Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 399

 

гр.Нови Пазар,   30.12.2014г.

 

В  ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Районен съд Нови пазар, в публично заседание, проведено на девети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Галина Николова

СЕКРЕТАР - ПРОТОКОЛИСТ: В.В.

като разгледа докладваното от съдия Николова гр.дело № 549 от описа  на НПРС за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявена е искова молба от И.Н.Б. ***, съдържаща частичен иск  за сумата от 25 000лв. представляващо главница и част от вземане на обща стойност 28 900лв.

Искът е с правно основание чл. 415 от ГПК вр. чл. 124 от ГПК и вр. чл. 79 вр. чл. 266, ал.1 от ЗЗД  за установяване съществуването на вземане за главница в размер на 25 000лв., представляваща част от възнаграждение от общо 28 900лв., дължимо по силата на договор за малка обществена поръчка, възложена след проведена процедура по събиране на три оферти с предмет: „Изработване на работни проекти за реконструкция на водопроводна мрежа – с. М., общ. К. и изграждане на канализационна мрежа – с. М., общ.К.”, която е приключила през м.април 2008 г.

Ищецът сочи, че през 2008 г. Община К. е изпратила до него покана за участие в процедура за възлагане на МОП със събиране на три оферти за определяне на изпълнител на „изработка на работен проект за реконструкция на водопроводна мрежа и изграждане на канализационна мрежа на с. М. и извършване на преценка за необходимостта и местоположението за бъдещо изграждане на малка пречиствателна станция за отпадни води”. Процедурата била проведена по реда на НВМОП, която е действала към този момент. Избрана е офертата на ищеца, с предложена от него най – ниска цена от 28 900лв. Това е посочено в писмо с изх. № 893/07.04.2008 г. Между страните бил сключен договор, в изпълнение на който е изплатен и аванс от 2000лв. от ответника на ищеца, съгласно фактура № 50/16.05.2008 г. Ищецът сочи, че съгласно договора и до 07.06.2008 г. е изпълнил своите задължения, като е изработил проектите и на 11.06.2008 г. те са били надлежно съгласувани със съответните органи – ВиК, Енергоснабдяване и екземпляр от тях е изпратен на ТСУ Община К..

Други плащания към ищеца не са направени от ответника.

На 15.09.2010 г. ищецът поканил ответника да му изплати оставащата част от договора в размер на 26 900лв. Поканата е получена от ответника на 16.09.2010 г., но до момента не са извършени никакви плащания.

Предвид на горното ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае съществуването на вземанията по издадената заповед за изпълнение в размер на 25 000лв., представляваща част от възнаграждение от общо 28900лв., дължимо по силата на договор за малка обществена поръчка, възложена след проведена процедура по събиране на три оферти с предмет: „Изработване на работни проекти за реконструкция на водопроводна мрежа – с. М., общ. К. и изграждане на канализационна мрежа – с. М., общ.К.”, която е приключила през м.април 2008 г.

Желае присъждане на направените по делото разноски.

 

Ответникът е представил в срок писмен отговор, в който оспорва иска, като неоснователен. Твърди, че не е провеждана сочената от ищеца процедура по МОП, както и че в архива на Общината няма документация от такава. Сочи, че липсва договор за поръчка с ищеца. Сочи, че поканата не е подписвана от кмета на Общината, видно от поставените апострофи. Относно представената фактура, сочи, че е подписана от лице, което не е било оправомощено да представлява Община К., респ. Да задължава общината, а посочения във фактурата обект не съществувал в административно отношение в структурата на гр. К.. ответникът сочи, че липсва основание за плащане на сочената сума, т.к липсва основание за това. Не оспорва факта на плащане на сумата от 2000лв., но сочи, че това е в нарушение на закона, поради липса на основание за това. Сумата била присвоена от лицето, наредило плащането.

Ответникът прави искане за откриване на производство по оспорване на истинността на представените от ищеца документи, по реда на чл. 193, ал.3 от ГПК, както и възражение за изтекла погасителна давност на основание чл. 120 от ЗЗД.

Предвид на горното моли да се отхвърлят исковете изцяло, като неоснователни.

 

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, прие за безспорно и категорично установено от фактическа и правна страна следното:              

В началото на 2008 г. Община К. е отправила покани до евентуални бъдещи изпълнители на малка обществена поръчка за изработване на работен проект за следните обекти: 1/ реконструкция на водопроводна мрежа – с. К., общ. К., обл. Ш.; 2/ Канализационна мрежа с. К., общ. К. и 3/ Канализационна мрежа с. М., общ. К..

На 10.04.2008 г. е изготвена оферта от „Стронк проект” ЕООД гр. Ш. за участие на конкурс за проектиране на водопровод и канализация на кв.К. и с. М., съгласно която са посочени цени за изготвяне на проектите, съответно за кв. К. – 31 900лв., а за с. М. – 30 800лв.

На 11.04.2008 г. е изготвена оферта от ищеца –инж.Б., относно проектиране на водопровод и канализации при Община К., квартал К. и с. М., като в нея са посочени цени на отделните части за проектиране, съобразно населените места – за кв. К. и за с. М.. Общата стойност на предложените оферти, съобразно двете части са съответно за кв.К. – 29 400лв. и за с. М. – 28 900лв.

На 19.04.2008 г. е изготвена оферта от „Томи Билдинг” ДЗЗД гр. Р. за участие в конкурс за проектиране на водопроводни и канализационни мрежи на кв.К. и с. М., като предложената, съгласно офертата цена е в размер на 38 000лв. за кв. К. и 36 000лв. за с. М..

На 17.04.2008 г. е изпратено писмо с изх. № 893/ 17.04.2008 г. на Община К. до инж. И.Н.Б., с което му се възлага изработването на проекти за реконструкция на водопроводна и изграждане на канализационна мрежа на с. М. и извършване на преценка за необходимостта и местоположението за бъдещо изграждане на малка пречиствателна станция за отпадни води при посочени в писмото конкретни изходни параметри: дължина на уличната мрежа – 10.586 км; брой население по постоянен и настоящ адрес – 448бр.; брой добитък, както следва: говеда -143 бр.(96 крави и 47 телета); овце 513бр.; кози 296 бр.; свине 127 бр.; коне 54бр.; птици – 1687 бр. и кучета 167 бр.

По делото е приложена фактура № 50 16 05 – 2008, издадена от ищеца на получателя Община К., съгласно която на ищеца, И.Б. е изплатена сумата от 2000лв. аванс по договор за проектиране водопровод и канализация на кв. К. и с. М.. Фактурата е подписана от името на Община К. от С. М.О. и съставителя й – И.Б..

По делото беше назначена съдебно техническа експертиза, която да установи дали изготвения от ищеца проект отговаря на изискванията на ЗУТ и каква е стойността на изработения проект. От заключението на вещото лице се установява, че изработените от ищеца  работни проекти за водоснабдяване и канализация на с. М., общ. К. са съгласувани от „ВиК” ООД гр. Ш. на 11.06.2008 г. и са годни за изпълнение. Вещото лице сочи, че съгласно Глава четвърта, Раздел втори, т.7 от Методики за определяне на минимални цени за проектиране на инженерните части към Наредба № 1  за определяне на минимални цени в инженерното инвестиционно проектиране, в сила от 01.09.2004 г. по приложеното задание за проектиране стойността на работния проект за водоснабдяване на с. М. е 8 733,45лв. Съгласно същото заключение на експерта, стойността на проекта за канализация на с. М., общ. К., определена съгл. Глава четвърта, Раздел втори, т.8 от Методики за определяне на минимални цени за проектиране на инженерните части към Наредба № 1 за определяне на минимални цени в инженерното инвестиционно проектиране, в сила от 01.09.2004 г. е в размер на 21 719,48лв.

От това следва, че за разработването на двата работни проекта за с. М. – за водоснабдяване и за канализация на с. М. общата стойност е 30 452,93лв.

 

По делото бяха разпитани свидетели, като св. Г. Л. посочи, че е придружил ищеца до гр. К., където в началото на м.юни 2008 г. той занесъл проекти, както самия свидетел сочи „някакви проекти”, доколкото той самия не е запознат както със самите проекти, така и с това кой е техен възложител. Свидетелят М. Т., който сочи, че като съсобственик в дружеството „Томи Билдинг” ДЗЗД гр. Р. е получил покана за участие в малка обществена поръчка, организирана от Община К., представил е оферта, която е тази, намираща се по делото, както и че са били уведомени писмено, че тяхната фирма не е спечелила, а е спечелила офертата на ищеца.

От така описаната фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Между страните са били налице облигационни отношения, породени от отправената от ответника Община К. писмена покана до евентуални бъдещи изпълнители на малка обществена поръчка с предмет разработване на работни проекти и в частност с предмет с три под обекта: 1/ реконструкция на водопроводна мрежа – с. К., общ. К., обл. Ш.; 2/ Канализационна мрежа с. К., общ. К. и 3/ Канализационна мрежа с. М., общ. К.. това се установява от представеното по делото писмо до ищеца, л.4 от делото. В това писмо обаче не се установява наличието на валидно взето и в съответствие с изискванията на закона, конкретно на чл.25 от ЗОП решение за откриване на процедура по провеждане на обществена поръчка. Липсва и надлежна регистрация в регистъра на Агенцията за обществени поръчки. Решение за провеждане на малка обществена поръчка също се изисква, съгл. чл. 5 от Наредба за възлагане на малки обществени поръчки, отм. 01.04.2012 г. Независимо дали се касае за малка обществена поръчка, която следва да се проведе по специалните правила или за такава, за която законът позволява и да не се провежда специална процедура е необходимо решение на възложителя. В настоящия случай липсва такова решение за провеждане на малка обществена поръчка. От изготвената експертиза се установява, че само стойността на посочените в т.3 от поканата обекти – Канализационна мрежа на с. М., общ. К. е в размер на 21 719,48лв., което поставено във финансовите рамки на чл. 2 от НВМОП, в редакцията от 2007 г. до 01.01.2009 г., когато е извършена промяна, е такава по чл. 2, ал.1, т.2 от НВМОП  за доставки или услуги - от 15 000 до 30 000 лв. и то само за една от позициите. Съгласно чл.2, ал.3 от НВМОП, в този случай възложителят може да не сключва писмен договор и да докаже сделката с първичните платежни документи. Независимо от това възложителите, съгл.чл.2, ал.1 от НВМОП могат да не провеждат процедура за възлагане на малка обществена поръчка, но са длъжни да съберат не по-малко от 3 оферти, които съдържат техническо и финансово предложение, освен ако това е обективно невъзможно. От материалите по делото се установява, наличието на три оферти, които освен посочване на предмета на поръчката, съдържат само финансово предложение, но не и техническо такова. 

Не може да се подмине и приложената по делото допълнителна покана за възлагане на изработването на проектите, която е изпратена до ищеца с писмо с изх. № 893/ 17.04.2008 г. на Община К., с което на ищеца се възлага изработването на проекти, от първоначлана покана, само за реконструкция на водопроводна и изграждане на канализационна мрежа на с. М., като с това писмо е направено и предложение за извършване на преценка за необходимостта и местоположението за бъдещо изграждане на малка пречиствателна станция за отпадни води при посочени изходни параметри: дължина на уличната мрежа – 10.586 км; брой население по постоянен и настоящ адрес – 448бр.; брой добитък, както следва: говеда -143 бр.(96 крави и 47 телета); овце 513бр.; кози 296 бр.; свине 127 бр.; коне 54бр.; птици – 1687 бр. и кучета 167 бр. Така отправената покана е в различен от първоначалната покана смисъл и съдържание и дори въвежда нов елемент на възлагане „преценка за необходимостта и местоположението за бъдещо изграждане на малка пречиствателна станция за отпадни води при посочени изходни параметри”. Останалите кандидати, а също и ищеца не са давали оферти относно такава преценка. Самото изискване на НВМОП за събиране на три броя оферти не е процедура, а само една възможност за възложителите да не провеждат такава при определени стойности на договорите за обществени поръчки и това са посочените в чл.2 стойности. Независимо от това обаче, следва да има ясно и категорично решение (заповед или друг акт) на отговорния за провеждането на обществените поръчки, в т.ч и на малките орган, включващо както предмета на поръчката, така и начина на нейното осъществяване – с процедура или без процедура (събиране на три оферти).

Всичко това показва, че така осъществените отношения между ищеца и ответника не могат да се преценяват на плоскостта на ЗОП и НВМОП, доколкото липсват надлежно проведени мероприятия по възлагане на малка обществена поръчка от страна на възложителя Община К.. Описаните до момента отношения между страните могат да се оценяват единствено като водене на преговори за сключване на договор за изработка, в рамките на общите правила по ЗЗД, а не по специалния ред на ЗОП или НВМОП.

Това, което представлява същинската покана до ищеца за изработване на работните проекти е поканата в писмо с с изх. № 893/ 17.04.2008 г. на Община К., за реконструкция на водопроводна и изграждане на канализационна мрежа на с. М., като с това писмо е направено и предложение за извършване на преценка за необходимостта и местоположението за бъдещо изграждане на малка пречиствателна станция за отпадни води при посочени изходни параметри: дължина на уличната мрежа – 10.586 км; брой население по постоянен и настоящ адрес – 448бр.; брой добитък, както следва: говеда -143 бр.(96 крави и 47 телета); овце 513бр.; кози 296 бр.; свине 127 бр.; коне 54бр.; птици – 1687 бр. и кучета 167 бр. Съгласно общите разпоредби на ЗЗД относно сключването на договорите чл. 14 от ЗЗД, договорът се смята сключен в момента, в който приемането достигне у предложителя. Изявление за приемане на предложението от страна на изпълнителя и на възложителя представлява издадената от първия фактура № 50 16 05 – 2008, съгласно която на му е изплатена сумата от 2000лв. аванс по договор за проектиране водопровод и канализация на кв. К. и с. М.. Въпреки, че фактурата е подписана от името на Община К. от С. М.О., който съгласно писмо с изх. № ИКК 2852(1)/07.11.2014 г. е заемал длъжността заместник кмет, то това не променя факта, че приемането на предложението е направено от представител на ответника. Относно това дали лицето е имало право да подписва първични разходооправдателни документи е въпрос на вътрешни правила и евентуално отговорности, но от гледна точка на изявлението касаещо договора за изработка на работните проекти, то е действително. С това съдът приема, че е налице валидно сключен договор за поръчка, още повече, че предмет на фактурата е аванс по договор за проектиране водопровод и канализация на кв. К. и с. М.. Съгласно чл. 258 от ЗЗД, с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение. В случая изпълнителят е ищецът по делото, който е изработил проектите, които очевидно са одобрени от „ВиК” ООД гр. Ш. и представляват годни за изпълнение проекти. Договорът за изработка е неформален и от представената по делото фактура за авансово плащане от 2000лв., не се установява каква е договорената между страните цена на изработеното от ищеца. От представената по делото оферта на ищеца се вижда, че в позиция 2 – с. М. е записано за водоснабдяване – 8 300лв. и за канализация – 20 600лв. Това обаче не покрива в пълен обем дейностите по отправената с писмо изх. № 893/17.04.2008 г. покана, касаеща изработването на работни проекти за реконструкция на водопроводна и изграждане на канализационна мрежа само на с. М. и извършване на преценка за необходимостта и местоположението за бъдещо изграждане на малка пречиствателна станция за отпадни води. В този смисъл, съдът счита, че тази оферта не може да се приеме за обвързваща страните по договора за изработка. Дори и да се приеме за относима, тази оферта има характер на преддоговорни отношения между страните, а крайната цена, която следва да се плати по договора за изработка следва да бъде конкретно установена и посочена от ищеца – изпълнител на договора при предаването на проектите. Основание за последните изводи на съда дава нормата на чл. 266, ал.1 от ЗЗД, съгласно която поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. Ако възнаграждението е уговорено по единични цени, размерът му се установява при приемането на работата. От изготвената съдебно техническа експертиза се установи, че ищецът е изпълнил възложената му работа, а проекта е съгласуван от „ВиК” ООД гр. Ш. и е годен за изпълнение проект. По делото,  обаче не се установи приемане на работата на ищеца. Събраните по делото доказателства, в т.ч. и гласни чрез показанията на св. Г. Л., представляват само индиции, че вероятно в началото на м.юни 2008 г. ищецът е предал, респ. представител на Община К. е приел работата.  По делото не се представиха както разписка за предаване на проекта, а от страна на Община К. дори се сочи, че при ответника липсва такъв проект. Твърдението на свидетеля, че при влизането в сградата на Община К. ищеца носел куфар с документи, които той не е виждал, но знаел, че са проекти, а при излизане куфарът бил значително по – лек, защото го носел по – леко, не означава и не доказва, че проектите са били надлежно предадени, респ. приети от поръчващия.

Не се събраха и категорични доказателства относно приемането от страна на ответника на изпълнението на работа на ищеца (напр. Приемо-предавателни протоколи между страните, фактура за окончателно плащане на цената на изработеното и пр.). приемането на възложената работа може да се извърши и чрез конклудентни действия от страна на поръчващия, но те следва да бъдат надлежно установени и доказани. В този смисъл е и решение № 147 от 30.09.2013 г. по т. дело № 934/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др., където е посочено, че  приемането може да се установи с всякакви доказателствени средства, включително с приемо-предавателен протокол. В същия смисъл е и Решение № 65 от 24.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 333/2011 г., II т. о., ТК, съгласно което  

 

 

 

установяването на изпълнената и приета работа може да се извърши с различни доказателствени средства - чрез писмени доказателства, съдебно-техническа експертиза, гласни доказателства. При прегледа и приемането на работата съконтрахентите могат да подпишат протокол, в който да удостоверят количеството на извършената работа и да определят дължимото възнаграждение съобразно изпълнението в количествено отношение. Двустранно подписаният между страните протокол за изпълнени видове СМР, в който са посочени количество, единична цена и обща стойност на отделните видове СМР, по своята същност представлява приемо-предавателен протокол за конкретно извършените видове работи. При служебно извършената справка в регистъра на Агенцията за обществени поръчки не се установи наличието на изпълнение на поръчка с предмет идентичен на възложения в писмото изх. № 893/17.04.2008 г., доколкото противното би могло да представлява косвено доказателство за приемане на проекта. В регистъра на Агенцията за обществени поръчки съществуват други обявени обществени поръчки от възложителя Община К. с предмет близък до този по първоначално отправената покана, като например Обявление за обществена поръчка (190211) от 20-12-2008 с предмет „Подготовка на работни проекти за реконструкция и изграждане на водопроводна и канализационна инфраструктура и пречиствателна станция на отпадни води по Приоритетна ос 1 на Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.” в гр. К., община К., област Ш.”. Както и преписка с номер 00261-2008-0003 от 12/05/2008 и предмет Изграждане на водопровод за допълнително водоснабдяване на с.К., община К.. Тези обявени обществени поръчки, обаче са след датата, на която е изпратена поканата до ищеца и не се отнасят до с. М..

 

Съдът намира, че ищецът не е доказал по надлежния ред приемането на неговата работа от поръчващия, а това представлява необходима предпоставка за уважаване на иска по чл. 266, ал.1 от ЗЗД.

Съдът намира, че доколкото договорът за изработка е неформален, то сключването на писмен договор за него не е задължително, но от гледна точка на доказателственото право, евентуален писмен договор би имал доказателствено значение за действителната воля на страните относно техните отношения и договорки, в т.ч и за цената на изработената поръчка, особено за такава цена, за която чл. 164, ал.1, т.3 от ГПК не допуска гласни доказателствени средства. Разбира се въпросът за цената на изработеното, в случай, че се установи надлежно приемане на работата би могла да се определи и чрез експертиза, в какъвто смисъл е Решение № 65 от 24.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 333/2011 г., II т. о., ТК и каквато бе назначена по настоящето дело. Този въпрос обаче е относим към въпроса за размера на иска, в случай, че същия е основателен и доказан.

Съдът намира, че ищецът не е доказал по надлежен ред обстоятелството, че е предал извършаната от него работа на надлежен представител на Община К., поради което е искът му се явява неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли, като се признае за установено, че вземането на ищеца по заповедното производство по ч.гр.д. № 330/2014 г. на РС Нови пазар, за сумата от 25000лв., представляваща част от възнаграждение от общо 28 900лв., дължимо по силата на договор за малка обществена поръчка, възложена след проведена процедура по събиране на три оферти с предмет: „Изработване на работни проекти за реконструкция на водопроводна мрежа – с. М., общ. К. и изграждане на канализационна мрежа – с. М., общ.К.”, не съществува. 

Във връзка с направеното от страна на ответника оспорване на истинността на представените по делото документи: 1/ на писмена покана (без номер и дата) и без печат на подписа, от Община К. до инж. И.Н.Б. за участие в малка обществена поръчка с предмет: „изработка на работен проект за реконструкция на водопроводна мрежа и изграждане на канализационна мрежа на с. М. и с. К., общ. К.”; 2/ на оферта от 11.04.2008 г., изготвена от инж.Б.; 3/ на писмо с изх. № 893/ 17.04.2008 г. на Община К. до инж. И.Н.Б. и 4/ на фактура № 50 16 05 – 2008, съдът намира същото за недоказано, поради което следва на основание чл. 194, ал.2 от ГПК да бъде признато за такова. 

 

С оглед на изхода на делото, а именно, че искът на ищеца се отхвърля като неоснователен, то на основание чл. 78, ал.2 от ГПК същия следва да бъде осъден да заплати направените от ответника разноски по делото, които представляват изплатен адвокатски хонорар в размер на 1280лв.

Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415 от ГПК вр. чл. 124 от ГПК и вр. чл. 79 вр. чл. 266, ал.1 от ЗЗД  спрямо Община К. с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. К., ул.”***” № *, представлявано от Кмета на общината М.Н.Н., че вземането на И.Н.Б. *** за сумата от 25 000 лв.(двадесет и пет хиляди лева) - главница, представляваща част от възнаграждение от общо 28 900лв., дължимо по силата на договор за малка обществена поръчка, възложена след проведена процедура по събиране на три оферти с предмет: „Изработване на работни проекти за реконструкция на водопроводна мрежа – с. М., общ. К. и изграждане на канализационна мрежа – с. М., общ.К.”, която е приключила през м.април 2008 г., НЕ СЪЩЕСТВУВА.

 

ОСЪЖДА И.Н.Б. ***, ДА ЗАПЛАТИ на Община К. с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. К., ул.”***” № *, представлявано от Кмета на общината М.Н.Н., направените по делото разноски в размер на 1280 лв.(хиляда двеста и осемдесет лева).

                 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Ш..

 

След влизане в законна сила на решението, препис от него да се докладва по ч.гр.д. № 330/2014 г. по описа на НПРС.

 

                                                                              

                                                                                            Районен съдия :......./ П /...................

                                                                                                                                Галина Николова