Р Е Ш Е Н И Е

№95

гр. Нови пазар, 08.12.2014 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Районен съд - Нови пазар в публичното заседание на тринадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТИНА НИКОЛОВА

при секретаря В.В., като разгледа докладваното АНХД № 451 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

            Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

            В жалбата си жалбоподателят Р.Н.Й. твърди, че не е съгласен с наложеното му административно наказание с наказателно постановление № 3495 от 26.06.2014 г. на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” към Агенция „Пътна инфраструктура” гр.С.. Намира го за неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят твърди, че едва при проверката е узнал за превишението на максимално допустимото ниво на товара. Веднага се свързал с управителя, който заплатил дължимата сума. Това било първото такова негово нарушение. Затова счита закона за неправилно приложен, защото административно наказващия орган не отчел маловажността на нарушението. Поради тези съображения, жалбоподателят моли съда, да постанови решение, с което да отмени изцяло, като неправилно и  незаконосъобразно обжалваното наказателно постановление.

            Въззиваемата страна, чрез представителя си адв. И.Т. от ШАК, счита жалбата за неоснователна. Заявява, че бюджетът е ощетен минимум с 1500 лв. от невнасянето на дължимата в случая такса. Намира също така, че събраните в хода на производството доказателства безспорно установяват осъщественото административно нарушение, като смята, че случаят не съдържа признаците на маловажност. Считайки наказателното постановление за законосъобразно и правилно, представителят на въззиваемата страна моли, постановлението да бъде потвърдено.

            Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което същата се явява процесуално допустима.

С акт за установяване на административно нарушение № 0004121 от 11.06.2014 г. актосъставителят М.Д.К. е констатирал, че на същата дата, към 12,35 часа, на път А2, км.360 преди разклона за град К., в посока гр.Ш.- гр.В. жалбоподателят управлява МПС с 2 оси /първа и втора/ марка „***” с № *** и полуремарке с 3 оси, с № ***. Последният осъществявал движение на извънгабаритно ППС без разрешение от администрацията управляваща пътя – АПИ. При извършеното измерване било измерено натоварване на задвижващата 2–ра ос на ППС 12,420 т., при максимално допустимо натоварване на оста от 11,500 т., съгласно чл.7, ал.1, т.4, б.”а” от Наредба №11/03.07.2001 г. за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС на МРРБ. При измерено разстояние между осите 1,32 м., измерената сума на натоварване на тройната ос на полуремаркето е била 29,180 т., при максимално допустимо натоварване на оста 24 т., съгласно чл.7, ал.1 ,т.3, б.”б” от цитираната наредба. Измерената обща маса на ППС била 48,740 т., при допустима максимална маса от 40 т. Актосъставителят е отбелязал, че с това е нарушена разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за пътищата.

Въз основа на този акт наказващият орган е издал наказателно постановление №3495/26.06.2014 г., с което за така констатираното нарушение, на основание чл. 53, ал. 1, предл. 5 от Закона за пътищата, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 лв.

Съдът констатира, че актът за установяване на административното нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни длъжностни лица и в изпълнение на правомощията им. Актът за административното нарушение и наказателното постановление отговарят на императивните изисквания, регламентирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН и не се откриват допуснати в хода на администратвивнонаказателното производство съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и налагащи отмяна на наказателното постановление на това основание.

От събраните в хода на делото гласни и писмени доказателства – показанията на свидетелите М.Д.К. и И.А.А., както и от приложените кантарна бележка №831/11.06.2014 г., трудов договор № 12 от 01.08.2013 г., експедиционна бележка № 0000670/11.06.2014 г., пътен лист №00004/10.06.2014 г. и разписка, се очертават като безспорно установени следните факти: Жалбоподателят работи като шофьор на товарен камион в „***”ЕООД с. С., обл. С.. На 11.06.2014 г. е предприел курс от К. към гр.Д., управлявайки товарния автомобил марка „***” с №*** и полуремарке към него с 3 оси, с № ***. Близо до гр.К., обл.Ш. е бил спрян за проверка от служители на Агенция “Пътна инфраструктура” – свидетелите М.Д.К. и И.А.А., които осъществявали своите контролни функции. Контролните органи извършили измерване с техническо средство – електронна везна модел CAPTELS ORA 10 №0784, както и с ролетка №8092019 – 5 м. и установили, че при разстояние между осите 1, 36 м., сумата от натоварване на една тройна ос на полуремаркето на автомобила е 29 180 кг., при максимално допустимо натоварване 24 тона, а общата маса на превозното средство е 48, 740 т.., вместо допустимото тегло 40 т. Измереното натоварване на задвижващата 2 ра единична ос па ППС била 12,420 кг., при максимално допустимо натоварване на оста от 11,500 т. За направените измервания била издадена  кантарна бележка. Съпоставяйки тези стойности с максимално допустимите такива съгласно Наредба №11/03.07.2001 г. за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС на МРРБ, проверяващите се убедили, че в случая се касае за управление на тежко пътно превозно средство по смисъла на наредбата, което осъществява специално ползване на пътя по смисъла на Закона за пътищата, при което поискали жалбоподателят да им представи изискващото се в този случай разрешение, съгласно чл.15, ал.3 от Наредбата. Жалбоподателят не представил такова и бил съставен актът за установеното административно нарушение.

Тези факти съдът приема за установени по категоричен начин от гласните и писмените доказателства по делото. Всички те безспорно доказват осъщественото от страна на жалбоподателя административно нарушение. По същество жалбоподателят не ги оспорва, напротив, признава ги, но твърди, че нарушението е маловажен случай.

В случая съдът намира, че е безспорно, че на посочената в наказателното постановление дата жалбоподателят е управлявал тежко пътно превозно средство, което движение представлява специално ползуване на пътя, без да притежава необходимото за това разрешение, издадено от администрацията управляваща пътя и с това несъмнено е осъществен състава на административното нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за пътищата. Жалбоподателят е управлявал тежко пътно превозно средство по смисъла на чл.3 от горепосочената наредба, което е било установено с извършено от проверяващите измерване и подробно описано в АУАН и в наказателното постановление, като са посочени конкретно превишените норми. Съгласно чл.53, ал.1 от ЗП санкциониране е предвидено за физическите лица, които са нарушили разпоредбата на чл.26 от закона, или които извършат или наредят да бъде извършен превоз в нарушение на закона. В случая жалбоподателят е наказан именно като лице, извършващо превоза, в който случай е без значение кой е собственик на превозното средство. Категорично е установено по делото, че Й. е превозвал товара без изискуемото разрешение. Такова той не е представил на проверяващите. След гореизложеното съдът счита, че осъщественото от жалбоподателя административно нарушение е безспорно доказано, поради което законосъобразно против него е било издадено наказателното постановление. Нарушението не представлява маловажен случай. Това е обсъдено подробно в издаденото наказателно постановление, такова е и становището на съда. Видно от конкретните параметри на претоварването, допустимите стойности са значително завишени. Освен това жалбоподателят, в подкрепа на твърденията си за инцидентност на случая е цитирал в жалбата си и квитанция от 12.06.2014 г., удостоверяваща направено плащане на дължимата такса към АПИ. Квитанцията само е цитирана , без да е приложена към жалбата. Категорично в случая не става въпрос за нарушение с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните такива случаи.   

Относно вида и размер на наложеното наказание съдът счита, то е законосъобразно определено по вид и обосновано по размер. При предвидено наказание глоба в размер от 1000 лв. до 5000 лв., на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2000 лв., т.е наказание ориентирано по-скоро към минималния размер, близо до средния такъв.

В този смисъл наказателното постановление следва да се потвърди изцяло.

Ето защо, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО наказателно постановление №3495/26.06.2014 г. на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” към Агенция „Пътна инфраструктура” гр.С., с което на Р.Н.Й. с ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/ за извършено административно нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за пътищата,

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ш.ския административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                                                                               / Петина Николова /