Р Е Ш Е Н И Е

 

  309

 

гр.Н.   16.10.2014г.

 

В  ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

            Районен съд Н. в публичното си заседание на четиринадесети октомври две  хиляди и четиринадесета година , в състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ : ГАЛИНА  НИКОЛОВА

СЕКРЕТАР ПРОТОКОЛИСТ: Д.П.

като разгледа докладваното от съдия Николова гр.д. № 714 по описа на НПРС за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

            Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, чл. 344, ал. 1, т. 2, чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.

            Ищецът сочи, че е работил при ответното дружество като пазач, като със заповед № 1/01.08.2014 г. трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал.1, т.1 от КТ. Ищецът твърди, че не е подавал писмена молба за прекратяване на правоотношението му, както и че не е приемал писмено в едноседмичен срок предложение от работодателя за прекратяване. Ищецът сочи, че е узнал за намерението на работодателя да прекрати правоотношението с него едва на 01.08.2014 г. С това ищецът сочи, че трудовият му договор е прекратен без да са спазени изискванията на чл. 325, ал.1 от КТ, конкретно да е подадена писмена молба от някоя от страните, която да е приета от другата страна. По тези причини ищецът сочи, че прекратяването на трудовото му правоотношение е незаконосъобразно.

            Поради незаконосъобразното уволнение на ищеца, същия бил останал без работа и възможност за получаване на трудово възнаграждение, поради което той е претърпял загуби.

            Предвид на горното ищецът моли съда да уважи предявения от него иск по чл. 344, ал.1 от КТ като признае уволнението му за незаконосъобразно и в резултат на това да уважи и претенциите му за възстановяването му на предишната работа на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, както и за заплащане от ответника на дължимите обезщетения по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. чл. 225 от КТ за оставането му без работа след прекратяване на трудовия договор за не повече от 6 месеца в размер на 2400лв.

            В съдебно заседание ищецът заявява, че желае обезщетението му за оставане без работа да е в размер за 2 месеца, поради по – бързото разглеждане на делото.

 

Ответникът в рамките на дадените му от закона възможности по чл. 131 от ГПК в законовия едномесечен срок е представил отговор на иска, в който сочи, че ищецът е бил в трудови отношения с ответника от 01.03.2007 г. На 30.11.2012 г. по устна молба на ищеца той е бил освободен от работа по взаимно съгласие, като на 03.12.2012 г. отново е постъпил на работа като пазач. На 28.07.2014 г. ищецът отново пред работодателя си отправил устна молба да бъде освободен от заеманата длъжност, т.к имал много запори върху заплатата си. Ответникът изразил съгласие с искането и на 01.08.2014 г. издал заповед за освобождаване на ищеца по взаимно съгласие. Ответникът сочи, че ищецът с конклудентните си действия, като не се е явил на работа след 01.08.2014 г. е изразил съгласие с основанието за прекратяване на правоотношението му.

Предвид на горното ответникът сочи, че предявения иск е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли изцяло.

           

            Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за безспорно и категорично установено от фактическа и правна страна следното:

            По иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, съдът установи следното:

            Видно от приложените копие от трудов договор № 23/03.12.2012 г.между ищеца и „***” ООД, представлявано от Д.Н.Д., ищецът е бил назначен на длъжността ”пазач”, на безсрочен трудов договор и при основно трудово възнаграждение в размер на 390лв. С допълнително споразумение към този договор  №49/01.01.2013 г. е изменен размера на основно месечно трудово възнаграждение на 410 лв.

            Със заповед № 1/01.08.2014 г. е прекратено трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 325, ал.1, т.1 от КТ. В трудовото досие на ищеца липсва приложена писмена молба, както от самия ищец, така и от неговия работодател за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие. В трудовото досие липсва и приложено писмено съгласие от работника за прекратяване на трудовото му правоотношение на това основание.

            От това съдът намира, че при прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца по делото не е спазена задължителната форма за валидност на същото, а именно писмена форма. Писмената форма е гаранция за спазването на трудовите права на работника, доколкото чрез нея той писмено следва да заяви намерението си за прекратяване на правоотношението си или писмено да приеме направено от работодателя предложение за прекратяването му. От показанията на разпитаната в съдебно заседание свидетелка, която работи на длъжност „касиер – счетоводител” във фирма „М.”, представлявана също от  Д.Н.Д., се установява, че отношенията във фирма „***” ООД между работниците и работодателя са изградени въз основа на взаимно доверие и практика било прекратяването на трудовите договори да става по устно съгласие между работник и работодател. Това обаче не подменя изискването на закона за писмена форма, както на предложението, така и на приемането му за прекратяване на трудовото правоотношение, когато това е резултат на постигнато между страните „взаимно съгласие”. Писмено формулираната воля на работника за прекратяване на трудовото му правоотношение с работодателя е единствената правновалидна форма за прекратяване на правоотношението на това основание. Законодателят е направил необходимото разграничение на прекратяването на това основание „по взаимно съгласие” с останалите основания за прекратяване на трудовото правоотношение, където е възможно това да стане едностранно от някоя от страните или без да е необходимо предварително писмено съгласие. В настоящия случай липсата на писмена форма, удостоверяваща желанието на всяка от двете страни за прекратяване на правоотношението не е спазена и това прави прекратяването му на това основание незаконосъобразно. В този смисъл е налице трайна съдебна практика на ВКС - Решение № 183 от 21.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 565/2010 г., III г. о., ГК,  където е посочено, че „писмената форма е условие за действителността. Не е възможно формиране на взаимно съгласие за прекратяване на трудов договор чрез устни волеизявления на двете страни или на едната от тях. Всяка от страните трябва да изрази волята си за прекратяването на трудовия договор ясно, категорично и безусловно.”; Решение № 383 от 29.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 141/2012 г., III г. о., ГК; Решение № 69 от 20.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 898/2011 г., III г. о., ГК и мн.др.

            Твърдението на ответника, че самия ищец пожелал прекратяването на трудовото правоотношение, т.к имал много парични задължения, които му се удържали чрез запори върху трудовото възнаграждение, макар и подкрепено с приложените към отговора на ответника копия от запорни съобщения на частни съдебни изпълнители по различни изпълнителни дела е ирелевантно, относно основното нарушение на закона за писмена форма на прекратяването на правоотношението по чл. 325, ал.1, т.1 от КТ.

            Предвид на горното съдът намира, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца е незаконосъобразно и следва да се отмени изцяло.

 

            По иска по чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на предишната работа, съдът намира, че същия е основателен и доказан. Основателността на тази претенция е в подчинение на искът по чл.344,  ал.1, т.1 от КТ  и изцяло зависи от неговото решаване. Ищецът е предявил искане да бъде възстановен на предишната си работа, а именно на длъжността „пазач” с НКПД: 95100005, НКИД 4520 в „***” ООД.  Поради наличието на положителна предпоставка, каквато е признаването на прекратяването на правоотношението за незаконно, то иска следва да се уважи и ищецът бъде възстановен на предишната работа.

 

            По иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ.

            Ищецът е предявил  и претенция по чл. 344, ал.1, т.3 от КТ, за заплащане на обезщетение за времето, в което е останал без работа, в размер за два месеца. Видно е от представените копия на страници от трудова книжка № 155, серия И, № 619797 на ищеца, на последната страница – л.9 от делото, е направено отбелязване на трудовия стаж, като последното такова е с дата на 01.01.2014 г. и дата на прекратяване на правоотношението  на 01.08.2014 г. ищецът е  представил и копие от регистрационна карта в Дирекция „Бюро по труда” град Н., от която е видно, е се е регистрирал като активно търсещ работа безработен на 12.08.2014 г. При това положение съдът счита за доказана претенцията на ищеца с основание чл. 344, ал.1 ,т.3 от КТ, касаеща обезщетение за времето, през което ищеца е останал без работа поради уволнението. Установява се от приетите по делото доказателства, копието от трудовата книжка, и от справката за счетоводството на ответника, л.77 от делото, за получаваното месечното брутно трудово възнаграждение на ищеца за месец юли 2014 г./ месеца, предхождащ месеца на прекратяване на трудовото му правоотношение/ е 440,16 лв. Претенцията на ищеца касае обезщетяване за два месеца, така както го претендира в последното по делото съдебно заседание самия ищец, т.е до 01.10.2014 г. Това прави 880,32лв.

Ищецът е представил списък на дължимите от ответника разноски в размер на  320 лв., представляващи възнаграждение на представляващия го по делото адвокат. Съдът намира претенцията за основателна и доказана и следва да се уважи.

Предвид на обстоятелството, че трудовите дела са безплатни за ищците и по тях не се плащат първоначални такси ответника следва да бъде осъден да заплати ДТ в размер на 30 лв. за всеки от исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 от КТ, съгл. чл.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и 50 лв. държавна такса по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, тк държавната такса по него се изчислява по чл. 1 от ТДТССГПК в размер на 4% върху присъдената сума, но не по – малко от 50лв. Общо се дължат 110лв. държавни такси по сметка на НПРС.

 

            Водим от гореизложеното и на основание чл.315 във вр.чл.235  от ГПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПРИЗНАВА на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, УВОЛНЕНИЕТО на И.А.И. с ЕГН ********** ***, постановено със Заповед № 1/01.08.2014 г. на Д.Н.Д., управител на „***” ОД гр. Н., със седалище и адрес на управление гр. Н., ул.”***” № ***, ЕИК по Булстат ***, на основание чл. 325, ал.1, т.1 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение „по взаимно съгласие на страните”, ЗА  НЕЗАКОННО.

 

ОТМЕНЯ на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ Заповед № 1/01.08.2014 г. на Д.Н.Д., управител на „***” ОД гр. Н., със седалище и адрес на управление гр. Н., ул.”***” № ***, ЕИК по Булстат ***, за прекратяване на трудовото правоотношение с И.А.И. с ЕГН ********** ***, с място на работа: „ДАП” ООД и на длъжност „пазач” с НКПД: 95100005, НКИД 4520.

 

ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ И.А.И. с ЕГН ********** ***, на предишната работа в „***” ОД гр. Н., със седалище и адрес на управление гр. Н., ул.”***” № ***, ЕИК по Булстат ***, представлявано от Д.Н.Д., на длъжността „пазач” с НКПД: 95100005, НКИД 4520, с място на работа: „ДАП” ООД.

 

            ОСЪЖДА на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, „***” ОД гр. Н., със седалище и адрес на управление гр. Н., ул.”***” № ***, ЕИК по Булстат ***, представлявано от Д.Н.Д., ДА ЗАПЛАТИ на И.А.И. с ЕГН ********** ***, сумата от 880,32 лв.(осемстотин и осемдесет лева тридесет и две стотинки), представляваща обезщетение за оставането му без работа, считано от 01.08.2014 г. за два месеца, т.е до 01.10.2014 г.

 

            ОСЪЖДА „***” ОД гр. Н., със седалище и адрес на управление гр. Н., ул.”***” № ***, ЕИК по Булстат ***, представлявано от Д.Н.Д., ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Н. държавни такси върху уважените искове в размер на 110 лв./сто и десет лева/.

 

            ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК „***” ОД гр. Н., със седалище и адрес на управление гр. Н., ул.”***” № ***, ЕИК по Булстат ***, представлявано от Д.Н.Д., ДА ЗАПЛАТИ на И.А.И. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 320 лв.(триста и двадесет лева).

 

            Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

На основание чл.345, ал.1 от КТ  след влизане в законна сила на решението по делото ДА СЕ ИЗПРАТИ съобщение до ищеца за възстановяването му на предишната работа, който може да се яви за заемане на длъжността в двуседмичен срок.

 

                                                                       Районен съдия:.....................................                                                                                                          Галина Николова