Р Е Ш Е Н И Е

322

 

гр. Н., 24.10.2014 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Районен съд- Н. в публичното заседание на двадесет и девети септември  през две хиляди и четиринадесета  година в състав:

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТИНА НИКОЛОВА

 

при секретаря Б.А., като разгледа докладваното от съдия Н.а гражданско дело № 554 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид

 

Предявена е искова молба с правно основание по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. ”а” от Кодекса за застраховането във вр. с чл. 45 от ЗЗД с цена на иска от 2 723 лв. от ищеца  Гаранционен фонд гр.С., представляван от Изпълнителния директор Б.И.М. против ответника Д.Д.Н. ***.

В исковата молба ищеца Гаранционен фонд твърди,  че на основание чл.288, ал.1, т.2, б “а” от Кодекса за застраховането, изплатила по щета №*** г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 723 лв., която сума била присъдена с влязло в сила решение по гр.д. №5924/2006 г. на Районен съда – С. и касаела щетите, причинени на увредения автомобил на М.С.Д. при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 13.09.2001 г. Виновен за настъпилите щети бил ответникът Д.Д.Н.. С влязла в сила присъда по НОХД №978/2001 г. на РС – Н. било установено, че той, управлявайки противозаконно отнетия от него лек автомобил “***” с рег. № ***, собственост на М.С.Д., след употреба на алкохол, предизвикал пътно-транспортно произшествие и нанесъл щети на лекия автомобил. За този автомобил нямало сключен договор за задължително застраховка “Гражданска отговорност”. С регресна покана №550/08.07.2010 г. ищцовата страна поканила ответника да възстанови платеното от Гаранционен фонд, но до момента задължението не било погасено. Поради тези, изложени в исковата молба обстоятелства, ищцовата страна, моли съда, да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 2 723 лв.,  представляваща изплатеното от Гаранционния фонд обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане. Ищцовата страна претендира да й бъдат присъдени и направените по делото разноски.

На ответника са връчени съдебните книжа по делото и му е предоставен срок за отговор по иска, но в срока за отговор такъв не депозиран, не са посочени доказателства, не са направени искания.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

С присъда № 168 от 15.05.2002 г., постановена по НОХД 978/2001 г. на НПРС, ответникът по настоящото дело е признат за виновен в това, че на 13 срещу 14.09.2001 г. в гр. Н. противозаконно е отнел МПС – л.а. „***” с №*** – от владението на М.М. С.Д., без негово съгласие и с намерение да го ползва, като е последвала повреда на превозното средство, а деецът е бил в пияно състояние. Със същата присъда настоящият ответник  е осъден да заплати на пострадалия М.М. сумата от 2315 лв. за причинените имуществени вреди по чл. 45 от ЗЗД, ведно със законната лихва от 13.09.2001 г. до окончателното плащане.

Видно от представеното заверено копие от изпълнителен лист, издаден от НПРС по НОХД № 978/2001 г. на 20.08.2002 г., пострадалият от престъплението се е снабдил с такъв, за принудително събиране на причинените му имуществени вреди от престъплението. Пострадалият е предявил претенцията си пред Гаранционен фонд, тъй като за МПС-то нямало сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите”. От Гаранционен фонд отказали плащането, което наложило пострадалият да заведе иск срещу тях по чл. 88 от ЗЗ /отм./, за сумата от 2315 лв.

С решение от 16.06.2009 г. на СГС, по гр.д. № 1771/2008 г. съдът осъдил ответника Гаранционен фонд да заплати на М.М. сумата от 2315 лв., представляваща имуществени вреди, причинени от настоящия ответник, както и 408 лв. деловодни разноски за първа и въззивна инстанции. Издаден е и изпълнителен лист на 30.09.2009 г., за принудително събиране на  горепосочените суми. Видно от представеното по делото преводно нареждане от 01.12.2009 г., Гаранционен фонд е заплатил на М.М. главница в размер на 2315 лв., както и 408 лв. разноски, с основание за превода доброволно изпълнение по изпълнителен лист от 30.09.2009 г.

 На основание чл. 288, ал. 12 от КЗ, след изплащане на обезщетението по ал. 1 и ал. 2 фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8 на същия член. Разходите по ал. 8 обаче касаят направените от гаранционен фонд разноски за определяне и изплащане на обезщетението.

Следователно по настоящото дело е безспорно установено, че Гаранционен фонд е изплатил обезщетение за нанесени щети с МПС без сключена „Гражданска отговорност на автомобилистите” в размер на 2315 лв. Щетите са причинени от ответника Д.Д.Н. и размерът им е безспорно установен с присъдата. На основание чл. 288, ал. 12 от КЗ ищеца встъпва в правата на увреденото лице и има право на регресна претенция.

Тази претенция обаче следва да се ограничи до размера на щетата и не може да обхваща  и деловодните разноски на ищеца, направени поради неправомерния му отказ да заплати тези щети на пострадалия доброволно. Производството по чл. 88 от ЗЗ (отм.) не е задължителна фаза за установяване отговорността на Гаранционен фонд. Напротив, до съд се стига само при предявена пред Гаранционен фонд претенция, чието заплащане е отказано или не е прието с изтичане на срока по чл. 88, ал. 4 от ЗЗ (отм.). Направените разноски следва да останат за сметка на ищеца, тъй като той, със своя неправомерен отказ е станал причина те да бъдат сторени. Липсва причинна връзка между деянието на ответника  и претендираните разноски в размер на 408 лв. Тези разноски не могат да се приемат и като такива по чл. 288, ал. 12 от КЗ, тъй като размера на самото обезщетение е бил предварително определен с цитираната по-горе присъда.

Водим от всичко гореизложено съдът намира предявения иск за основателен и доказан до размер от 2315 лв. и до този размер следва да се уважи. Претендираната сума следва да се присъди, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба на 17.06.2014 г. до окончателното плащане. До пълният размер на претенцията, т.е за сумата от 408 лв. следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.

Ответникът следва да плати на ищеца и част от направените от него разноски, представляваща заплатената държавна такса, съобразно на уважената част от иска, в размер на 92,60 лв.

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА Д.Д.Н. ***, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД –гр.С., представляван от Изпълнителния директор Б.И.М., със съдебен адрес гр.Т., ул.”***” №*,вх.*, ет.*, кант.*- адв.М.П. СУМАТА от 2 315 лв. /две хиляди триста и петнадесет лева/, ведно със законната лихва, считано от 17.06.2014 г. до окончателното плащане.

ОТХВЪРЛЯ иска на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД–гр.С., представляван от Изпълнителния директор Б.И.М., със съдебен адрес гр.Т., ул.”***” №*,вх.*, ет.*, кант.*- адв.М.П. срещу  Д.Д.Н. ***, с ЕГН **********, в останалата му част, за сумата от 408 лв. /четиристотин и осем лева/, като неоснователен и недоказан. 

ОСЪЖДА Д.Д.Н. ***, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД –гр.С., представляван от Изпълнителния директор Б.И.М., със съдебен адрес гр.Т., ул.”***” №*,вх.*, ет.*, кант.*- адв.М.П.  сумата от 92,60 лв./деветдесет и два лева и шестдесет стотинки/, представляваща направените от ищеца разноски за заплатена държавна такса.  

 

Решението подлежи на обжалване пред Шуменския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:  / П /