Р Е Ш Е Н И Е

гр. Н., 28.11.2014 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            Районен съд – Н. в публичното заседание на пети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА

 

при секретаря Б.А., като разгледа докладваното от съдия Маркова АНХД №386 по описа на съда за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

            Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

            В нея жалбоподателят Р.П.Х., представляван по делото от адвокат Н.К. от АК-Ш., преупълномощен от адв. Р.А. твърди, че наказателно постановление №75/24.07.2014 г., издадено от Директора на РИОСВ- гр.Ш. е неправилно, незаконосъобразно и издадено при съществени нарушения на процесуалните правила. С него на жалбоподателя, като кмет на Община – Н. било наложено административно наказание глоба от 3 000 лв. на основание чл.151, ал.2, т.6 от Закона за управление на отпадъците. При издаването на постановлението липсвали несъмнени доказателства за осъществено от обективна и субективна страна нарушение на екологичното законодателство. Не било отчетено, че жалбоподателят, в качеството си на Кмет на Община – Н., в началото на календарната година изпратил писма до юридически лица, за които имал съмнения, че изхвърлят нерегламентирано промишлени отпадъци. Бил издаден и акт за установяване на административно нарушение, на 25.04.2014 г., за изхвърлени строителни отпадъци в спряното от експлоатация депо край гр. Н.. При издаването на НП били допуснати груби процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя. Не била посочена датата на извършване на нарушението, а само датата на извършване на проверката, което попречило на жалбоподателя да организира своята защита. Освен това в мотивите на НП била посочена за нарушена разпоредбата на чл.19, ал.3, т.15 от ЗУО, а непосредствено преди постановяване на наказанието била отбелязана разпоредбата на чл.19, ал.3, т.5 от ЗУО. В съдебно заседание представителят на жалбоподателя сочи в допълнение, че по същество акта, въз основна на който е издадено процесното НП е втори акт за едно и също нарушение. Първото било установено на 18.11.2013 г. със съставения тогава констативен протокол. Освен това деянието било непредпазливо, а те се наказвали само в предвидените от закона случаи.

            Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Н.Г. заявява, че доводите за липса на доказателства за осъществено нарушение от обективна и субективна страна са неоснователни. Замърсяванията, констатирани в края на 2013 г. с констативен протокол били почистени. Следователно установените с настоящия акт през април 2014 г. били нови. Количеството им в никакъв случай не навеждал на извода за малозначителност на деянието. Намира за твърде недостатъчно изпращането на писма до дружества - евентуални нарушители и допринесли за замърсяването. При нарушенията, осъществяващи се с бездействие не било възможно да се конкретизира точна дата на извършване, затова в случая била посочената безспорната дата на констатиране на нарушението – датата на проверката. Затова представителят на въззиваемата страна счита, че административното нарушение в случая е доказано безспорно и моли, жалбата да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено.

            Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата e подадена в законоустановения срок и се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

            С акт за установяване на административно нарушение № ЮИ-04/20.05.2014 г. актосъставителят Ю.Д.И. е констатирала, че на 30.04.2014 г., в гр. Н., по пътя за с. Е., в поземлен имот №52009.18.392 и част от имоти №52009.18.391 и 52009.18.393 жалбоподателят, в качеството си на кмет на Община - Н., не е осъществил контрол по управление на отпадъците, като не е предотвратил изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места. В резултат на това се е образувало локално сметище на посоченото място, в рамките на територията на поверената му община. Посочено е, че това представлява нарушение на чл.19, ал.3, т.15 от Закона за управление на отпадъците и е налице осъществен състав по чл.151, ал.2, т.6 от ЗУО. Преди това, с писмо №2655 от 07.05.2014 г. жалбоподателят е бил поканен писмено, да се яви в РИОСВ –Ш. на 19.05.2014 г., за да присъства при съставянето на акт за установяване на административно нарушение. Налице е по делото и разписка за доставяне, като е видно, че писмото е получено на 09.05.2014 г. от представител на Общината. Твърди се от въззиваемата страна, че жалбоподателят не се е явил в посочения в писмото ден, затова актът е съставен в негово отсъствие, при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН. С разписка от 02.06.2014 г. е удостоверен отказът на жалбоподателя да получи лично акта, като отказът му да подпише акта  е удостоверен и в съдържанието на самия акт, посредством подписа на свидетел. Въз основа на така съставения акт наказващият орган е издал наказателно постановление №75/24.07.2014 г., с което за така установеното нарушение на жалбоподателя е било наложено административно наказание глоба в размер на 3 000 лева.

Актът за установяване на административното нарушение, както и наказателното постановление са издадени от компетентни длъжностни лица, видно от приложените по делото заповед №РД-622/08.08.2012 г. на Министъра на околната среда и водите и заповед №РД-04-42/30.01.2014 г. на Директора на РИОСВ - Ш.. Съдът счита също така, че актът за установяване на административното нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление отговарят на императивните изисквания на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН и в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и налагащи отмяната на постановлението на това основание. Съдът счита, че доводите на жалбоподателя, изтъкнати в жалбата му, относно допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения, са несъстоятелни. Налице е подробно и изчерпателно описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е извършено. Посочена е и законовата разпоредба, която е била нарушена. В случая не липсва посочване на датата на извършване на нарушението. Посочената е датата 30.04.2014 г., която дата съвпада с датата на извършване на проверката, довела до констатиране на нарушението. Установеното тук административно нарушение е такова, което се осъществява чрез бездействие в определен период от време. Констатацията за него е извършена на определена дата, на която нарушението продължава да се осъществява, поради което именно тази дата на констатацията се приема за дата на осъществяване на нарушението. Действително на едно от местата в текста на наказателното постановление е налице грешно изписване на нарушената законова разпоредба - в мотивите на постановлението, като е посочено вместо чл.19, ал.3, т.15 от ЗУО,  чл.19, ал.3, т.5 от ЗУО. В същите мотиви обаче нарушението е правилно посочено, както текстово, така и с подробно описание и в случая не се поражда съмнение какво нарушение е вменено на жалбоподателя. Затова еднократното грешно посочване на т.5 вместо т.15 на чл.19, ал.3 от ЗУО съдът намира за технически пропуск, който не е довел до затруднение да се разбере какво точно нарушение е вменено на жалбоподателя.  

Установява се от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите Ю.Д.И., С.Й.Й. и П.Д.П., както и от приложения по делото констативен протокол № ЮИ-31 по чл.155, ал.1 от ЗООС, че на 30.04.2014 г. е била извършена планова проверка на спряно от експлоатация общинско депо край гр. Н.. Контролните органи  констатирали налично голямо количество строителни отпадъци от битов произход, семки и чепки от грозде, отпадъци от опаковки - полимерни големи чували, от разкомплектовани автомобили и др. Замърсената площ била по протежението на обслужващия път, на разстояние около 1 км. Поради това бил съставен констативен протокол № ЮИ-31/30.04.2014 г. по чл. 155, ал.1 от ЗООС. Жалбоподателят е бил поканен да се яви на 19.05.2015 г. в РИОСВ-Ш., за съставяне на акт за констатираното нарушение.  Поради неявяването му на посочената дата, актът е бил съставен в негово отсъствие, на 20.05.2014 г. Опитът на актосъставителя да връчи акта на жалбоподателя, с посещение на неговото работно място останал безрезултатен. Този отказ да се подпише акта и  да се получи екземпляр от него бил документиран в акта и с нарочна разписка.

Съгласно чл.19, ал.3 , т.15 от ЗУО Кметът на общината отговаря за предотвратяването на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и организиране на почистването им. Вмененото на жалбоподателя нарушение е именно затова, че в качеството си на Кмет но Община Н. не е осъществил контрол, като не е предотвратил изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и се е образувало локално сметище на територията на поверената му Община. По делото действително са представени писма до „Бакхус- 4”- ООД - гр. К. и „***” – ООД - гр. Н., изпратени от кмета на общината и съдържащи указание за предприемане на мерки по почистване на депонирани отпадъци и предотвратяване на последващи замърсявания. Представен е и  АУАН №12 от 25.04.2014 г. за констатирано изхвърляне на строителни материали – пръст и камъни на спряното от експлоатация депо за битова отпадъци. Очевидно обаче тези усилия са се оказали крайно недостатъчни, след като се е стигнало до констатиране на струпани отпадъци, на разстояние от около 1 км. по протежението на пътя. В случая следва да се приема, че не са предприети мерки за предотвратяване на изхвърляне на отпадъци на посоченото в постановлението място, защото няма извършени постъпки, които са ефективни – охрана, предупредителни табели, ограждения и др., които реално да доведат до положение да няма отпадъци. Нарушението, както по-горе бе отбелязано, е извършено чрез бездействие, при форма на вината непредпазливост. Непредпазливите деяния не се наказват само в предвидените от закона случаи, съгласно чл.7 от ЗАНН, а настоящия случай не е такъв.

Предвид гореизложеното съдът приема, че по делото безспорно е установено извършването на административното нарушение, осъществено от жалбоподателя.  Нарушението не представлява маловажен случай предвид количествата на изхвърлените отпадъци. Не е маловажен случай и предвид обстоятелството, че на 18.11.2013 г., с констативен протокол  №СЙ-78 по чл.155, ал.1 от ЗООС /приложен по делото/ на жалбоподателя са дадени предписания да се почистят отпадъците по протежението на черния път на същото това място, както и да се предприемат мерки да не се допуска повторно натрупване на такива. В този случай контролните органи не са съставили акт на жалбоподателя, а са се ограничили само с предписания и срок за изпълнението им. Очевидно това не е довело до по-добър контрол, след като на 30.04.2014 г. е констатирано отново нерегламентирано изхвърляне на отпадъци на същото място.

Относно твърдението на жалбоподателя, че за същото административно нарушение, за което е издадено разглежданото наказателно постановление, е издаден и друг АУАН, то това твърдение не се доказва. Липсват каквито и да са данни в тази насока и съдът не приема тези твърдения. Всъщност в случая не е от значение дали за едно и също нарушение има съставени няколко АУАН. От значение би било дали има съставено и друго наказателно постановление, но данни за такова по делото не са налице.

Относно наложеното с постановлението административно наказание, съдът констатира, че то е определено в предвидения законов минимум, при което следва да се приеме, че е направена обоснована преценка за тежестта на нарушението.

Поради гореизложеното, съдът намира, че наказателното постановление като законосъобразно и обосновано, следва да бъде потвърдено. Ето защо

 

Р  Е  Ш  И

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №75/24.07.2014 г., издадено от Директора на Регионалната инспекция по околна среда и води - гр.Ш., с което на Р.П.Х. с ЕГН ********** ***, в качеството му на кмет на Община – Н., на основание чл.151, ал.2 т.6 от Закона за управление на отпадъците е наложено административно наказание глоба в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за нарушение по чл.19, ал.3, т.15 от същия закон.  

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ш.ския административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: