О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

 

№515

 

гр.Н., 27.08.2014г.

 

В  ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Районен съд Н., в закритото си заседание съдията докладчик, като разгледа докладваното гр.д    569/2014г.  по описа на НПРС, уС.ови следното:                   

           

            От ответника е постъпил отговор на исковата молба, съдъражаща обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.127, ал.2 от СК и по чл. 143 от СК.

            В отговора е направено оспорване на подсъдността на делото, т.к според ответника компетентен да разгледа делото е РС С.. Мотивите за това искане са, че и ищцата и ответникът живеят в гр. С., а детето не е живяло постоянно в с. С., общ. Н.. Ответникът сочи, че детето е живяло с двамата си родители в гр. С., като през м. март 2014 г. майката на ищцата и вторият и съпруг са го взели за да го заведат на почивка с тях на Б.. След приключване на почивката им те не са върнали детето, а се обадили, че искат да го вземат за малко с тях в с. С., при което двамата родители се съгласили. След като уговореното време за престой в с. С. изтекъл детето не било върнато в гр. С.. Междувременно отношенията между родителите се влошили и през м. юни ищцата напуснала съвместното им жилище.

            Ответникът сочи, че промяната на настоящия адрес на детето е свързана с воденото дело и в този смисъл се позовава на определение № 187 от 25.03.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1956/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Б.И.

 

Съдът съобрази отново направеното искане за промяна на подсъдността и намира, че компетентен да разгледа и реши делото е РС С..

С.овището на съда, макар да е в противоречие с разпоредбата на чл. 127, ал.2 от СК, която като специална изключва приложението на чл. 105 от ГПК се основава на това, че детето е променило местоживеенето си не по взаимно съгласие на двамата си родители, които до м.юни са живеели заедно и следователно са били длъжни и са могли да вземат заедно решение за промяна на местоживеенето на детето. Очевидно е, че промяната на местоживеенето на детето е била по повод бъдещото дело, доколкото промяната на настоящия му адрес е С.ала на 13.06.2014 г.(л.10 от делото), променен е личният лекар на детето, което е С.ало на 16.06.2014 г. (л.7 от делото), а делото е заведено само няколко дни по – късно - на 20.06.2014 г. Очевидно е и, че промяната на настоящия адрес на майката – ищцата по делото, което е С.ало на 13.06.2014 г. – л.9 от делото, е по същите съображения, а както тя самата сочи в исковата си молба, тя продължава да живее и работи в гр. С. във фирма „Р.” ЕООД с работно време от 9,30ч.до 18,30ч., както и в съботните дни от 10,00ч. до 14,00ч.

 

Съдът счита, че ищцата е променила както своя, така и на детето си настоящи адреси на местоживеене единствено и само с цел заведеното по – късно дело.

Съдът прецени и ниската възраст на детето, което е на 5 години и намери, че обстоятелството, че то живее в момента в с. С., общ. Н., не засяга неговите процесуални права по никакъв начин, т.к съгласно закона чл. 15, ал.1 от ЗЗДт., то не може да бъде изслушвано в съдебно заседание.

            Съдът споделя изводите направени в Определение № 187 от 25.03.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1956/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Б.И., където е посочено, че при спор за местна съдебна компетентност се преценява къде е било фактическото пребиваване на детето, а това е мястото, където е неговата обичайна среда на живот. Временното отсъствие на детето от това място не означава смяна на пребиваването му, нито отвеждането на детето от обичайното му местопребиваване от единия родител без съгласието на другия, може да обоснове компетентност за разглеждане на спора за родителски права от съда по мястото, където детето е отведено.

             В този смисъл, съдът намира, че искането за промяна на подсъдността е основателно и следва да се по С., разглеждането на делото от РС С., т.к в гр. С. детето е живяло трайно, постоянно и там е била неговата обичайна среда за живот, заедно със своите родители до м.март 2014 г.

 

            Водим от горното и на основание чл.118, ал.2 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 569 / 2014 г. по описа на НПРС.

 

Изпраща делото на районен съд С. по подсъдност на правния спор с предмет чл. 127 от СК и чл. 143 от СК лв.

 

Определението във връзка с подсъдността подлежи на обжалване от заинтересованата страна, съгл. чл. 121 от ГПК пред Ш.окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.

 

 

                                                           Районен съдия: ...................................

                                                                                         Галина Николова