Р Е Ш Е Н И Е

 

№.400

 

гр. Н.п., 30.12.2014 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

  Районен съд- Н.п. в публичното заседание на шестнадесети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА НИКОЛОВА

 

при секретаря В.В., като разгледа докладваното от съдия Николова гражданско дело № 900 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по искова молба, съдържаща обективно съединени искове по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 1 708,11 лв. главница, иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 439,77лв. -мораторна лихва за периода от датата на падежа на вземанията до 29.08.2014 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата, предявени от “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр. В. ***, район ***, бул.“***” №***, В. ** - Г, със законни представители Б.Г.М., Б.Д.П. и П.С.С., с пълномощник по делото юрисконсулт М.Й.М. и юрисконсулт А.Ц. срещу П.М.В. с ЕГН **********, с постоянен адрес в с.М., област Ш., ул. „* ***” № *.

 Ответникът е изпратил писмен отговор на иска в рамките на законоустановения срок по чл.131 от ГПК, с който оспорва основателността и доказаността на всеки от двата иска. Оспорва фактите по исковата молба, като сочи, че имота, за който е  посочено, че е консумирана електроенергия, намиращ се в с. М., ул.”***„ № * е напуснат от него и семейството му от 1997 г. След тази година ответникът и семейството му се преместили да живеят в друг имот, намиращ се в с.с., а в имота по исковата молба останал да живее брата на ответника В. М.В., който починал през 2003 г. През 1999 г. имота се запалил, като изгорели половината къща, две стаи, баня, кухня, сайвант, плевня, кочини за гледане на прасета и тогава мъж от селото се качил на стълба и с големи клещи отрязал захранващия кабел за ел.енергия, с цел да може да се гаси захранващия кабел с вода. От постройките в имота останали един коридор и две стаи. В имота нямало ток от този момент, а братът на ответника живял в него до смъртта си без ток. През 2006 г. за собственици на имота били признати други лица – Т.И.Й. и С.А.А., които посетили енерго-разпределителното дружество в гр. Н.п. и подали молба за смяна на собственика. Ответникът сочи, че живее на друг адрес в с. М., на ул.”***” № * и заявява, че не е обвързан от общите условия на ищцовото дружество, т.к те са приети от 07.11.2007 г., когато собственици на имота са били други лица. Предвид на горното моли да се отхвърлят предявените спрямо него искове като неоснователни и недоказани и му се присъдят направените по делото разноски.

 

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Видно е от приложените заверени копия от три броя дебитни известия с №0087210384 от 26.01.2012 г., №0088100790 от 09.03.2012 г. и №0088100932 от 12.03.2012 г., че техен получател е ответника П.М.В.,***. Общата дължима сума по тези три известия възлиза на 1 708,11 лв., каквато е претенцията на ищцовото дружество за главница към ответника. Установява се обаче от доказателствата по делото и по –специално от показанията на разпитаните по делото свидетели Х.С.Д., Р.Д.М. и В.М.В., че ответникът е живял в имота на ул. „***” № * в с. М., обл. Ш. до 1997-1998 г., след което е закупил имот в същото село и се е преместил там. В имота останал да живее неговият брат, който починал през 2003 г. Тези показания са подкрепени в пълна степен и от представеното по  делото заверено копие от н.а. за собственост на недвижим имот, придобит по давност № *** г. по регистъра на нотариус П.А. с район на действие НПРС, от съдържанието на който се вижда, че Т.И.Й. и С.А.А. са признати за собственици на  празно дворно място, УПИ –*-* в кв. * по плана на с.М., обл.Ш. и на  застроено и незастроено дворно място, УПИ –* -* в кв. * по плана на с.М., обл.Ш.. С последващ н.а. №*** г., приложен по делото в заверено копие имотът - застроено и незастроено дворно място, УПИ –* -* в кв. * по плана на с.М., обл.Ш. е продаден. Видно от представеното от ответника удостоверение №*** г., изд. от Община Н.п., че имот УПИ –*-* в кв. * по плана на с.М., обл.Ш. е с административен адрес ул.”***” № * в с.М., обл.Ш., а имот УПИ –*-* в кв. * по плана на с.М., обл.Ш. е с административен адрес ул.”***” № * в с.М..

В настоящото установително производство, следващо производството по чл. 410 от ГПК и започнало по повод оспорване вземането от длъжника, на ищцовата страна бе вменена доказателствената тежест да докаже, че с ответника са обвързани в договорно правоотношение и ответникът дължи претендираните суми за консумирана ел. енергия по посочените фактури. В Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.ОН България Продажби” АД, одобрени с Решение ОУ-061 на ДКЕВР 07.11.2007 година действително е  регламентирано, че потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице-собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Е.ОН България Мрежи” АД, което ползва електрическа енергия за домакинството си, и е снабдявано и закупува същата от „Е.ОН България Продажби” АД.  В Чл.6, ал.2 от същите ОУДПЕЕ е регламентирано кога друго лице - несобственик на съответния имот има качеството на потребител, а именно при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота, е дал пред ”Е.ОН България Продажби” АД съгласие в нотариално заверена форма лицето да бъде потребител за определен срок. В този случай за задълженията към ”Е.ОН България Продажби” АД собственикът или титулярът на вещното право е солидарно отговорен заедно с лицето, за което е дал съгласието си. Ищецът в настоящото производство не доказа, че ответникът е собственик на имота, намиращ се в с. М., област Ш., ул. “***” № *, с кл. № *, нито пък негов ползвател. В последният случай ищецът следва да разполага с документ, удостоверяващ съгласието на собственика или титуляра на вещното право, както и срок, в който ползвателят ще е потребител на ел. енергия. Следователно няма как е да е потребител на ел. енергия в този обект, обвързан да заплаща консумираната ел. енергия. Ответникът не оспорва, че до 1998 г. е бил собственик на имота и е ползвал ел. енергия. Претенцията на ищеца обаче касае консумирана ел. енергия в периода от 26.01.2012 г. до 12.03.2012 г. За доказване дължимостта на претендираната главница ищецът се позовава на Общите условия  на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго Про продажби”, приложими към настоящия момент. Тези Общи условия обаче са одобрени с Решение ОУ-061 на ДКЕВР на 07.11.2007 година и имат действие за в бъдеще. Няма как те да обвързват ответника да заплати използваната в имота електрическа енергия, след като в настоящото производство бе установено с категоричност, че още през 2006 г. други лица са придобили собствеността на имота.

Поради това, че от една страна ответниците не владеят имота и от друга страна собственик на имота след 17.09.2007 г. и за процесния период е „Ню Дайменшън” ООД, то искът се оказва неоснователен и недоказан.

При недоказана дължимост на главницата, претенцията за лихви върху тази главница, като акцесорно задължение, е също недоказана.

Предвид на горното следва да се признае спрямо ответника, че вземането на ищеца за сумите от 1 708,11 лв. – главница и за сумата от 439,77лв., представляваща мораторна лихва за периода от датата на падежа на вземанията до 29.08.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.09.2014 г. до окончателното плащане не съществува.

Следователно съдът намира претенцията на ищеца за заплащане на сумите от 1 708,11 лв. - главница, 439,77лв. -мораторна лихва за периода от датата на падежа на вземанията до 29.08.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.09.2014 г. до окончателното плащане, както и за направените по делото разноски за недоказана и като такава тя следва да се отхвърли.  При този изход на процеса ищцовото дружество следва да заплати направените от ответника разноски, които съгласно приложения списък възлизат на 438 лв., от които 420 лв.- адвокатско възнаграждение и 18 лв.- платена държавна такса по издаването на съдебни удостоверения. 

Водим от горното и на основание чл. 235 отГПК, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, спрямо П.М.В., с ЕГН **********, с постоянен адрес в с. М., общ. Н.п., област Ш., ул. “***” № *, че вземането на “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление – гр. В. *, район ***, бул.“***”, В. *** Г №*, представлявано от Управителите  Б.Г.М., Б.Д.П. и П.С.С., за сумата от 1 708,11 лв /хиляда седемстотин и осем  лева и единадесет стотинки/ - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението на 10.09.2014 г. до окончателното плащане главница за неизплатена ел.енергия за абонатен № *  и адрес на потребление в с. М., област Ш., ул. “***” № *, по клиентски номер *, съгласно фактури: Фактура № 0087210384 от 26.01.2012 г.; фактура №0088100790 от 09.03.2013 г. и фактура №0088100932 от 12.03.2013 г., НЕ СЪЩЕСТВУВА.

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД, спрямо П.М.В., с ЕГН **********, с постоянен адрес в с. М., общ. Н.п., област Ш., ул. “***” № *, че вземането на “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление – гр. В. *, район ***, бул.“***”, В. *** Г №*, представлявано от Управителите  Б.Г.М., Б.Д.П. и П.С.С., за сумата от 439,77лв.(четиристотин тридесет и девет лева седемдесет и седем стотинки), представляващи мораторна лихва за периода от датата на падежа на вземанията до 29.08.2014 г., НЕ СЪЩЕСТВУВА.

 

 

ОСЪЖДА “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление – гр. В. *, район ***, бул.“***” №*, В. Тауърс – Г ДА ЗАПЛАТИ на П.М.В., с ЕГН **********, с постоянен адрес в с. М., общ. Н.п., област Ш., ул. “***” № *, направените по делото разноски в размер на 438 лв./четиристотин тридесет и осем лева/, от които 420 лв.- адвокатско възнаграждение и 18 лв.- платена държавна такса по издаването на съдебни удостоверения. 

 

След влизане в законна сила на решението, препис от него да се докладва по ч.гр.д. № 752/2014 г. по описа на НПРС.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд Ш..

 

 

                                   Районен съдия: ......../ П....//...............................

                                                                                              Галина Николова