О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 46

гр. Нови пазар, 10.02.2014 г.

 

            Районен съд – гр. Нови пазар в закрито заседание на седми февруари през две хиляди и чениринадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Маркова частно наказателно дело №48 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид:

 

            Постъпила е жалба на основание чл.243, ал.3 от НПК.

            Жалбоподателите Г.М.В., В.Т.Е. и Д.М.В., представлявани от адв. П. Х. от ШАК, твърдят, че не са доволни от постановление от 16.01.2014 г. на Новопазарската районна прокуратура за прекратяване на досъдебно наказателното производство №***/*** г. по описа на РУП - гр. Н.. Считат, че постановлението е необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила. Разследването по делото не било осъществено в пълнота, а формално. Жалбоподателите считат, че в случая е налице осъществено престъпление – измама, но в тази насока разследване не било провеждано. Те заявяват несъгласие с извода на прокурора, че случаят касае облигационни отношения. Смятат, че щом парични средства са постъпили по сметка на един от етажните съсобственици и при договореността на етажните съсобственици той само да ги съхранява, то разпореждането с тях представлява престъпление. По тези съображения, развити подробно в жалбата, жалбоподателите молят съда, да отмени обжалваното постановление и да върне делото на Новопазарската районна прокуратура с необходимите указания.

            След като се запозна с всички събрани по делото доказателства и предвид твърденията на жалбоподателите, съдът счете за установено следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок и се явява процесуално допустима. Досъдебно производство №28/2013 г. е образувано срещу виновното лице затова, че през периода 2004 г. – 2012 г. в гр. Н., обл. Ш. съзнателно ощетил чуждо имущество, поверено му да го управлява и пази, като от това деяние са последвали значителни щети – пристъпление по чл.217, ал.4 във вр. с ал.1 от НК.

            По делото не е привлечено лице в качеството на обвиняем.

            В хода на досъдебното производство са събрани писмени доказателства, разпитани са свидетели, назначена е и съдебно-счетоводна експертиза. На база на данните, събрани при следствените действия, прокурорът е приел, че не е налице осъществен състав на престъпление чл.217, ал.4 във вр. с ал.1 от НК, нито такъв по чл.206, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, поради което и на основание чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратил производството по делото. Мотивите на прокурора, подробно развити в постановлението, се свеждат до това, че в случая са налице само облигационни отношения, защото получаването на цялата наемна цена от един от съсобствениците, и то по изричната воля на всички съсобственици, не осъществява състав на престъпление, а е предпоставка само за гражданскоправен спор на основата на чл.30, ал.3 във вр. с чл.93 от ЗС.

Имайки предвид събраните доказателства по досъдебното производство, съдът счита, че установените до момента факти по делото са следните: На *** г. било проведено общо събрание на съсобствениците на апартаменти и др. помещения в жилищна сграда, находяща се в гр. Н. на ул. „***”, №***, вх.***, на което е бил избран за управител на етажната собственост Н.С.Т. /един от собствениците на апартамент в сградата/ за срок от две години, като му било възложено да управлява и представлява етажната собственост. На същата дата, на общо събрание на етажната собственост, съсобствениците решили да бъде сключен договор за наем с „***” – ЕАД – гр. С., като на дружеството се предостави част от покривното пространство на сградата срещу месечен наем от 200 лв. Съсобствениците решили при сключването на договора те да бъдат представлявани от управителя Т.. На събранието бил обсъждан вариант сумите от наема да бъдат превеждани от дружеството по сметка, от която да могат да теглят пари трима от съсобствениците само заедно. Но в протокола за проведеното общо събрание, подписан от 17 съсобственици, е вписано, че месечният наем ще бъде превеждан по сметка с титуляр Н. С.Т.. Договорът с „***” – ЕАД – гр. С. бил сключен на *** г. и от този момент наемателят ежемесечно превеждал по сметка на Т. уговорения наем. В периода от подписването на договора до *** г. по сметката постъпили 27 194, 14 лв. В същия период от сметката периодично /през няколко месеца/ са били теглени пари /в различни размери, вариращи от 150 лв. до 2 500 лв./ от страна на Н. Т., с изключение на периода през 2006 г., когато няма теглени суми, а на 02.10.2012 г. е била изтеглена сума от 3 600 лв. от В. С. Т. – съпруга на Н. Т., на която той предоставил пълномощно с права да се разпорежда със сумите.

Това са фактите, които се установяват от събраните към момента доказателства по досъдебното производство. Изводите, които се налагат въз основа на тях съдът счита, че са следните: На първо място съдът изцяло споделя извода, направен от прокуратурата, че не е налице осъществен състав на престъпление по чл.217, ал.4 във вр. с ал.1 от НК – злоупотреба с доверие. Злоупотребата с доверие се свързва с извършване на акт на фактическо или юридическо разпореждане в свой интерес с чуждо имущество, предоставено за пазене или управление, извън действията на присвояване и не е необходимо за довършването на престъплението реално да е настъпила щета. Също така не може да се счете, че е налице състав на престъплението измама, каквото е твърдението на жалбоподателите, в случай че за съсобствениците са били известни обстоятелствата, че е налице сключен договор, както и че те са били представлявани при сключването му от Н.Т., а и при измамата фактическото разпореждане със средствата се извършва обикновено от пострадалия, или трето лице, а не от извършителя. Но съдът не споделя становището на прокуратурата относно категоричната липса на състав на престъпление по чл.206, ал.1 или 4 от НК.  Към момента не може да се определи дали е налице или не състав на престъплението обсебване, защото не са установени съществени по случая факти. Не съществува пречка паралелно с развилите се между страните граждански отношения да е осъществен състав на престъпление. Всъщност за съставомерността на деянието съществуващия гражданскоправен спор е без начение. При престъплението обсебване предметът на посегателството /вкл. и паричните средства/ винаги се намират у извършителя на някакво договорно основание /или от естеството на длъжността, когато се касае за длъжностно присвояване/.  Вярно е, че когато по силата на едно облигационно отношение две насрещни страни си дължат престации и някоя от тях не изпълни насрещно задължение, не е налице присвояване, а изискуемо вземане, което следва да се реализира по гражданскоправен път. Но в настоящия случай сключеният договор за наем е бил изпълняван от страните, няма неизпълнение, защото насрещните страни са изпълнявали задълженията си. Следователно не става въпрос за право на вземане към наемателя, каквото е становището на прокуратурата. В този смисъл е и утвърдената съдебна практика – напр. Решение №456/04.01.2009 г. на ВКС по н.д. №493/2009 г. Не може да се сподели и изводът на прокурора, че вещите /паричните суми/ не са били поверени на Т. от останалите съсобственици, при положение, че същите са подписали протокол, в който е упоменато, че парите ще се превеждат по сметка именно на Т.. Но за да се установи дали в случая е осъществен състав на обсебване е от значение да има яснота по следните обстоятелства: Какво е било фактически решението на съсобствениците относно паричните суми от наема? Има ли въобще такова коментирано между тях на проведеното събрание? Взели ли са решение относно лице, или лица, които ще могат да теглят пари от сметката? Кога и при какви обктоятелства са били подписани протоколите от 12.02.2004 г. - на самото събрание, или след това? Също така следва да се положат усилия за установяване на обстоятелството за какво са били изразходвани изтеглените от сметката пари. По делото са налице данни само за това, че част от цялата сума е била използувана за ремонт на входа /поставяне на дограма/ - около 2 700 лв. Има данни, че с част от сумата са били погасявани лични задължения на В.Т. към банка, но е неясно каква е сумата. В разпита на Н. Т. той твърди, че след 2005 г. не се е занимавал с въпросите на етажната собственост, тъй като това вършела съпругата му, но от назначената експертиза е видно, че след 2005 г. той е теглил пари от сметката, по която е бил превеждан заема. Също така в разпита си В.Т. твърди, че в първите години след поставянето на съоръженията, съсобствениците са имали ангажимент да заплащат ел. енегрията на поставените съоръжения, за което били превеждани средства по въпросната сметка. В тази връзка следва да се установи кога са били поставени съоръженията, имали ли са подобен ангажимент съсобствениците и теглени ли са пари от сметката в тази връзка. Всички тези обстоятелства следва да се установят посредством разпити на свидетели, вкл. и на представител на наемателя, допълнителни разпити на Н. Т. и В.Т. с конкретизация на обстоятелствата за разходването на сумите, а при необходимост и чрез назначаване на експертиза. Едва след изясняването на горепосочените въпроси следва да се направи преценка и извод налице ли е осъществен състав на престъпление.

            След гореизложеното, съдът счита, че постановлението на Новопазарската районна прокуратура за прекратяване на наказателното производство следва да се отмени, а делото да се върне на прокуратурата, за да се извършат необходимите следствени действия, посочени по-горе, за изясняване на обстоятелствата по случая.

            Ето защо, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

            ОТМЕНЯ постановление на Новопазарската районна прокуратура от 16.01.2014 г. на Новопазарската районна прокуратура за прекратяване на досъдебно наказателното производство №28/2013 г. по описа на РУП - гр. Нови пазар, водено срещу виновното лице за престъпление чл.217, ал.4 във вр. с ал.1 от НК и ВРЪЩА делото на Новопазарската районна прокуратура за изпълнение на указанията, дадени в обстоятелствената част на това определение.

            Настоящото определение подлежи на обжалване и протестиране пред Шуменския окръжен съд в седемдневен срок от съобщаването му на страните.

           

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: