Р Е Ш Е Н И Е

 84

гр. Нови пазар 23.10.2014 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

          Районен съд - Нови пазар  в публичното заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА

 

при секретаря Валентина Великова, като разгледа докладваното от съдия Маркова АНХД №357 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

          Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

          В нея жалбоподателят Б.Д.Х. заявява, че не е съгласен с наказателно постановление №14-0307-000153/29.04.2014 г. на Началника на РУП – гр. Н., с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева на основание чл.183, ал.2, т.3 от ЗДвП. Счита, че постановлението е незаконосъобразно. Изразява несъгласие с фактическите констатации, изложени в акта за установяване на административното нарушение и в наказателното постановление. Твърди, че не е нарушил разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП, а спазвал всички правила за движение по пътя. Също така наказателното постановление не отговаряло на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Не било индивидуализирано мястото на нарушението, а и от доказателствата по делото по никакъв начин не ставало ясно, че жалбоподателят е извършил нарушението. Предвид така изложените в жалбата обстоятелства, жалбоподателят моли съда, да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление.

Въззиваемата страна не изпраща представител на съдебното заседание. В съпровождащото жалбата писмо изразява становище, че жалбата е допустима, но неоснователна. АУАН и НП били издадени от компетентни длъжностни лица, в хода на административното производство не били допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, наложеното наказание било съобразено със законовата рамка. Поради това въззиваемата страна моли, съдът да постанови решение, с което жалбата да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление потвърдено.

          Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и се явява  процесуално допустима.

С акт за установяване на административно нарушение №151/09.04.2014 г. /бланков №428719/ актосъставителят В.Л.М. е констатирал, че на същата дата, около *** часа в гр. Н., обл. Ш., по ул. “***” жалбоподателят е управлявал лек автомобил “***” с рег. №***, собственост на дружество, като не спазил значението на пътен знак Б 2 – “Стоп”, поставен на кръстовището ул. “***” и на ул. “***”. Актосъставителят е отбелязал, че с това жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП.  Въз основа на този акт наказващият орган е издал наказателно постановление №14-0307-000153/29.04.2014 г., с което за така установеното нарушение на чл.6, т.3 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.2, т.3 от същия закон, е наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 20 лв.

Актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от съответните компетентни за това органи, предвид приложените по делото заповед №Із-1745/28.08.2012 г. на Министъра на МВР и заповед №з3660/30.06.2013 г. на Директора на ОД на МВР – Ш..

Съдът констатира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление отговарят на императивните изисквания на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, а и в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които препятстват правото на защита на жалбоподателя и са основания за отмяна на наказателното постановление на това основание. Съдът счита за неоснователни твърденията на жалбоподателя в тази насока, тъй като от съдържанието, както на акта за установяване на нарушението, така и от съдържанието на наказателното постановление, е ясно населеното място, а и конкретното място на нарушението -  гр. Н., кръстовището на ул. “***” и ул. “***”. Това по разбираем начин е посочено в АУАН и НП, поради което съдът не приема направените в тази насока възражения за незаконосъобразност от страна на жалбоподателя.

Установява се с категоричност от събраните доказателства по делото, а именно показанията на свидетелите П.П.С., В.Л.М. и К.Б.Б., че на *** г. вечерта, около *** часа жалбоподателят се е намирал в гр. Н., като се е движил по ул. “***” с лек автомобил “***” с рег. №***. Жалбоподателят управлявал автомобила, а в колата с него пътувало и друго лице. Прибилижавайки кръстовището на ул. “***” с ул. “***”, жалбоподателят не се съобразил с намиращия се на това кръстовище пътен знак “Стоп”, а без да спре продължил. Поведението на жалбоподателя било забелязано от горепосочените свидетели, които са служители на РУП – Н. и в този момент се намирали на въпросното кръстовище, изпълнявайки задълженията си по контрол на автомобилния транспорт. Полицейските служителя спряли жалбоподателя и извършили проверка. Те попитали водача защо не е спазил знака, а жалбоподателят им обяснил, че бърза. За така установеното нарушение – неспазването на знак Б 2 свидетелят М. съставил на жалбоподателя горепосочения акт. Тъй като полицейските служители установили и други нарушения, извършени от Х., то при проверката му били съставени и други актове за установяване на админиестративни нарушения.

Горепосочените факти съдът прие за установени безспорно, защото именно такива те се потвърждават от доказателствата по делото – най-вече от свидетелските показания. Вярно е, че всички свидетели са служители на РУП – Н., но показанията им са категорични и безпротиворечиви относно съществените за случая обстоятелства. Всеки от свидетелите лично е възприел поведението на жалбоподателя и относно факта на нарушението твърденията им не оставят никакви съмнения. Затова съдът няма основание да не даде вяра на тези свидетелски показания, поради което и ги прие истинни.

 

 

 

  Предвид гореизложеното съдът, счита за доказано по делото, че действително жалбоподателят е извършил посоченото в наказателното постановление нарушение. Той не е спрял на пътен знак “Стоп”, което е нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, защото не е съобразил поведението си с пътния знак, за което по чл.183, ал.2, т.3 от ЗДвП се предвижда административно наказание глоба от 20 лв. Видът и размерът на наказанието са точно определени в закона и в същия вид и размер административното наказание е наложено на жалбоподателя.

          Водим от горното и считайки, че наказателното постановление е законосъобразно и обосновано, съдът намира, че то като такова следва да се потвърди. Ето защо съдът

 

                     

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖАДАВА наказателно постановление №14-0307-000153/29.04.2014 г. на Началника на РУ “Полиция” към ОДМВР –Ш., РУ – Н., с което на Б.Д.Х. с ЕГН ********** ***, на основание чл.183, ал.2, т.3 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 20 /двадесет/ лева за извършено административно нарушение по чл.6 т.1 от същия закон.

          Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                      

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: