О П Р Е Д Е Л Е Н И Е    №340

 

гр. Н., 08.12.2014г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

            Новопазарският районен съд, 4 състав, в закритото си съдебно заседание от 08.12.2014г., като разгледа докладваното от районен съдия Петина Николова ч.н.д. № 551/2014 г. по описа на НПРС и за да се произнесе взе предвид следното :

            Производството е по реда на чл. 244, ал. 5 от НПК.

С постановление на НПРП от 18.11.2014г. е спряно наказателното производство по ДП № 202/2014г. по описа на РУ на МВР – гр. К. на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК – тъй като извършителя на деянието останал неразкрит. 

Срещу така постановеното постановление на НПРП е постъпила жалба от Р. Х. роден на ***г. в Р. Т., турски гражданин, живеещ в с. Д., обл. К., Т., чрез адв. Е.Е. от АК-С.. В жалбата се изтъкват основания за необоснованост на постановлението на НПРП за спиране на досъдебното производство. Твърди се, че по досъдебното производство не са събрани всички възможни доказателства, за да се направи извод, че извършителят е останал неразкрит. Счита, че по досъдебното производство следва да бъде проверена версията на Н.Н., че не той е изтеглил парите посредством СГЕ и разпознаване, както и да бъдат проверени телефонните номера, от които жената е разговаряла с пострадалият и които са посочени на разследващите с жалбата на същия до Директора на ОД на МВР С..

            Съдът в рамките на контролните си правомощия по чл. 244, ал. 5 от НПК по проверка на обосноваността и законосъобразността на постановлението за спиране на наказателното производство, след като се запозна с материалите по делото и мотивите, отразени в постановлението установи следното :

            Жалбата е допустима, подадена е в рамките на  срока по чл. 244, ал. 5 от НПК от лице притежаващо правен интерес.

            Разгледана по същество жалбата е основателна.

            Видно от материалите по ДП № 202/2014г. по описа на РУ на МВР – гр. К., същото е образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 217, ал. 4, във вр. с ал. 1 от НК. С жалба турският гражданин Р. Х. роден на ***г. в Р. Т., живеещ в с. Д., обл. К., Т., твърди, че през месец февруари 2014г. по мобилния му телефон с него се свързала жена, която се представила с името „***” и обяснила, че иска да си намери съпруг в Т., тъй като родителите й в България били починали и нямала роднини, на чиято помощ да разчита. Жалбоподателят бил възрастен и женен мъж, но се сетил за свой съселянин – С.Т.. Разговарял с него и след като родителите на младия мъж се съгласили, осъществил връзка между двамата. Т. и жената разговаряли от друг телефонен номер. На 06.03.2014г. „***” се обадила на Х. от първия телефонен номер и му обяснила, че с Т. са се разбрали и тя тръгнала за Т., но на границата я спрели защото покойните й родителите имали неплатени данъчни и банкови задължения и докато не ги плати – няма да я пуснат. След разговор с Т. Х. се съгласил да плати поискана сума от 1600 евро с уговорката, че по-късно Т. ще му я възстанови. При повторен разговор „***” поискала още 500 евро. Така в периода от 06.03.2014г. до 12.03.2014г. Х. изпратил общо 11536 евро. Сумите били изпращани на името на Н.Н.. Обажданията продължили до месец май 2014г., когато Х. започнал да подозира, че става дума за измама. През месец юли 2014г. „***” отново поискала пари, но Х. й отказал и заявил, че ще търси съдействието на органите на реда. Към жалбата са предоставени копия от преводните бележки, както и снимка на жената, която тя предоставила на С.Т. по социалната мрежа.

По делото е установено, че лицето, на чието име са изпращани сумите е Н.Н. от с. К.. Разпитан като свидетел, той заявява, че не познава жената от снимката, че не бил идвал в гр. Н. на 06.03.2014г., когато е изтеглена първата сума, а на този ден бил на работа.

            Настоящият съдебен състав счита, че по делото остават неизяснени много обстоятелства, като причината за това е, че разследващите органи не са извършили необходимите действия по изясняване на конкретните обстоятелства.

            На първо място, липсва изясняване на основаните факти по делото, което става чрез разпит на пострадалия. Той може да даде най-ясен отговор на детайлите – кога и колко пари е плащал и с каква цел. По ДП липсва такъв разпит.

            Липсва разпит и на лицето С.Т., чрез който да бъдат проверени твърденията на Х., включително за снимката изпратена от жената, която се нарекла „***”.

            На трето място, не е проверена версията на ***, който твърди, че на 06.03.2014г. не е бил в гр. Н.. Разследващите не са предприели никакви действия по проверка на достоверността на твърденията. Изложените в жалбата доказателствени искания в тази връзка са напълно основателни.

            На следващо място, липсват оригинали на представените писмени доказателства – пострадалият е представил доказателства за извършените преводи в копие. За установяване на обективната истина ще са необходими оригиналите на тези документи. Освен това те трябва да бъдат преведени.

            Не са събрани и тези писмени документи, които удостоверяват получаването на сумите в България и така не е установено на кои дати и къде са изтеглени сумите, както и кой ги е получил.

            Липсва и проверка на телефонните номера, от които пострадалия твърди, че жената „***” е разговаряла с него – на кого принадлежат, активни ли са към момента и т.н. – доказателства, чрез които може да се установи самоличността или местонахождението на извършителя. Липсва и задълбочена проверка на самоличността на лицето на предоставената от пострадалия снимка.

Изводът на разследващите по чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК – че извършителят е останал неразкрит – следва да бъде направен едва след събирането на всички възможни доказателства. С оглед на изложеното по-горе съдът счита, че по ДП № 202/2014г. по описа на РУ на МВР – гр. К. не са събрани всички възможни доказателства, поради което и изводът на НПРП за наличието на пр3едопставките по чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК за спиране на наказателното производство, се явява незаконосъобразен. Едва след събиране и проверка на всички доказателства може да бъде направен извод дали са налице достатъчно данни за самоличността на извършителя, както и относно адекватната правна квалификация на деянието. В жалбата си пострадалия твърди, че е бил въведен в заблуждение от жената „***” с цел да се разпореди той с тези суми. Липсва разследване по установяване или отхвърляне на тези твърдения.

Предвид гореизложеното съдът намира постановлението на НПРП за необосновано и незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено.

            Водим от гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 5 от НПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ постановление на НПРП от 18.11.2014г. е спряно наказателното производство по ДП № 202/2014г. по описа на РУ на МВР – гр. К., водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 217, ал. 4, във вр. с ал. 1 от НК. 

Определението е окончателно.

            Препис от определението да се изпрати на Районна прокуратура – Н. и пострадалия.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ :

                                                                                  ПЕТИНА НИКОЛОВА