Р Е Ш Е Н И Е

 

  392

 

гр.Н.П., 23.12.20145г.

 

В  ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

            Районен съд – Н.П. в публичното си заседание на девети декември две  хиляди и четиринадесета година , в състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ : ГАЛИНА  НИКОЛОВА

СЕКРЕТАР: В.В.

като разгледа докладваното от съдия Николова гр.д. № 787 /2014г.  по описа на НПРС, за да се произнесе взе предвид следното :

 

            Предявени са два кумулативно съединени иска,  първият с правно основание чл. 124 от ГПК вр. чл. 352, ал.1, т. 6 от КТ за времето от 26.03.2012 г. до 01.06.2014 г. – времето, през което ищецът не е работил, поради неправилно недопускане до работа, а вторият иск е с правно основание чл. 124 от ГПК вр. чл. 354, ал.1, т. 1 от КТ за времето от 05.09.2010 г. до 26.03.2012 г. – времето, през което ищецът е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването му на работа.

            Ищецът Х.И.Х. *** твърди в исковата си молба, че на 05.09.2010 г., със Заповед № 6 трудовото  му правоотношение с ответника било прекратено, на основание чл. 328, ал.1, т.6 от КТ. До този момент  заемал длъжността „Началник група транспорт”. С решение по гр.д. № 1001/2010 г. на РС Н.П., уволнението му било признато за незаконно и е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. Ищецът сочи още, че в 14 дневен срок от получаване на съобщението по чл. 345, ал.1 от КТ се явил на работното си място, за да изпълнява своите трудовите задължения, но не бил допуснат от работодателя. В резултат на това  подал тъжба пред РС Н.П. и с присъда по НЧХД № 23/2013 г. на РС Н.П. Изпълнителния директор на ответното дружество „Тетрахиб” АД с.Н. е осъден за извършено престъпление по чл. 172, ал.2 от НК. На 01.06.2014 г. трудовото му правоотношение отново било прекратено на основание чл. 325, ал.1, т.1 от КТ. Ищецът поискал да получи трудовата си книжка и удостоверение, образец УП – 2 от работодателя, но той отказал. За поведението на ответника ищецът уведомил ИТ. В резултат на това му е върната трудовата книжка, но при получаването й ищецът установил, че същата не е коректно попълнена. В книжката било записано, че периода от 05.09.2010 г. до 31.05.2014 г. не с е зачита за трудов стаж. Ищецът сочи, че това противоречи на разпоредбата на чл. 352, ал.1, т.6 от КТ.

            Предвид на горното ищецът моли съда да уважи предявения от него иск по чл. 124 от ГПК вр. чл. 352, ал.1, т. 6 от КТ, като бъде признато за трудов стаж времето от 26.03.2012 г. до 01.06.2014 г., през което ищецът не е работил, поради неправилно недопускане до работа и иска по чл. 124 от ГПК вр. чл. 354, ал.1, т. 1от КТ като бъде признато за трудов стаж времето от 05.09.2010 г. до 26.03.2012 г., през което ищецът е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването му на работа.

            Ответникът „Тетрахиб” АД- с. Н. в дадената му от закона възможност да представи писмен отговор по иска, не представя отговор и не прави доказателствени искания. Същия е уведомен надлежно за неблагоприятните последици от недаването на отговор.

 

            Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за безспорно и категорично установено от фактическа и правна страна следното:

            По иска с правно основание чл. 124 от ГПК вр. чл. 354, ал.1, т. 1 от КТ -да бъде признато за трудов стаж времето от 05.09.2010 г. до 26.03.2012 г., през което ищецът е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването му на работа, съдът счита следното:

            Установява се от приетите по делото заверени копия от решение №330/17.12.2010 г., по гр.д. №1001/2010г. на НПРС, че заповедта  с №6 от 04.08.2010 г. на Изпълнителния директор на „Тетрахиб” АД с.Н., издадена на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ е отменена.Основанието за тази отмяна е  чл. 344, ал.1,т.1 от КТ, считано от 05.09.2010 г. Ищецът по това гражданско дело и по настоящото е възстановен на предишната работа, в „Тетрахиб” АД- с.Н., на длъжността „Ръководител група транспорт”. Това решение на НПРС е обжалвано от ответника „Тетрахиб” АД, като ШОС, с решение от 11.05.2011 г. по в.гр.д.№191/2011 г. е потвърдил изцяло първоинстанционното решение. Ответникът „Тетрахиб” АД с. Н. е обжалвал и това решение пред ВКС, който съд се е произнесъл по образуваното там гр.д. №1193/2011 г. с определение №223 от 24.02.2012 г., като не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение .№191/2011 г. по описа на ШОС. Това определение е окончателно, както е отбелязано в него. Следователно първоинстанционното решение №330/17.12.2010 г., по гр.д. №1001/2010г. на НПРС е влязло в законна сила на 24.02.2014 г. От съобщаването  на ищеца за това е започнал да тече за него 14 дневният срок, за да се яви и заеме длъжността, на която е възстановен от съда.

            По делото е прието като доказателство и заверено копие от присъда №50 по НЧХД №23/2013 г., с която Т.С.Т., в качеството си на дл. лице- Изпълнителен директор на „Тетрахиб” АД-  с.Н. е признат за виновен в това, че през месец април  2012 г. не е изпълнил съдебното решение за възстановяване на неправилно уволнен работник- ищеца Х.И.Х.. По въззивна жалба на подсъдимия се е произнесъл ШОС, по образуваното там ВНХД №246/2013 г., като е изменил първоинстанционната присъда само относно датите на извършване на престъплението, а именно вместо през месец април е прието, че деянието е осъществено на 26.03.2012 г., на 24.04.2012 г.и на 25.04.2012 г. Присъдата е потвърдена в останалата си част, а решението не подлежи на обжалване.

            Видно е от представеното заверено копие от трудовата книжка на ищеца Х.И.Х., там е налице отбелязване, подпечатано с печата на работодателя  „Тетрахиб” АД с.Н. и подписано от директора, според което времето от 05.09.2010 г. до 31.05.2014 г. не се зачита за трудов стаж. От приетото по делото заверено копие от Удостоверение, образец УП-2, изд. от ответника на ищеца, че стажът му е зачетен до датата 05.09.2010 г., като за периода от тази дата до 31.05.2014 г. той няма трудов стаж в предприятието.

            Съгласно текста на чл. 354, ал.1 ,т.1 от КТ, за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, в случаи, че работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването му на работа. Безспорно трудовият договор на ищеца е бил прекратен на 05.09.2010 г. Периодът от това прекратяване до датата на влизане на решението за отмяна на уволнението 24.02.2012 г. и следващите 14 дни след уведомяването на ищеца за решението, през които 14 дни той следва да направи постъпки да бъде възстановен на работа, ако желае това е период, в който трудово правоотношение не е съществувало между страните, но поради последвалата отмяна на уволнението и по силата на закона се зачита за трудов стаж. Отмяната на заповедта за прекратяване на тр. правоотношение обаче има обратно действие по отношение на това правоотношение и поради  признаване на уволнението за незаконно се счита, че правоотношението въобще не е прекъсвано. Затова това време, т.е периодът от 05.09.2010 г. до 26.03.2012 г. следва да се зачете за трудов стаж. Съдът приема тази крайна дата, тъй като съгласно цитираната по – горе присъда, това е датата, на която ищецът е трябвало да бъде възстановен на работа, но не е бил възстановен.

 

            По иска с правно основание чл. 124 от ГПК вр. чл. 352, ал.1, т. 6 от КТ - за времето от 26.03.2012 г. до 01.06.2014 г. – времето, през което ищецът не е работил, поради неправилно недопускане до работа.

            Видно от приетото по делото заверено копие от Заповед № 34 от 01.06.2014 г., трудовото правоотношение между работодателя  „Тетрахиб” АД- с.Н.  и ищеца Х.И.Х. е прекратено, по взаимно съгласие на страните, считано от 01.06.2014 г. Ответникът не е представил доказателства за това, че се касае за последващо прекратяване на трудов договор или че обсъжданият по-горе такъв е бил прекратен преди това. Съгласно текста на чл. 352, ал.1, т.6 от КТ, за трудов стаж се признава и времето по трудово правоотношение, през което работникът или служителят не е работил, в случай когато работникът или служителят не е работил поради неправилно недопускане на работа. Вярно е, че по настоящото дело, видно от приложената и обсъждана по-горе присъда  № 50 по НЧХД №23/2013 г., недопускане до работа на ищеца е констатирано на датите 26.03.2012 г., 24.04.2012 г. и на 25.04.2012 г. Съдът обаче счита, че не може да се изисква от работника при всяко недопускане да инициира наказателно производство, за да се снабди с доказателства за времето, през което не е допуснат до работа, на която е възстановен. След като трудовото му правоотношение е прекратено на 01.06.2014 г.,  до 31.05.2014 г.  това правоотношение е съществувало и е било валидно сключено. Времето, през което ищецът не е бил допускан до работа, при това неправилно, следва да му се зачете за трудов стаж, а това е времето от 26.03.2014 г. до 31.05.2014 г.

 

Предвид на обстоятелството, че трудовите дела са безплатни за ищците и по тях не се плащат първоначални такси ответника следва да бъде осъден да заплати ДТ в размер по чл. 3 от ТДТ ССГПК, като за неоценяем иск. Съдът определя минимална държавна такса по двата иска в размер на 30 лв. за всеки от исковете или общо 60лв.

 

 

            Водим от гореизложеното и на основание чл.315 във вр.чл.235  от ГПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

            Признава на основание чл. 124 от ГПК вр. чл. 354, ал.1, т. 1 от КТ за установено между Х.И.Х. с ЕГН ********** ***  и „Тетрахиб” АД с. Н., с ЕИК ***, представлявано от П.И.М., че времето от 05.09.2010 г. (пети септември две хиляди и десета година) до 26.03.2012 г.(двадесет и шести март две хиляди и дванадесета година), през което Х.И.Х. с ЕГН ********** е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи, СЕ ЗАЧИТА ЗА ТРУДОВ СТАЖ.

 

            Признава на основание чл. 124 от ГПК вр. чл. 352, ал.1, т. 6 от КТ за установено между Х.И.Х. с ЕГН ********** ***  и „Тетрахиб” АД с. Н., с ЕИК ***, представлявано от П.И.М., че времето от 26.03.2012 г. (двадесет и шести март две хиляди и дванадесета година) до 01.06.2014 г.(първи юни две хиляди и четиринадесета година), през което Х.И.Х. с ЕГН ********** не е работил, поради неправилно недопускане до работа, СЕ ЗАЧИТА ЗА ТРУДОВ СТАЖ.

 

            ОСЪЖДА и „Тетрахиб” АД с. Н., с ЕИК ***, представлявано от П.И.М., ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Н.П. държавни такси върху уважените искове в размер на 60 лв.(шестдесет лева).

           

            Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                       Районен съдия:......./ П /........                                                                                                              Галина Николова