Р     Е     Ш    Е    Н    И    Е

                                                                         №73

                                                    Гр.Н.,02.10.2014г.

                                               

 

Районен съд Н. в публичното съдебно заседание,проведено на трети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                                                          Председател:СВЕТЛА  РАДЕВА

                                                                                          Секретар:Д.  П.

 

Като разгледа докладваното от съдия Радева АНХД №344 по описа за 2014 година,за да се произнесе,взе предвид:

 

  Образувано е административно-наказателно производство с правно основание чл.59 и сл.от ЗАНН,по жалба ,предявена от С.И.С. *** против Наказателно постановление №27/02.04.2014г.,издадено от Началник група „ОП” при РУ”Полиция”Н..

   Жалбоподателят твърди,че на основание и в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН обжалва изцяло издаденото против него наказателно постановление,с което административнонаказващият орган е приел,че на 27.01.2014г.,около  15.45часа по автомагистрала „***”,като водач на МПС,при управление на л.а. рег.№***,жалбоподателят е нарушил правилата на чл.20 ал.2 от ЗДвП,поради и което на основание чл.179 ал.2 от ЗДвП му наложил наказание „глоба”в размер на 100.00лв.

     Счита,че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановлениеса допуснати нарушения на следните процесуални разпоредби:1/Нарушена е разпоредбата на чл.42 т.4 и 5 от ЗАНН, 2/Нарушена е разпоредбата на чл.52 ал.ІV,чл.53 ал.V от ЗАНН и 3/Нарушена е разпоредбата на чл.57 ,ал.І,т.5,6 и 7 от ЗАНН.

   Въз основа на изложените по-горе съображения,моли съдът да постанови решение,с което отмени изцяло обжалваното наказателно постановление като материално и процесуално незаконосъобразно.

     В съдебно заседание жалбоподателят не се явява,не изпраща представител.

     Административно-наказващият орган не се явява,не изпраща представител.Не изразява становище по жалбата,а в придружителното писмо към административно-наказателната преписка сочи,че предявената жалба е допустима,но неоснователнва по същество.

     Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:

        На 27.01.2014г.е съставен АУАН №27/14 от И.Й.И.-*** в присъствието на свидетеля И.Т.Г.,срещу жалбоподателя С.И.С. затова,че на 27.01.2013г.около 15.45ч.по АМ „***”,на км.364+900 в посока от гр.Ш. към гр.В.,управлявайки личния си лек автомобил”***” с рег.№*** не съобразява скоростта си на движение с пътните условия,заледено пътно платно и се блъска в буца лед на пътното платно.Възниква ПТП с материални щети.Вменено му е извършване на адм.нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП.Водачът е подписал акта без възражения.

       За установеното по-горе нарушение/но вече с посочена дата 27.01.2014г./,с Наказателно постановление №27/02.04.2014г.,издадено от ст.инспектор Й.Н. Й.,на длъжност Началник група”ОП” при РУ”Полиция”гр.Н., на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179 ал.2 от ЗДвП,на С.С. е наложено административно наказание ”глоба” в размер на 100.00лв.

        Наказателното постановление е връчено на 25.06.2014г. и в законоустановения срок визираният нарушител е обжалвал същото пред съда.

        По делото бяха разпитани актосъставителя И.Й. и свидетеля при съставяне на АУАН –И.Т.Г.,които в показанията си пред съда твърдят,че били изпратени по сигнал за настъпило ПТП с материални щети на автомагистрала „***”.Двамата отишли със служебния автомобил,установили,че меспорроизшествието е настъпило в участъка от пътен възел Каспичан до бензиностанция „***”,посока от гр.Ш. към гр.В..На около 2-3 км.преди бензиностанциятав аварийната лента бил спрял лек автомобил „***” с варненски регистрационен номер,като водачът им обяснил,че пътувал сам,когато на пътното платно се блъснал в буца лед.В този момент условията на пътя били: мокра пътна настилка  на активната лента за движение,дясната лента на автомагистралата  и киша на места в аварийната лента и лентата за изпреварване.Обяснил на контролните органи,че не е успял да реагира,след като е видял буцата лед,блъснал се в нея,при което имало спукана предна дясна гума,предната броня на автомобила била счупена и имало изтичане/според св.И./на охлаждаща течност от радиатора,от което следвало,че автомобилът не може да се движи на собствен ход.Св.Г. твърди,че той лично не е възприел на пътното платно буца с лед,но било вероятно ако е имало такава,да се е разбила,встледствие на удара.На водача бил съставен протокол за пътно-транспортно произшествие,който не е приложен към административно-наказателната преписка,не е обективиран и в описателната част на АУАН и в НП.

     Представена е Заповед №І-1745/28.08.2012г.на Министъра на вътрешните работи,легитимираща материалната и функционална компетентност на издателя на атакуваното наказателно постановление.

     При така установеното от фактическа страна,съдът достигна до следните правни изводи:

     АУАН и НП са съставени от компетентни по степен,място и материя длъжностни лица,в предвидената от закона форма и съдържат реквизитите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.Следва да уточни,че годината на извършване на твърдяното административно нарушение в АУАН и в НП е различна/съответно 2013г. и 2014г./,но доколкото не се спори от страните ,че меродавната дата на извършване на нарушението е 27.01.2014г./НП/,по арг.на чл.53 ал.2 от ЗАНН,нередовността на акта  не повлича нередовност на издаденото въз основа на него НП само на това основание.

      Безспорно се установи,че жалбоподателят е имал качеството на водач на МПС,поради което е субект на задължението по чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП

      От анализа на свидетелските показания се установява,че на посочената в НП дата и място ,в конкретния пътен участък ,пътната обстановка е била усложнена с оглед на метеорологичните условия.Вярно е,че законодателят изисква от водача непрекъснато да очаква някаква опасност,когато се движи в критична обстановка,като следва да съобразява скоростта си със състоянието на пътя и всички други обстоятелства,имащи значение за безопасността на движението.Законът задължава наказващият орган да направи констатации за всички характеристики на пътната обстановка и движението на автомобила,както и относно скоростта на движение на нарушителя,като тези обстоятелства в последствие следва да се установят и пред съда.Органите по установяване на административното нарушение са изпълнили това задължение и изводите им са подкрепени от свидетелските показания само по отношение на пътната обстановка.

      Причината за настъпване на ПТП може да се дължи на различни факти –виновно поведение на водача или случайно деяние.Би могло да се презюмира,че е нарушена нормата по чл.20 от ЗДвП/несъобразена скорост/,но в този случай е необходимо наказващият орган да посочи както констатации за всички характеристики на пътната обстановка,така и такива за движението на процесния автомобил.Несъобразената скорост е предмет на изясняване и доказване.Поради липса на снимков или друг материал,не може да се установи какво е било състоянието на вертикалната пътна сигнализация и хоризонталната маркировка  към момента на инцидента,дали съответните органи са обозначили със съответен пътен знак,стойността на скоростта която не трябва да се превишава,когато е различна от посочената в чл.21 ал.1 от ЗДвП.

     Жалбоподателят е подведен под административно-наказателна отговорност затова,че поради движение с несъобразена скорост е причинил ПТП с материални щети.В какво се изразяват и за кого  са настъпили тези щети,както  и в какъв размер са същите –не е посочено нито в АУАН,нито в НП.,което е съществено нарушение  на чл.42 т.4 и т.9,чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.Недопустимо е едва в хода на съдебното следствие,със свидетелски показания да се санира допуснатия пропуск.

     При липса на други писмени доказателства,извън гласните такива,не може да се установи механизма на твърдяното от свидетелите самокатастрофиране на жалбоподателя,да се установи налице ли е „пътно транспортно произшествие” по смисъла на пар.6 т.30 от ДР на ЗДвП,както и да се установи по несъмнен начин наличието на причинна връзка между шофирането с несъобразена скорост и причиненото ПТП.Въз основа на установените по делото данни не може да се направи обоснован извод,че наказаното лице е извършило нарушението на чл.20 ал.2 от ЗДвП,за което е наказано по чл.179 ал.2 от ЗДвП.Ето защо съдът намира,че издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде изцяло отменено от съда.

     Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,съдът

 

                                                     Р        Е      Ш      И     :

                   

    ОТМЕНЯ Наказателно постановление №27/02.04.2014г.,издадено от ст.инспектор Й.Н. Й. /Началник група „ОП” при РУ”Полиция” гр.Н./въз основа на АУАН №27/27.01.2014г.,съставен от инспектор И.Й.И.,на длъжност ПИ ПК при РУ”Полиция”Н./, с което ,за нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП,на основание чл.179 ал.2 от ЗДвП ,на С.И.С. с ЕГН:**********,*** е наложено   административно наказание „глоба”в размер на 100.00 лв.

     Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Ш. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                                  РАЙОНЕН  СЪДИЯ: