Р Е Ш Е Н И Е  № 74

 

гр. Нови пазар, 03.10.2014 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            Районен съд – Нови пазар, в публичното заседание на двадесет и трети  септември  през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТИНА НИКОЛОВА

 

при секретаря Д.П., като разгледа докладваното от съдия Николова НАХД № 245 по описа на съда за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

            Подадена е жалба на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

            В нея жалбоподателят „***” ЕАД с ЕИК *** със седалище гр. С. моли наказателно постановление № Ш-12-ДНСК-130 от 29.03.2011г. на Заместник-началника на ДНСК, като  незаконосъобразно да бъде отменено изцяло. Позовава се на разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАННвръчване на наказателното постановление след изтичане на  шестмесечния срок от съставяне на АУАН. Във възражение, депозирано срещу акта за установяване на административно нарушение № Ш-12 от 22.02-2011 г. се посочва, че на проверявания адрес, намиращ се в гр.К., обл. Ш., ул. ”***” № ***, жалбоподателят има изграден и друг строеж, а именно базова станция GSM тип БС-МТ-1, изградена след издадено разрешение, като строежът е категория 6, който не подлежи на въвеждане в експлоатация, съгласно чл. 178, ал. 2 от ЗУТ. Твърди се още, че в АУАН строежът не бил индивидуализиран, така че да се разграничи от вече посочения строеж. Посоченото разширение, предмет на разрешение за строеж № 44 от 11.11.2010 г. било в процес на изграждане и строежът не бил пуснат в експлоатация именно поради предстоящата процедура по набавяне на разрешение за ползване.

В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител.

            Въззиваемата страна изпраща представител на насроченото съдебно заседание, който счита, че жалбата е неоснователна и недоказана. В становище по делото представителят изтъква липсата на спор между страните относно възложителя на строежа, т.е че това е жалбоподателя и издаденото разрешение за строеж № *** ot *** г. от главния архитект на Община К., както и относно категорията на строежа, а именно трета категория, за който е необходимо снабдяването с разрешение за ползване от ДНСК. Предвид констатациите на контролните органи за включено ел. захранване и консумация на ел. енергия от Базовата станция ***, очевидно строежът се ползвал при липса на регламентираните предпоставки за това. С тези доводи страната моли, жалбата да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено.

            Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа страна следното:   

На 10.02.2011 г. служителите на сектор Ш. при РДНСК Североизточен район М.Ж.Д. и В.К.Р. извършили проверка на строеж, представляващ мобилно телекомуникационно съоръжение на „***” ЕАД- С.. Строежът се намирал на покрива на административната сграда на Община К., в гр.К., обл. Ш., ул. ”***”№ ***. На място било констатирано, че е изграден и друг строеж, представляващ Базова станция *** на „***” ЕАД- С., трета категория по номенклатурата за видовете строежи.

За този строеж било издадено разрешение за строеж № *** от *** г. от главния архитект на Община К.. Констатирано било и става ясно от показанията на свидетелите М.Ж.Д. и В.К.Р., че съоръжението е захранено с ел енергия и електромерното табло, отчитащо потреблението от този обект работи и отчита консумация в момента на проверката. За установеното бил съставен на 14.02.2011 г. констативен акт № 5, който е бил изпратен на жалбоподателя, в едно с покана да се яви в сектор Ш. на РДНСК, на посочен адрес и дата, за съставяне на АУАН. Поканата е получена на 17.02.2011 г. Поради неявяването на представител на дружеството, на 22.02.2011г. е съставен акт № Ш-12 от 22.02.2011г. за установяване на административно нарушение, в отсъствието на жалбоподателя. Те установили, е на място има друга станция, собственост на жалбоподателя, която била изградена по-рано и по характеристика не подлежала на изрично въвеждане в експлоатация с акт на контролен орган.

Въз основа на така съставения  и надлежно връчен акт наказващият орган е издал Наказателно постановление № Ш-12-ДНСК-130 от 29.03.2011г., с което за виновно нарушение на чл. 178, ал.1 във вр. с чл. 177, ал.2 от ЗУТ, на основание  чл. 237, ал. 1, т.4 на ЮЛ е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съдът счита, че актът за установяване на административното нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление отговарят на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Възражението на жалбоподателя, изтъкнато в депозираната до съда жалба за нарушение, изразяващо се в невръчване на НП с шестмесечен срок от съставянето на АУАН съдът намира за неоснователно. Действително разпоредбата на чл. 34, ал.3 от ЗАНН регламентира прекратяване на административно наказателното производство, но само когато в шестмесечния императивен срок от съставянето на АУАН  наказателно постановление не е издадено. В конкретния случай НП е издадено на 29.03.2011 г. при съставен АУАН на 22.02.2011 г., а връчването се е осъществило едва на 28.04.2014 г., което не е процесуално нарушение. Наказателното постановление е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Връчването на наказателното постановление е ирелевантен за ЗАНН въпрос, освен с оглед преценка на срочността на жалбата срещу НП. 

Съдът намира също, че жалбоподателят е извършил вмененото му с НП административно нарушение. Установява се от доказателствата по делото, от показанията на св. М.Ж.Д. (актосъставител) и св. В.К.Р., а и жалбоподателят не оспорва, че жалбоподателят е реализирал строеж, представляващ базова станция SH 0018, от трета категория съгласно чл. 137, ал. 1 ,т. 3  от ЗУТ, на покрива на административната сграда на Община К., намираща се в същия град. За тази базова станция е налице разрешение за строеж № *** от *** г. от главния архитект на Общината. Преди въвеждането му в експлоатация е необходимо разрешение за ползване, издадено от ДНСК. Съдът намира за безспорно установено от показанията на разпитаните свидетели, които кредитира с доверие, че изградената Базова станция *** на  „***” ЕАД- С. е работела към момента на проверката, без да е била въведена в експлоатация във основа на разрешение за ползване от компетентния орган ДНСК.

Несъстоятелно е възражението, че не може да се установи за кой от двата обекта са съставени АУАН и НП, в тях описанието на строежа като Базовата станция *** се различава от описанието на по-старото съоръжение, което жалбоподателя описва като базова станция GSM тип БС-МТ-1. Освен това е налице и изрично посочване на разрешението за строеж на съответното съоръжение, което допълнително дава яснота, кой строеж е проверяван от контролния орган.

Правилно и законосъобразно за това нарушение е наложена имуществена санкция по чл. 237, ал. 1, т. 4 от ЗУТ, която санкция в размер от 1000 до 10 000 лв. Правилно администратвно-наказващия орган е определил и размера на санкцията, ориентиран към средния размер, като се отчете, че става дума за тежестта на нарушението. Съдът счита, че в случая става дума за нарушение от по-тежък характер с оглед характеристиките на нарушителя – става дума за оператор на далекосъобщителни услуги, който осъществява мащабна дейност на територията на страната, има изградени многобройни подобни съоръжения с цел поддържане на мрежа с подобен мащаб и допускането на нарушението показва по-силна форма на незачитане на нормите и установените правила.

Поради това, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Ш-12-ДНСК-130 от 29.03.2011г. на Заместник-началника на ДНСК- С., с което на „***” ЕАД с ЕИК *** със седалище гр. С. е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 /пет хиляди/ лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН  СЪДИЯ:

 

                                                                                                            Петина Николова