Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 61

 

гр. Нови пазар 14.07.2014 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          Районен съд - Нови пазар  в публичното заседание на осемнадесети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА

 

при секретаря В.В., като разгледа докладваното от съдия Маркова АНХД №204 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

          Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

          В нея жалбоподателят Х.А.О. *** заявява, че не е съгласен с наказателно постановление №16/27.03.2014 г. на Директора на РИОСВ-Ш., с което  му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева. Счита, че при издаването на НП е нарушен материалния закон и са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като същото е постановено при непълнота и субективна преценка на доказателствата. От съдържанието на АУАН и НП не ставало ясно точно къде и как е извършена проверката. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. И.Т. от ШАК поддържа изложените доводи в жалбата. Твърди също, че АУАН страда от пороци, като невписване на точен адрес на свидетелите по акта, а адрес по месторабота, липса на вписване на местоработата на нарушителя, с оглед размера на последващото административно наказание. Твърди още, че единственото нарушение на жалбоподателя се състои в липсата на писмено уведомяване на РИОСВ за извършения ремонт. Предвид така изложените в жалбата обстоятелства, жалбоподателят моли съда, да постанови решение, с което да отмени изцяло  наказателното постановление.

Въззиваемата страна, чрез представителя си юрисконсулт Г. счита,  че осъщественото от жалбоподателя административно нарушение е доказано безспорно. Счита, че при съставянето на АУАН и НП не са били допуснати процесуални нарушения, водещи до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя. Изтъква, че служителите на РИОСВ с категоричност констатирали неизпълнението на даденото на жалбоподателя предписание в срок, като за констатациите им не били нужни специални познания по строителство.  Моли, съдът да постанови решение, с което жалбата да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление потвърдено.

          Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и се явява  процесуално допустима.

С акт за установяване на административно нарушение №3В-02 г. от 10.01.1014 г. актосъставителят З. П. В. е констатирал, че е осъществено административно  нарушение в периода от 10.10.2013 г. до 08.11.2013 г., в склад за съхранение на негодни за употреба препарати за растителна защита, намиращ се в бившия стопански двор на с. П., обл.Ш.. Жалбоподателят, в качеството си на собственик на склад за негодни за употреба препарати за растителна защита бездействал, неизпълнявайки предписание, дадено му на основание чл.155, ал.2 от ЗООС, с констативен протокол 3В-52 от 10.10.2013 г. Възпроизведен е в акта тексттът на самото предписание, а именно в срок до 08.11.2013 г. да се ремонтира покривната конструкция на помещението, в което се съхраняват препарати за растителна защита, за да се отстранят течовете в това помещение, както и след ремонта да се уведоми писмено РИОСВ - гр. Ш. за изпълнението на предписанието. Актосъставителят е отбелязал, че с деянието жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.166, т.3 във вр. с чл.155, ал.2 от ЗООС. Жалбоподателят е вписал своите възражения в предявения му АУАН, като е отбелязал, че покривната конструкция е ремонтирана в срок, но той не е имал възможност да уведоми РИОСВ своевременно за това. В законоустановения гридневен срок жалбоподателят е депозирал и писмени възражения срещу така съставения АУАН, в които заявява, че лично, за 2 дни е извършил ремонт на помещението, но поради неотложна полева работа не е имал възможност да уведоми писмено РИОСВ- гр.Ш.. Въз основа на този акт наказващият орган е издал наказателно постановление №16/27.03.2014 г. на Директора на РИОСВ - Ш., с което за така установеното нарушение на чл.166, ал.3, предл. 2 ро от  ЗООС, във вр. с чл.155, ал.2 и чл. 156, ал.2 от същия закон, на основание същата законова разпоредба е наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 2 000 лв.

Актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от съответните компетентни за това органи, предвид приложената по делото заповед №РД-04-267 от 01.11.2012 г. и заповед №РД-04-235 от 05.11.2013 г., регламентиращи правомощията на актосъставителя. Законодателят, в разпоредбата на чл.14, ал.4 от ЗООС е регламентирал правомощията на наказващия орган.

Съдът констатира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление отговарят на императивните изисквания на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, а и в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които препятстват правото на защита на жалбоподателя и са основания за отмяна на наказателното постановление на това основание. Действително в АУАН актосъставителят, както и свидетелите при съставяне на акта са посочени с еднакъв служебен адрес, а на нарушителя не е посочена неговата месторабота. Тези нередовности обаче по никакъв начин не са довели до препятстване правото на защита на жалбоподателя и поради това не са съществени. Освен това в АУАН и НП  установената фактическата обстановка е детайлно описана.

Установява се с категоричност от събраните доказателства поделото - показанията на свидетелите З. П. В., С. Й. Й. и П. Д. П., както и от съдържанието на констативен протокол №3В-52 от 10.10.2013 г. и констативен протокол №3В-62 от 14.11.2013 г., че на 10.10.2013 г. служители на РИОСВ -  гр. Ш. са извършили проверка в склад за съхранение на негодни за употреба препарати за растителна защита, намиращ се в бившия стопански двор на с. П., обл. Ш., собственост на жалбоподателя и в негово присъствие. Констатиран е теч от покрива на постройката, който теч е застрашавал безопасното съхранение на негодните за употреба пестициди. С констативния протокол №3В-52 от 10.10.2013 г. на жалбоподателя са дадени предписания да отремонтира покривната конструкция, така, че да не се допуска теч в помещението, със срок на изпълнение до 08.11.2013 г. Указано му е също след изпълнение на предписанието в срок, да уведоми писмено РИОСВ - Ш.. В така съставения протокол жалбоподателя е вписал, че няма възражения. На 14.11.2013 г. свидетелите З.В. и С.Й. извършили извънредна проверка за заснемане координатите на склада и по този повод, и с оглед контрол по изпълнението на предписанията, се свързали с жалбоподателя по телефона, за да осигури достъп във вътрешността на заключения склад. Жалбоподателят обаче не се отзовал, а и не изпратил свой представител на място. Свидетелите констатирали при външния оглед на склада, че част от керемидите са все още разместени и ремонт на покрива на помещението не е извършван. Било установено също, че жалбоподателят не е уведомил писмено РИОСВ-Ш. за извършения ремонт, както му е било изрично указано. Затова и му бил съсавено горепосочения АУАН. По делото са депозирани показания и от свидетелите  К.А.Б. и М.М.Х., посочени от жалбоподателя. Първият от тях свидетелства за това, че видял как жалбоподателят и свидетелят Х. извършват подмяна на керемидите на покрива на сградата. Твърди, че това било в края на месец септември, или началото на месец октомври 2013 г. Тогава при разговор с жалбоподателя научил, че ремонтъг е във връзка с дадено предписание от контролните органи. Вторият свидетел твърди, че лично е участвал в подмяната на циглите на покрива и това било със сигурност след 10.10.2013 г., тъй като това била рождената дата на свидетеля, и със сигурност ремонта бил преди откриването на „свинския лов”, започващ на 01.11.2013 г. Този свидетел твърди, че подмяната на циглите, в която той лично участвал заедно с жалбоподателя продължила повече от час, тъй като се наложило да доставят и ламперия за покрива. Показанията на тези двама свидетели са противоречиви, досежно периода на извършване на ремонта. Те противоречат и на безспорно установените по делото факти. Без съмнение предписанието на жалбоподателя е било дадено на 10.10.2013 г. Следователно няма как ремонт във връзка с това предписание да е вършен в края на септември и началото на октомври 2013 г. Също така известна и достъпна итформация е /чрез справка на съответните адреси в електронната мрежа/, че ловът на едър дивеч и конкретно на диви свине е обявен на 01.10.2013 г. и ако ремонтът е бил извършен преди началото на този лов, то няма как това да е след 10.10.2013 г. Тези показания също така противоречат на обясненията на самия жалбоподател, дадени в тридневния срок след съставяне на АУАН. В тези обяснения жалбоподателят твърди, че ремонтът му е отнел два дни и че го е извършил лично той. Нелогично е и твърдението на жалбоподателя, че поради неотложни ангажименти на полето не е имал възможност да уведоми писмено РИОСВ – Ш. за вече извършения ремонт, още повече, че уведомяването е следвало да бъде писмено, примерно чрез писмо, а не чрез лично явяване на адреса на учреждението в гр. Ш.. Също така е нелогично поведението на жалбоподателя на 14.11.2013 г., когато е бил уведомен по телефона от служителя на РИОСВ, че проверяващите ще посетят обекта, той да не присъства, да не изпрати някого, който да пусне служителите в сградата, или поне по телефона де не увери служителя, че ремонтът е извършен и предписанието изпълнено. Предвид изложеното, съдът намира, че от показанията на свидетелите З.В., С. Й. Й. и П. Д. П., на които съдът няма основание да не даде вяра, с категоричност се доказва, че жалбоподателят е бездействал и не е изпълнил предписанието да отремонтира покривната конструкция, така, че да не се допуска теч в помещението, със срок на изпълнение до 08.11.2013 г. и след изпълнение на предписанието в срок да уведоми писмено РИОСВ- Ш..

 

 

 

При тези данни съдът приема, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл.166, ал.3, предл. 2 ро от  ЗООС, във вр. с чл.155,, ал.2 и чл. 156, ал.2 от същия закон.

Относно размера на глобата, съдът счита, че тя е законосъобразно определена в минималната граница от 2000 лв. Очевидно е също така, че нарушението не представлява маловажен случай.

          Водим от горното и считайки, че наказателното постановление е законосъобразно и обосновано, съдът намира, че то като такова следва да се потвърди.

Ето защо съдът

                     

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖАДАВА наказателно постановление №16/27.03.2014 г. на Директора на Регионалната инспекция по околна среда и води – гр. Ш., с което на Х.А.О. с ЕГН ********** *** за нарушение на чл.166, ал.3, предл.2-ро от  ЗООС, във вр. с чл.155, ал.2 и чл. 156, ал.2 от същия закон, на основание същата законова разпоредба е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ш.ския административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: