Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№86

 

Гр. Н., 03.11.2014г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

Районен съд – Н., в публично съдебно заседание от двадесет и втори октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав: районен съдия Петина Николова, при секретар Б.А., като разгледа докладваното от съдия Петина Николова НАХД № 358 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

            Делото е образувано по жалба, подадена от Б. Д.Х. ***, срещу Наказателно постановление № 14-0307-000154 от 29.04.2014г. на Началника на РУ „П” гр. Н.. В жалбата като основен аргумент за незаконосъобразност на НП се излага лаконичното описание на нарушението, в нарушение на изискването на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН и непосочване на обстоятелства, при които то е извършено. Била посочена нормата на чл. 150 от ЗДвП, като нарушена, а наказанието било наложено на основание чл. 177, ал.1 ,т.1 от същия закон. Затова жалбоподателят моли НП да бъде отменено.

            В съдебно заседания жалбоподателят не се явява, като е депозирал по делото писмено становище, в което поддържа жалбата и моли съдът да отмени атакуваното наказателно постановление.

            Въззиваемата страна ОД на МВР гр. Шумен, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща представител. В съпровождащото жалбата писмо се предлага жалбата да не се уважава и наказателното постановление да бъде потвърдено.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства и ги прецени в тяхната съвкупност и по отделно, установи следното от фактическа страна:

На 09.04.2014 г. около 22.00 часа свидетелите В.Л.М., К.Б.Б. и П.П.С. – служители към РУ „П” гр. Н., при работа по контрол на автомобилния транспорт, спрели за проверка л.а. “***” с рег. № ***, управляван от жалбоподателя Б. Д.Х.. Автомобилът се движел  в посока от ул. ”” по ул.”***” в посока изхода на град Н.. Поводът за проверката била, че водачът не спрял на знак Б2.

От извършената проверка се установява, че жалбоподателят бил лишен от право да управлява МПС по административен ред. От представената справка за нарушител от региона се установява, че на жалбоподателя били съставени два АУАН. АУАН серия Т  бл. № 48505 от 09.04.2014г. бил за нарушение на чл.150 от ЗДвП, а АУАН серия Т бл. № 428719 от същата дата бил за нарушаване на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Въз основа на двата акта били издадени две наказателни постановления. По първия посочен акт било издадено Наказателно постановление № 14-0307-000154 от 29.04.2014г. на Началника на РУ „П” гр. Н., с което на жалбоподателя Х., на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДВП е наложена глоба в размер на 100 лв.

Изложената фактическа обстановка съдът прие въз основа на показанията на свидетелите и приетите писмени доказателства, които по съществото си са непротиворечиви, точни и ясни.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е допустима. Подадена е в законовия срок до компетентния съд и от лице, което има право да я атакува.

Разгледана по същество жалбата се явява изцяло неоснователна по следните причини:

Съдът намира, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 150 от ЗдвП, тъй като е управлявал посоченото МПС без да притежава свидетелство за управление. Той е бил лишен от право да управлява МПС,  за срок от 2 години с Наказателно постановление № 730 от 29.12.2012 г. на Началника на РУП-Н.. Жалбоподателят е обжалвал това НП, но с решение  № 38 от 19.02.2013 г., по НАХД № 609/2012 г. на НПРС, съдът го е потвърдил изцяло. Това решение също е обжалвано, но с решение № 288 от 31.05.2013 г., по КАНД № 196/2013 г. на ШАС, същият съд е оставил в сила решението на НПРС. Решението на Шуменски административен съд е окончателно и е влязло в сила на 31.05.2013 г. Очевидно от тогава не са изминали 2 години и жалбоподателят е управлявал в срока на лишаване от право да управлява МПС, по административен ред.  Възражението на жалбоподателя за неизчерпателност на описанието на извършеното нарушение съдът намира за неоснователно. Както в АУАН, така и в НП съществува точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено.

При индивидуализацията на наказанието административно наказващия орган е проявил снизходителност, определяйки го в минималния размер, предвиден за това нарушение. Този извод логично следва от приложената справка на нарушенията на ЗДвП, извършени от жалбоподателя – същият има многобройни нарушения по ЗДвП и правилника за прилагането му. Също така следва да се посочи, че нормата на чл. 150 от ЗдвП е материална и съдържа дължимото от всички субекти поведение, а нормата на чл. 177 от същият закон е санкционна и визира наказанието за нарушение на дължимото поведение. 

С оглед на гореизложеното съдът намира, че при издаване на АУАН и наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на материалния или процесуалния, закон, поради което атакуваното НП следва да бъде потвърдено.

Водим от което, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление Наказателно постановление № 14-0307-000154 от 29.04.2014 г. на Началника на РУ „П” гр. Н..

Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

                                                           РАЙОНЕН  СЪДИЯ:

 

                                                                                                ПЕТИНА НИКОЛОВА