Р Е Ш Е Н И Е

№ 36

гр. Н., 24.04.2014 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Районен съд – гр. Н. в публичното заседание на двадесет и седми март през  две хиляди и четиринадесета година, в състав :

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА

 

при секретаря Б.А., като разгледа докладваното от съдия Николова НАХД № 115 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид:

Подадена е жалба на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

В нея жалбоподателят “***” АД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. “***”  № ***, с ЕИК ***, с пълномощник по делото адв. А.А. от ШАК, твърди, че издаденото наказателно постановление № В-0027203/14.01.2014 г. на Директора на Регионална дирекция за областите В., Д., Ш., Т., Р. и С. към Комисията за защита на потребителите, с което на дружеството е наложена имуществена санкция от 3 000 лв., е незаконосъобразно. Твърди, че не е осъществено описаното в постановлението административно нарушение и от страна на наказващия орган неправилно е приета за нарушена разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Закона за потребителския кредит. В жалбата и в съдебно заседание се изложиха твърдения, че описаното нарушение, а именно непредоставяне на стандартен европейски формуляр на лице, заявило интерес за кредит, такъв формуляр бил предоставен на инспектора, представил се за клиент, не е извършено по няколко причини. На първо място, тъй като служител на банката се е опитал да накара инспекторите на адмиснистративни-наказващия орган да почакат, за да им бъде предоставен такъв европейски формуляр, но тогава те се легитимирали и отказали да го получат с твърдението, че са приключили проверката. На второ място, се твърди, че действията на инспекторите на КЗП са били симулативни – те не са искали наистина да теглят кредит и така са нарушили закона, поради което АУАН и Констативния протокол за издадени в нарушение на закона и НП следва да бъде отменено. На трето място, се твърди, че проверяващите не са посочили всички параметри на интересуващия ги кредит, поради което изготвянето на такъв формуляр не е било възможно. На последно място се твърди, че последният възможен момент да се представи такъв формуляр съгласно ЗПК е сключването на договор за кредит, поради което липсвало неизпълнение на задължението на банката, тъй като тя все още имала възможност да представи такъв европейски формуляр.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. 

Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и се явява процесуално допустима.

С акт за установяване на административно нарушение № К-0027203 от 04.12.2013г. актосъставителят В.К.Г. е констатирал, че при направената проверка на 21.11.2013 г. в обект на жалбоподателя – клон “***” АД в гр. Н., обл. Ш.ска е било установено, че дружеството не е изпълнило задължението си по Закона за потребителския кредит, а именно на същата дата 21.11.2013 г. в 11,15 ч. при заявен интерес за получаване на потребителски кредит с точно обявени параметри, не била представена от страна на дружеството преддоговорна информация във формата на стандартен европейски формуляр.

Актосъставителят е отбелязал, че с това е нарушена разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Закона за потребителския кредит. Актът е бил връчен на упълномощено лице на дружеството, като писмени възражения са били направени в срока по чл. 44 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН и на материалите съдържащи се в административно-наказателната преписка и съобразявайки направеното писмено възражение, Директорът на РД за областите В. Д., Ш., Р., Т. и С. към КЗП е издал наказателно постановление № В-0027203 от 14.01.2014 г., с което за така установеното административно нарушение, на основание чл.45 ал.1 от ЗПК на “***” АД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. “***”  № ***, с ЕИК ***, е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева.

Съдът счита, че актът и наказателното постановление са издадени от компетентните за това органи, отговарят на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а също и че в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и налагащи отмяната на постановлението на това основание.

От събраните по делото доказателства съдът смята, че безспорно се установява, че на 21.11.2013 г. от служители на КЗП – РД гр. В. – свидетелите В.К.Г. и Н.И.Й. била извършена проверка, по повод подаден сигнал, в клон на “***” АД, намиращ се в гр. Н., обл. Ш.ска, на пл. „***” № ***. По време на извършената проверка, свидетелят В.К.Г., придружен от свидетеля Н.И.Й., се представили за потенциални клиенти на банката, които имат намерение да ползват потребителски кредит. Те били насочени за обслужване към кредитен инспектор на банката – свидетелката П.С.А..

Св. Й. поискал информация относно условията за предоставяне на потребителски кредит от 800 лева, със срок на изплащане 1 година. Кредитният инспектор предоставила устно пълна информация относно плащания, такси и други условия, касаещи такъв един кредит. Устната информация действително била пълна и подробна, но кредитният инспектор не предоставила на свидетеля Й. стандартен европейски формуляр, издаван по образец, съдържащ преддоговорната информация. След това свидетелят попитал дали това е всичко относно информацията за кредита и след утвърдителен отговор от страна на кредитния инспектор, разговорът бил приключен, свидетелят благодарил и двамата със свидетеля Г. тръгнали, насочвайки се към изхода на сградата. Пред входната врата на банката свидетелите се спрели и се представили, че са инспектори към КЗП и извършват проверка. Посикали да раговарят с управителя на клона, но тъй като той отсъствал, съдействие им оказала св. П.А..

Резултатите от извършената проверка, били обективирани в Констативен протокол № К-0155991 от 21.11.2013 г. Така до приключването на разговора между свидетеля Й. и свидетелката А. не бил предоставен на свидетеля стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит съгласно приложение № 2 от ЗПК.

Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена безспорно, тъй като именно такива факти се установяват от събраните по делото писмени и гласни доказателства, и най-вече от показанията на свидетелите В.Г., М.В. и Н.Й., чиито показания са безпротиворечиви и съдът ги приема за достоверни и изложени добросъвестно. Съдът не приема за достоверни показанията на посочените от страна на жалбоподателя свидетели П.А. и К. Н., двете служители на проверявания банков клон, защото те съдържат противоречия. В показанията си свидетелката А. твърди, че не са й предоставени достатъчно точни параметри на кредита, който ги интересува, поради което е невъзможно изготвянето на преддоговорна информация под формата на европейски формуляр, но твърди, че въпреки това колежката й ги повикала да се върнат, за да им бъде предоставен такъв, но инспекторите вече се легитимирали и казали, че вече е късно. Не е възможно хем тя да не е била в състояние да им предостави формуляра, хем да им е предложен такъв, но те да са отказали да го получат.

Предвид установената фактическа обстановка, съдът приема за безспорно доказано извършеното административно нарушение. При установените по-горе факти, съдът счита, че дружеството - жалбоподател действително е осъществило визираното в АУАН и НП, административно нарушение. Разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗПК изисква на потребителя, преди да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, да му се предостави своевременно, съобразно изразените от него предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора, необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит. Съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗПК  Информацията по ал.1 се предоставя във формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно приложение № 2. Смисълът на това изискване е да могат потребителите  да вземат своите решения при информираност за фактите, относно желания от тях кредит, да получават адекватна информация относно условията и стойността  на кредита и относно техните задължения и то преди да бъде сключен договора, която информация те да могат да вземат със себе си и да обмислят. Напускането на бюрото на кредитния инспектор е последния възможен момент, в който служителя на банката може да предостави този формуляр, защото няма гаранция, че клиента ще се върне. Ако клиента си тръгне от банката без този формуляр правото му да вземе информирано решение вече е нарушено. Това е изискване и съгласно т. 19 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета.

Съдът не споделя изводите на процесуалния представител на санкционираното юридическо лице, че действията на контролните органи са били симулативни и като такива незаконосъобразни. Служителката в клона на “***” АД не е знаела за техните намерения. Нейното задължение да предостави европейски формуляр важи за всички клиенти, независимо от мотивите, които стоят зад проявения от клиента интерес. Тя не е знаела, че св. Г. и св. Й. са инспектори от КЗП и не това е причината да не им предостави задължителната по ЗПК преддоговорна информация. Действията на инспекторите биха били незаконосъобразни, само ако с действията си те изрично са я подтикнали към неизпълнение на това си задължение – например отказали са да получат такъв формуляр преди легитимацията си или са я мотивирали или подтикнали към неизпълнение на това задължение. Конкретния случай не е такъв, по делото безспорно се доказа, че двамата инспектори са създали една напълно достоверна и реална обстановка, в която кредитния инспектор е трябвало да им предостави стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит съгласно приложение № 2 от ЗПК, но не го е сторила.

Поради гореизложеното съдът смята, че в случая е налице осъществено административно нарушение, поради което и законосъобразно против дружеството е било издадено наказателното постановление.

Относно наложената с постановлението имуществена санкция, съдът счита, че същата е обосновано определена в минималния, предвиден в закона размер, при очевидното отчитане от страна на наказващия орган на тежестта на нарушението. 

Считайки, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, съдът намира, че то като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № В-0027203/14.01.2014 г. на Директора на Регионална дирекция за областите В., Д., Ш., Т., Р. и С. към Комисията за защита на потребителите, с което на “***” АД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. “***”  № ***, с ЕИК ***, на основание чл. 45, ал. 1 от Закона за потребителския кредит е наложена имуществена санкция от 3 000 лв. /три хиляди лева/ за нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗПК.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ш.ския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: