Р Е Ш Е Н И Е

№ 47

гр. Нови пазар 27.05.2014 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

          Районен съд - Нови пазар  в публичното заседание на дванадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА

 

при секретаря Б.А., като разгледа докладваното от съдия Маркова АНХД №3 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

          Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

          В нея жалбоподателят А.С.А. ***, действащ чрез процесуалния си представител адв. К.К. от Д. адвокатска колегия заявява, че не е съгласен с наказателно постановление №578/25.10.2013 г. на Началника на РУП – гр. К., с което са му наложени административни наказания глоба в размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДвП и глоба в размер на 50 лв. на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца. Счита, че постановлението е незаконосъобразно, а описаната фактическа обстановка не отговаря на действително случилото се. Заявява, че двама униформени служители едновременно са му указали две различни места за спиране за проверка на автомобила и това породило объркване в неговите действия. Твърди, че АУАН и НП били издадени в нарушение на императивните изисквания на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Предвид така изложените в жалбата обстоятелства, жалбоподателят моли съда, да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, а в случай, че счете, че не са налице условия за това, да го измени, като намали срока на наложеното наказание лишаване от правоуправление.

Въззиваемата страна не изпраща представител на съдебното заседание. В писмено становище заявява, че наложеното наказание е съобразено със законовата рамка. Моли, съдът да постанови решение, с което жалбата да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление потвърдено.

          Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и се явява  процесуално допустима.

С акт за установяване на административно нарушение №578/05.10.2013 г. актосъставителят С.Н.С. е констатирал, че на същата дата, около 16,20 часа в с. П., общ. К., обл. Ш., на изградено КПП–П., при движение в посока с. Б., жалбоподателят, управлявайки собствения си лек автомобил „***” с рег. № ***, извършил следните нарушения: Управлява без включени къси светлини, или светлини за движение през деня, и при подаден сигнал със стоп-палка за спиране от контролен орган своевременно и ясно, не спира на посоченото от униформения служител място. Актосъставителят е отбелязал, че с това жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл.70, ал.3 и чл.103 от ЗДвП.  Въз основа на този акт наказващият орган е издал наказателно постановление №578/25.10.2013 г. на Началника на РУП – гр. К., с което за така установеното нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.185 от същия закон е наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 20 лв., а за нарушението на чл.103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.1, т.4 от същия закон е наложил глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца.

Актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от съответните компетентни за това органи, предвид приложената по делото заповед №Із-1745/28.08.2012 г. на Министъра на МВР.    Съдът констатира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление отговарят на императивните изисквания на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, а и в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които препятстват правото на защита на жалбоподателя и са основания за отмяна на наказателното постановление на това основание..

Установява се с категоричност от събраните доказателства поделото /показанията на С., И. и О./, че на 05.10.2013 г., около 16.20 часа свидетелите С.Н.С., Н.А.И. и М.И.О. - тримата униформени служители на РУП-К., работели по контрол на движението по пътищата и се намирали на изграден за тази цел КПП в с. П., по главния път гр. Ш. - град С.. Тогава от същата посока към тяхното местоположение се приближил лек автомобил „***” с рег. № ***, без включени къси или дневни светлини. Свидетелят С.Н.С. подал ясен сигнал със стоп-палка към водача, като му посочил мястото за спиране. Водачът обаче не спазил указанията и спрял управляваното МПС на около 50 метра след указаното му място, в дясното платно за движение. Наложило се свидетелите да приближат автомобила, за да извършат плануваната проверка. Установили, че водач е жалбоподателят А.С.А. ***. За констатираните две нарушение на ЗДВП му бил съставен АУАН бл. №128317, №578/05.10.2013 г., с актосъставител С.Н.С. и свидетели при установяване на нарушението и съставяне на акта присъстващите Н.А.И. и М.И.О.. При връчването на акта жалбоподателят вписал като възражения, че сигнал за спиране му подали двама полицейски служители на различни места, а и автомобила му бил с включени светлини.

По делото са депозирани показания и от свидетеля Е.А.П., който е бил пътник в управлявания от жалбоподателя автомобил. Този свидетел сочи, че полицейският автомобил е бил спрян на самото кръстовище, единият от униформените служители подал сигнал за спиране на жалбоподателя, като посочил за място за спиране непосредствено пред полицейския автомобил. Другият униформен служител също посочил място за спиране, но малко по-напред. Това породило объркване у жалбоподателя и затова той решил да спре на безопасно място, на около 20-30 метра  по – напред от указаното му такова. Свидетелят твърди също така, че светлините на лекия автомобил „***” с рег. № *** се включват автоматично със стартиране на двигателя. Съдът счете, че не следва да има предвид тези показани. Не се открива логика в това защо жалбоподателят е спрял на толкова отдалечено и избрано от него място, дори и да се приеме, че двама униформени служители са указали различни места за спиране. Нелогично е и твърдението, че указаното място за спиране не било безопасно, след като свидетелите, които са униформени служители на МВР следят точно за безопасността на движението и в тази връзка са изпълнявали служебните си задължения по контрол на автомобилния транспорт. Всъщност водачът няма възможност да избира сам безопасно място според неговите критерии за спиране за проверка, а следва при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания, така, както разпорежда текстът чл.103 от ЗДвП, което в случая очевидно жалбоподателят не е сторил. Относно твърденията на свидетеля П. , че автомобилът на жалбоподателя е с функция за автоматично включване на дневни светлини и по тази причина не е възможно по време на движението си в деня на проверката светлините му да не са работили, съдът счита, че следва да се съобрази следното: В настоящия случай е от значение да се установи не дали автомобила на жалбоподателя е снабден с функция автоматично включване на дневни светлини, а следва да се установи дали при движението си конкретно на 05.10.2013 г. автомобилът на А. е бил с включени светлини. Известно е, че множество от по-новите модели автомобили са снабдени с такава функция, а такава система би могла да се постави и на стар модел автомобил, но в случая е от значение дали жалбоподателят /независимо дали автомобилът му има или не система за автоматично включване на дневни светлини/ е бил със светлини, така, както се изисква от разпоредбата на чл.70, ал.3 от ЗДвП. Съдът намира, че от показанията на свидетелите С., И. и О., на които съдът няма основание да не даде вяра, с категоричност се доказва, че жалбоподателят е управлявал автомобила си без включени светлини и това е бил поводът за спирането му от страна на проверяващите.

 

 

 

  Предвид гореизложеното съдът, счита за доказано по делото, че действително при извършената му проверка от страна на полицейските служители, жалбоподателят е управлявал автомобила без включени къси или дневни светлини, както и че при подаден му ясен сигнал със стоп палка, с посочване на мястото за спиране, жалбоподателят  не е  спазил указанията и спрял управляваното МПС на около 50 метра след указаното му място. При тези данни следва да се приеме, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл.70, ал.3 от ЗДвП, както и това по чл. 103 от ЗДвП.

Относно размерите на наложените с постановлението наказания глоба, съдът счита, че те са правилно определени в минималните граници, предвидени за всяко от нарушенията. Що се отнася до наказанието лишаване от право да управлява МПС, законодателят е предвидил срок от 1 до 6 месеца за нарушението на чл.103 от ЗДВП, а в конкретния случай административнонаказващия орган е наложил това наказание, ориентирано към минималния размер, макар и несъвпадащ с него, което съдът счита за законосъобразно и обосновано.

          Водим от горното и считайки, че наказателното постановление е законосъобразно и обосновано, съдът намира, че то като такова следва да се потвърди, като направените по делото разноски в общ размер от 32, 55 лв. се възложат в тежест на жалбоподателя. Ето защо съдът

 

                     

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖАДАВА наказателно постановление №578/25.10.2013 г. на Началника на РУ “Полиция” – гр. К., с което на А.С.А. *** с ЕГН **********, на основание чл.174, ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 2 /два/ месеца и на основание чл.185 от ЗДВП е наложена глоба в размер на 20 /двадесет/ лева за извършени административно нарушения по съответно чл.103 от и чл.70, ал.3 от същия закон.

          ОСЪЖДА А.С.А. *** с ЕГН ********** да заплати по сметка на Районан съд – Нови пазар направените по делото разноски от 32, 55 лв. /тридесет и два лева и петдесет и пет стотинки/.

          Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: