О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 304

 

гр.Н.,   28.10.2014г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

            Районен съд Н., в закритото си съдебно заседание, като разгледа докладваното от районен съдия Галина Николова ч.н.д. № 482/ 2014 г. по описа на НПРС за да се произнесе взе предвид следното :

 

            Производството е по реда на чл.244, ал.5 от НПК .

            Постъпила е жалба от М.П.П. *** срещу  постановление от 23.10.2014г. на районна прокуратура гр.Н. за спиране на наказателно производство, водено по дознание № 143/2013 при РУП Н., постановено на основание чл.244, ал.1, т.3 от НПК срещу М.П.П. за престъпление по чл. 195, ал.1 т.4 и т.6 от НК вр. чл. 194, ал.1 от НК.

            В жалбата се сочи, че искането за спиране, поради това, че свидетелката М.Г. П. отсъства и не може да бъде разпитана е неоснователно. в жалбата се сочи, че са налице достатъчно на брой събрани доказателства по делото  и чрез спирането всъщност се бави произнасянето на прокуратурата относно обстоятелството, че се касае за две различни пиана, както и че се препятства връщането на собственото на жалбоподателката пиано, представляващо част от семейната памет.

            Поради това жалбоподателката сочи, че постановлението е незаконосъобразно и моли съда да отмени изцяло обжалваното постановление.

 

            Съдът в рамките на контролно – отменителните си правомощия по чл.243, ал.5 от НПК по проверка на обосноваността и законосъобразността  на постановлението за прекратяване, след като се запозна с материалите по делото и мотивите, отразени в постановлението установи следното :

            Жалбата е допустима, подадена е в рамките на  срока по чл.244, ал.5 от НПК от лице притежаващо правен интерес, доколкото същата притежава качеството на обвиняем в извършването на престъпление по чл. 195, ал.1 т.4 от НК вр. чл. 194, ал.1 от НК.

            Видно от материалите по дознание № 143/2013 г., същото е образувано с поставолнеие от 05.04.2013 г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 194, ал.1 от НК за извършено на неустановена с  точност дата, през 2008г. в гр. Н. кражба на чужда движима вещ – старинно пиано, намираща се във владение на Директора на Общинска художествена галерия гр. Н., без негово съгласие и с намерение противозаконна да я присвои, собственост на Община Н.. 

            В хода на разследването и с постановление от 19.11.2013 г. на НПРП е привлечено като обвиняем лицето М.П.П. ***. Същата е обвинена в извършване на престъпление престъпление по чл. 195, ал.1 т.4 и т. 6 от НК вр. чл. 194, ал.1 от НК, за това, че на неустановена с точност дата през 2007 г.  в гр. Н., чрез използване на МПС с неустановена марка и регистрационен номер, е отнела от владението на Е.Х.М. – председател на НЧ „***” гр. Н., пиано, марка „***” на стойност 850лв., собственост на НЧ „***” гр. Н., без ничие  съгласие и с намерение противозаконна да я присвои, като се е възползвала от служебното си положение на длъжностно лице (уредник на картинна галерия), на което е възложено срещу заплащане, постоянно да изпълнява ръководна работа в юридическото лице Художествената галерия „***” гр. Н..   

 

            В хода на разследването са извършени множество процесуално следствени действия, разпитани са множество свидетели, назначени са експертизи, извършени са изземване на веществени доказателства и пр.

            Предмет на настоящата жалба е постановлението на НПРП за спиране на воденото ДП, поради това, че „в хода на разследването свидетелката М.Г. П. с посочено ЕГН, не е открита на адреса, на който живее и се намира в неизвестност. Същата е обявена за издирване с телеграма № ....., като разследването в нейно отсъствие е пречка за установяване на обективната истина, поради което следва производството да бъде спряно”. Основанието, на което е спряно производството е чл. 244, ал. 1, т.3 от НПК.

 

            Съдът като прецени законосъобразността на посочения в постановлението мотив за спиране и правното основание, на което то се основава и намери, че спирането на производството по ДП № 143/2013 г. на РУ на МВР Н. е неоснователно.

            Посоченото в постановлението правно основание, материализирано в чл. 244, ал.1, т.3 от НПК, дава възможност на прокурорът да спре наказателното производство, когато е налице невъзможност единствен свидетел очевидец да бъде разпитан, включително по делегация, чрез видеоконференция или телефонна конференция.

            От мотивите на постановлението и от събраните по делото доказателства не се установява наличие на описаното правно основание, а именно, че лицето М.Г. П. с посочено ЕГН, притежава обективното качество на „единствен свидетел очевидец”. Напротив по делото, както се вижда са извършени множество процесуално следствени действия, в т.ч. и разпити на много свидетели, някои от които и пред съдия. Относно лицето М.Г. П. са изискани от органите на разследването за първи път данни за предоставяне от Началника на МВР Н. на заявлението за издаване на документи на български граждани – л.96 от том ІІ. По делото има приложени копия от писмени документи, приобщени към доказателствата по ДП, въз основа на протокол за доброволно предаване от обвиняемото лице от 26.02.2014 г. и представляващи Докладна записка до кмета на Община Н. от 21.11.2003 г. и протокол от 17.03.2004 г. Съгласно тези документи обвиняемата е уведомила лицето М.Г., домакин в Община Н. за това, че има незаведени в инвентарния опис на Галерията вещи, като сред тях е посочено и пиано – 1 бр. С двустранен протокол от 17.03.2004 г., с който се предава от сградата на Художествената галерия за съхранение в складовете на Стопанския двор към Община Н. на описано имущество, незаведено счетоводно в инвентарните описи и финансови отчети на Общината и Галерията, сред които е и 1 бр. пиано. Протоколът е подписан от обвиняемото лице и лицето М.Г.. По ДП е приложена и папка с мека подвързия в зелен цвят, съдържаща представени от Община Н. писмени доказателства, всички с изх. № 66-01-32-(1)/14.04.2014 г. и съдържащи оригиналите на посочените два документа и други необходими за разследването.

            От обжалваното постановление не се установява, че лицето М.Г. П. притежава качеството на свидетел, и то на единствен свидетел очевидец, така както изисква закона. Несъмнено тя би могла да притежава качеството на свидетел съгл. чл. 117 от НПК, въз основа на цитираните по – горе две писмени доказателства, но това не я прави свидетел – очевидец на престъплението, както и единствен такъв. Позоваването на законовата разпоредба на чл. 244, ал.1, т.3 от НПК, която се явява специална спрямо общите разпоредби за спиране на наказателното производство, посочени в чл. 25 и чл. 26 от НПК е бланково и необосновано.

            В този смисъл съдът намира, че издаденото постановление за спиране е необосновано и се явява незаконосъобразно и следва да се отмени.

            Водим от гореизложеното и на основание чл.244, ал.5 и във вр. чл.32, ал.1, т.3 от НПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

Отменя постановление от 23.10.2014 г. на Районна прокуратура Н. за спиране на наказателно производство, водено по дознание № 143/2013 при РУ на МВР Н., образувано срещу М.П.П. *** за престъпление по чл. 195, ал.1 т.4 и т.6 от НК вр. чл. 194, ал.1 от НК.

 

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

            Препис от определението  да се изпрати на районна прокуратура Н. и  жалбоподателя.

 

 

                                               Районен съдия : ............................................

                                                                                   Галина Николова