Р Е Ш Е Н И Е

№ 388

гр. Н.П., 22.12.2014 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            Районен съд – гр. Н.П. в публичното заседание на седемнадесети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА МАРКОВА

 

при секретаря Д.П., като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №691 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

Предявена е искова молба по реда на чл. 422,ал.1 във вр.с чл. 415, ал.1 от ГПК  с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на от иска от 275, 62 лв. и с правно основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 56, 97 лв. от страна на “Енерго-Про Продажби” - АД – гр. В., представлявано от Б.Г.М., Б.Д.П. и П.С.С., а по делото от процесуалния представител юрисконсулт М.Й.М. против Д.А.А. ***.

Ищцовата страна твърди в исковата молба, че ответникът Д.А.А. бил клиент на ищцовото дружество, като договорът между тях касаел покупко- продажба на ел. енергия за обект с абонатен №***, с адрес на потребление съвпадащ с адреса на ответника - с. П., обл. Ш., ул.”***” №*. Облигационните отношения на страните били регламентирани в Общите условия  на договорите за продажба на ел. енергия на  “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” - АД, приети на основание чл.98а от ЗЕ и одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Съгласно чл.17, т.2 от тези общи условия ответникът бил длъжен да заплаща стойността на използваната ел. енергия в сроковете и по начина, уреден в тези общи условия. Потребителят-ответник изпадал в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимата сума. Ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение в Районен съд – Н.П. и било образувано ч.гр. д. №627/2014 г. по описа на съда. Съдът издал заповед за изпълнение №331 от 09.07.2014 г., съдържаща разпореждане длъжникът да заплати на ищцовото дружество сумата от 275,62 лв. – общо главница за незаплатена ел.енергия и мораторна лихва в общ размер на 56,97 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението-04.07.2014 г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски от 25 лв. - държавна такса и на основание чл.78 ал.8 от ГПК във вр.чл.7 ал.5 и чл.7 ал.2 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Срещу така издадената заповед длъжникът възразил. Затова ищецът предявява настоящите установителни искове, в указания му от съда срок и моли, съдът да признае за установено, че ответгникът му дължи претендираните суми, като и разноските в настоящото и заповедното производство.

На ответника са връчени съдебните книжа по делото и му е указан законовия срок за отговор. В този срок е депозирана молба от Н. М. А.а, която е заявила, че е съпруга на ответника. В молбата се изтъкват здравословните проблеми на ответника и затрудненото му финансово състояние. С разпореждане от 03.09.2014 г. съдът е указал на ответника да уточни дали оспорва изцяло или отчасти претенцията, както и да представи доказателства относно това дали молбата по делото е подадена от съпругата му. Разяснил е възможността съпругата да го представлява  по делото и необходимостта тя да бъде упълномощена за това, както и че съдът не може да отсрочи или разсрочи задължението на ответника, твърдяно от ишцовата страна. Дал е на ответника едноседмичен срок за уточняване на въпросните обстоятелства. В указания срок отговор от ответника не е постъпил. Поради това и на основание чл.101, ал.3 от ГПК съдът е приел, че по делото отговор не е постъпил. На насрочените съдебни заседания ответникът не се явява и не изразява становище по исковете, нито по съществото на спора.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: По делото от страна на ищеца са представени следните документи: общ договор за снабдяване и разпределение на електрическа енергия; общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “Е.ОН България Продажби” – АД, публикувани във вестник  от 30.11.2007 г.; решения на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране №ОУ-060/07.11.2007 г., №ОУ-061/07.11.2007 г. и №ОУ-004/06.0-4.2009 г. за одобряване на общите условия на договорите за пренос на ел.енергия на “Е.ОН България Мрежи” – АД, за одобряване на общите условия за продажба на ел.енергия на “Е.ОН България Продажби” – АД и за изменения в общите условия на “Е.ОН България Мрежи” – АД; справка за потреблението на ел.енергия за обект с кл. №*** в с. П., обл. Ш., ул.”***” №*, с абонат – ответника за периода от 12.12.2008 г. до 21.05.2014 г.; извлечение от сметка към 12.06.2014 г. за клиент на ищцовата страна с кл. №*** в с. П., обл. Ш., ул.”***” №*; справка за платени и неплатени фактури за същия обект за периода от 27.06.11 г. до 09.06.2014 г., както и фактури №0085958789 от 30.11.2011 г. – за главница в размер на 28.85 лв., №0086670831 от 30.12.2011 г. – за главница в размер на 25.27 лв., №0087337165 от 31.01.2012 г. – за главница в размер на 26.21 лв., №0087984365 от 29.02.2012 г. – за главница в размер на 31.30 лв., №0089472175 от 27.04.2012 г. – за главница в размер на 144.99 лв. и №3300796195 от 08.10.2012 г. – за главница в размер на 19.00 лв.

От така представените по делото документи съдът счита, че се установява безспорно, че ответникът Д.А.А. е абонат на ищцовото дружество и в периода от месец ноември 2011 г. до месец октомври 2012 г. включително е ползувал ел. енергия в имота, находящ се в с. П., обл. Ш., ул.”***” №*, за която дължи заплащане на ищцовата страна. Тези обстоятелства съдът счита за безспорни, защото са видни от приложените по делото документи, които не са оспорени от страна на ответника. Размерът на дължимата сума от страна на ответника за изразходваната ел. енергия е също безспорно установено от представените фактури /също неоспорени/. Във всяка от фактурите е отбелязан дължимия размер и дата на плащане. Фактурите не носят подписи на издател и получател, но те са разпечатка на електронен документ, допустим, съгл. разпоредбите на ГПК, поради което и съдът счита, че същите са годно доказателство. Ето защо съдът намира, че предявеният от ищцовата страна установителен иск с цена на иска от 275, 62 лв. е основателен и доказан.

Несъмнено при неплащането на сумата по всяка от представените по делото фактури, на посочения в самата фактура падеж, е налице забава от страна на ответника, поради което същият дължи на ищцовата страна обезщетение за забавата в размер на законната лихва. В случая размерът на това обезщетение, съвпадащо със законната лихва е от 56, 97 лв.

Установява се от приложеното към настоящото дело ч.гр. д. №627/2014 г. по описа на съда, че за исковите суми ищцовата страна е подала в съда заявление по реда на чл.410 от ГПК и съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение №331 от 09.07.2014 г., съдържаща разпореждане длъжникът да заплати на ищцовото дружество сумата от 275,62 лв. – общо главница за незаплатена ел.енергия и мораторна лихва в общ размер на 56,97 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението - 04.07.2014 г. до окончателното плащане. Също така ответникът, независимо, че по  заповедното производство е подал възражение против заповедта за изпълнение, където е положил подписа си под изявлението, че не дължи сумата по заявлението, то по настоящото дело не е оспорил претенциите на ищеца, нито представените от ищцовата страна доказателства.

Предвид гореизложеното съдът счита, че предявените от ищцовата страна установителни искове са основателни и доказани и следва да се уважат. Съдът следва да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество исковите суми.

При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищцовата страна направените по заповедното производство разноски от 25 лв. - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Той следва да заплати на ищцовата страна и разноските, направени по настоящото дело от  75 лв. – държавна такса и 300 лв. юрисдконсултско възнаграждение.

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.А.А. с ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ  на  ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” - АД – гр. В., с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. В. ***, В. ***-Г, бул. “***” *, представлявано от Б.Г.М., Б.Д.П. и П.С.С., а по делото от процесуалния представител юрисконсулт М.Й.М., сумите от 275, 62 лв. /двеста седемдесет и пет лева и шестдесет и две стотинки/ – главница за незаплатена ел.енергия и мораторна лихва в общ размер на 56, 97 лв. /петдесет и шест лева и деветдесет и седем стотинки/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението по ч.гр. д. №627/2014 г. по описа на РС – Н.П. - 04.07.2014 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Д.А.А. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” - АД – гр. В., с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. В. ***, В. ***-Г, бул. “***” *, представлявано от Б.Г.М., Б.Д.П. и П.С.С., а по делото от процесуалния представител юрисконсулт М.Й.М. направените по разноски по частно гражданско дело №627/2014 г. по описа на съда, както следва 25 лв. /двадесет и пет лева/ - държавна такса и 300 лв. /триста лева/ - юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Д.А.А. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” - АД – гр. В., с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. В. ***, В. ***-Г, бул. “***” *, представлявано от Б.Г.М., Б.Д.П. и П.С.С., а по делото от процесуалния представител юрисконсулт М.Й.М. направените по разноски по настоящото дело от 75 лв. /седемдесет и пет лева/ - държавна такса и 300 лв. /триста лева/ - юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Ш.ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:  / П /