Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

  321

 

Гр. Н., 27.10.2014 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            Новопазарският районен съд, 4 състав, в публичното заседание на четиринадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПЕТИНА НИКОЛОВА

 

        при секретаря Б.А., като разгледа докладваното от районен съдия Петина Николова гр.д. № 700 по описа на НПРС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, чл. 344, ал. 1, т. 2, чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ. Производството следва да бъде разгледано по реда на Глава двадесет и пета от ГПК.

Делото е образувано по искова молба, подадена от Д.Г.Д. с ЕГН ********** *** пазар, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. Н., ул. „***” № ***, представлявано от Кмета Р.П.Х.. Ищецът моли съда да признае уволнението му за незаконосъобразно, да го възстанови на работа, да осъди работодателя да  му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа, както и да присъди в тежест на ответника направените разноски по делото. В исковата молба се твърди, че ищецът е работил по безсрочно трудово правоотношение на длъжността „Изпълнител фадромист” при работодател Община Н.. Със заповед № 490/12.08.2014 г. работодателят – Кмета на Община Н. наложил на ищеца дисциплинарно наказание „Уволнение” на основание чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ, поради системни нарушения на трудовата дисциплина. За прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ била издадена заповед № 26 от 12.08.2014г. Ищецът счита уволнението си за незаконосъобразно, по следните причини: На първо място, твърди, че не е спазено изискването на чл. 333, ал.1 от КТ за предварителна закрила при уволнение. Тази закрила задължавала работодателя, включително и в случай на дисциплинарно уволнение, да събере информация дали работникът не страда от заболяване сред посочените в Наредба № 5/1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях имат особена закрила по чл. 333 от КТ. При наличието на такова заболяване работодателят бил длъжен да укаже на работника в разумен срок да представи доказателства за заболяването си. Становището на ТЕЛК в едно с мотивирано искане на работодателя се представяло в съответната Инспекция по труда, за евентуално даване на разрешение, което разрешение се явявало задължително за законосъобразността на уволнението. Ищецът твърди, че страда от захарна болест /захарен диабет/, което заболяване било включено в Наредбата. За това си заболяване той не бил длъжен да уведомява работодателя си, освен ако има изрично искане за това. Такова в случая не било направено. Затова ищецът моли, на основание чл. 344, ал. 3 от КТ съдът да отмени уволнението му, без да разглежда спора по същество. На второ място се изтъква, че дисциплинарното производство спрямо него започнало по докладна записка вх. № 08-04-178 от 05.08.2014 г. от организатор комунални дейности при Община Н.. На 06.0-8.2014 г. работодателят изискал с писмо писмени обяснение от ищеца относно това каква конкретна работа е извършил на 04.08.2014 г. и на 05.08.2014 г. Ищецът  депозирал обяснения в указания му срок. Въпреки това на 12.08.2014 г. бил повикан в сградата на общината, подписал протокол за запознаване с уведомление № 08-04-178-3 от 11.08.2014 г. и му връчили заповедта за дисциплинарно уволнение. Така работодателят не изискал и не получил обяснения от ищеца за твърдените нарушения на 06.08.2014 г. и на 11.08.2014 г. Въпреки това в заповедта за прекратяване на правоотношението се твърдели системни нарушения на трудовата дисциплина, които следвало да бъдат най-малко три на брой.  С оглед на всичко изложено се иска съдът да признае уволнението на ищеца за незаконосъобразно, да го възстанови на работа, да осъди работодателя да заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа в размер на 1040,86 лв. (след извършено в съдебно заседание изменение на иска), както и да присъди в тежест на ответника направените разноски по делото.

В съдебно заседание процесуалния представител на ищцата поддържа предявените искове. Излага съображения за неспазване на Кодекса на труда при прекратяване на трудовото правоотношение, което водело до незаконосъобразност на това действие на работодателя. В писмените бележки аргументите, посочени в исковата молба са подробно развити. Счита, че по делото безспорно се установило, че ищеца страдал от захарен диабет, поради което се ползвал с предварителна защита по смисъла на чл. 331, ал. 1 от КТ. Въпреки това работодателят не спазил изискването да вземе предварително становище от Инспекцията по труда. Според процесуалният представител на ищеца това нарушение е формално и води до отмяна на уволнението без да се разглежда въпроса допуснато ли е дисциплинарно нарушение или не.

В законовия едномесечен срок е постъпил отговор от ответника по делото, в който  се излагат аргументи за неоснователност на исковите претенции. Обосновава се извода, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение са липсвали основания за предварителна закрила по чл. 333 от КТ. Представените по делото амбулаторни листи действително показвали завишени нива на кръвната захар, но това далеч не означавало наличие на заболяване „захарен диабет”. Листите доказвали единствено, че общопрактикуващият лекар е изпълнил задължението си при констатиране на рисков фактор за възможност за възникване на заболяването да насочи пациента към съответния специалист. Освен това производството за налагане на дисциплинарно наказание  било извършено в съответствие с разпоредбите на КТ. При определяне на дисциплинарното наказание били взети предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на работника. На 12.08.2014 г. ищецът потвърдил пред служители на общината, че отказва да изпълнява трудовите си задължения, докато не получи заплата в размер на 600 лв. и това изявление било протоколирано в протокол от същата дата.

В съдебно заседание процесуалния представител на ответника аргументира законосъобразността на извършеното уволнение. Излагат се аргументи, че лицето не страда от посоченото в исковата молба заболяване, тъй като няма данни да са му правени задължителните според Наредба № 39 от 16.11.2004г. профилактични прегледи и изследвания. Счита, че са спазени всички изисквания на КТ за дисциплинарно уволнение на ищеца, поради което моли исковете да бъдат отхвърлени.

            Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства на основание чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:

От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът работил по безсрочно трудово правоотношение на длъжността „Изпълнител фадромист” при Община Н. като работодател. По този факт няма спор между страните.

Между страните не се спори също, че със Заповед № 490 от 12.08.2014г. трудовото правоотношение с ищеца било прекратено от работодателя едностранно при налагане на дисциплинарно наказание  „уволнение” за допуснати системни нарушения на трудовата дисциплина. Няма спор и относно обстоятелството, че предварително разрешение на Инспекцията по труда не е искано.

От назначената в хода на делото и кредитирана изцяло от съда СМЕ се установява безспорно, че ищеца страда от заболяване захарен диабет и по точно от Неинсулинозависим захарен диабет без усложнения. Д. е бил диспансеризиран през 2012г., когато за първи път му била поставена диагнозата. От момента на диспансеризацията до сега той приемал медикаменти за поддържане на кръвната захар в норми, но въпреки това стойностите били завишени. Съдът не споделя становището, изложено от страна на ответника в писмените бележки по съществото на делото, че липсвали доказателства за наличието на такова заболяване. Заболяването се установява от всички доказателства по делото – СМЕ и медицинските документи. Обстоятелството, на което ответникът се позовава, че на лицето не са правени задължителните профилактични прегледи, изисквани от Наредба № 39 от 16.11.2004г., не е показателно за наличието или липсата на заболяване. Заболяването се установява с поставянето на диагноза от лекар специалист, който диспансеризира заболелия или чрез СМЕ. В настоящия случай са налице, както поставена диагноза, последвана от диспансеризация на ищеца през 2012г., така и становище на вещото лице по назначената СМЕ. Няма доказателства, които да навеждат съмнения в компетентното заключение на вещото лице. В съдебно заседание вещото лице д-р Г.Л. подробно изясни разликата между заболяването захарен диабет и т.нар. рискови групи, какви са последиците за пациентите в единия или другия случай. Опровергани бяха твърденията на ответната страна, че независимо от резултатите от изследванията, лицата се диспансеризират като заболели от захарен диабет, макар да спадат към рисковите групи.

По делото не се спори между страните, че работодателят не е бил уведомен за заболяването на работника.

Видно от назначената в производството и кредитирана изцяло от съда ССчЕ брутното трудово възнаграждение на ищеца за месец юли възлиза на 616,08 лв, а размерът на евентуално дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ следва да се изчислява на база 503,65 лв за един календарен месец.

При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:

Предмет на делото са три кумулативно съединени иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – за признаване уволнението за незаконосъобразно и неговата отмяна, чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ – за възстановяване на незаконно уволнения работник на заеманата длъжност и чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – за заплащане на обезщетение за времето, през което незаконно уволнения работник е останал без работа. От спецификата на исковете е видно, че вторите два иска имат акцесорен характер по отношение на първия. Основателността на първия иск е задължителна предпоставка за тяхното уважаване.

Предвид наведените в исковата молба твърдения за нарушение на чл. 331, ал. 1 от КТ – уволнение на работник, който се ползва с предварителна защита, без да е взето предварително разрешение от ИТ, съдът е длъжен да разгледа първо този въпрос. По съществото си чл. 331, ал. 1 от КТ предвижда, че в определени случаи, а именно – при прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 5 и т. 11, както и при чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, работодателят може да уволни работник само с предварително разрешение на ИТ, когато работника попада в определена категория. Трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл. 330 , ал. 2, т. 6 от КТ – поради дисциплинарното му уволнение. Чл. 331, ла. 2, т. 3 от КТ включва работниците, страдащи от заболявания, определени с наредба на министъра на здравеопазването, сред тези, които ползват предварителната закрила.

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че ищецът е страдал от заболяване, при което работниците, боледуващи от него, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда, съгласно НАРЕДБА № 5 от 20.02.1987 г. В чл. 1, ал. 1 от цитираната наредба се определят изчерпателно болестите, при които работниците (ако боледуват от тях), ползват предварителната закрила по чл. 331, ал. 1 от КТ. В т. 6 на цитираната разпоредба е включено заболяването „захарен диабет”. Така посочено следва да се приеме, че това касае всички форми на захарен диабет, включително „Неинсулинозависим захарен диабет без усложнения”, от който страда ищецът.

Тук следва да се отбележи, че по делото се установи, че работодателят не е знаел за заболяването на работника. Това обаче не го освобождава от отговорност. След иницииране на процедура по уволнение, работодателят е бил длъжен да поиска от работника декларация дали страда от някое от заболяванията по НАРЕДБА № 5 от 20.02.1987 г. Единствено умишленото въвеждане на работодателя в заблуждение от страна на работника, освобождава първия от отговорност при неспазване на чл. 331, ал. 1 от КТ.

Предвид тези изводи, настоящият съдебен състав намира, че уволнението следва бъде признато за незаконно и отменено без да се разглежда по същество въпросът дали са налице основанията за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение” и пазени ли са процедурните правила на чл. 186 и сл от КТ..

С оглед на изводите за основателност на главния иск, съдът намира, че следва да уважи и исковете за възстановяване на работа и за заплащане на обезщетение по чл. 225 от КТ. По делото липсват данни да са налице пречки работникът да бъде възстановен на работа. На основание чл. 225, ал. 1, във вр. с чл. 344, ал. 1. т. 3 от КТ и предвид изводите на настоящата инстанция за незаконосъобразност на уволнението, работникът има право и на обезщетение за времето през, което е останал без работа, считано от 12.08.2014. до 14.10.2014г. (датата на последното съдебно заседание, в което този иск беше и изменен), в размер на 1040,86 лв, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска на 18.08.2014г. до окончателното плащане на сумата

Предвид направеното искане на процесуалния представител на ищеца за присъждане на разноски, съдът намира, че работодателят следва да бъде осъден да заплати в полза на Д.Г. и сумата от 340 лв, представляваща адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

Работодателят на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати по сметка на НПРС, платените от съда деловодни разноски в размер на сумата от 116 лв за назначената ССчЕ и сумата от 100 лв за назначената СМЕ, както и държавната такса за обективно кумулативно съединените искове за настоящата инстанция, както следва:

-         по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – 50 лв – иска е неоценяем и държавната такса се определи от съда в рамките между 30 лв и 80 лв по преценка на съда с оглед спецификата на иска;

-         по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ – 30 лв – иска е неоценяем и държавната такса се определи от съда в рамките между 30 лв и 80 лв по преценка на съда с оглед спецификата на иска;

-         по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – 41,63 лв;

Водим от гореизложеното и на основание чл. 208 от ГПК, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И

 

 

ПРИЗНАВА за незаконно и ОТМЕНЯ уволнението на Д.Г.Д. с ЕГН ********** ***, извършено със Заповед № 490 от 12.08.2014г. на Кмета на Община Н..

ВЪЗСТАНОВЯВА Д.Г.Д. ***, на предишната работа като „Изпълнител фадромист” в Община Н..

            ОСЪЖДА Община Н., с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. Н., ул. „***” № ***, представлявано от Кмета Р.П.Х., ДА ЗАПЛАТИ в на Д.Г.Д. ***, сума в размер на 1040,86 лв (хиляда и четиридесет лева и осемдесет и шест стотинки), представляващи дължимо обезщетение за незаконно уволнение по чл. 225, ал. 1 от КТ за времето през което работникът е останал без работа, считано от 12.08.2014. до 14.10.2014г.

            ОСЪЖДА Община Н., с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. Н., ул. „***” № ***, представлявано от Кмета Р.П.Х., ДА ЗАПЛАТИ в полза на Д.Г.Д. ***, сума в размер на 340 лв (триста и четиридесет лева), представляващи направените от последния деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

            ОСЪЖДА Община Н., с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. Н., ул. „***” № ***, представлявано от Кмета Р.П.Х., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на НПРС сумата в размер на 216 лв (двеста и шестнадесет лева), представляващи деловодни разноски за назначените от съда ССчЕ и СМЕ, както и сумата от 121,63 лв (сто двадесет и един лева и шестдесет и три стотинки), представляващи държавна такса за разглеждането на исковете.

            Решението подлежи на обжалване пред ШОС в 14-дневен срок, считано от 28.10.2014г.

 

 

                                                     

            Районен съдия:     ......../ П /...................................

 

                                                                                                    ПЕТИНА НИКОЛОВА