Р Е Ш Е Н И Е

№67

гр. Н., 25.07.2014 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            Районен съд – Н. в публичното заседание на седми юли  през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА

 

при секретаря Б.А., като разгледа докладваното от съдия Маркова АНХД №242 по описа на съда за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

            Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

            В нея жалбоподателят А.Р.М., представляван по делото от адвокат И. И. от Варненска адвокатска колегия твърди, че не е съгласен с наказателно постановление №13/27.01.2014 г. на ВНД Началник на РУ “Полиция” – гр. Н.. Изтъква, че фактическата обстановка, отразена в обстоятелствената част на наказателното постановление не отговаря на обективната действителност, а самото постановление било незаконосъобразно и неправилно. Не били посочени служителите, установили извършеното нарушение, а актът за установяване на нарушението бил издаден седем дни след твърдяната дата на нарушението. Жалбоподателят отрича на 08.01.2014 г. в град Н. да е управлявал лек автомобил „***” с рег.№ ***. Твърди, че не е спиран за проверка от органи на МВР по време на управление и вмененото му нарушение не било установено по надлежен ред. Заявява също, че не му е предявяван АУАН и по тази причина подал молба до РУП - Н. да му предоставят екземпляр от същия. Поради тези съображения и считайки, че не е извършил вменените му  нарушения по чл.137а, ал.1, чл.6, т.1, чл.103 и чл.150, всички от ЗДвП, жалбоподателят моли съда, да постанови решение, с което да отмени наказателно постановление №13/27.01.2014 г. на ВНД Началник на РУ “Полиция” – гр. Н.

            Въззиваемата страна не изпраща представител на насроченото съдебно заседание. Депозирано е писмено становище от процесуалния представител на въззиваемата страна – юрисконсулт И.С., с което се оспорва жалбата. Сочи се, че актът за административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни длъжностни лица и в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Актът за установяване на административното нарушение бил съставен в присъствието на нарушителя и  бил предявен, но той отказал да го подпише, който факт бил удостоверен с подписа на свидетел. Представителят на въззиваемата страна счита, че всяко от административните нарушения е доказано безспорно и не споделя доводите на жалбоподателя. Поради това страната моли, жалбата да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено.

            Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата e подадена в законоустановения срок и се явява процесуално допустима.

С акт за установяване на административно нарушение №13/15.01.2014 г. актосъставителят И.Й.И.  е констатирал, че на 08.01.2014 г., около 11,40 ч. в гр. Н., в близост до дом №* на пл. ”***” жалбоподателят А.Р.М. е управлявал лек автомобил „***” с рег. № ***, собственост на Р. И. Р., без да е поставил обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила. Освен това водачът престоявал в зоната на действие на пътен знак В-27, забраняващ престоя и паркирането. След разпореждането от представител на службата за контрол да загаси двигателя и да предаде документите си за проверка, той не се подчинил, а потеглил, като по този начин осуетил извършването на проверката от органите за контрол. Жалбоподателят управлявал автомобила без да притежава свидетелство за управление на МПС. Актосъставителят е отбелязал, че с тези деяния са нарушени разпоредбите на чл.137а, ал.1, чл.6, т.1, чл.103 и чл.150, всички от ЗДвП. Въз основа на така съставения акт наказващият орган е издал наказателно постановление №13/27.01.2014 г., с което за така установените нарушения на жалбоподателя са били наложени следните административни наказания: глоба в размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП; глоба в размер на 20 лв. на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП; глоба в размер на 50 лв. на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП и глоба в размер на 100 лв. на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Актът за установяване на административното нарушение, както и наказателното постановление са издадени от компетентни длъжностни лица /представена е по делото заповед №Із-1745/28.08.2012 г на Министъра на МВР, издадена на основание чл.189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП/. Съдът счита също така, че актът за установяване на административното нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление отговарят на императивните изисквания на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН и в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и налагащи отмяната на постановлението на това основание. Съдът счита, че доводите на жалбоподателя, изтъкнати в жалбата му, относно допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения, са несъстоятелни. Той твърди, че актът не му е предявяван, за да се запознае със съдържанието му, но тези му твърдения се опровергават от свидетелските по казания по делото, а и от отбелязването, направено в самия акт. В него е удостоверено с подписа на един свидетел с посочена самоличност и адрес, че жалбоподателят е отказал да подпише акта, каквато процедура предвижда разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗАНН именно при отказ да се подпише акта. Съдът не намира, че е налице процесуално нарушение и относно обстоятелството, че нарушението е извършено на 08.01.2014 г., а актът е съставен на 15.01.2014 г. В чл.34, ал.1, предл.2-ро от ЗАНН са предвидени преклузивни срокове, с изтичането на които административно производство не се образува или образуваното се прекратява. Това са хипотезите, в които АУАН не е съставен в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението в общо уредените случаи. В конкретния случай обаче процесуално нарушение не е извършено, а в акта точно са посочени както датата на извършване на нарушението - 08.01.2014 г., така и датата на съставяне на акта - 15.01.2014 г.  

Установява се от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите И.Й.И. и Д.Г.И., че на 08.01.2014 г. около 11.40 часа в гр. Н. жалбоподателят е управлявал лек автомобил „***” с рег.№ ***, след което е спрял пред павилион за цигари, намиращ се на пл. ”***” в града. Спирането е било в зоната на действие на пътен знак В27, забраняващ  спирането и престоя. Това било констатирано от  свидетеля Д.И., както и от колегите му Е.Т. и В.М., тримата униформени служители на РУП-Н.. Свидетелят И. приближил до жалбоподателя, когото познавал, както визуално, така и като самоличност и се представил, с намерение да извърши проверка на документите му, както и тези за автомобила. През това време спътничката на жалбоподателя направила покупки от павилиона и се качила обратно в купето на автомобила. Първоначално жалбоподателят започнал да приготвя исканите му документи, но след качването на неговата спътничка потеглил напред, в посока изхода на града. Така с действията си прекъснал започналата проверка и на практика я осуетил. На 15.01.2014 г., по повод констатираните нарушения жалбоподателят бил призован и му е бил съставен акт за установяване на административно нарушение бланков №487154/15.01.2014 г. Този акт жалбоподателят отказал да подпише, както и да получи екземпляр от него, с твърдението, че не е извършил визираните в него нарушения. Отказът бил удостоверен съобразно предвидения в ЗАНН ред. 

Горепосочените факти безспорно се установяват от събраните по делото доказателства- показанията на свидетелите И.Й.И. и Д.Г.И., както и от писмените доказателства - справка №779/04.02.2014 г., издадена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, ОСИН – В., справка рег. №6025 от 04.07.2014 г., изд от сектор КАТ при ОДП – Ш. и 2 бр. докладни записки. Твърденията на  жалбоподателя, че на посочената дата - 08.01.2014 г. около 11.40 часа не се е намирал в гр. Н. и не е управлявал лек автомобил „***” с рег.№ ***, изтъкнати в даденото сведение по административната преписка, съдът счита, че не отговарят на истината. Те се опровергават както от показанията на свидетеля - очевидец на нарушенията - свидетеля Д.Г.И., на чиито показания съдът дава вяра, тъй като ги счита за изложени добросъвестно, така и от цитираната справка №779/04.02.2014 г., издадена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, ОСИН – В., според която жалбоподателят се е явил там в 13, 33 часа на 08.01.2014 г. /установено посредством видеозаписите на охранителната система/. Съдът намира, че безспорно с поведението си жалбоподателят е извършил виновно вменените му нарушения, като е спрял за престой в зоната на действие на знак В-27, забраняващ престоя и паркирането; управлявал е автомобила преди спирането пред павилиона и при потеглянето си, без поставен предпазен колан, като по този начин не е изпълнил задължението си за ползване на такъв, а с потеглянето си при започвалата проверка  е осуетил нейното извършване. Освен това жалбоподателят е управлявал автомобила без да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство, което е видно от приложената справка за нарушител от региона рег. №6025 от 04.07.2014 г. Данните от същата сочат, че жалбоподателрят е притежаевал свидетелство, но към 08.01.2014 г. то е невалидно. Така с действията си жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл.137а, ал.1, чл.6, т.1, чл.103 и чл.150 от ЗДвП. В случая безспорно е установено, както авторството, така и извършването на всяко едно от вменените на жалбоподателя нарушения. За нарушението на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП жалбоподателят е санкциониран с глоба във фиксирания в закона размер от 50 лв.  Глоба също във фиксирания в закона размер от 20 лв. му е наложена на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП за нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП – престой при наличието на знак В27. Глоба в минималния, предвиден в закона размер от 50 лв. на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП му е наложена за осуетяване извършването на проверката от органите за контрол, като тук следва да се отбележи, че не му е наложено и кумулативно предвиденото в тази законова разпоредба наказание лишаване от правоуправление, очевидно защото жалбоподателят е неправоспособен. Също така на М. е наложена и глоба в минималния размер от 100 лв. на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП за управление на МПС без съответното СУМПС, т.е. за нарушението на чл.150 от ЗДвП.

Всички наложени административни наказания са в предвидения законов минимум или в конкретния размер, фиксиран в закона, при което съдът следва приеме, че наказанията са съобразени с тежестта на нарушенията.

Поради гореизложеното, съдът намира, че наказателното постановление като законосъобразно и обосновано, следва да бъде потвърдено. Ето защо

 

Р  Е  Ш  И

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №13/27.01.2014 г. на ВНД Началник на РУ”Полиция – гр. Н., с което на А.Р.М. ***, с ЕГН ********** са наложени  следните административни наказания: глоба в размер на 50 лв. /петдесет лева/ на основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП, глоба в размер на 20 лв./ двадесет лева/ на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП, глоба в размер от 50 лв. /петдесет лева/ на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП и глоба в размер от 100 лв. /сто лева/ на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, за извършени административни нарушения по чл.137а, ал.1, чл.6, т.1, чл.103 и чл.150 от същия закон.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ш.ския административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: