Р Е Ш Е Н И Е

№ 2

гр. Н., 08.01.2014 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Районен съд – гр. Н. в публичното заседание на втори декември през  две хиляди и тринадесета година, в състав :

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА

 

при секретаря Д.П., като разгледа докладваното от съдия Маркова АНХД №569 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид:

Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

В нея жалбоподателят “***” – ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С., община О., ул. “***”  №*, с ЕИК ***, с пълномощник по делото юрисконсулт Ж.Р.Ж. твърди, че издаденото наказателно постановление №В-0026835/26.06.2013 г. на Директора на Регионална дирекция за областите В., Д., Ш., Т., Р. и С. към Комисията за защита на потребителите, с което на дружеството е наложена имуществена санкция от 3 000 лв., е незаконосъобразно. Твърди, че не е осъществено описаното в постановлението административно нарушение и от страна на наказващия орган неправилно е приета за нарушена разпоредбата на чл.5, ал.2 от Закона за потребителския кредит. Но въпреки твърдяното извършено нарушение, а именно непредоставяне на стандартен европейски формуляр на лице, заявило интерес за кредит, такъв формуляр бил предоставен на инспектора, представил се за клиент, а и такъв формуляр бил приложен като документ към акта за установяване на административното нарушение.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В съпровождащото жалбата писмо административнонаказващия орган изтъква, че счита жалбата за неоснователна.  

Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и се явява процесуално допустима.

С акт за установяване на административно нарушение №К-0026835 от 07.05.2013 г. актосъставителят В.К.Г. е констатирал, че при направената проверка на 22.04.2013 г. в обект на жалбоподателя – клон на “***” – ЕАД в гр. Н., обл. Ш. е било установено, че дружеството не е изпълнило задължението си по Закона за потребителския кредит, а именно на същата дата 22.04.2013 г. в 10, 30 ч. при заявен интерес за получаване на потребителски кредит с точно обявени параметри, не била представена от страна на дружеството преддоговорна информация във формата на стандартен европейски формуляр. Актосъставителят е отбелязал, че с това е нарушена разпоредбата на чл.5, ал.2 от Закона за потребителския кредит. Актът е бил връчен на упълномощено лице на дружеството, като писмени възражения са били направени в срока по чл.44 от ЗАНН. Въз основа на така съставения АУАН и на материалите съдържащи се в административно-наказателната преписка и съобразявайки направеното писмено възражение, Директорът на РД за областите В. Д., Ш., Р., Т. и С. към КЗП е издал наказателно постановление №В-0026835/26.06.2013 г., с което за така установеното административно нарушение, на основание чл.45 ал.1 от ЗПК на “***” – ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С., община О., ул. “***” №*, с ЕИК ***, е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева.

Съдът счита, че актът и наказателното  постановление са издадени от компетентните за това органи, отговарят на императивните изисквания на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, а също и че в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и налагащи отмяната на постановлението на това основание.

От събраните по делото доказателства съдът смята, че безспорно се установява, че на 22.04.2013 г. от служители на КЗП – РД гр. В. – свидетелите В.К.Г., Н.И.Й. и М.Р.В. била извършена проверка, по повод подаден сигнал, в клон на “***” - ЕАД, намиращ се в гр. Н., обл. Ш., на ул. О.” №. По време на извършената проверка, свидетелят В.К.Г., придружен от свидетелката М.В., се представил за потенциален клиент на банката, който има намерение да ползува потребителски кредит. Свидетелят Н.Й. останал навън, не влязъл в обекта, за да не се разбере от служителите на банката, че се извършва проверка. Свидетелят Г. бил насочен за обслужване към кредитен инспектор на банката – свидетелката А.Г.К.. Г. поискал информация относно условията за предоставяне на потребителски кредит от 1 000 лева, със срок на изплащане 12 месеца. Кредитният инспектор предоставила устно пълна информация относно лихвения процент, такси за разглеждане и обслужване на кредита и погасителни вноски, със или без застраховка към кредита и въобще за всички обстоятелства, касаещи такъв един кредит. Свидетелят поискал К. да му запише някои от обстоятелствата и тя записала на лист вариантите на бъдещия кредит със и без застраховка. Устната информация действително била пълна и подробна, но кредитния инспектор не предоставила на свидетеля Г. стандартен европейски формуляр, издаван по образец, съдържащ преддоговорната информация. След това свидетелят попитал дали това е всичко относно информацията за кредита и след утвърдителен отговор от страна на кредитния инспектор, разговорът бил приключен, свидетелят благодарил и двамата със свидетелката В. тръгнали, насочвайки се към изхода на сградата. В средата на коридора свидетелят се спрял и се върнал, а В. извикала стоящия навън свидетел Й.. След това свидетелят Г. се представил, че е инспектор към КЗП и извършва проверка. Това обстоятелство притеснило свидетелката К. и проверяващите били насочени към друг служител на банката – свидетелката К.М.Х.. Резултатите от извършената проверка, били обективирани в Констативен протокол № К-0135276 от 22.04.2013 г. Така до приключването на разговора между свидетеля Г. и свидетелката К. не бил предоставен на свидетеля стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит съгласно приложение №2 от ЗПК. Такъв бил представен едва след като служителите на КЗП се легитимирали като такива, по време на написването на констативния протокол.

Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена безспорно, тъй като именно такива факти се установяват от събраните по делото писмени и гласни доказателства, и най-вече от показанията на свидетелите В.Г., М.В. и Н.Й., чиито показания са безпротиворечиви и съдът ги приема за достоверни и изложени добросъвестно. Съдът не приема за достоверни показанията на посочените от страна на жалбоподателя свидетели К.Х. и А. К., двете служители на проверявания банков клон, защото те съдържат противоречия. От показанията на свидетелката Х. става ясно, че установена практика в работата на дружеството е в случаи като настоящия, при оферирането на клиента, когато параметрите на евентуалния бъдещ договор са ясни, в компютърната система да бъдат въвеждани данните на бъдещия договор и системата веднага изработва погасителен план и се генерира преддоговорната информация, която всъщност следва да се предостави на клиента. Свидетелката твърди, че няма как по друг начин да се предостави информацията на клиента, ако данните не са въведени в системата. Същевременно от представения по делото Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити ясно се вижда, че броят на евентуалните еднакви погасителни вноски е изписан ръкописно, т.е не е бил зададен преди разпечатването. Следователно тук е налице противоречие между показанията на свидетелката и представените писмени доказателства. Съдът не намира за достоверна тезата, застъпена в показанията на тези две свидетелки за започналото разпечатване на Стандартен европейски формуляр в конкретния случай и повреда на принтерното устройство, довела до забавяне на това разпечатване, защото относно обстоятелствата, при които е приключил разговора между проверяващия и свидетелката К. и момента, в който проверяващите са се легитимирали като такива, техните показания /на проверяващите/ са ясни, логични и безпротиворечиви. Съдът смята, че безспорно по делото се доказва, че едва след като проверяващите са се легитимирали и по време на съставяне на констативния протокол такъв им е бил предоставен стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит.

Предвид установената фактическа обстановка, съдът приема за безспорно доказано извършеното административно нарушение. При установените по-горе факти, съдът счита, че дружеството - жалбоподател действително е осъществило визираното в АУАН и НП, административно нарушение. Разпоредбата на чл.5 ал.1 от ЗПК изисква на потребителя, преди да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, да му се предостави своевременно, съобразно изразените от него предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора, необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит. Съгласно чл.5, ал.2 от ЗПК  Информацията по ал.1 се предоставя във формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно приложение №2. Смисълът на това изискване е да могат потребителите  да вземат своите решения  при информираност за фактите, относно желания от тях кредит, да получават адекватна информация относно условията и стойността  на кредита и относно техните задължения и то преди да бъде сключен договора, която информация те да могат да вземат със себе си и да обмислят. Това е изискване и съгласно т.19 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. В настоящия случай такъв формуляр не е бил представен на свидетеля Г., представил се за лице, желаещо да ползува кредит до приключването на разговора му с кредитния инспектор и обявяването му, че напуска сградата на банковия клон. Вярно е, че в случая цялата информация, съдържаща се в такъв един формуляр, е била предоставена устно на свидетеля Г., но това обстоятелство не е в състояние да игнорира факта на административното нарушение, нито да го окачестви като маловажен случай. То е от значение при определяне размера на следващата се на дружеството санкция.

 Поради гореизложеното съдът смята, че в случая е налице осъществено административно нарушение, поради което и законосъобразно против дружеството е било издадено наказателното постановление.

Относно наложената с постановлението имуществена санкция, съдът счита, че същата е обосновано определена в минималния, предвиден в закона размер, при очевидното отчитане от страна на наказващия орган на тежестта на нарушението.  

Считайки, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, съдът намира, че то като такова следва да бъде потвърдено.

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №В-0026835/26.06.2013 г. на Директора на Регионална дирекция за областите В., Д., Ш., Т., Р. и С. към Комисията за защита на потребителите, с което на “***” – ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С., община О., ул. “***”  №*, с ЕИК ***, представлявано от В.М.С. и Д.Д.М., на основание чл.45, ал.1 от Закона за потребителския кредит е валожена имуществена санкция от 3 000 лв. /три хиляди лева/ за нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.2 от същия закон.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ш.ския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: