Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 72

 

гр. Нови пазар, 01.10.2014 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд Нови пазар в съд в публичното си заседание на двадесет и трети септември  две хиляди и четиринадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галина  Николова

при секретаря Д.С., като разгледа докладваното от съдия Николова АНХД № 341 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

В нея жалбоподателят П.В.П. от гр. К., заявява, че с наказателно постановление № 46-0000019 от 27.02.2013 г. на началника на Областен отдел КД – ДАИ Ш. му е наложено наказание на основание чл. 105, ал.1 от Закона за автомобилните превози, глоба в размер на 200лв.

Твърди, че е НП е незаконосъобразно, т.к актът е съставен на 07.01.2013 г. за нарушение, което е извършено на 05.09.2012 г., с което е извършено нарушение на чл. 34, ал.2 от ЗАНН. Жалбоподателят сочи, че издаденото на водача на водача на автомобила – А.Й.А. НП е отменено изцяло с ВЗС решение по АНХД № 69 /2012 г.на РС В.. Нарушението на жалбоподателя е установено с установяване на нарушението на водача на автомобила, което е станало на 05.09.2012 г. с установяването на нарушението на водача А. е било установено и това чия собственост е МПС-то и кой е разрешил неговото управление. Поради това жалбоподателят моли да бъде отменено НП изцяло като незаконосъобразно, поради съставянето на Акта за него в нарушение на чл. 34, ал.2 от ЗАНН.

Алтернативно жалбоподателят сочи, че в НП не са преценени обективно всички правно релевантни факти. При проверката на 05.09.2012 г. водачът на МПС –то е представил удостоверение за професионална компетентност за извършване на превози на товари № 27-000-744/19.01.2012г., издадено от *** ЕОД С., от което се установявало, че водачът е преминал обучение за придобиване на необходимата квалификация. Съгласно Наредба № 41 и Директива 2003/59 на ЕС, целта на сочената в наредбата карта е да се повиши квалификацията на водачите на МПС, превозващи пътници и товари, поради което счита, че както картата, така и удостоверението удостоверяват един и същ факт, а именно извършено обучение на водача на МПС-то и притежание на необходимата квалификация. Поради това  сочи, че макар нарушението да е формално извършено, то се явява маловажно и следва да се приложи чл. 28 от ЗАНН и т.к не е приложено от АНО, то са налице основания за отмяна на издаденото НП изцяло.

Предвид на горното моли НП да бъде отменено изцяло.

Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител в открито  съдебно заседание.

 

Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Жалбата е подадена в законоустановения срок. Поради това жалбата се явява процесуално допустима.

Спрямо  жалбоподателя П.В.П. от гр. К. е издаден акт за установяване на административно нарушение серия А-2012 № 141992/07.01.2013 г., с който  актосъставителят  гл.сп.инспектор при ОО „***” Ш. И.Д.И., в присъствието на свидетеля С.С. е констатирал, че на 05.09.2012 г., около 11,40 часа, в с. В., обл. В., на разклона на АМ Х., епик на ОО”***” гр. В. е извършил проверка на товарен автомобил „***” с ДК № *** с прикачено ремарке с рег. № *** и двете собственост на „***” АД, извършващ превоз за собствена сметка на товари от гр. К. до с. Г. и установил, че водачът на автомобила А.Й.А. не притежава карта за квалификация на водача, за което му е съставен АУАН № 150240/05.09.2012 г.по чл.2, ал.1 от Наредба № 41/ 04.08.2008 г. на МТ. В акта е посочено, че нарушението на жалбоподателя е за това, че допуснал (разпоредил) осъществяването на гореописания превоз с водач, който не отговаря на изискванията за квалификация по Наредба № 41/ 2008г.

Актът е съставен във връзка с писмо на н-к ОО”***” Ш. с изх. № 11-33-10-263/22.10.2012 г. на основание писмо с рег. № 11-36-140/14.11.2011 г. на зам.изп.д-р на ИА”АА” С..

Актът е връчен на 07.01.2013 г. на жалбоподателя.

Срещу акта е подадена жалба от жалбоподателя на 09.01.2013 г, имаща характер на писмени възражения.

На 27.02.2013 г. е издадено НП № 46-0000019/27.02.2013 г., с което за описаното в акта на нарушение на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 200лв., на основание чл. 7б, ал.1, изр.1 от Закона за автомобилните превози.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 06.06.2014 г.

Съдът намира, че така съставения акт е издаден в нарушение на разпоредбите на чл. 34, ал.2 от ЗАНН. Съгласно чл. 34, ал.2 от ЗАНН Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Откриването на нарушителя е станало още със съставянето на акта на водача на товарния автомобил А.А., на когото също е съставен АУАН № 150240/05.09.2012 г., и видно от неговото съдържание в него е посочено, че автомобилът е собственост на „***” АД гр. К.. след като още при съставянето на акта на водача на автомобила е било известно на актосъставителя кой е собственик на автомобила е било възможно съставянето на акт и установяването на жалбоподателя, на когото да бъде съставен акт. Срокът за съставяне на акта е изтичал на 05.12.2012 г.

От установяване на нарушението, на 05.09.2012 г. до съставяне на акта – 07.01.2013 г. са изминали повече от 3 месеца. През това време не се установява АНО да е търсил и да не е намерил нарушителя, следователно след като е било известно, че автомобилът е собственост на фирма „***” К., то напълно възможно и в рамките на установения от закона преклузивен срок е да бъде съставен акт за нарушението на нарушителя.

Това не е направено от АНО и след изтичане на краткия срок от 3 месеца е съставен АУАН, за нарушение, извършено на 05.09.2012г. Съдът намира, че това е в нарушение на разпоредбата на чл. 34, ал.2 от ЗАНН и представлява основание за отмяна на издаденото въз основа на този акт НП, като незаконосъобразно.

Съдът намира, че по същество административно наказателната отговорност на жалбоподателя е била неправилно ангажирана и с оглед на правна квалификация на извършеното от жалбоподателя деяние. От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че жалбоподателят е служител във фирма „***” К., извършваща превоз на товари за собствена сметка.

На 05.09.2012 г. около 11,40 часа, водачът А.Й.А., служител на „***” К. е управлявал товарен автомобил „***” с ДК № *** с прикачено ремарке с рег. № *** и двете собственост на „***” АД, в с. В., обл. В., на разклона на АМ Х., като е извършвал превоз за собствена сметка на товари от гр. К. до с. Г.. Водачът бил спрян за проверка от екип на ОО”***” гр. В., при която било установено, че водачът не притежава  карта за квалификация на водача, за което на самия водач е съставен АУАН № 150240/05.09.2012 г.по чл.2, ал.1 от Наредба № 41/ 04.08.2008 г. на МТ.

След приключване на работата по този акт от събраните в съдебно заседание свидетелски показания, конкретно на св. С.С. се установи, че от ДАИ В. е изпратено писмо до ДАИ Ш. за установеното нарушение на водача А.Й.А.. В резултат на това писмо е водена кореспонденция с ИА „АА” С. относно необходимостта от съставяне на акт и на превозвача. Индиции за тази кореспонденция, доколкото по делото към административно наказателната преписка липсват приложени копия от тези писма, се съдържат и в самия акт на жалбоподателя, където в края е записано „АУАН е съставен в ОО”***” Ш., във връзка с писмо на н-к ОО”***” Ш. с изх. № 11-33-10-263/22.10.2012 г. на основание писмо с рег. № 11-36-140/14.11.2011 г. на зам.изп.д-р на ИА”АА” С..”. Очевидно е, че през времето до съставяне на акта на жалбоподателя е водена кореспонденция с ръководството на ИА „АА” С., относно необходимостта от съставяне на акт и на превозвача, а не са провеждани мероприятия за установяване на нарушителя. В този смисъл аргументите на съда относно съставянето на акта след изтичане на краткия давностен срок по чл. 34, ал.2 от ЗАНН се подкрепят от доказателствата по делото и не са били основания за съставяне на акта след този срок, т.к превозвача е бил известен кой е и не е било трудно за проверяващите да установят и отговорните за това лица. Дългия давностен срок от 1 година от извършване на нарушението е приложим в случаите на чл. 40, ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят, след като е известен не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта. Тогава актът се съставя и в негово отсъствие. В настоящия случа не е било налице подобна ситуация, съгласно приложените към административно наказателната преписка доказателства. Всичко това показва, че съставения на 07.01.2013 г. АУАН № 141992 е съставен след срока по чл. 34, ал.2 от ЗАНН и се явява незаконосъобразен.

Освен гореизложеното следва да се посочи, че видно от съдържанието на акта и на НП никъде не е посочена длъжността, която заема жалбоподателя във фирмата, а в същото време му се вменява нарушение за това, че е допуснал (разпоредил) осъществяването на описания превоз с водач, който не отговаря на изискванията за квалификация по Наредба № 41/ 2008г. Обстоятелството, че жалбоподателят е ръководител „транспортна дейност” към фирма „***” се установява едва от съдържанието на неговото възражение към акта, където той е посочил своята длъжност. Такова установяване на длъжността му обаче, към момента на съставяне на акта не е направено от АНО, както и липсва посочено в НП, поради което остава неизяснен въпроса за това, в какво качество му се вменява извършеното нарушение.

На следващо място разпоредбата на чл. 7б от Закона за автомобилните превози не въвежда задължение на конкретни длъжностни лица, а такова за самите лицензирани превозвачи и евентуално лица, извършващи превози за собствена сметка, които осъществяват превоз на пътници и товари с превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, само с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача. В разпоредбата на закона е посочено и кой издава тази карта за квалификация на водача – министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица. В Наредба № 41 от 4.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, глава V „карта за квалификация на водача” е посочен реда за издаване на картата и в чл. 29, ал.1, изр.1-во е посочено кой е инициатор за процедурата по издаване на картата - водачите, придобили удостоверение за професионална компетентност. Никъде в самия закон не е посочено, че определени длъжностни лица на фирмите превозвачи на товари за собствена сметка носят отговорност за това, че водачът не притежава карта квалификация. За лицензирания превозвач е достатъчно, съгл. чл. 7б, ал.1 от закона за автомобилните превози, водачът да притежава необходимата квалификация. В настоящия случай такава е била налице, т.к видно от приложеното и представено на проверяващите органи удостоверение за професионална компетентност за извършване на превоз на товари № 27-000-744/19.01.2012 г. , издадено от „***” ЕООД С., водачът А.Й.А. е притежавал валидно удостоверение за своята компетентност. Никъде в Закона за автомобилните превози или в Наредба № 41/ 2008 г. не се предвижда отговорност за това, че някой е допуснал нарушение на чл. 7б, ал.1, пр.1-во от закона. Санкции за допустителство на нарушение, в това число и на такова по чл. 7б, ал.1 от закона предвижда нормата на чл. 96, ал.2 от закона, която сочи, че който допусне или разпореди извършване на превоз на пътници или товари, без да има това право, се наказва с глоба или имуществена санкция 5000 лв. тази санкция, доколкото е имуществена санкция, а такава се налага само на юридическите лица предпоставя отговорност на самия превозвач, т.е на фирма „***”АД К.. тази отговорност обаче би била налице само ако водачът, който е допуснат да управлява МПС-то не отговаря на изискването за квалификация на водача, а не за това, че не притежава карта, в случай, че притежава необходимата квалификация. Следователно посоченото в акта и в НП нарушение, извършено от жалбоподателя П.В.П. не е налице, а поведението му не подлежи на санкция, т.к не представлява административно нарушение, по смисъла на чл. 6, вр. чл. 2 от ЗАНН. Това прави издаденото НП необосновано, издадено при липса на извършено от жалбоподателя нарушение и поради това се явява незаконосъобразно.

В този смисъл съдът намира, издаденото НП изцяло необосновано и незаконосъобразно и следва да се отмени изцяло.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 46-0000019 от 27.02.2013 г. на началника на Областен отдел КД – ДАИ Ш., с което П.В.П. *** за нарушение на чл. 7б, ал.1 от Закона за автомобилните превози и вр. чл. 53 от ЗАНН му  е наложено административно наказание “глоба“ в размер на 200/ двеста/ лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване съгласно ЗВАС пред Административен съд Ш. в 14 /четиринадесет/ - дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.

 

                                  

                                               Районен съдия: ……..................….......…

                                                                                Галина Николова