Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ............

 

гр.Н.П.,   08.10.2014г.

 

В  ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

            Районен съд Н.П. в публичното си заседание на тридесети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ : ГАЛИНА  НИКОЛОВА

СЕКРЕТАР ПРОТКОЛИСТ:  Д.С.

като разгледа докладваното от съдия Николова гр.д. № 571 по описа на НПРС за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

Предявени са следните обективно и субективно, кумулативно съединени искове с различни правни основания, както следва:

1/ Иск по чл. 26, ал.2 от ЗЗД вр. чл. 576 от ГПК вр. 589, ал.2 от ГПК вр. чл. 578, ал.4 и 5 от ГПК за прогласяване спрямо Р.П.Р. на нищожността на пълномощно; 2/ Иск по чл. 26, ал.2 от ЗЗД за прогласяване спрямо Р.П.Р. и В.Й.В. на нищожността на НА № ***г. на Нотариус с рег. № *** на Нотариалната камара, относно извършената с него сделка – покупко – продажба на недвижим имот, описан в акта и 3/ Иск по чл. 108 от ЗС за ревандикация на имота от ответника В.Й.В..

Цената на втория и третия от исковете е 2 370,38лв., колкото е данъчната оценка на недвижимия имот, предмет на делото.

Ищцата твърди, че е собственик на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор № *.*.* по кадастралната карта на гр. Н.П., намиращ се в м. „***” с площ от 12 900кв.м., с предназначение на територията – земеделска земя и начин на ползване – нива.

Ищцата сочи, че на 08.10.2013 г. е изготвено пълномощно от нейно име, заверено нотариално в кметство с. Д., общ. К., с което са предоставени права на ответника Р.П.Р. да я представлява, да продава, преупълномощава, дарява и заменя на когото намери за добре и при цена и условия каквито намери за добре собственият й недвижим имот. Ищцата твърди, че не е ходила в кметство с. Д., не е давала и подписвала пълномощно, както и че не познава лицето Р.Р.. Поради това ищцата сочи, че пълномощното е нищожно поради липса на представителна власт. Нищожно е и нотариалното действие, с което то е заверено, съгл. чл. 576 от ГПК.

С това пълномощно „упълномощеното лице” е продало имота й на втория ответник В.Й.В., с НА № *** г. на Нотариус с рег. № *** на Нотариалната камара.

С оглед на нищожното нотариално действие е налице и нищожност на извършената сделка – покупко – продажба на имота с НА № *** г. на Нотариус с рег. № *** на Нотариалната камара от първия на втория ответник.

Поради горното втория ответник В.Й.В. владее имота без правно основание.

Предвид на горното ищцата моли съда: 1/ на основание чл. 589, ал.2 от ГПК да прогласи нищожност на нотариалното действие, с което е заверено пълномощно с рег. № *** г. на Кметство с. Д.; 2/ на основание чл. 26 от ЗЗД да прогласи нищожност на сделката, извършена с НА № *** г. на Нотариус с рег. № *** на Нотариалната камара и 3/ да осъди на основание чл. 108 от ЗС втория ответник В.Й.В. да й предаде владението на имота.

Ищцата желае присъждане на направените по делото разноски.

 

Ответниците Р.П.Р.  и В.Й.В. не са представили в срока по чл. 131 от ГПК писмени отговори по иска. Същите са запознати с неблагоприятните последици от недаването на писмен отговор по иска, както и за възможността за постановяване на неприсъствено решение.

            В съдебно заседание двамата ответници се явяват и правят признание на основателността на иска на ищцата. 

           

            Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за безспорно и категорично установено от фактическа и правна страна следното:

            Ищцата е собственик на недвижим имот, представляващ поземлен имот № *.*.* по Кадастралната карта на гр. Н.П., в м.”***” с площ от 12 900кв.м., ТПТ – земеделска, НТП – нива, който тя е придобила по силата на договор за дарение извършено с НА № *** г. от 24.06.2013 г. Дарителката е нейната баба Н.Д.П..

            Ответникът Р.П. имал познат с име Д., който се занимава с посредническа дейност при сделки с недвижими имоти и МПС-та. Ответникът закупил лек автомобил и трябвало за ползването му да му се издаде пълномощно. Тогава Д. предложил на ответника П., първия да даде личната си карта за да може втория да я снима и да му изготви пълномощно за ползването на автомобила. Ответникът Р.П. се съгласил и предоставил личната си карта. След около 20-30 минути Д. върнал личния документ на ответника и му казал, че след около 2-3 дни ще му се обади да се яви при Нотариуса за да подпише документите.

            Лицето Д. се сдобил с документ за собствеността на имот, представляващ земеделска земя в землището на гр. Н.П., представляващ поземлен имот № *.*.* по Кадастралната карта на гр. Н.П., в м.”***” с площ от 12 900кв.м. , ТПТ – земеделска, НТП – нива. След като намерил документите за собственост на имота Д. се срещнал с втория ответник В.Й.В., за когото знаел, че се занимава със селскостопанска дейност и конкретно обработка на земеделски земи и му предложил да закупи земеделската земя в землището на гр. Н.П., с площ от 12,900дка. Ответникът В. се съгласил.

            След като получил съгласие от втория ответник В.В. за закупуване на имота Д. изготвил пълномощно, с което А.Д.А., ищца по настоящето дело, упълномощава Р.П.Р. с посочена в пълномощното самоличност, с правото да продава, преупълномощава, дарява и заменя на когото намери за добре, при цена и условия, каквито намери за добре, следния неин собствен недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *.*.*, по кадастралната карта на гр. Н.П., адрес на поземления имот местност ”***”; площ от 12 900кв.м. В пълномощното е записано, че упълномощеното лице има правото да получи продажната зена в брой или по банков път и пр.

            С това пълномощно Д. на 08.10.2013 г. отишъл при кмета на с. Д., св. В.П. и му се помолил да завери пълномощно, което вече било предварително написано и подписано от упълномощителя по него. Д. отишъл и с нотариалния акт на имота, като заявил пред св. П., че „майката на упълномощителката била тук, преди няколко дни заминала за Гърция и те имали нужда от пари. Щели да правят ремонт на жилището си, тя казала жената с това мога да ви помогна”. Свидетелят П. се съгласил и заверил пълномощното, както ои 2 бр. декларации от името на А.Д.А. въпреки, че пред него не са се явявали нито упълномощителката А.Д.А., нито упълномощеното лице Р.П.Р..

            На 18.10.2013 г., било подадено заявление от името на А.Д.А., чрез упълномощеното лице Р.П.Р., първия ответник по делото до Нотариус с рег. № *** с РД – РС Н.П. за извършване на нотариални действия, изповядване на нотариален акт за покупко – продажба.

            На 18.10.2013 г. в кантората на Нотариуса се явили поотделно Р.П.Р., който подписал нотариалният акт и отделно от него се явил и втория ответник В.Й.В.. Двамата не са се срещали заедно пред нотариуса, а нотариалният акт не е бил четен пред тях. Всеки от двамата ответници е отишъл сам и поотделно пред нотариуса и е подписал нотариалният акт без да присъства другата страна по сделката, удостоверена в него, както и без да четат нотариалния акт.

            След изповядване на сделката имота, като собствен на втория ответник се обработва от него, като част от нивите, обработвани от кооперацията, в която работи.

 

            По двата иска по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, съдът установи следното: 

            Описаната фактическа обстановка се потвърждава, както от писмените доказателства, които в съдебно заседание не се оспорват от ответниците, така и от собствените на двамата ответници обяснения и показанията на св. В. П..

            От гореизложеното се установява, че е налице нарушение на правилата относно нотариалното производство и по – конкретно на тези по чл. 589, ал.2 от ГПк, относно извършеното заверяване на подписите на упълномощителката А.Д. А., която както се установи по несъмнен начин не е присъствала при изготвяне на пълномощното и декларациите от нейно име. Това се установи по несъмнен начин от обясненията на ответника Р.П.Р. и от показанията на св. В. П., който е извършил нотариалната заверка на подписа, в качеството си на***. Ответникът Р.П.Р. сочи в съдебното заседание, че не познава изобщо упълномощителката А. А., не знае за какво става въпрос, а за пълномощното казва „Не зная и аз не съм бил там.”. Освен това той заявява че „Там при нотариуса аз бях сам. Знаех, че е във връзка с колата. Не съм чел документите, нищо. Не съм ходил за имоти. Не съм ходил изобщо в с. Д.. Дори не зная къде се намира това село.”.  Категорични относно това, че е нарушена процедурата по чл. 589, ал.2 от ГПК относно личното явяване на страната по сделката пред Нотариуса е и казаното от св. В. П., кмет на с. Д., извършил нотариалната заверка на пълномощното и двете декларации, който сочи „Това момче, което е тук, аз не ги познавам. Р. не познавам.”. След това казва „ ... дойде едно момче от Н.П., Д. се казва. Дойде с нотариалният акт на имота, пълномощното беше готово направено и подписано и ми каза .... Как го заверих – подведен, повярвах му ...... Аз не съм заверявал пълномощно от самата А..”. Всичко това показва, че извършеното от кмета на с. Д., св. В. П. нотариално удостоверяване в рамките на предоставените му от чл. 83 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност правомощия, относно извършването на нотариално удостоверяване на подписите на частни документи, каквото е пълномощното и декларациите по ДОПК е в нарушение на закона, конкретно на изискването на нормата на чл. 589, ал.2 от ГПК, съгласно която лицата, чиито подписи подлежат на удостоверяване, трябва да се явят лично пред нотариуса и пред него да подпишат документа или да потвърдят вече положените подписи, а  когато документът ще се ползва за учредяване, променяне или прекратяване на права върху имот, лицата трябва пред нотариуса да изпишат пълното си име и положат подписа си, а ако подписът е вече положен, да изпишат пълното си име и потвърдят подписа. Всичко това не е било спазено, т.к упълномощителката не се е явявала пред кмета на с. Д., св. В. П., а вместо нея документите са били представени от лицето Д..

Предвид на това и на основание чл. 576 от ГПК вр. 589, ал.2 от ГПК вр. чл. 578, ал.4 и 5 от ГПК извършеното от Кмета на с. Д., на основание чл. 83 от ЗНД нотариалното действие по чл. 589, ал.2 от ГПК, конкретно пълномощно от 08.10.2013 г. с рег. № *** на Кметство с. Д., е нищожно и следва на основание чл. 26, ал.2 от ЗЗД вр. чл. 576 от ГПК вр. 589, ал.2 от ГПК вр. чл. 578, ал.4 и 5 от ГПК да бъде прогласено като такова, поради липса на съгласие на упълномощителката по него.

 

            След като използваното за извършване на нотариалната сделка – покупко – продажба пълномощно е нищожно то влече и нищожност на самата сделка, като извършена без представителна власт, съгл. чл. 26, ал.2 от ЗЗД, доколкото пълномощното, което е използвано от името на продавача по нотариалната сделка се установи, че е нищожно и не може да породи правни последици. Липсата на надлежно упълномощаване е равносилна на липсата на съгласие от страна на действителния  собственик на имота и това прави на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, атакуваният договор за покупко-продажба е нищожен. Самия ответник В.В. също потвърждава, че не е виждал пълномощника на ищцата – първия ответник Р.П., както и самата продавачка, не е договарял с нея. Твърди, че единствено е разговарял за сделката с лицето Д. и дори пред нотариуса не се е засичал с ищцата или с нейния пълномощник. Пред нотариуса не е чел документите, а само се е подписал върху нотариалния акт.

            Предвид на горното, съдът намира, че искът по чл.26, ал.2 от ЗЗД, относно прогласяване на нищожността на извършената с НА № ***г. на Нотариус с рег. № *** на Нотариалната камара, нотариална сделка, с която Р.П.Р., като пълномощник, съгласно пълномощно от 08.10.2013 г. с рег. № *** на Кметство с. Д. на А.Д.А. продава на В.Й.В., собствения на продавачката недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *.*.*, по кадастралната карта на гр. Н.П., адрес на поземления имот местност ”***”; площ от 12 900кв.м., е основателен и напълно доказан. От това следва, че сключения договор за покупко – продажба трябва да бъде прогласен за нищожен с произтичащите от това правни последици. Правните последици от обявяването за нищожен на сключения договор са, че той не произвежда действие и страните не могат да искат изпълнението му.

 

            По иска по чл. 108 от ЗС съдът установи следното: 

            По делото се установи, че договорът, въз основа на който ответникът В.Й.В. се легитимира като собственик на процесния имот е нищожен, поради липса на съгласие от страна на продавача по него за извършената продажба – чл.26, ал.2 от     ЗЗД. Ответникът В. признава, че ползва земеделската земя, която е включена в кооперативните блокове и се обработва от неговата кооперация.  Следователно, установява се, че ответникът В.В. владее фактически имота, както и че той не е негова собственост. Действителния собственик на имота, в случая ищцата А.Д.А. не упражнява правото си на собственост, като реално не владее спорния имот. По делото са представени писмени доказателства – договор за наем на земеделски земи, служебна бележка от „Р. – Ш.” АД гр.Н.П., от които се вижда, че праводателката на ищцата – Н.Д.П. е изплатена годишна рента за стопанската 2012/2013 г. в размер на 451,54лв.

            Поради гореизложеното съдът намира, че са налице всички изискуеми законови предпоставки за уважаване на иска по чл.108 от ЗС, т.к ищцата е  собственик на имота, който не владее, а ответникът В.Й.В. е владеещ несобственик и на трето място се установи, че липсва основание за владеенето на имота от ответника.

            От така направените правни изводи относно основателността на предявените от ищцата  искове се установи, че същите са изцяло основателни и доказани и следва да се уважат с произтичащите от това правни последици.

            Относно претенцията за направените разноски от ищцата, то съобразно с разпоредбата на чл.78, ал. 1 от ГПК, същата следва да се уважи изцяло. По делото пълномощника на ищцата е представил списък по чл.80 от ГПК, относно направените от нея разноски, които съгласно списъкът са в размер на 569,80лв. Съдът установи, че направените от ищцата и удостоверени със съответните платежни документи разноски са в размер на 595,84лв., която сума включва държавни такси в общ размер 174,84лв., такса за вписване – 10лв., съдебни удостоверения 15лв. и адвокатски хонорар в размер на 396лв. други документи не са приложени по делото. предвид на това, съдът намира, че следва да се присъдят разноски в размер на 569,80лв.             Поради това, че вземането за разноски има облигационен характер и страната, която е осъдена да заплати разноски на насрещната страна ги дължи в пълен размер. В случаите, когато страните, на които се възлага заплащането на разноските, са няколко, в закона не е предвидена солидарна отговорност за тях. Съгласно общият принцип, материализиран в чл. 121 от ЗЗД, освен в определените от закона случаи, солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена. При положение, че липсва изрична законова норма в ГПК, предвиждаща солидарност на страните при заплащане на разноските и не е възможно да бъде уговорена такава между тях, отговорността за разноските, които следва да заплатят на заинтересованата страна – ищеца по делото, не е солидарна по смисъла на чл. 121, ал. 1 от ЗЗД. Независимо, че задължението да заплатят разноските е възникнало от един и същи юридически факт – водените спрямо страните искове, всяка от страните отговаря разделно за дълга. Поради това, следва ответниците да се осъдят, в условията на разделност, да заплатят на ищцата направените по делото. Тази разделност следва да съответства на правата на всеки от ответниците, срещу исковете, по които се защитава спрямо ищцата. Видно от исковата молба и решението по делото ответниците отговарят в еднаква степен по първите два иска по чл. 26 от ЗЗД, а само вторият отвтеник отговаря за иска по чл. 108 от ЗС. Следователно първия ответник следва да заплати на ищцата сумата от 272,92лв.( от общия размер на разноските – 595,84лв.се изваждат разноските за ДТ за иска по чл. 108 от ЗС и получаната сума се разделя на 2), а втория ответник следва да заплати сумата от 322,92лв.(получаната в половин размер сума с добавката за държавна такса от 50лв. за иска по чл. 108 от ЗС).   Ответниците нямат право на присъждане на разноски, т.к исковете на ищците са уважени изцяло.

            Водим от гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р   Е   Ш   И  :

            ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 26, ал.2 от ЗЗД вр. чл. 576 от ГПК вр. 589, ал.2 от ГПК вр. чл. 578, ал. 4 и 5 от ГПК, НИЩОЖНОСТТА на пълномощно от 08.10.2013 г. с рег. № *** на Кметство с. Д., с което от името на А.Д.А. *** е упълномощен Р.П.Р. *** с правата: да продава, преупълномощава, дарява и заменя на когото намери за добре, при цена и условия, каквито намери за добре, следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *.*.*, по кадастралната карта на гр. Н.П., адрес на поземления имот местност ”***”; площ от 12 900кв.м.

            ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 26, ал.2 от ЗЗД, НИЩОЖНОСТТА на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № ***г. на Нотариус с рег. № *** на Нотариалната камара, с който А.Д.А. чрез пълномощника си Р.П.Р., съгласно пълномощно от 08.10.2013 г. с рег. № ***на Кметство с. Д. продава на В.Й.В. с ЕГН **********, собствения на продавача недвижим имот- земеделска земя, находяща се в землището на гр. Н.П., община Н.П., обл. Ш., а именно: поземлен имот с идентификатор *.*.*, с площ от 12 900кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване – нива, трета категория, с адрес гр. Н.П., местност ”***”, при съседи: имоти с номера *.*.*, *.*.*, *.*.*, *.*.*, *.*.*, *.*.*, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-18/28.03.2010 г. на ИД та АГКК гр. Ш..

            ОСЪЖДА на основание чл. 108 от ЗС, В.Й.В. ***, ДА ПРЕДАДЕ НА А.Д.А. ***, ВЛАДЕНИЕТО ВЪРХУ собствения й недвижим имот, земеделска земя, находяща се в землището на гр. Н.П., община Н.П., обл. Ш., а именно: поземлен имот с идентификатор *.*.*, с площ от 12 900кв.м.(дванадесет хиляди и деветстотин квадратни метра), с трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване – нива, трета категория, с адрес гр. Н.П., местност ”***”, при съседи: имоти с номера *.*.*, *.*.*, *.*.*, *.*.*, *.*.*, *.*.*, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-18/28.03.2010 г. на ИД та АГКК гр. Ш..

            ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Р.П.Р. ***, ДА ЗАПЛАТИ НА А.Д.А. ***, НАПРАВЕНИТЕ ПО ДЕЛОТО РАЗНОСКИ в размер на 272,92 лв. /двеста седемдесет и два лева деветдесет и две ст./.

            ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК В.Й.В. ***,  ДА ЗАПЛАТИ НА А.Д.А. ***, НАПРАВЕНИТЕ ПО ДЕЛОТО РАЗНОСКИ в размер на 322,92 лв. /триста двадесет и два лева деветдесет и две ст./.

Решението подлежи на обжалване пред окръжен съд Ш. в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.

 

 

                                                           Районен съдия :..............................................

                                                                                              Галина Николова