парична сума от 47 643, 71 лв. /неденоминирани/, представляваща остойностено дялово участие на общия наследодател А. Ш. В. в ликвидираното ТКЗС на с. К.. Тази сума той следвало да разпредели между останалите наследници на В., които, заедно със З. Ш., се съгласили земеделските земи да останат на наследниците на Х. Ш., а те от своя страна предоставили на ответниците безвъзмездно своите дялове. Тези твърдения на огветниците не са доказани по делото. Относно тях представените доказателства – писмени и гласни са противоречиви. Тук следва да се спомене, че по делото няма представени писмен договор, нотариален акт или документ за прехвърлени дялове между сънаследниците /продадени, дарени, заменени, или поделени./, нито документ за плащане на парични суми от един наследник на В. на друг. Но горепосочените твърдения на ответниците, в случай че представляват действително осъществили се факти, са от значение да се установи дали върху процесните земи е било започнато владение от страна на ответниците, което е било демонстрирано спрямо останалите съсобственици. Показанията на посочените от ответниците свидетели в тази насока са крайно противоречиви. Свидетелят М.А. твърди, че самият той платил горепосочената сума на З. Ш., после заявява, че всъщност тази сума била заплатена на Ш. от касиерката на кооперацията за дяловото участие на А. В.. Свидетелката А. И. пък твърди, че ответникът Е.Х. платил на З. Ш., както и на нея, като нейната сума била 5 000 лв. и тя я получила още през 1995 г. Но при това положение е необяснимо съставеното от свидетелката А. И. пълномощно от 28.03.2013 г., заверено нотариално /представено по делото/, с което тя е упълномощила ответника няколко дни преди снабдяването му с нотариален акт по обстоятелствена проверка, да извършва разпоредителни сделки с полагащите й се идеални части от процесните имоти, тъй като към този момент е следвало ответникът да е станал собственик на земите по давност, щом още през 1995 г. свидетелката му е отстъпила притежаваните от нея идеални части, а не едва сега от името на свидетелката ответникът да извършва разпореждане с нейния дял.

По делото са представени заварени копия на страници от книга на притежателите на дялове от общото кооперативно имущество ва ТКЗС – с. К., служебна бележка, изд. от Кметство – с. К. за внесени в бившето ТКЗС на селото от З. Ш. земя, инвентар и животни, както и заверени копия от страници на книга за челновете-кооператори и техните семейства на ТКЗС – с. К.. Тези документи доказват, че както общият наследодател на страните А. В., така и синът му З. Ш. са били членове ва кооперативното стопанство, като В. е имал внесена земя от 33 дка, а З. Ш. – земя, инвентар и животни. През 1994 г. З. Ш. е получил парична равностойност на дялове от стопанството със седем фактури, като общата получена от него сума възлиза на 47 643, 26 лв. В тази документация обаче, по никакъв начин не е отбелязано, че това са остойностени дялове на общия наследодател. Никъде в представените списъци с изплатено дялово участие не е вписано името на А. В., а фигурира само тава на З. Ш.. Поради това не може да се направи извод, че последният е получил и равностойността на дяловете на общия наследодател. Всъщност по делото е установено /от писмените доказателства/, че общият наследодател е станал член на ТКЗС само със земи и няма данни да е внесъл друго имущество в стопанството /напр. движимости/, поради което предвид това, че с горепосоченото решение е признато правото на собственост върху внесените от него земи, то е нелогично да бъде обезщетяван и с парична равностойност за земите. Докато З. Ш. е имал внесени в стопанството земи и движими вещи и няма данни да му е възстановявано правото на собственост върху земите. Затова изводът, който се налага, е че Ш. е получил паричната равностойност на собствените си дялове в стопанството, а и в представените документи изрично е записано, че той получава остойностените си дялове от стопанството „за земя”. При тези данни не може да се приеме, че наследниците на общия наследодател са отстъпили владението на притежаваните от тях идеални части върху процесните земи на свидетеля М.А., или пък на ответника, и с това е демонстрирано владението на ответниците спрямо останалите съсобственици.

            Предвид гореизложеното и на базата на установените факти от представения доказателствен материал, съдът счита, че предявената искова молба е основателна и доказана. На първо място е безспорно, че собствеността върху процесните земеделски земи ищците са придобили по наследство от общия си наследодател А. Ш. В. в съсобственост с останалите наследници на В., като съсобствеността върху имотите им е била възстановена по реда на ЗСПЗЗ. Не се доказва по делото, че ответниците са упражнявали фактическа власт върху спорните имоти в продължение на десет години, с намерението за своене. В случая не е доказан нито период на владение от страна на ответниците, необходим за придобиване на собственост по давност, нито факта те да са демонстрирали владение спрямо другите съсобственици на имота. Тези факти са в тежест за доказване от страна на ответниците и относно нях безспорни данни по делото не са налице. Ето защо съдът следва да уважи предявената искова молба, като признае за установено спрямо ответниците, че ищците са собственици на процесните земи, при следните квоти, съобразно данните за наследниците на общия наследодател, а именно: 1/12 идеална част за ищеца С.Х.А., 1/6 идеална част за Ф.К. и 1/6 идеална част за Ф.К..

Съставеният в полза на ответника Е.М.Х. нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, придобити по давност, на основание чл.537, ал.2 от ГПК следва да се отмени за размера на притежаваните от ищците идеални части, а именно за размера от 5/12 идеални части.

            На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците направените по делото разноски в размер на 1842 лв.

            Водим от горното съдът

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.М.Х. с ЕГН ********** и М.Ю.Х. с ЕГН **********, двамата от с. К., обл. Ш., ул. „***”, №*, че С.Х.А. с ЕГН *********** от с. К. обл. Ш., ул. “***”, №* Е СОБСТВЕНИК на 1/12 /една дванадесета/ идеална част; че Ф.К. /Ф.З. А.ОВ/, роден на *** г. в с. И., обл. Ш., със съдебен адрес гр. К., обл. Ш., ул. „***”, №*, ет.*, ап.* Е СОБСТВЕНИК на 1/6 /една шеста/ идеална част и че Ф.К. /Ф. З. А.ОВ/, роден на *** г. в с. К., обл. Ш., със съдебен адрес гр. К., обл. Ш., ул. „***”, №*, ет.*, ап.* Е СОБСТВЕНИК на 1/6 /една шеста/ идеална част от следните земеделски земи, находящи се в землището на с. К., обл. Ш., а именно имот с площ от 39991 кв.м., с предназначение на територията – земеделска; с начин на трайно ползуване – нива, с идентификатор *.*.*, при граници: *.*.*; *.*.*; *.*.*; *.*.*; *.*.* и *.*.* и имот с площ от 33037 кв.м., с предназначение на територията – земеделска; с начин на трайно ползуване – нива, с идентификатор *.*.*, при граници: *.*.*; *.*.*; *.*.*; *.*.*8; *.*.*7; *.*.* и *.*.*, придобити по наследство от А. Ш. В. - бивш жител на с. К., обл.Ш., починал на 19.04.1966 г.

ОТМЕНЯ нотариален акт №*** г. на Нотариус П. *** с район на действие РС Нови пазар, за размера от 5/12 /пет дванадесети/ идеални части.

ОСЪЖДА Е.М.Х. с ЕГН ********** и М.Ю.Х. с ЕГН **********, двамата от с. К., обл. Ш., ул. „***”, №* да заплатят на С.Х.А. с ЕГН *********** от с. К. обл. Ш., ул. “***”, №*; Ф.К. /Ф.З. А.ОВ/, роден на *** г. в с. И., обл. Ш., със съдебен адрес гр. К., обл. Ш., ул. „***”, №*, ет.*, ап.* и Ф.К. /Ф. З. А.ОВ/, роден на *** г. в с. К., обл. Ш., със съдебен адрес гр. К., обл. Ш., ул. „***”, №*, ет.*, ап.* направените по делото разноски в размер на 1842 лв. /хиляда осемстатин четиридесет и два лева/.

Решението подлежи на обжалване пред Ш.ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:   / П /